Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/467“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 10 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | нещо. | + | нещо. <i>— Помислете, госпожо, вие имате един благороден и горещо любящ съпруг, той афронтира общественото мнение — разбирате ли, какво значи това за човек като Гойчева, да афронтира общественото мнение?</i> Ив. Вазов, Н, 95. <b>афронтирам се</b> <i>страд.</i> |
| + | |||
| + | — От фр. affronter. | ||
---- | ---- | ||
<b>АФРОНТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от</i> афронтирам <i>и от</i> афронтирам се. | <b>АФРОНТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от</i> афронтирам <i>и от</i> афронтирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ФТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>а`фта</b> <i>ж. Мед.</i> Малки повърхностни и силно болезнени язвички с жълто-бял цвят, оградени от червенини, които се появяват по лигавицата на устата. <i>Засягат се [при синдрома на Райтер] също кожата и лигавиците — появяват се афти в устата.</i> ВЖ, 1999, бр. 49, 8. |
| − | — Гр. | + | — Гр. ᾰφδα. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФУ`З</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Болгар; афузали. <i>Особено щастливи бяха лозята .. Цялата половина край шосето бе царство на афуза.</i> К. Константинов, СЧЗ, 148. <i>Пък утре вечер заповядайте у дома: хем да видиш моя афуз какво вино прави.</i> О, 1978, кн. 6, 14. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФУ`ЗАЛИ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Болгар; афузали. |
— Вер. от тур. собств. | — Вер. от тур. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АФЪ`ЗКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Вид сливово дърво с едри закръглени плодове (бели, червени или жълти). <i>Той погледна наклонената слива-афъзка .. и въздъхна.</i> Д. Кисьов, Щ, 252. |
| − | 2. Плод от такова дърво. <i>Въведе се оползотворяването на дивите плодове (киселици, шипки,..), розовия цвят, афъзките и др.</i> ВН, 1953, бр. 286, 2. <i>Червена афъзка. Жълта афъзка.</i> | + | 2. Плод от такова дърво. <i>Въведе се оползотворяването на дивите плодове (киселици, шипки, ..), розовия цвят, афъзките и др.</i> ВН, 1953, бр. 286, 2. <i>Червена афъзка. Жълта афъзка.</i> |
— Вер. от тур. собств. | — Вер. от тур. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХ</b> <i>междум.</i> 1. За израз на радост и възторг. | + | <b>АХ</b> <i>междум.</i> 1. За израз на радост и възторг. <i>— Наистина, удивително красиво! — рече той и нагази в нивата сред маковете. — Ах! Ах! — газеше на всички страни момичето и трупаше накъсаните цветове под лявата си мишница.</i> Г.{{попр|Добавяне на интервал.}} Караславов, Избр. съч. II, 139. <i>— Ах, шик! — извика възторжено модистката в другата стая.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вазов, Съч. IX, 8. <i>— Ах, колко много обичам морето!</i> К.{{попр|Добавяне на интервал.}} Петканов, В, 241. <i>— Ах, Станке, да видиш какво стана! .. — Какво има? — .. — Ще се годя.</i> Елин Пелин, Съч. III, 124. <i>Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов.</i> Хр.{{попр|Добавяне на интервал.}} Смирненски, Съч. I, 79. |
| − | + | 2. За израз на душевна или физическа болка, страдание, мъка; ох. <i>— Ах! — изпъшка докторът и изпусна револвера.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. <i>— Ах, царкиньо! Аз наистина съм злочеста.</i> В. Друмев, И, 6. <i>Ах, не проблясвайте в моя затвор / жалби далечни и спомени лишни.</i> Д. Дебелянов, С, 1936, 69. <i>Зловещо дрънкат тежките окови .. / Ах, докога ли тоя път ще трай!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22. <i>Ах, как ме боли главата!</i> | |
| − | + | 3. За израз на съчувствие или съжаление към някого. <i>— Ах, бедни мой Странджа, по` бих желал да те видя всред Стара планина!</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 23. <i>— Мари Албено, мари дъще, — проплака женски{{попр|Отпечатано: „женси“.}} глас, — какво направи, Албено! — Ах, Албено, Албено!</i> Й. Йовков, ВАХ, 133. | |
