Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/544“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>война или със съседите си, или с римляните; юначеството било у тях най-първа добродетел. Бардите, сиреч поетите на това време, прославяли Фингала за тази добродетел.</i> П. Р. Славейков, СК, 120. <i>// Разш.</i> Поет. <i>Никой от тъй наречените природни певци — .. — со своите песни не би могъл да мери мегдан с песните на тоя бард, в които се огледва животът на народа.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 136. <i>Вазов, верен на старото си увлечение от великия бард на романтизма, се е повлиял силно от риториката и патоса на Юго, без обаче да им се подчинява до степен да губи искреността и оригиналността си.</i> М. Арнаудов, Пл, 1969, кн. 23, 50. <i>Ако Раковски стои далеч, много далеч от Ботева по хайдушките си песни, .., то той бе по-щастлив от него: .. Впрочем, освен нееднаквата сполука, с която са пели двамата барди на хайдутството, съществува и една друга разлика между тях.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 78. <i>Ала един ли вид засади само вардат / во нашия живот мъдреца, мага, бардът?</i> К. Христов, ПП II, 108. |
— Келт. bard през рус. бард. | — Келт. bard през рус. бард. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДА`К</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> 1. Стомна; бардук. <i>Айде у дома да идем, та да премениме, / та да премениме наша сестра Мана, / .. / да я пратим на Баш бунар чешма, / да налива зелен бардак с вода.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 77. <i>Дона иде от манастир, / у ръка ю зелен бардак, / у бардако студна вода.</i> Нар. пес., СбНУ, XLIII, 538. |
| − | 2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд; стомна, | + | 2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд; стомна, бардук. |
| − | 3. Вид голяма чаша с дръжка. <i>Моме спиет стреде | + | 3. Вид голяма чаша с дръжка. <i>Моме спиет стреде дворйе, / стреде дворйе на одарот; / над глаа му бардак вода / во бардакот киска цвеке.</i> Нар. пес., СбБрМ, 400. <i>При глава й седеф скемле / на скемлето билюр бардак, / във бардака шекер шербет.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 106-107. |
4. Количеството течност, което се вмества в такава чаша. | 4. Количеството течност, което се вмества в такава чаша. | ||
| − | <i> | + | — <i>Тур.</i> bardak. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДА`К</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Публичен дом. <i>Но това е човек без морал! Обърнал е на бардак тоя културен клуб.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 328. <i>Състари ме този мой син. Състари ме и ще{{попр|Отпечатано: „щв“.}} ме умори. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета. .. Нощ през нощ по бардаците осъмват.</i> В. Геновска, СГ, 135. |
— От рус. бардак. | — От рус. бардак. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>БАРДАКИ`НЯ</b> <i>ж. Остар. Пренебр.</i> Проститутка. | <b>БАРДАКИ`НЯ</b> <i>ж. Остар. Пренебр.</i> Проститутка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДАКЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар. Пренебр.</i> Съдържател на бардак<sup>2</sup>, на публичен дом. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`РДАМА</b> <i>ж.</i> Млада жена, която забавлява посетителите в бар, в кабаре. <i>Тя не беше като ония наперени лондонски кръчми, където бардамите носеха вечерни рокли и сервираха със замръзнали усмивки, а когато говореха с посетителите, гласовете им скърцаха като стари, ръждиви пили</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 193. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДА`ЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бардак<sup>1</sup> (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, барде. <i>Влегуайки бабата во двор кай богатио, .. полека, полека му пошла зад него и зела бардачето со вода, що било зад богатио.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 106. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДА`ЧЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Умал. от</i> бардак<sup>1</sup> (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, бардучец. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДА`ЧКА</b> ж. 1. Вид сливово дърво, което ражда едри, тъмновиолетови плодове. <i>След Кюстендилска синя слива бардачка е намерила най-широко разпространение в повечето от овощарските райони на страната.</i> П. Маринов, ССБ, 98. |
| + | |||
| + | 2. Плодът на това дърво. <i>— Всякакви сливи, байно! Кюстендилски, троянски, чепински. .. Кой каквито иска. .. Кумбулки, жълти зънки, червени джанки, тлъсти бардачки и сочни дебелици.</i> ВН, 1960, бр. 2639, 4. | ||
| + | |||
| + | — От тур. bardakeriği. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до бардачка. |
| − | — | + | 2. За очи — който по форма наподобява на бардачка (във 2 знач.). <i>Е, бил барабанът за някаква си изгубена бяла коза със сиви бардашки очи на име Белуша.</i> Г. Краев, Ч, 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Малък бардак<sup>1</sup> (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардаче, бардуче, барде<sup>1</sup>. <i>Отсреща на чешмата дойде един обущарски чирак, наля вода в едно барде, вдигна го и добре се напи.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 207. <i>Запратил Бальо, запратил / на руса Вела на годеж / .. / девет бардета с ракия.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 33. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАРДЕ</b>, <i>мн.</i> - | + | <b>БАРДЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> барде; стомничка, бардаче. <i>До четиредесеття сяка заран с барденце .. ходеше на гробищата да пали кандила и да прелива гроба.</i> Т. Влайков, Съч. II, 288. <i>И тръгна след Велика, като зла нечиста сянка, сестричето й. За вода ли отива — то ще вземе барденцето.</i> Ил. Волен, ДД, 95. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Бардак<sup>1</sup> (в 1 и 2 знач.); стомна. <i>По един. по двама мъжете тихо прекрачваха високия праг. Вътре се събуваха край стената, поливаха си с бардука и си наквасваха лицето, краката, ръцете.</i> Б. Несторов, СР, 90. <i>Деница девойка / нале зелен бардук / .. / па подаде вода / на юнак бошначе.</i> Нар. пес., СбВСт, 118. |
| − | |||
| − | |||
— От тур. bardak. | — От тур. bardak. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАРДУ`Н</b> <i>м.</i> Многогодишно тревисто растение от семейство лилиеви, с дълго стебло, на чийто връх са разположени гроздовидно красиви бели цветове, и с клубеновидни корени, от които се получава скорбяла. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:28, 8 октомври 2013
война или със съседите си, или с римляните; юначеството било у тях най-първа добродетел. Бардите, сиреч поетите на това време, прославяли Фингала за тази добродетел. П. Р. Славейков, СК, 120. // Разш. Поет. Никой от тъй наречените природни певци — .. — со своите песни не би могъл да мери мегдан с песните на тоя бард, в които се огледва животът на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 136. Вазов, верен на старото си увлечение от великия бард на романтизма, се е повлиял силно от риториката и патоса на Юго, без обаче да им се подчинява до степен да губи искреността и оригиналността си. М. Арнаудов, Пл, 1969, кн. 23, 50. Ако Раковски стои далеч, много далеч от Ботева по хайдушките си песни, .., то той бе по-щастлив от него: .. Впрочем, освен нееднаквата сполука, с която са пели двамата барди на хайдутството, съществува и една друга разлика между тях. Ив. Вазов, Съч. XIII, 78. Ала един ли вид засади само вардат / во нашия живот мъдреца, мага, бардът? К. Христов, ПП II, 108.
