Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/485“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>току една грозна тлъста бабушкера му се обажда. Тъй и тъй, не ме ли познавате, аз съм, каже, еди-коя си.</i> Г. Караславов, Избр. съч. | + | <i>току една грозна тлъста бабушкера му се обажда. Тъй и тъй, не ме ли познавате, аз съм, каже, еди-коя си.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. <i>Тази Меляхат ханъм е равна на аллаха по прокобите си; .. Само по спомени може да се определи, че е надхвърлила стоте — познават я бабушкери от всички краища на града.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 40. |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>бабишке`ра</em>, <em>бабишке`ла</em> (диал.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБУШКЕ`РНИК</b>, <i>мн,</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бабушкера; бабушкер, бабишкера. <i>Бабата цъфтеше. Похапваше у квартирантите, свикна и с кафенце всяка вечер .. Но когато останаха сами, Райна засъска: — Видиш ли какъв бабушкерник! Готви се с орлите да живее.</i> Сп. Йончев, СбСт, 151. |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>бабишке`лник</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАБУШКЕ`РНИЦА</b> <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Бабушкера; бабишкела, бабишкелник. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: бабишке`лница. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БЧЕ</b>, <i>зват.</i> ба`бче и (диал.) ба`бчо, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> баба (в 1 и 2 знач.). <i>Стоян на мама думаше: / „Помага ти бог, бабчо льо!“</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 203. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> ба`би`х, <i>несв. Диал.</i> 1. <i>Непрех.и прех.</i> Бабувам (в 1 знач.). |
| − | + | 2. <i>Прех.</i> Бавя<sup>2</sup>. <i>Нагони го татък долу / по долища, .., дето баби деца бабят, / дето булки ризи перат, / дето моми платна белят.</i> Нар. пес. СбНУ, ХIII{{попр|Отпечатано „Ш“.}}, 7. <b>бабя се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Не учи баба как се дете баби</b>. <i>Диал.</i> Употребява се, когато по-опитен се поучава от по-малко опитен. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`БЯК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Лешояд. <i>Явиха се бабяци, по-големи от щъркели.</i> Д. Яръмов, БП, 133. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАВА`РЕЦ</b>, <i>мн.</i> -рци, <i>м.</i> Мъж, който е роден или живее в Бавария (област в Германия). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАВА`РКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Бавария. <i>„Боже мой — помисли си дебелата баварка, — и децата са започнали вече да се бунтуват против нашия фюрер.“</i> В. Геновска, ПЮФ, 137. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАВА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до баварец и до Бавария. <i>Методи, .., се върнал в Моравия и в 870 г. станал Панонски архиепископ. Той прекарал след това 2 и половина години в един баварски затвор.</i> Пр, 1952, кн. 5, 85. <i>Баварски танц. Баварска народна песен.</i> |
| + | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>баварски</b> <i>м.</i> Диалект на немския език, който се говори в Бавария. <i>„Йоо! Оуптбааноо!“ — каза той по баварски и ме свали на първата спирка.</i> М. Кремен, РЯ{{попр|Премахване на излишния курсив.}}, 78. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАВА`Ч</b> <i>м. Рядко.</i> Мъж, който бави, гледа, занимава дете. <i>Дядо Еким се прояви като най-голям бавач. По цели часове той все току трополеше и се въртеше около кошчето, в което бяха поставили бебето.</i> К. Калчев, СТ, 44. <i>— Отишла на хорото, пък аз останах да стоя при детето. Бавач станах.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 175. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | К. Калчев, СТ, 44. <i>— Отишла на хорото, пък аз останах да стоя при детето. Бавач станах.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 175. