Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/585“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Туй-онуй)
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 5: Ред 5:
 
<b>БЕДСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бедствувам; бедстване.
 
<b>БЕДСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> бедствувам; бедстване.
 
----
 
----
<b>БЕДУЙН</b> <i>м.</i> Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. <i>Около оазисите и полу-пустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бе-дуини.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 193.
+
<b>БЕДУИН</b> <i>м.</i> Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. <i>Около оазисите и полупустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бедуини.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 193.
  
 
— От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843.
 
— От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843.
 
----
 
----
<b>БЕДУЙНКА</b> <i>ж.</i> Жена бедуин. <i>Джемале-фенди, .. , и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 185.
+
<b>БЕДУИНКА</b> <i>ж.</i> Жена бедуин. <i>Джемалефенди, .. , и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 185.
 
----
 
----
<b>БЕДУЙНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i>
+
<b>БЕДУИНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i>
  
 
1. Който се отнася до бедуин. <i>Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца.</i> Знан., 1875, бр. 1,5.
 
1. Който се отнася до бедуин. <i>Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца.</i> Знан., 1875, бр. 1,5.
  
2. Характерен за бедуин, като у бедуин. <i>Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото й бедуинско лице имаше чертите на ода-лиска.</i> Д. Димов, Т, 39.
+
2. Характерен за бедуин, като у бедуин. <i>Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото ѝ бедуинско лице имаше чертите на одалиска.</i> Д. Димов, Т, 39.
 
----
 
----
<b>БЕДЯ</b><sup>1</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> беди`х, <i>несв., прех.</i> Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. <i>— А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят?</i> Т. Харманджиев, Р, 57. <i>— Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедящ Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам.</i> Й. Йовков, ЖС, 140-141. <i>— Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй.</i> В. Неш-ков, Н, 7. <i>Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя се <i>страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек!</i> В. Об-ретенов, С, 200. <i>Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. <i>Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.
+
<b>БЕДЯ</b><sup>1</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> бедих, <i>несв., прех.</i> Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. <i>— А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят?</i> Т. Харманджиев, Р, 57. <i>— Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедящ Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам.</i> Й. Йовков, ЖС, 140-141. <i>— Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй.</i> В. Нешков, Н, 7. <i>Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. <b>бедя се</b> <i>страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек!</i> В. Обретенов, С, 200. <i>Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. <i>Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.
 
----
 
----
<b>БЕДЯ</b><sup>2</sup>, -йш, <i>мин. св.</i> беди`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ).
+
<b>БЕДЯ</b><sup>2</sup>, -иш, <i>мин. св.</i> бедих, <i>несв., прех. Диал.</i> Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ).
 
----
 
----
<b>БЕДЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. <i>А стрина Крема плахо й думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от ма-хането, пък то не било.</i> Ил. Волен, ДД, 71.
+
<b>БЕДЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. <i>А стрина Крема плахо ѝ думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от махането, пък то не било.</i> Ил. Волен, ДД, 71.
 
 
бедствувам
 
 
----
 
----
 
<b>БЕЕ</b> <i>междум.</i> За наподобяване блеене на овца или агне.
 
<b>БЕЕ</b> <i>междум.</i> За наподобяване блеене на овца или агне.
 
----
 
----
<b>БЕЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. <i>Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 59.
+
<b>БЕЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. <i>Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59.
 
----
 
----
 
<b>БЕЖ</b> <i>неизм. прил. Разг.</i> Бежов. <i>Чорапи беж.</i>
 
<b>БЕЖ</b> <i>неизм. прил. Разг.</i> Бежов. <i>Чорапи беж.</i>
Ред 33: Ред 31:
 
— Фр. beige.
 
— Фр. beige.
 
----
 
----
<b>БЕЖ</b> пов. <i>неизм. от</i> бягам като <i>междум. Разг.</i> Понякога в съчет. сда ме няма.
+
<b>БЕЖ</b> пов. <i>неизм. от</i> бягам като <i>междум. Разг.</i> Понякога в съчет. с да ме няма.
  
1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. <i>Смилил се Ежко, рекъл и`</i> [на Лиса]: - <i>Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж - да те няма!</i> Ран Босилек, Р, 72. <i>— Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне</i> [началникът]. <i>Закачи сахата, па духни на краката си и - беж.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. <i>Беж да ви няма оттук!</i>
+
1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. <i>Смилил се Ежко, рекъл ѝ</i> [на Лиса]: - <i>Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж - да те няма!</i> Ран Босилек, Р, 72. <i>— Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне</i> [началникът]. <i>Закачи сахата, па духни на краката си и - беж.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. <i>Беж да ви няма оттук!</i>
  
 
2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. <i>Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: -Беж!... Една кутия кибрит!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. <i>Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука!</i> Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.
 
2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. <i>Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: -Беж!... Една кутия кибрит!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. <i>Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука!</i> Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.
  
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. <i>Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето.</i> СбПер. п II, 24. <i>А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж д къщи, заключат се и викат: „мечка!“</i> Й. Йовков, ВАХ, 72. <i>Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К.</i> Петканов, ОБ, 160. - <i>Господин кмете, та-къва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. — Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 42. - <i>Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и - беж! Да не ги изяде! А.</i> Гуляшки, Л, 231. <i>Тате се обръща към Лен-чето и мене: - Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Лен-чето беж да ни няма.</i> В. Бончева, АП, 106.
+
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. <i>Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето.</i> СбПер. п II, 24. <i>А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж в къщи, заключат се и викат: „мечка!“</i> Й. Йовков, ВАХ, 72. <i>Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма!</i> К. Петканов, ОБ, 160. - <i>Господин кмете, такъва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. — Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 42. - <i>Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и - беж! Да не ги изяде!</i> А. Гуляшки, Л, 231. <i>Тате се обръща към Ленчето и мене: - Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Ленчето беж да ни няма.</i> В. Бончева, АП, 106.
 
