Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/459“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
АУГМЕНТАТИ`В <i>м. Грам.</i> Увеличител-на дума или суфикс, форма. <i>Противоп.</i> де-минутив. <i>Съществителните имена ръчище, крачище са аугментативи.</i> _От фр. augment, нем. Augment или англ. augment.
+
{{+}}
 +
----
 +
<b>АУГМЕНТАТИ`В</b> <i>м. Грам.</i> Увеличителна дума или суфикс, форма. <i>Противоп.</i> деминутив. <i>Съществителните имена ръчище, крачище са аугментативи.</i>
  
АУГМЕНТАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> За дума или форма — уве-личителен. <i>Противоп.</i> деминутивен. <i>Ауг-ментативните думи като женище, бабище, главище са обикновено груби или иронични.</i>
+
— От фр. augment, нем. Augment или англ. augment.
 +
----
 +
<b>АУГМЕНТАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> За дума или форма — увеличителен. <i>Противоп.</i> деминутивен. <i>Аугментативните думи като женище, бабище, главище са обикновено груби или иронични.</i>
 +
----
 +
<b>АУГМЕНТА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Увеличаване, нарастване.
  
АУГМЕНТАЦИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Увеличаване, нарастване.
+
2. <i>Муз.</i> Композиционен похват в полифоничната музика, при който повторно се използват предходни мелодически построения с пропорционално увеличение на нотните им стойности.
  
2. <i>Муз.</i> Композиционен похват в полифони-чната музика, при който повторно се използват предходни мелодически построения с пропорционално увеличение на нотните им стойности.
+
— От лат. augmento ’нараствам, умножавам’ през нем. Augmentation и фр. augmentation.
 +
----
 +
<b>АУДИЕ`НЦИЯ</b> <i>ж</i>. Приемане на дипломатически представител от лице, заемащо висок държавен пост, за да бъде изслушан. <i>Императорът ни прие в Кремъл, на часа 11. Аудиенцията трая цял час.</i> С. Радев, ССБ I, 377. <i>Сутринта той бе приел дипломатическия корпус на тържествена аудиенция.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 19. <i>Един ноемврийски следобед в двореца пристигна граф Кевенхюлер, без да бе искал предварително аудиенция, и настоя да види княза. Батенберг го прие.</i> В. Геновска СГ, 90. <i>Имам аудиенция.</i>
  
— От лат. augmento 'нараствам, умножавам' през нем. Augmentation и фр. augmentation.
+
— От лат. audientia ’изслушване’ през рус. аудиенция.
 
 
АУДИЕНЦИЯ <i>ж</i>. Приемане на дипломатически представител от лице, заемащо висок държавен пост, за да бъде изслушан. <i>Императорът ни прие в Кремъл, на часа 11. Аудиенцията трая цял час. С.</i> Радев, ССБ I, 377. <i>Сутринта той бе приел дипломатическия корпус на тържествена аудиенция.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 19. <i>Един ноемврийски следобед в двореца пристигна граф Ке-венхюлер, без да бе искал предварително аудиенция, и настоя да види княза. Батенберг го прие.</i> В. Геновска СГ, 90. <i>Имам аудиенция.</i>
 
 
 
— От лат. audientia 'изслушване' през рус. аудиенция.
 
  
 
— С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1857.
 
— С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1857.
 +
----
 +
<b>А`УДИО-</b> . Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан със слушане, със слух, със звук, напр.: аудиовизуален, аудиокасета, аудиология, аудиометър.
  
АУДИО- . Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан със слушане, със слух, със звук, напр.: аудиовизуален, аудиокасета, аудиология, аудиоме-тър.
+
— От лат. audio ’слушам’.
 
+
----
— От лат. audio 'слушам'.
+
<b>А`УДИОВИДЕОКАСЕ`ТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. <i>„Пайнер“ [студио] ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг [на фестивала].</i> СТ, 1999, бр. 10, 9.
 
+
----
АУДИОВИДЕОКАСЕТА <i>ж. Спец.</i> Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. <i>„Пайнер“</i> [студио] <i>ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг</i> [на фестивала]. СТ, 1999, бр. 10, 9.
+
<b>А`УДИОВИ`ЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.
 
+
----
АУДИОВИ`ЗИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.
+
<b>А`УДИОВИЗУА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. <i>Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.</i>
 
+
----
АУДИОВИЗУАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. <i>Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.</i>
+
<b>А`УДИОКАСЕ`ТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. <i>Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 26.
 
+
----
АУДИОКАСЕТА <i>ж. Спец.</i> Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. <i>Били готови</i> [издателите] <i>да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 26.
+
<b>А`УДИОПИРА`Т</b> <i>м. Нов.</i> Лице, което се занимава с аудиопиратство.
 
