Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/457“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
АТОМНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> 1. Учен, специалист по атомна физика; атомик, ато-мист. <i>Първият в света атомен ледоразби-вач е дело на съветските учени атомници.</i> 2. Специалист, който работи в атомна електроцентрала.
+
{{+}}
 +
----
 +
<b>А`ТОМНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> 1. Учен, специалист по атомна физика; атомик, атомист. <i>Първият в света атомен ледоразбивач е дело на съветските учени атомници.</i>
 +
 
 +
2. Специалист, който работи в атомна електроцентрала.
  
<i>АТОМНО.</i> <i>Нареч. от</i> атомен. <i>Заводи за атомно разпадащи се материали.</i>
+
<b>А`ТОМНО</b>. <i>Нареч. от</i> атомен. <i>Заводи за атомно разпадащи се материали.</i>
 
----
 
----
АТОМНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атом, напр.: атомноенергетичен, атомно-ракетен.
+
<b>А`ТОМНО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атом, напр.: атомноенергетичен, атомноракетен.
 
----
 
----
АТОМОХОД <i>м.</i> Плавателно средство, което се движи с атомно гориво. <i>Подводни атомоходи извършват чести походи под арктичните ледове.</i> А. Бешков и др., ИГ, 205.
+
<b>АТОМОХО`Д</b> <i>м.</i> Плавателно средство, което се движи с атомно гориво. <i>Подводни атомоходи извършват чести походи под арктичните ледове.</i> А. Бешков и др., ИГ, 205.
  
 
— От рус. атомоход.
 
— От рус. атомоход.
 
----
 
----
АТОМЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> атом. • Обр. <i>Тя</i> [групата] <i>е атомче от големия свят. Тази незабележима купчинка от 16 души .. е някаква жива, насъщна клетка, тласкаща свеж пулс и пречистваща кръво-обръщението на Голямата човешка група.</i> Бл. Димитрова, Лав., 222.
+
<b>А`ТОМЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> атом. • Обр. <i>Тя [групата] е атомче от големия свят. Тази незабележима купчинка от 16 души .. е някаква жива, насъщна клетка, тласкаща свеж пулс и пречистваща кръвообръщението на Голямата човешка група.</i> Бл. Димитрова, Лав., 222.
 
----
 
----
АТОНАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Муз.</i> Който няма тоналност, който не е хармоничен, не е мелодичен. <i>Атонална музика. Атонални акорди.</i>
+
<b>АТОНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Муз.</i> Който няма тоналност, който не е хармоничен, не е мелодичен. <i>Атонална музика. Атонални акорди.</i>
 
----
 
----
АТОНАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Муз.</i> Метод в музикалното творчество от началото на 20 в., който отрича мелодията, хармонията и полифонията в музиката.
+
<b>АТОНАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Муз.</i> Метод в музикалното творчество от началото на 20 в., който отрича мелодията, хармонията и полифонията в музиката.
  
 
— От англ. atonalism.
 
— От англ. atonalism.
 
----
 
----
АТОНАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Муз.</i> Метод на композиране, който отхвърля тоналните функции на класическата музика.
+
<b>АТОНА`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Муз.</i> Метод на композиране, който отхвърля тоналните функции на класическата музика.
 
----
 
----
АТОНИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i>
+
<b>АТОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. <i>Физиол.</i> За орган — който е отпуснат, без тонус; атонически.
 
 
1. <i>Физиол.</i> За орган — който е отпуснат, без тонус; атонически.
 
  
 
2. <i>Фон.</i> Неударен; атонически.
 
2. <i>Фон.</i> Неударен; атонически.
 
----
 
----
АТОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, <i>прил. Спец.</i> Атоничен.
+
<b>АТОНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, мн. -и, <i>прил. Спец.</i> Атоничен.
 
----
 
----
АТОНИЯ <i>ж. Физиол.</i> Намаляване на нормалната сила на действие на скелетната мускулатура и възбудимостта на тъканите и органите.
+
<b>АТО`НИЯ</b> <i>ж. Физиол.</i> Намаляване на нормалната сила на действие на скелетната мускулатура и възбудимостта на тъканите и органите.
  