----
 
----
<b>БЕЖ А</b>, -йш, <i>мин. св.</i> бежах, <i>несв., непрех. Остар.</i> Бягам. <i>Време лети, време бежи / векове са крилати.</i> Ступ., 1875, бр. 5, 35. <i>Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница.</i> Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37.
+
<b>БЕЖА</b>, -иш, <i>мин. св.</i> бежах, <i>несв., непрех. Остар.</i> Бягам. <i>Време лети, време бежи / векове са крилати.</i> Ступ., 1875, бр. 5, 35. <i>Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница.</i> Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37.
 
----
 
----
<b>БЕЖАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци`, <i>м.</i> Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. <i>Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..</i> , се <i>стичаха сега в</i>
+
<b>БЕЖАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. <i>Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..</i> , се <i>стичаха сега в</i>
----
 
<b>БЕЖАНЕЦ</b>
 
 
 

Версия от 19:19, 9 септември 2013

Страницата е проверена


обща подписка за помощи и една пенсия. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 97. Тя [завистта] показва една притворна жажда за равенството на хората, за олекчението на безчетните бедства на чловечеството. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 107.


БЕДСТВУВАМ. Вж. бедствам.


БЕДСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от бедствувам; бедстване.


БЕДУИН м. Арабин от скитническо племе, което живее в пустините на Арабия и Северна Африка. Около оазисите и полупустинните места на египетска Сахара живеят много араби-чергари, наречени бедуини. Ив. Мирски, ПДЗ, 193.

— От араб. през рус. бедуин. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата, 1843.


БЕДУИНКА ж. Жена бедуин. Джемалефенди, .. , и една стара, сгърчена, черна бабичка, бедуинка, стояха там. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.


БЕДУИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който се отнася до бедуин. Между негрите твърде често са раждат бели деца и наопаки. В едно арабско (бедуинско) семейство са родиле две черни деца. Знан., 1875, бр. 1,5.

2. Характерен за бедуин, като у бедуин. Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото ѝ бедуинско лице имаше чертите на одалиска. Д. Димов, Т, 39.


БЕДЯ1, -иш, мин. св. бедих, несв., прех. Набедявам някого в нещо, несправедливо го обвинявам в нещо. — А бре думат, че сме краднали коне — промълви между мустаците си старият циганин. — Ами вярно ли е? Или само ви бедят? Т. Харманджиев, Р, 57. — Че като съм бил с него, аз ли му взех парите? Кой казва туй? .. Ако бедящ Ройдя за туй нещо, .. аз не вярвам. Й. Йовков, ЖС, 140-141. — Ще отговаряш пред закона, ако даваш неверни сведения .. — Заран заминавам за фронта, но дойдох да ти кажа, че нямаш право да ме бедиш тъй. В. Нешков, Н, 7. Враговете му го бедели, че персите го подкупили да дигне обсадата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. бедя се страд., възвр. и взаим. Ама аз ще ви науча, крещи тя, как се беди невинен човек! В. Обретенов, С, 200. Бедят ме, мамо, хората — бедиш се, дъще, сама си. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 59. Компанията и селяните взаимно се бедят сега в немилостиво сечене на планината. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13.


БЕДЯ2, -иш, мин. св. бедих, несв., прех. Диал. Убеждавам, увещавам някого да направи нещо; придумвам (Н. Геров, РБЯ).


БЕДЯ СЕ несв., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. А стрина Крема плахо ѝ думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от махането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71.


БЕЕ междум. За наподобяване блеене на овца или агне.


БЕЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на бей, или от бей; бейов, бегов, бейски. Иде онбашият и ми разправя, че те изпратили нощеска в К., задето сам тръгваше с беево писмо. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59.


БЕЖ неизм. прил. Разг. Бежов. Чорапи беж.

— Фр. beige.


БЕЖ пов. неизм. от бягам като междум. Разг. Понякога в съчет. с да ме няма.

1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. Смилил се Ежко, рекъл ѝ [на Лиса]: - Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж - да те няма! Ран Босилек, Р, 72. — Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне [началникът]. Закачи сахата, па духни на краката си и - беж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. Беж да ви няма оттук!

2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: -Беж!... Една кутия кибрит! Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука! Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.

3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето. СбПер. п II, 24. А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж в къщи, заключат се и викат: „мечка!“ Й. Йовков, ВАХ, 72. Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К. Петканов, ОБ, 160. - Господин кмете, такъва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. — Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома. Н. Попфилипов, РЛ, 42. - Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и - беж! Да не ги изяде! А. Гуляшки, Л, 231. Тате се обръща към Ленчето и мене: - Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Ленчето беж да ни няма. В. Бончева, АП, 106.


БЕЖА, -иш, мин. св. бежах, несв., непрех. Остар. Бягам. Време лети, време бежи / векове са крилати. Ступ., 1875, бр. 5, 35. Кога са лозе реже, той из трънака бежи, а кога са грозде бере и той с кошница. Погов., П. Р. Славейков, СКНГ, 37.


БЕЖАНЕЦ, мн. -нци, м. Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, .. , се стичаха сега в