Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/489“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 1. Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж. | + | 1. Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж. <i>— На три смени идват само роднините от града, за да пълнят багажниците на колите си.</i> Р. Белчев и др., КБС, 60. <i>Автомобилът е с две врати. Багажникът се намира отпред, а отзад е разположен четиритактовият му мотор с въздушно охлаждане.</i> К, 1963, кн. 4, 22. <i>От другия край на вагона се зададе млад мъж в полуградско облекло, .. Спря до късата скамейка в отделението, дето бяха децата, сложи едно вързопче в багажника и седна мълчаливо.</i> К. Константинов, Избр. разк., 62. |
2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. <i>Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията.</i> А. Гуляшки, СВ, 201. <i>Завързвам масата на багажника на лека кола.</i> | 2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. <i>Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията.</i> А. Гуляшки, СВ, 201. <i>Завързвам масата на багажника на лека кола.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГАИ`Н</b> <i>м. Истор.</i> 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред. | |
| − | 2. Лице с такава титла. <i>В това време дойде багаин от тарканската стража и покани управителите да влязат в чертога. — Негова светлост тарканът на Средец! | + | 2. Лице с такава титла. <i>В това време дойде багаин от тарканската стража и покани управителите да влязат в чертога. — Негова светлост тарканът на Средец!</i> Й. Вълчев, СКН, 54. |
| − | — От тюрк. | + | — От тюрк. bağayn. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГАИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до багаин. <i>— Добета прие багатурска целувка, а после и багаинска гривна. Пое цялата средецка пехота в ръцете си.</i> Й. Вълчев, СКН, 152. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГАТЕ`ЛА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Остар.</i> Дребна незначителна вещ, дреболия. <i>Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче / и дребни сечива / .. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва.</i> Цв. Ангелов, СГ, 32. | |
| − | + | 2. <i>Муз.</i> Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано. | |
| + | |||
| + | ◇ <b>Събирам си / събера си багателите</b>. <i>Остар.</i> Махам се, отивам си, напускам някое място. | ||
— Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860. | — Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГАТЕ`РИИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>багате`рия</b>, <i>ж. Простонар.</i> Неща, работи. <i>— А бе, колко съм ги ловил аз! — хвалеше се ниският полицай. — Ако бях чакал негова милост да си оправи багатериите, сбогом, прощавай! Така ли е, мой човек?</i> А. Мандаджиев, ОШ, 51. | |
| − | |||
| − | |||
| − | <i>Жарг.,</i> обикн. <i>пренебр.</i> Махам се отнякъде, отивам си, напускам някое място. | + | ◇ <b>Вдигам си / вдигна си багатериите</b>. <i>Жарг.,</i> обикн. <i>пренебр.</i> Махам се отнякъде, отивам си, напускам някое място. |
— От ит. bagattella. | — От ит. bagattella. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГАТУ`Р</b> <i>м. Истор.</i> 1. Прабългарска благородническа титла. <i>— Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударен със страничен размах на ромейски меч.</i> Й. Вълчев, СКН, 168. | |
| − | + | 2. Лице с такава титла. <i>— Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце?</i> А. Гуляшки, ЗВ, 347. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГАТУ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до багатур. <i>Двамата посланици пътуваха за Цариград в две кочии, съпровождани от блестяща багатурска охрана.</i> Й. Вълчев, СКН, 279. <i>Багатурско звание.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | БАГДАДКИ`НЯ <i>ж.</i> Само в съчет.: Пушка багдадкиня. <i>Нар.-поет.</i> Вид дълга пушка. <i>Макар немам силен селях /. . тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак.