Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/527“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>.. И, разбира се, — има ли интересни бамбини, както се изрази единият от кинорежисьорите.</i> Г. Узунов, HP, 4. <em>Васил</em>: <i>Тя е чудесна бамбина, но вдигне ли слушалката — мрежата се блокира автоматично!</i> Др. Асенов, И, 32. <i>Тачи, уважава той жените. / Ето вчера даже без причина / съкрати един добър служител, / за да назначи една бамбина.</i> Г. Свежин, ВН, 1961, бр. 2964, 4. |
— Ит. bambina. | — Ит. bambina. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАМБУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. Тропическо и субтропическо растение от рода на тръстиката, чието стъбло с височина до 25-30 м се използва за изработване на мебели, бастуни, въдици и др. Bambusa arundinacea. <i>Освен кокосовата палма и банана, които са типични и най-разпространени в Ява, твърде много се среща и бамбукът.</i> В. Атанасова, ДБ, 20. <i>Друго много полезно растение в Индия е бамбукът. Той расте на групи като храст. Бамбуковите дървета достигат височина до 15 м и дебелина до 1 м в диаметър.</i> Ек. Мечкова, СМ, 36. <i>Изведнаж през разлюлените бамбуци изскочи носорогът, сърдит, нацупен, кисел — по обичая си.</i> П. Бобев, ГЕ, 62. |
| − | + | 2. Само <i>ед.</i> Дървен материал от това растение. <i>Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините, .., масички от китайски бамбук с крака във вид на драконови лапи.</i> Д. Добревски, БКН, 46. <i>Предните стени на колибите бяха изплетени от бамбукови пръти. От бамбук бяха и вратите.</i> М. Марчевски, ОТ, 47. <i>А Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара и прозрачен невидим конец.</i> А. Каралийчев, СбХ, 108. | |
| − | |||
| − | 2. Само <i>ед.</i> Дървен материал от това растение. <i>Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините,.., масички от китайски бамбук с крака във вид на драконови лапи.</i> Д. Добревски, БКН, 46. <i>Предните стени на колибите бяха изплетени от бамбукови пръти. От бамбук бяха и вратите.</i> М. Марчевски, ОТ, 47. <i>А Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара и прозрачен невидим конец.</i> А. Каралийчев, | ||
— От мал. през рус. бамбук. | — От мал. през рус. бамбук. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАМБУ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до бамбук. <i>Бамбуковото стъбло е кухо, но вътрешността му е разделена на части от плътни прешлени.</i> Ек. Мечкова, СМ, 36. <i>Надолу до бамбуковите гъстаци по реката, по-нагоре до върха на баира и зад него, и наляво, и надясно беше настръхнала черна оран.</i> М. Вълчев, ПСС, 51. <i>Бамбукова гора. Бамбукови култури.</i> |
| + | |||
| + | 2. Който е направен от бамбук. <i>Далеко-далеко върху брега на Южното китайско море в сиромашка бамбукова колиба живеела една майка, която имала петима синове.</i> А. Каралийчев, TP, 197. <i>Когато на третия ден, облечен в пролетния си жакет и с бамбуковото бастунче в ръка, Раковски се яви в Министерството{{попр|Отпечатано „Министсрството“.}} на външните дела, Гарашанин едва ли не извика от изненада.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 248. <i>Бамбукова гарнитура за тераса. Бамбукова дъсчица.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`МТЕЛ</b> <i>м. Остар.</i> Малка остра брадичка от косми под долната устна. <i>— Това не е малко нещо, .. — каза един дебел нисък, чернокож, с тъничък чер бамтел под долнята устна българин.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 84. |
| − | |||
| − | |||
— От тур. bamteli. | — От тур. bamteli. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`МЯ</b> <i>ж.</i> 1. Вид зеленчук от семейство слезови с длановидни, леко нарязани листа и плод месеста шушулка, пълна със зърна. Hibiskus eskulentus. <i>В зеленчуковата му градина винаги можеш да намериш и бамя.</i> |