| − | + | 4. За израз на досада, възмущение, закана. <i>— Анке! Ах, каква се ровиш в праха! Погледни си рокличката! Станала е на нищо.</i> Б. Болгар, Б, 130. <i>Черешара не издържа — скочи от стола и кресна: — Мръсник! Ах, гадове! — дигна той с две ръце коравата папка с преписките и я стовари върху главата на Гелгели.</i> П. Славински, ПЗ, 99. <i>— Г-це, — викаше й тогава Палазов, — имаме един шарен кон. Можем да ви го дадем! — и той посочваше с очи фелдшера. — Ах ти, ах ти! — смееше се тя.</i> Й. Йовков, ВАХ, 56. <i>— Какво ме интересува мелничарят: стар човек… — Значи, ако беше млад, би те интересувал? Ах, ти…</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 153. | |
| − | + | 5. За израз на изненада, учудване, несъгласие, недоверие. <i>— Добро утро, господин Василев! — Ах, здравей! — отвърна изненадан учителят.</i> Кр. Велков, СБ, 136-137. <i>— Откраднати ми са всичките дрехи. — Ах! — извика Бръчков.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, <i>51. — Обичам ви много… — Ах! — извика жената и се дръпна навътре.</i> Й. Йовков, ПГ, 235. Ангелиева: <i>Ах, не… вий се шегувате.</i> Ст. Л. Костов, Избр. тв, 342-343. | |
| − | + | 6. За израз на уплаха. <i>— Язе съм, я! — обади се мъжът й и тя запипа в тъмнината към него. — Ах, боже, как се уплаших!</i> Ст. Даскалов, БМ, 23. | |
| − | <i>— | + | 7. За израз на молба, извинение. <i>— Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата.</i> Ал. Константинов, БГ, 45. <i>След няколко време той пак дойде в себе си и каза: „Ах, простете ма, простете, добри хора!“</i> Л. Каравелов, Съч. II, 150. |
| − | + | 8. За израз на желание, копнеж. <i>Ах, тез песни и таз усмивка / кой глас ще ми викне — запее?!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 9. <i>„Ах, ще ида / любимото си кътче аз да видя!“</i> К. Христов, ЧБ, 49. <i>Докле е младост, всичко е шега; / не хвърля сянка на сърце тъга: / дори тъгата извор е на радост — / докле е младост, ах, докле е младост!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 8. За израз на желание, копнеж. <i>Ах, тез песни и таз усмивка / кой глас ще ми викне — запее?!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 9. <i>„Ах, ще ида /любимото си кътче аз да видя!“</i> К. Христов, ЧБ, 49. <i>Докле е младост, всичко е шега; / не хвърля сянка на сърце тъга: / дори тъгата извор е на радост — / докле е младост, ах, докле е младост!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 9. За израз на досещане; а. <i>— Малко трудно в тия времена. — Защо? Германецът погледна Костов малко насмешливо. — Ах, да!… — сети се експертът.</i> Д. Димов, Т, 515. <i>— Ах, да! Тая вечер се научих, че Мартинов се отровил.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 37. <i>— А ти всичко ли ми казваш? .. — Всичко — измънка той под нос. — Всичко?! А за това? — пръстът на майка му посочи стъклената тръбичка на термометъра, .. — Ах,</i> | ||
Текуща версия към 17:39, 11 септември 2013
нещо. — Помислете, госпожо, вие имате един благороден и горещо любящ съпруг, той афронтира общественото мнение — разбирате ли, какво значи това за човек като Гойчева, да афронтира общественото мнение? Ив. Вазов, Н, 95. афронтирам се страд.
— От фр. affronter.
АФРОНТИ`РАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от афронтирам и от афронтирам се.
А`ФТИ мн., ед. (рядко) а`фта ж. Мед. Малки повърхностни и силно болезнени язвички с жълто-бял цвят, оградени от червенини, които се появяват по лигавицата на устата. Засягат се [при синдрома на Райтер] също кожата и лигавиците — появяват се афти в устата. ВЖ, 1999, бр. 49, 8.
— Гр. ᾰφδα.
АФУ`З, мн. няма, м. Болгар; афузали. Особено щастливи бяха лозята .. Цялата половина край шосето бе царство на афуза. К. Константинов, СЧЗ, 148. Пък утре вечер заповядайте у дома: хем да видиш моя афуз какво вино прави. О, 1978, кн. 6, 14.
АФУ`ЗАЛИ, мн. няма, м. Болгар; афузали.
— Вер. от тур. собств.
АФЪ`ЗКА ж. Диал. 1. Вид сливово дърво с едри закръглени плодове (бели, червени или жълти). Той погледна наклонената слива-афъзка .. и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 252.