— Келт. bard през рус. бард.
БАРДА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Стомна; бардук. Айде у дома да идем, та да премениме, / та да премениме наша сестра Мана, / .. / да я пратим на Баш бунар чешма, / да налива зелен бардак с вода. Нар. пес., СбНУ XIV, 77. Дона иде от манастир, / у ръка ю зелен бардак, / у бардако студна вода. Нар. пес., СбНУ, XLIII, 538.
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд; стомна, бардук.
3. Вид голяма чаша с дръжка. Моме спиет стреде дворйе, / стреде дворйе на одарот; / над глаа му бардак вода / во бардакот киска цвеке. Нар. пес., СбБрМ, 400. При глава й седеф скемле / на скемлето билюр бардак, / във бардака шекер шербет. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 106-107.
4. Количеството течност, което се вмества в такава чаша.
— Тур. bardak.
БАРДА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Публичен дом. Но това е човек без морал! Обърнал е на бардак тоя културен клуб. Ст. Даскалов, ЕС, 328. Състари ме този мой син. Състари ме и ще* ме умори. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета. .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135.
— От рус. бардак.
БАРДАКИ`НЯ ж. Остар. Пренебр. Проститутка.
БАРДАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Пренебр. Съдържател на бардак2, на публичен дом.
БА`РДАМА ж. Млада жена, която забавлява посетителите в бар, в кабаре. Тя не беше като ония наперени лондонски кръчми, където бардамите носеха вечерни рокли и сервираха със замръзнали усмивки, а когато говореха с посетителите, гласовете им скърцаха като стари, ръждиви пили Бр. Йосифова, БЧМ, 193.
БАРДА`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, барде. Влегуайки бабата во двор кай богатио, .. полека, полека му пошла зад него и зела бардачето со вода, що било зад богатио. Нар. прик., СбНУ XIV, 106.
БАРДА`ЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардуче, бардучец.
БАРДА`ЧКА ж. 1. Вид сливово дърво, което ражда едри, тъмновиолетови плодове. След Кюстендилска синя слива бардачка е намерила най-широко разпространение в повечето от овощарските райони на страната. П. Маринов, ССБ, 98.
2. Плодът на това дърво. — Всякакви сливи, байно! Кюстендилски, троянски, чепински. .. Кой каквито иска. .. Кумбулки, жълти зънки, червени джанки, тлъсти бардачки и сочни дебелици. ВН, 1960, бр. 2639, 4.
— От тур. bardakeriği.
БАРДА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бардачка.
2. За очи — който по форма наподобява на бардачка (във 2 знач.). Е, бил барабанът за някаква си изгубена бяла коза със сиви бардашки очи на име Белуша. Г. Краев, Ч, 16.
БАРДЕ`, мн. -та, ср. Диал. Малък бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомничка, бардаче, бардуче, барде1. Отсреща на чешмата дойде един обущарски чирак, наля вода в едно барде, вдигна го и добре се напи. Т. Харманджиев, КЕД, 207. Запратил Бальо, запратил / на руса Вела на годеж / .. / девет бардета с ракия. Нар. пес., СбНУ XXV, 33.
БАРДЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от барде; стомничка, бардаче. До четиредесеття сяка заран с барденце .. ходеше на гробищата да пали кандила и да прелива гроба. Т. Влайков, Съч. II, 288. И тръгна след Велика, като зла нечиста сянка, сестричето й. За вода ли отива — то ще вземе барденцето. Ил. Волен, ДД, 95.
БАРДУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бардак1 (в 1 и 2 знач.); стомна. По един. по двама мъжете тихо прекрачваха високия праг. Вътре се събуваха край стената, поливаха си с бардука и си наквасваха лицето, краката, ръцете. Б. Несторов, СР, 90. Деница девойка / нале зелен бардук / .. / па подаде вода / на юнак бошначе. Нар. пес., СбВСт, 118.
— От тур. bardak.
БАРДУ`Н м. Многогодишно тревисто растение от семейство лилиеви, с дълго стебло, на чийто връх са разположени гроздовидно красиви бели цветове, и с клубеновидни корени, от които се получава скорбяла.