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАВА`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бавач и до бавачка. <i>Едва напоследък, когато се откри място в седмичния детски дом при фабриката, Кольо се спаси от баваческата неволя.</i> К. Калчев, СТ, 86. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАВА`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, специално наета да бави, да гледа, да занимава дете. <i>Тогава тук [при кукления театър], изведнаж всичко се преобразява, .. Цяла армия деца изпълва скамейките и столовете. Майки с ръкоделие, бавачки с бели шапчици, баби и дядовци .., влизат в оградения правоъгълник и настаняват малките зацвъртели човечета.</i> К. Константинов, ПЗ, 185-186. <i>Той мина и през оня град, дето живееше неговата бавачка — тя го носеше на ръце, когато той беше съвсем мъничък, и го обичаше много.</i> Св. Минков, СЦ (превод), 18. <i>Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> А. Каралийчев, ПГ, 89. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАВЕ`Ж</b> <i>м. Рядко.</i> Бавене, мотаене, маене. <i>Трябваше да се решава, време за бавеж и протакане нямаше.</i> Г. Караславов, ОХ II, 262. <i>Сякаш не стигна бавежа из гората, водачите поискаха да ни преведат по-далеко от широкия път — и ни тласнаха из някакви мочури и храсталаци, отдето едвам излязохме след час и повече въртене на едно място.</i> П. Яворов, ХК, 147. <i>Тя се притесни повече и повече от бавежа на Трайчев и, за да се позалише, отиде у булка Стаменковица да й обади.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87-88. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който се извършва, става с малка скорост, с малка бързина. <i>Противоп.</i> бърз. <i>Шумът от неговите бавни, тежки отмерени стъпки се носеше тайнствено и глухо.</i> Елин Пелин, Съч. III, 65. <i>Старши камериерът, .., донесе кафе и Сираков започна да отпива на бавни глътки.</i> Н. Антонов, ВОМ, 163. <i>Той смъкна кърпата от врата на мъжа с пенснето, изтърси я и отново я затъкна в яката му. Движенията му бяха бавни, мудни, сякаш искаше да спечели време, за да обмисли какво да прави.</i> Д. Спространов, С, 17-18. <i>Дошло ред и на царя да танцува. Той трябвало да улови за ръка тъща си .. и да обиколи с нея два пъти в бавен танц чертога.</i> Н. Райнов, КЧ, 55. <i>Мина се няколко време и ударите на тарабуката и песента започнаха отново. Пак провлечена и бавна мелодия отначало.</i> Й. Йовков, Разк. II, 15. <i>Бавен ход. Бавна разходка. Музикална пиеса в бавно темпо.</i> // Който се движи с малка скорост, бързина. <i>Противоп.</i> бърз. <i>През зеления килим на долината лъщи и лъкатуши Искърът, .., за да просече и Дунавската равнина и да се влее в Дунава,</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:27, 26 септември 2013
току една грозна тлъста бабушкера му се обажда. Тъй и тъй, не ме ли познавате, аз съм, каже, еди-коя си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. Тази Меляхат ханъм е равна на аллаха по прокобите си; .. Само по спомени може да се определи, че е надхвърлила стоте — познават я бабушкери от всички краища на града. Хр. Бръзицов, НЦ, 40.
— Други форми: бабишке`ра, бабишке`ла (диал.).
БАБУШКЕ`РНИК, мн, -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабушкер, бабишкера. Бабата цъфтеше. Похапваше у квартирантите, свикна и с кафенце всяка вечер .. Но когато останаха сами, Райна засъска: — Видиш ли какъв бабушкерник! Готви се с орлите да живее. Сп. Йончев, СбСт, 151.
— Друга (диал.) форма: бабишке`лник.
БАБУШКЕ`РНИЦА ж. Диал. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабишкелник.
— Друга форма: бабишке`лница.
БА`БЧЕ, зват. ба`бче и (диал.) ба`бчо, мн. -та, ср. Умал. от баба (в 1 и 2 знач.). Стоян на мама думаше: / „Помага ти бог, бабчо льо!“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 203.
БА`БЯ, -иш, мин. св. ба`би`х, несв. Диал. 1. Непрех.и прех. Бабувам (в 1 знач.).
2. Прех. Бавя2. Нагони го татък долу / по долища, .., дето баби деца бабят, / дето булки ризи перат, / дето моми платна белят. Нар. пес. СбНУ, ХIII*, 7. бабя се страд.
◇ Не учи баба как се дете баби. Диал. Употребява се, когато по-опитен се поучава от по-малко опитен.