— От гр. а- ’не-, без-<sup>1</sup> + tovoc; ’обтягане<sup>1</sup>.
+
— От гр. - ’не-, без-+ τονος ’обтягане’.
 
----
 
----
АТРАВМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който не уврежда тъканите на организма чрез външно въздействие.
+
<b>АТРАВМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> Който не уврежда тъканите на организма чрез външно въздействие.
 
----
 
----
АТРАВМАТИ`ЧНО. <i>Мед. Нареч. от</i> ат-равматичен; без травми. <i>Първата превръзка трябва да се направи внимателно и ат-равматично.</i>
+
<b>АТРАВМАТИ`ЧНО</b>. <i>Мед. Нареч. от</i> атравматичен; без травми. <i>Първата превръзка трябва да се направи внимателно и атравматично.</i>
 
----
 
----
АТРАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е забавен, развлекателен, с елементи на атракция. <i>Постановките в Сатиричния театър обикновено са приятно атрактивни.</i>
+
<b>АТРАКТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е забавен, развлекателен, с елементи на атракция. <i>Постановките в Сатиричния театър обикновено са приятно атрактивни.</i>
  
2. Който привлича вниманието, събужда интерес. <i>Ден не е минавал, без</i> [бащата и дъщерята] <i>да не ангажират маса за някое от атрактивните нощни заведения.</i> А. Мандаджиев, ЧЛП, 34. <i>Състезанието по бързо изяждане на ябълка беше най-атрактивният момент от детското шоу на празника.</i> ВЖ, 1999, бр. 49, 13. // <i>Нов.</i> За цена, отстъпка и др. — изгоден, привлекателен. <i>Стоки на атрактивни цени.</i>
+
2. Който привлича вниманието, събужда интерес. <i>Ден не е минавал, без [бащата и дъщерята] да не ангажират маса за някое от атрактивните нощни заведения.</i> А. Мандаджиев, ЧЛП, 34. <i>Състезанието по бързо изяждане на ябълка беше най-атрактивният момент от детското шоу на празника.</i> ВЖ, 1999, бр. 49, 13. // <i>Нов.</i> За цена, отстъпка и др. — изгоден, привлекателен. <i>Стоки на атрактивни цени.</i>
 
 
атомник
 
  
 
— От фр. attractif.
 
— От фр. attractif.
 
----
 
----
АТРАКТИ`ВНО. <i>Книж. Нареч. от</i> атрактивен; забавно, развлекалетно. <i>Режисьорът е поставил комедията твърде атрактивно.</i>
+
<b>АТРАКТИ`ВНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> атрактивен; забавно, развлекалетно. <i>Режисьорът е поставил комедията твърде атрактивно.</i>
 
----
 
----
АТР АКТИ`ВНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на атрактивен. <i>Новото оцветяване</i> [на болидите] <i>също ще е в зелено.. Нюансът и атрактивността на оцветяването ще бъдат запазени, за да бъде продължена и традицията на отбора.</i> 168 часа, 1999, бр. 50,31.
+
<b>АТРАКТИ`ВНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на атрактивен. <i>Новото оцветяване [на болидите] също ще е в зелено .. Нюансът и атрактивността на оцветяването ще бъдат запазени, за да бъде продължена и традицията на отбора.</i> 168 часа, 1999, бр. 50, 31.
 
----
 
----
АТРАКЦИОН <i>м. Спец.</i> 1. Ефектен номер в циркова или забавна програма, който привлича вниманието на публиката; атракция. <i>Наехме се с него</i> [Методи] <i>да изработим световен атракцион: двамата едновременно да сме на въжето, да правим фигурите си и да се разминаваме.</i> Г. Величков, НУ, 104.
+
<b>АТРАКЦИО`Н</b> <i>м. Спец.</i> 1. Ефектен номер в циркова или забавна програма, който привлича вниманието на публиката; атракция. <i>Наехме се с него [Методи] да изработим световен атракцион: двамата едновременно да сме на въжето, да правим фигурите си и да се разминаваме.</i> Г. Величков, НУ, 104.
  