</i> Нар. пес., СбВСт, 154. | + | <b>БАГДАДКИ`НЯ</b> <i>ж.</i> Само в съчет.: <b>Пушка багдадкиня</b>. <i>Нар.-поет.</i> Вид дълга пушка. <i>Макар немам силен селях / .. тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак.</i> Нар. пес., СбВСт, 154. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГДА`ДСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Багдад (столица на Ирак и някогашна столица на едноименен халифат). <i>Подобно на някогашните багдадски халифи, те напущаха дворците и пътуваха между народите си.</i> Й. Йовков, Разк. III{{попр|Отпечатано „Ш“.}}, 168. <i>Той беше опасан с багдадски шал, шит на цветя и на звезди.</i> Ц. Гинчев, ГК, 376. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГЕР</b> <i>м.</i> Самоходна машина за копаене, прехвърляне, насипване или товарене на земни, насипни и дребноскални материали. <i>Големият багер, .. , започна изкопите. Никула стоеше права срещу него и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята, разкъсват я и пълнят железния кош.</i> Н. Каралиева, Н, 161. <i>Най-голямо находище за добив на лигнит е „Марбас-изток“, където експлоатацията на въглищата се извършва на открито с мощни багери.</i> Геогр. X кл., 85. <i>Многокошовите багери са самоходни земекопни машини, които копаят и отстраняват пръстта във вид на непрекъснат поток.</i> Д. Христов, СПМ, 149. <i>Роторен багер.</i> | |
— Нем. Bagger. | — Нем. Bagger. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> багер; багеров. <i>Багерно изкопаване на въглища. Багерна помпена станция.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | БАГЕРИ`СТ <i>м.</i> Работник специалист, който управлява багер. <i>Вчера следобед | + | <b>БАГЕРИ`СТ</b> <i>м.</i> Работник специалист, който управлява багер. <i>Вчера следобед багеристът Велчо Давидков спусна дългата стрела на мощния електрически багер и загреба първите количества земна маса.</i> НА, 1959, бр. 3439, 1. |
---- | ---- | ||
| − | БАГЕРИ`СТКА <i>ж.</i> Работничка | + | <b>БАГЕРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Работничка специалистка, която управлява багер. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БА`ГЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> багер; багерен. <i>Багерови части.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГЕ`Т</b> <i>м.</i> Багета. <i>Не е необходимо да разказваме за хилядите сполучили и несполучили иманяри, тръгнали да търсят късмета си само с помощта на чудотворна пръчка багет.</i> Отеч., 1978, кн. 3, 37. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БАГЕ`ТА</b> <i>ж. 1. Спец.</i> Дървена летвичка с украса и позлата за рамки на картини и корнизи. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. <i>Спец.</i> Тесен орнамент (бродерия, плетеница | ||
Текуща версия към 18:29, 27 септември 2013
1. Място, част от площта на купето в превозно средство за поставяне на багаж. — На три смени идват само роднините от града, за да пълнят багажниците на колите си. Р. Белчев и др., КБС, 60. Автомобилът е с две врати. Багажникът се намира отпред, а отзад е разположен четиритактовият му мотор с въздушно охлаждане. К, 1963, кн. 4, 22. От другия край на вагона се зададе млад мъж в полуградско облекло, .. Спря до късата скамейка в отделението, дето бяха децата, сложи едно вързопче в багажника и седна мълчаливо. К. Константинов, Избр. разк., 62.
2. Приспособление, обикн. скара, мрежа, отзад или на покрива в превозно средство, където се поставя багаж. Намести куфарчето върху багажника на велосипеда и пое към станцията. А. Гуляшки, СВ, 201. Завързвам масата на багажника на лека кола.
БАГАИ`Н м. Истор. 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред.
2. Лице с такава титла. В това време дойде багаин от тарканската стража и покани управителите да влязат в чертога. — Негова светлост тарканът на Средец! Й. Вълчев, СКН, 54.
— От тюрк. bağayn.
БАГАИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багаин. — Добета прие багатурска целувка, а после и багаинска гривна. Пое цялата средецка пехота в ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 152.