+
----
аугментати`в
+
<b>А`УДИОПИРА`ТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Нов.</i> Нелицензирано производство и разпространение на аудиокасети и компактдискове. <i>Френски съд обвини двама българи в аудиопиратство.</i> ДТ, 1998, бр. 20, 11.
 
+
----
АУДИОПИРАТ <i>м. Нов.</i> Лице, което се занимава с аудиопиратство.
+
<b>АУДИТО`РИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Голямо помещение, обикн. във висше училище, предназначено за четене на лекции, доклади и др. <i>Хората, едва ли не на пръсти, се отправят към аудиторията. Тя представлява една кръгла зала в диаметър около двадесет и пет метра със седемстотин и петдесет места за сядане.</i> Г. Велев, КВА, 307. <i>Говореше красноречиво, в аудиторията се държеше естествено и строго, умееше да поддържа разстояние между себе си и студентите.</i> Ем. Манов, ДСР, 374.
 
 
АУДИОПИРАТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Нов.</i> Нелицензирано производство и разпространение на аудиокасети и компактдискове. <i>Френски съд обвини двама българи в аудиопиратство.</i> ДТ, 1998, бр. 20, 11.
 
  
АУДИТОРИЯ <i>ж.</i> 1. Голямо помещение, обикн. във висше училище, предназначено за четене на лекции, доклади и др. <i>Хората, едва ли не на пръсти, се отправят към аудиторията. Тя представлява една кръгла зала в диаметър около двадесет и пет метра със седемстотин и петдесет места за сядане.</i> Г. Велев, КВА, 307. <i>Говореше красноречиво, в аудиторията се държеше естествено и строго, умееше да поддържа разстояние между себе си и студентите.</i> Ем. Манов, ДСР, 374.
+
2. <i>Събир.</i> Слушателите на дадена лекция, доклад и под. <i>Не! — дигна ръка кметът и изгледа недоволно своята аудитория. — Този въпрос трябва да бъде разрешен още тази вечер, нямаме време за отлагане.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 254. <i>Старият генерал сръбва няколко глътки вино .., сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност.</i> Св. Минков, РТК, 157. <i>Аз се изправих пред една многолюдна ученическа аудитория, за да прочета реферата.</i> Мл. Исаев, Н, 124.
 
 
2. <i>Събир.</i> Слушателите на дадена лекция, доклад и под. <i>Не!</i> <i>дигна ръка кметът и изгледа недоволно своята аудитория. — Този въпрос трябва да бъде разрешен още тази вечер, нямаме време за отлагане.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 254. <i>Старият генерал сръбва няколко глътки вино.., сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност.</i> Св. Минков, РТК, 157. <i>Аз се изправих пред една многолюдна ученическа аудитория, за да прочета реферата.</i> Мл. Исаев, Н, 124.
 
  
 
— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.
 
— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.
 +
----
 +
<b>АУКСИ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>аукси`н</b>, <i>м. Бот.</i> Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. <i>Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони, .. на които [учените] дадоха названието ауксини.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
  
АУКСИ`НИ <i>мн., ед.</i> (рядко) аукси`н, <i>м. Бот.</i> Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. <i>Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони,., на които</i> [учените] <i>дадоха названието ауксини.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
+
— От гр. αύζάνω ’раста’ през нем. Auksin.
 +
----
 +
<b>АУКЦИО`Н</b> <i>м. Търг.</i> Публична продажба на вещи или имущество, при която продаваната вещ става собственост на лицето, предложило най-голяма сума за нея; търг.
  
— От гр. at^avo) 'раста' през нем. Auksin.
+
— От лат. auctio, -onis ’наддаване’ през нем. Auktion.
 
 
АУКЦИОН <i>м. Търг.</i> Публична продажба на вещи или имущество, при която продаваната вещ става собственост на лицето, предложило най-голяма сума за нея; търг.
 
 
 
— От лат. auctio, -onis 'наддаване' през нем. Auktion.
 
  
 
— В-к Знание, 1875.
 
— В-к Знание, 1875.
 
+
----
АУКЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Търг.</i> Който се отнася до аукцион. <i>В германския град Къонигщайн.. бяха открити.. атлас от XV век и още десетина безценни книги. Те трябвало да бъдат предложени на търг от местната аукционна къща.</i> ДТ, 1999, бр. 287, 11.
+
<b>АУКЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Търг.</i> Който се отнася до аукцион. <i>В германския град Кьонигщайн .. бяха открити .. атлас от XV век и още десетина безценни книги. Те трябвало да бъдат предложени на търг от местната аукционна къща.</i> ДТ, 1999, бр. 287, 11.
 