2. Съоръжение за развлечение в увеселителен парк. <i>Проектът</i> [за увеселителен парк] <i>.. ще предлага 23 различни атракциона.</i> ВЖ, 2000, бр. 39, 18.
+
2. Съоръжение за развлечение в увеселителен парк. <i>Проектът [за увеселителен парк] .. ще предлага 23 различни атракциона.</i> ВЖ, 2000, бр. 39, 18.
  
— От фр<sub>;</sub> attraction и нем. Attraktion през рус. аттракцион.
+
— От фр. attraction и нем. Attraktion през рус. аттракцион.
 
----
 
----
АТРАКЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който е свързан с атракция. <i>Цялата му стая е облепена с реклами за концерти и атракционни заведения по моретата. В.</i> Пламенов, ГШ, 49. <i>Богата атракционна програма. Атракционен спектакъл.</i>
+
<b>АТРАКЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който е свързан с атракция. <i>Цялата му стая е облепена с реклами за концерти и атракционни заведения по моретата.</i> В. Пламенов, ГШ, 49. <i>Богата атракционна програма. Атракционен спектакъл.</i>
 
----
 
----
АТРАКЦИЯ <i>ж.</i> Ефектен номер в циркова или естрадна програма, който привлича публика. <i>Знаеш ли къде сега щях да те водя?.. Едно мъничко кабаре, но да видиш нощен живот, да видиш атракции!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 136. <i>Това било атракцията на това заведение.. Всеки може да стане, да отиде на сцената и да изпее, колкото му глас държи и колкото умее, някаква песен.</i> П. Спасов, ХлХ, 314. // <i>Прен. Разш.</i> Забавно зрелище. <i>Гледах как се караха съседките, голяма атракция беше.</i>
+
<b>АТРА`КЦИЯ</b> <i>ж.</i> Ефектен номер в циркова или естрадна програма, който привлича публика. <i>Знаеш ли къде сега щях да те водя? .. Едно мъничко кабаре, но да видиш нощен живот, да видиш атракции!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 136. <i>Това било атракцията на това заведение .. Всеки може да стане, да отиде на сцената и да изпее, колкото му глас държи и колкото умее, някаква песен.</i> П. Спасов, ХлХ, 314. // <i>Прен. Разш.</i> Забавно зрелище. <i>Гледах как се караха съседките, голяма атракция беше.</i>
  
 
— От лат. attractio ’привличане’.
 
— От лат. attractio ’привличане’.
 
----
 
----
АТРИБУТ <i>м. 1. Филос.</i> Основен признак, неделимо свързан със същността на даден предмет или явление. <i>Двион:ението е атрибут на материята.</i>
+
<b>АТРИБУ`Т</b> <i>м. 1. Филос.</i> Основен признак, неделимо свързан със същността на даден предмет или явление. <i>Движението е атрибут на материята.</i>
 
 
2. <i>Книж.</i> Характерен белег, характерна принадлежност или свойство, качество на някого или нещо. <i>Бенковски, чиято външност се хвърляше в очи с многобройните си бун-товничеси атрибути — калпак с лъвче, ботуши, сабя, два револвера, бинокъл, компас</i>
 
 
 
457
 
 
 
атрибут
 
  
 +
2. <i>Книж.</i> Характерен белег, характерна принадлежност или свойство, качество на някого или нещо. <i>Бенковски, чиято външност се хвърляше в очи с многобройните си бунтовнически{{попр|Отпечатано „бунтовничеси“.}} атрибути — калпак с лъвче, ботуши, сабя, два револвера, бинокъл, компас</i>

Текуща версия към 18:42, 4 септември 2013

Корекцията на страницата е одобрена



А`ТОМНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Учен, специалист по атомна физика; атомик, атомист. Първият в света атомен ледоразбивач е дело на съветските учени атомници.

2. Специалист, който работи в атомна електроцентрала.

А`ТОМНО. Нареч. от атомен. Заводи за атомно разпадащи се материали.


А`ТОМНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атом, напр.: атомноенергетичен, атомноракетен.


АТОМОХО`Д м. Плавателно средство, което се движи с атомно гориво. Подводни атомоходи извършват чести походи под арктичните ледове. А. Бешков и др., ИГ, 205.