БА`БЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Лешояд. Явиха се бабяци, по-големи от щъркели. Д. Яръмов, БП, 133.
БАВА`РЕЦ, мн. -рци, м. Мъж, който е роден или живее в Бавария (област в Германия).
БАВА`РКА ж. Жена, която е родена или живее в Бавария. „Боже мой — помисли си дебелата баварка, — и децата са започнали вече да се бунтуват против нашия фюрер.“ В. Геновска, ПЮФ, 137.
БАВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до баварец и до Бавария. Методи, .., се върнал в Моравия и в 870 г. станал Панонски архиепископ. Той прекарал след това 2 и половина години в един баварски затвор. Пр, 1952, кн. 5, 85. Баварски танц. Баварска народна песен.
2. Като същ. баварски м. Диалект на немския език, който се говори в Бавария. „Йоо! Оуптбааноо!“ — каза той по баварски и ме свали на първата спирка. М. Кремен, РЯ*, 78.
БАВА`Ч м. Рядко. Мъж, който бави, гледа, занимава дете. Дядо Еким се прояви като най-голям бавач. По цели часове той все току трополеше и се въртеше около кошчето, в което бяха поставили бебето. К. Калчев, СТ, 44. — Отишла на хорото, пък аз останах да стоя при детето. Бавач станах. П. Тодоров, Събр. пр II, 175.
БАВА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бавач и до бавачка. Едва напоследък, когато се откри място в седмичния детски дом при фабриката, Кольо се спаси от баваческата неволя. К. Калчев, СТ, 86.
БАВА`ЧКА ж. Жена, специално наета да бави, да гледа, да занимава дете. Тогава тук [при кукления театър], изведнаж всичко се преобразява, .. Цяла армия деца изпълва скамейките и столовете. Майки с ръкоделие, бавачки с бели шапчици, баби и дядовци .., влизат в оградения правоъгълник и настаняват малките зацвъртели човечета. К. Константинов, ПЗ, 185-186. Той мина и през оня град, дето живееше неговата бавачка — тя го носеше на ръце, когато той беше съвсем мъничък, и го обичаше много. Св. Минков, СЦ (превод), 18. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи.* А. Каралийчев, ПГ, 89.
БАВЕ`Ж м. Рядко. Бавене, мотаене, маене. Трябваше да се решава, време за бавеж и протакане нямаше. Г. Караславов, ОХ II, 262. Сякаш не стигна бавежа из гората, водачите поискаха да ни преведат по-далеко от широкия път — и ни тласнаха из някакви мочури и храсталаци, отдето едвам излязохме след час и повече въртене на едно място. П. Яворов, ХК, 147. Тя се притесни повече и повече от бавежа на Трайчев и, за да се позалише, отиде у булка Стаменковица да й обади. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87-88.
БА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се извършва, става с малка скорост, с малка бързина. Противоп. бърз. Шумът от неговите бавни, тежки отмерени стъпки се носеше тайнствено и глухо. Елин Пелин, Съч. III, 65. Старши камериерът, .., донесе кафе и Сираков започна да отпива на бавни глътки. Н. Антонов, ВОМ, 163. Той смъкна кърпата от врата на мъжа с пенснето, изтърси я и отново я затъкна в яката му. Движенията му бяха бавни, мудни, сякаш искаше да спечели време, за да обмисли какво да прави. Д. Спространов, С, 17-18. Дошло ред и на царя да танцува. Той трябвало да улови за ръка тъща си .. и да обиколи с нея два пъти в бавен танц чертога. Н. Райнов, КЧ, 55. Мина се няколко време и ударите на тарабуката и песента започнаха отново. Пак провлечена и бавна мелодия отначало. Й. Йовков, Разк. II, 15. Бавен ход. Бавна разходка. Музикална пиеса в бавно темпо. // Който се движи с малка скорост, бързина. Противоп. бърз. През зеления килим на долината лъщи и лъкатуши Искърът, .., за да просече и Дунавската равнина и да се влее в Дунава,