2. Плод от такова дърво. Въведе се оползотворяването на дивите плодове (киселици, шипки, ..), розовия цвят, афъзките и др. ВН, 1953, бр. 286, 2. Червена афъзка. Жълта афъзка.
— Вер. от тур. собств.
АХ междум. 1. За израз на радост и възторг. — Наистина, удивително красиво! — рече той и нагази в нивата сред маковете. — Ах! Ах! — газеше на всички страни момичето и трупаше накъсаните цветове под лявата си мишница. Г.* Караславов, Избр. съч. II, 139. — Ах, шик! — извика възторжено модистката в другата стая. Ив.* Вазов, Съч. IX, 8. — Ах, колко много обичам морето! К.* Петканов, В, 241. — Ах, Станке, да видиш какво стана! .. — Какво има? — .. — Ще се годя. Елин Пелин, Съч. III, 124. Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Хр.* Смирненски, Съч. I, 79.
2. За израз на душевна или физическа болка, страдание, мъка; ох. — Ах! — изпъшка докторът и изпусна револвера. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. — Ах, царкиньо! Аз наистина съм злочеста. В. Друмев, И, 6. Ах, не проблясвайте в моя затвор / жалби далечни и спомени лишни. Д. Дебелянов, С, 1936, 69. Зловещо дрънкат тежките окови .. / Ах, докога ли тоя път ще трай! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22. Ах, как ме боли главата!
3. За израз на съчувствие или съжаление към някого. — Ах, бедни мой Странджа, по` бих желал да те видя всред Стара планина! Ив. Вазов, Съч. VI, 23. — Мари Албено, мари дъще, — проплака женски* глас, — какво направи, Албено! — Ах, Албено, Албено! Й. Йовков, ВАХ, 133.
4. За израз на досада, възмущение, закана. — Анке! Ах, каква се ровиш в праха! Погледни си рокличката! Станала е на нищо. Б. Болгар, Б, 130. Черешара не издържа — скочи от стола и кресна: — Мръсник! Ах, гадове! — дигна той с две ръце коравата папка с преписките и я стовари върху главата на Гелгели. П. Славински, ПЗ, 99. — Г-це, — викаше й тогава Палазов, — имаме един шарен кон. Можем да ви го дадем! — и той посочваше с очи фелдшера. — Ах ти, ах ти! — смееше се тя. Й. Йовков, ВАХ, 56. — Какво ме интересува мелничарят: стар човек… — Значи, ако беше млад, би те интересувал? Ах, ти… М. Грубешлиева, ПИУ, 153.
5. За израз на изненада, учудване, несъгласие, недоверие. — Добро утро, господин Василев! — Ах, здравей! — отвърна изненадан учителят. Кр. Велков, СБ, 136-137. — Откраднати ми са всичките дрехи. — Ах! — извика Бръчков. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. — Обичам ви много… — Ах! — извика жената и се дръпна навътре. Й. Йовков, ПГ, 235. Ангелиева: Ах, не… вий се шегувате. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 342-343.
6. За израз на уплаха. — Язе съм, я! — обади се мъжът й и тя запипа в тъмнината към него. — Ах, боже, как се уплаших! Ст. Даскалов, БМ, 23.
7. За израз на молба, извинение. — Ах, пардон, извинете, оцапах ви бохчата. Ал. Константинов, БГ, 45. След няколко време той пак дойде в себе си и каза: „Ах, простете ма, простете, добри хора!“ Л. Каравелов, Съч. II, 150.
8. За израз на желание, копнеж. Ах, тез песни и таз усмивка / кой глас ще ми викне — запее?! Хр. Ботев, Съч., 1929, 9. „Ах, ще ида / любимото си кътче аз да видя!“ К. Христов, ЧБ, 49. Докле е младост, всичко е шега; / не хвърля сянка на сърце тъга: / дори тъгата извор е на радост — / докле е младост, ах, докле е младост! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79.
9. За израз на досещане; а. — Малко трудно в тия времена. — Защо? Германецът погледна Костов малко насмешливо. — Ах, да!… — сети се експертът. Д. Димов, Т, 515. — Ах, да! Тая вечер се научих, че Мартинов се отровил. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. — А ти всичко ли ми казваш? .. — Всичко — измънка той под нос. — Всичко?! А за това? — пръстът на майка му посочи стъклената тръбичка на термометъра, .. — Ах,