— От рус. атомоход.


А`ТОМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от атом. • Обр. Тя [групата] е атомче от големия свят. Тази незабележима купчинка от 16 души .. е някаква жива, насъщна клетка, тласкаща свеж пулс и пречистваща кръвообръщението на Голямата човешка група. Бл. Димитрова, Лав., 222.


АТОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Муз. Който няма тоналност, който не е хармоничен, не е мелодичен. Атонална музика. Атонални акорди.


АТОНАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Муз. Метод в музикалното творчество от началото на 20 в., който отрича мелодията, хармонията и полифонията в музиката.

— От англ. atonalism.


АТОНА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Муз. Метод на композиране, който отхвърля тоналните функции на класическата музика.


АТОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Физиол. За орган — който е отпуснат, без тонус; атонически.

2. Фон. Неударен; атонически.


АТОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Атоничен.


АТО`НИЯ ж. Физиол. Намаляване на нормалната сила на действие на скелетната мускулатура и възбудимостта на тъканите и органите.

— От гр. ἀ- ’не-, без-’ + τονος ’обтягане’.


АТРАВМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който не уврежда тъканите на организма чрез външно въздействие.


АТРАВМАТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от атравматичен; без травми. Първата превръзка трябва да се направи внимателно и атравматично.


АТРАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който е забавен, развлекателен, с елементи на атракция. Постановките в Сатиричния театър обикновено са приятно атрактивни.

2. Който привлича вниманието, събужда интерес. Ден не е минавал, без [бащата и дъщерята] да не ангажират маса за някое от атрактивните нощни заведения. А. Мандаджиев, ЧЛП, 34. Състезанието по бързо изяждане на ябълка беше най-атрактивният момент от детското шоу на празника. ВЖ, 1999, бр. 49, 13. // Нов. За цена, отстъпка и др. — изгоден, привлекателен. Стоки на атрактивни цени.

— От фр. attractif.


АТРАКТИ`ВНО. Книж. Нареч. от атрактивен; забавно, развлекалетно. Режисьорът е поставил комедията твърде атрактивно.


АТРАКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на атрактивен. Новото оцветяване [на болидите] също ще е в зелено .. Нюансът и атрактивността на оцветяването ще бъдат запазени, за да бъде продължена и традицията на отбора. 168 часа, 1999, бр. 50, 31.


АТРАКЦИО`Н м. Спец. 1. Ефектен номер в циркова или забавна програма, който привлича вниманието на публиката; атракция. Наехме се с него [Методи] да изработим световен атракцион: двамата едновременно да сме на въжето, да правим фигурите си и да се разминаваме. Г. Величков, НУ, 104.

2. Съоръжение за развлечение в увеселителен парк. Проектът [за увеселителен парк] .. ще предлага 23 различни атракциона. ВЖ, 2000, бр. 39, 18.

— От фр. attraction и нем. Attraktion през рус. аттракцион.


АТРАКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с атракция. Цялата му стая е облепена с реклами за концерти и атракционни заведения по моретата. В. Пламенов, ГШ, 49. Богата атракционна програма. Атракционен спектакъл.


АТРА`КЦИЯ ж. Ефектен номер в циркова или естрадна програма, който привлича публика. — Знаеш ли къде сега щях да те водя? .. Едно мъничко кабаре, но да видиш нощен живот, да видиш атракции! Д. Калфов, Избр. разк., 136. Това било атракцията на това заведение .. Всеки може да стане, да отиде на сцената и да изпее, колкото му глас държи и колкото умее, някаква песен. П. Спасов, ХлХ, 314. // Прен. Разш. Забавно зрелище. Гледах как се караха съседките, голяма атракция беше.

— От лат. attractio ’привличане’.


АТРИБУ`Т м. 1. Филос. Основен признак, неделимо свързан със същността на даден предмет или явление. Движението е атрибут на материята.

2. Книж. Характерен белег, характерна принадлежност или свойство, качество на някого или нещо. Бенковски, чиято външност се хвърляше в очи с многобройните си бунтовнически* атрибути — калпак с лъвче, ботуши, сабя, два револвера, бинокъл, компас