+
----
АУЛ <i>м. 1. Истор.</i> Дворец на прабългарски хан. <i>През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замах-на с огнен меч.</i> А. Каралийчев, ПСIII, 63.
+
<b>АУ`Л</b> <i>м. 1. Истор.</i> Дворец на прабългарски хан. <i>През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замахна с огнен меч.</i> А. Каралийчев, ПС III, 63.
 
 
459
 
 
 
АУЛ
 
 
 

Текуща версия към 17:48, 6 септември 2013

Корекцията на страницата е одобрена



АУГМЕНТАТИ`В м. Грам. Увеличителна дума или суфикс, форма. Противоп. деминутив. Съществителните имена ръчище, крачище са аугментативи.

— От фр. augment, нем. Augment или англ. augment.


АУГМЕНТАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. За дума или форма — увеличителен. Противоп. деминутивен. Аугментативните думи като женище, бабище, главище са обикновено груби или иронични.


АУГМЕНТА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Увеличаване, нарастване.

2. Муз. Композиционен похват в полифоничната музика, при който повторно се използват предходни мелодически построения с пропорционално увеличение на нотните им стойности.

— От лат. augmento ’нараствам, умножавам’ през нем. Augmentation и фр. augmentation.


АУДИЕ`НЦИЯ ж. Приемане на дипломатически представител от лице, заемащо висок държавен пост, за да бъде изслушан. Императорът ни прие в Кремъл, на часа 11. Аудиенцията трая цял час. С. Радев, ССБ I, 377. Сутринта той бе приел дипломатическия корпус на тържествена аудиенция. Ст. Дичев, ЗС I, 19. Един ноемврийски следобед в двореца пристигна граф Кевенхюлер, без да бе искал предварително аудиенция, и настоя да види княза. Батенберг го прие. В. Геновска СГ, 90. Имам аудиенция.

— От лат. audientia ’изслушване’ през рус. аудиенция.

— С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1857.


А`УДИО- . Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан със слушане, със слух, със звук, напр.: аудиовизуален, аудиокасета, аудиология, аудиометър.

— От лат. audio ’слушам’.


А`УДИОВИДЕОКАСЕ`ТА ж. Спец. Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. „Пайнер“ [студио] ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг [на фестивала]. СТ, 1999, бр. 10, 9.


А`УДИОВИ`ЗИЯ, мн. няма, ж. Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.


А`УДИОВИЗУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.


А`УДИОКАСЕ`ТА ж. Спец. Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение. ДТ, 1998, бр. 9, 26.


А`УДИОПИРА`Т м. Нов. Лице, което се занимава с аудиопиратство.


А`УДИОПИРА`ТСТВО, мн. няма, ср. Нов. Нелицензирано производство и разпространение на аудиокасети и компактдискове. Френски съд обвини двама българи в аудиопиратство. ДТ, 1998, бр. 20, 11.


АУДИТО`РИЯ ж. 1. Голямо помещение, обикн. във висше училище, предназначено за четене на лекции, доклади и др. Хората, едва ли не на пръсти, се отправят към аудиторията. Тя представлява една кръгла зала в диаметър около двадесет и пет метра със седемстотин и петдесет места за сядане. Г. Велев, КВА, 307. Говореше красноречиво, в аудиторията се държеше естествено и строго, умееше да поддържа разстояние между себе си и студентите. Ем. Манов, ДСР, 374.

2. Събир. Слушателите на дадена лекция, доклад и под. — Не! — дигна ръка кметът и изгледа недоволно своята аудитория. — Този въпрос трябва да бъде разрешен още тази вечер, нямаме време за отлагане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 254. Старият генерал сръбва няколко глътки вино .., сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност. Св. Минков, РТК, 157. Аз се изправих пред една многолюдна ученическа аудитория, за да прочета реферата. Мл. Исаев, Н, 124.

— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.


АУКСИ`НИ мн., ед. (рядко) аукси`н, м. Бот. Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони, .. на които [учените] дадоха названието ауксини. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.

— От гр. αύζάνω ’раста’ през нем. Auksin.


АУКЦИО`Н м. Търг. Публична продажба на вещи или имущество, при която продаваната вещ става собственост на лицето, предложило най-голяма сума за нея; търг.

— От лат. auctio, -onis ’наддаване’ през нем. Auktion.

— В-к Знание, 1875.


АУКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Търг. Който се отнася до аукцион. В германския град Кьонигщайн .. бяха открити .. атлас от XV век и още десетина безценни книги. Те трябвало да бъдат предложени на търг от местната аукционна къща. ДТ, 1999, бр. 287, 11.


АУ`Л м. 1. Истор. Дворец на прабългарски хан. През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замахна с огнен меч. А. Каралийчев, ПС III, 63.