| − | 2. Плодовете на този зеленчук, от които се приготвя ястие, туршия и под. | + | 2. Плодовете на този зеленчук, от които се приготвя ястие, туршия и под. <i>— Че защо да не си направя собственоръчно един гювеч със зарзават? — рекох си. — Хем така, както го прави жената — със сините му патладжани, с чушките му, бамята, доматките, зеления фасулец, картофките и лютите чушлета?</i> Н. Широв-Тарас, СГ, 81. |
| − | 3. Ястие или туршия, приготвени от плодовете на това растение. | + | 3. Ястие или туршия, приготвени от плодовете на това растение. <i>— Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не земе да направи краставички, ами дава кисела бамя!</i> А. Константинов, БГ, 111. <i>Обичам бамя с телешко месо.</i> |
| − | — От тур. | + | — От тур. bamya, bamye. — Други (диал.) форми: <em>ба`мия</em>, <em>ба`мня</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАН</b><sup>1</sup> | + | <b>БАН</b><sup>1</sup> ба`нът, ба`на, <i>мн.</i> ба`нове, <i>м. 1. Истор.</i> Титла на управител на област в някои балкански страни през Средновековието. <i>От дясно и ляво на Смилеца седнаха: севастократор Радослав, бан Балдьо, първи достойник в царството, старец влиятелен и богат.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 39. <i>Средецкият войвода бан Янука препускаше на кон из града, край крепостните стени и залостените врати.</i> Д. Линков, ЗБ, 54. |
| − | 2. <i>Истор.</i> Лице с такава титла. <i>В други южнославянски земи, в Босна и в Далмация, | + | 2. <i>Истор.</i> Лице с такава титла. <i>В други южнославянски земи, в Босна и в Далмация, богомилството пустило такива яки корени, щото на неговата страна са биле семействата на бановете и на кральовете.</i> СбС, 68. <i>Петър яде, Петър пийе / със кральове, със баньове, / със сестра си, със Марика.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 71. |
3. Титла на управител на област в Югославия (1929-1941). // Лице с такава титла. <i>Бан на Хърватско.</i> | 3. Титла на управител на област в Югославия (1929-1941). // Лице с такава титла. <i>Бан на Хърватско.</i> | ||
| Ред 37: | Ред 35: | ||
— От първобълг. | — От първобълг. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАН</b><sup>2</sup>, | + | <b>БАН</b><sup>2</sup>, ба`нът, ба`на, <i>мн.</i> ба`нове, след <i>числ.</i> ба`на, <i>м.</i> 1. Дребна румънска монета, равна на 1/100 от лея. <i>Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 41. |
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Много дребна монета; стотинка. | |
| + | ◇ <b>Пукнат (счупен, спукан) бан</b>. <i>Остар.</i> 1. В съчет. с <em>без</em>, <em>нямам</em> или друг глагол с отриц. Никакви средства, нищо (нямам). <i>— Знаеш, не яло от три дена — и няма счупен бан в джеба.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 39. <i>— Проклетникът проклети! Не дава счупен бан.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 14. 2. В съчет. с <em>не струвам (не чиня)</em>. Нищо (не струвам). <i>Неговата статия не струва пукнат бан.</i> | ||
Текуща версия към 15:20, 6 октомври 2013
.. И, разбира се, — има ли интересни бамбини, както се изрази единият от кинорежисьорите. Г. Узунов, HP, 4. Васил: Тя е чудесна бамбина, но вдигне ли слушалката — мрежата се блокира автоматично! Др. Асенов, И, 32. Тачи, уважава той жените. / Ето вчера даже без причина / съкрати един добър служител, / за да назначи една бамбина. Г. Свежин, ВН, 1961, бр. 2964, 4.
— Ит. bambina.
БАМБУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Тропическо и субтропическо растение от рода на тръстиката, чието стъбло с височина до 25-30 м се използва за изработване на мебели, бастуни, въдици и др. Bambusa arundinacea. Освен кокосовата палма и банана, които са типични и най-разпространени в Ява, твърде много се среща и бамбукът. В. Атанасова, ДБ, 20. Друго много полезно растение в Индия е бамбукът. Той расте на групи като храст. Бамбуковите дървета достигат височина до 15 м и дебелина до 1 м в диаметър. Ек. Мечкова, СМ, 36. Изведнаж през разлюлените бамбуци изскочи носорогът, сърдит, нацупен, кисел — по обичая си. П. Бобев, ГЕ, 62.