БАГАТЕ`ЛА ж. 1. Остар. Дребна незначителна вещ, дреболия. Едно момче обичало да се почерпи / с това и онова: / с пари, / с батерийно фенерче / и дребни сечива / .. / и с разни багатели, / които се въртели/ в кутийка от халва. Цв. Ангелов, СГ, 32.
2. Муз. Неголяма музикална пиеса, предимно за пиано.
◇ Събирам си / събера си багателите. Остар. Махам се, отивам си, напускам някое място.
— Ит. bagattella. — Цариградски вестник, 30. IV. 1860.
БАГАТЕ`РИИ мн., ед. (рядко) багате`рия, ж. Простонар. Неща, работи. — А бе, колко съм ги ловил аз! — хвалеше се ниският полицай. — Ако бях чакал негова милост да си оправи багатериите, сбогом, прощавай! Така ли е, мой човек? А. Мандаджиев, ОШ, 51.
◇ Вдигам си / вдигна си багатериите. Жарг., обикн. пренебр. Махам се отнякъде, отивам си, напускам някое място.
— От ит. bagattella.
БАГАТУ`Р м. Истор. 1. Прабългарска благородническа титла. — Умрях, братя! — стенеше управителят на Перник багатур Коца, ударен със страничен размах на ромейски меч. Й. Вълчев, СКН, 168.
2. Лице с такава титла. — Ти какво мислиш по този въпрос, багатуре, редно ли е да идем на гости у Ангелария с празни ръце? А. Гуляшки, ЗВ, 347.
БАГАТУ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до багатур. Двамата посланици пътуваха за Цариград в две кочии, съпровождани от блестяща багатурска охрана. Й. Вълчев, СКН, 279. Багатурско звание.
БАГДАДКИ`НЯ ж. Само в съчет.: Пушка багдадкиня. Нар.-поет. Вид дълга пушка. Макар немам силен селях / .. тънка сабя дамаскиня, / дълга пушка багдадкиня, / но сам съм си добър юнак / и си имам дрянов кривак. Нар. пес., СбВСт, 154.
БАГДА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Багдад (столица на Ирак и някогашна столица на едноименен халифат). Подобно на някогашните багдадски халифи, те напущаха дворците и пътуваха между народите си. Й. Йовков, Разк. III*, 168. Той беше опасан с багдадски шал, шит на цветя и на звезди. Ц. Гинчев, ГК, 376.
БА`ГЕР м. Самоходна машина за копаене, прехвърляне, насипване или товарене на земни, насипни и дребноскални материали. Големият багер, .. , започна изкопите. Никула стоеше права срещу него и с възхищение наблюдаваше как дългите му стоманени зъби се впиват в земята, разкъсват я и пълнят железния кош. Н. Каралиева, Н, 161. Най-голямо находище за добив на лигнит е „Марбас-изток“, където експлоатацията на въглищата се извършва на открито с мощни багери. Геогр. X кл., 85. Многокошовите багери са самоходни земекопни машини, които копаят и отстраняват пръстта във вид на непрекъснат поток. Д. Христов, СПМ, 149. Роторен багер.
— Нем. Bagger.
БА`ГЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от багер; багеров. Багерно изкопаване на въглища. Багерна помпена станция.
БАГЕРИ`СТ м. Работник специалист, който управлява багер. Вчера следобед багеристът Велчо Давидков спусна дългата стрела на мощния електрически багер и загреба първите количества земна маса. НА, 1959, бр. 3439, 1.
БАГЕРИ`СТКА ж. Работничка специалистка, която управлява багер.
БА`ГЕРОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от багер; багерен. Багерови части.
БАГЕ`Т м. Багета. Не е необходимо да разказваме за хилядите сполучили и несполучили иманяри, тръгнали да търсят късмета си само с помощта на чудотворна пръчка багет. Отеч., 1978, кн. 3, 37.
БАГЕ`ТА ж. 1. Спец. Дървена летвичка с украса и позлата за рамки на картини и корнизи.
2. Спец. Тесен орнамент (бродерия, плетеница