2. Само ед. Дървен материал от това растение. Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините, .., масички от китайски бамбук с крака във вид на драконови лапи. Д. Добревски, БКН, 46. Предните стени на колибите бяха изплетени от бамбукови пръти. От бамбук бяха и вратите. М. Марчевски, ОТ, 47. А Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара и прозрачен невидим конец. А. Каралийчев, СбХ, 108.
— От мал. през рус. бамбук.
БАМБУ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бамбук. Бамбуковото стъбло е кухо, но вътрешността му е разделена на части от плътни прешлени. Ек. Мечкова, СМ, 36. Надолу до бамбуковите гъстаци по реката, по-нагоре до върха на баира и зад него, и наляво, и надясно беше настръхнала черна оран. М. Вълчев, ПСС, 51. Бамбукова гора. Бамбукови култури.
2. Който е направен от бамбук. Далеко-далеко върху брега на Южното китайско море в сиромашка бамбукова колиба живеела една майка, която имала петима синове. А. Каралийчев, TP, 197. Когато на третия ден, облечен в пролетния си жакет и с бамбуковото бастунче в ръка, Раковски се яви в Министерството* на външните дела, Гарашанин едва ли не извика от изненада. Ст. Дичев, ЗС I, 248. Бамбукова гарнитура за тераса. Бамбукова дъсчица.
БА`МТЕЛ м. Остар. Малка остра брадичка от косми под долната устна. — Това не е малко нещо, .. — каза един дебел нисък, чернокож, с тъничък чер бамтел под долнята устна българин. Ив. Вазов, Съч. VI, 84.
— От тур. bamteli.
БА`МЯ ж. 1. Вид зеленчук от семейство слезови с длановидни, леко нарязани листа и плод месеста шушулка, пълна със зърна. Hibiskus eskulentus. В зеленчуковата му градина винаги можеш да намериш и бамя.
2. Плодовете на този зеленчук, от които се приготвя ястие, туршия и под. — Че защо да не си направя собственоръчно един гювеч със зарзават? — рекох си. — Хем така, както го прави жената — със сините му патладжани, с чушките му, бамята, доматките, зеления фасулец, картофките и лютите чушлета? Н. Широв-Тарас, СГ, 81.
3. Ястие или туршия, приготвени от плодовете на това растение. — Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не земе да направи краставички, ами дава кисела бамя! А. Константинов, БГ, 111. Обичам бамя с телешко месо.
— От тур. bamya, bamye. — Други (диал.) форми: ба`мия, ба`мня.
БАН1 ба`нът, ба`на, мн. ба`нове, м. 1. Истор. Титла на управител на област в някои балкански страни през Средновековието. От дясно и ляво на Смилеца седнаха: севастократор Радослав, бан Балдьо, първи достойник в царството, старец влиятелен и богат. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39. Средецкият войвода бан Янука препускаше на кон из града, край крепостните стени и залостените врати. Д. Линков, ЗБ, 54.
2. Истор. Лице с такава титла. В други южнославянски земи, в Босна и в Далмация, богомилството пустило такива яки корени, щото на неговата страна са биле семействата на бановете и на кральовете. СбС, 68. Петър яде, Петър пийе / със кральове, със баньове, / със сестра си, със Марика. Нар. пес., СбНУ XLVI, 71.
3. Титла на управител на област в Югославия (1929-1941). // Лице с такава титла. Бан на Хърватско.
4. Остар. и диал. Лице с добро материално положение. Дане, бане, джелепине! Дан ми, бан ми вино пие со селяне, со кметове. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 104.
— От първобълг.
БАН2, ба`нът, ба`на, мн. ба`нове, след числ. ба`на, м. 1. Дребна румънска монета, равна на 1/100 от лея. Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни. Ив. Вазов, Съч. VI, 41.
2. Остар. Много дребна монета; стотинка.
◇ Пукнат (счупен, спукан) бан. Остар. 1. В съчет. с без, нямам или друг глагол с отриц. Никакви средства, нищо (нямам). — Знаеш, не яло от три дена — и няма счупен бан в джеба. Ив. Вазов, Съч. VI, 39. — Проклетникът проклети! Не дава счупен бан. Ив. Вазов, Съч. VI, 14. 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). Неговата статия не струва пукнат бан.
