Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/450“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 4. <i>Мед.</i> Силен, остър пристъп на болки при някакво заболяване; криза. <i>Детето се | + | {{+}} |
| − | + | 4. <i>Мед.</i> Силен, остър пристъп на болки при някакво заболяване; криза. <i>Детето се присвива, крещи — остри болки раздират корема му — .. Ами ако е атака от апандисит? Нямаме време за губене.</i> Н. Стефанова, ОС, 5. <i>Константин Златев, поради здравословното си състояние — той страдаше от дълги години от атаки в жлъчката и все не можеше да се излекува, — отказа да пие.</i> Д. Ангелов, ЖС, 262. | |
| − | 5. <i>Константин Златев, поради здравословното си състояние — той страдаше от дълги години от атаки в жлъчката и все не можеше да се излекува, — отказа да пие.</i> Д. Ангелов, ЖС, 262. | ||
— От фр. attaque. | — От фр. attaque. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АТАКУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> <i>1. Воен.</i> Предприемам атака, нападение. <i>Други ескадрони все тъй стремително и бясно атакуваха главните сили при Карапелит.</i> Й. Йовков, Разк. II, 225. <i>Късно през нощта атакуваме града и го превземаме…</i> К. Петканов, МЗК, 46-47. <i>Ротата вдясно атакува стремително, но бе върната.</i> П. Вежинов, BP, 9. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Предприемам енергично действие, насочено към или за овладяване на нещо. <i>На забоя се е изпречила една скала, по-твърда и от кремък. Изправила се е като тежка, заключена врата по пътя към бляскавата руда. С три пистолета сега я атакуват.</i> Л. Галина, Л, 92. <i>Полицията, гдето не трябва, е тъй строга, щото е отворила сума работа на докторите да издават медицински свидетелства. А пък когато хиляди хора атакуваха треновете за Желюша, нямаше кой да заварди един ред.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 70. • Обр. <i>Не искаме света да се промени / и да си остава / един и същи. / Затова / атакуваме старото / с песни, / багери / и безсърдечие.</i> Л. Левчев, Худ. С I, 356. // За храна, питие и др. — въздействам вредно върху някой орган или върху организма. <i>Алкохолът атакува бъбреците, като причинява възпалителни процеси.</i> | |
| − | <i> | + | 3. <i>Прен.</i> Нападам с думи, факти, аргументи някого или нещо; обвинявам. <i>Без съмнение, Клара отдавна бе направила същото сравнение и сега продължаваше да атакува Мюрие.</i> Д. Димов, ОД, 86. <i>Когато трябваше да се разплита нещо сложно, Младенов имаше навика да атакува най-напред оная страна, която смята за по-права.</i> Т. Монов, СН, 205. // Отправям към някого много въпроси, искания, данни и др. <i>Пръв Рангел започна да атакува. Той попита Мечков защо е прекъснал дейността на комисията по реорганизацията на производството.</i> Д. Кисьов, Щ, 427. |
| − | + | 4. <i>Спорт.</i> Настъпвам, нападам. <i>Белгийският отбор атакуваше с трима състезатели.</i> РД, 1960, бр. 144, 4. <b>атакувам се</b> <i>страд.</i> <i>— Аз предлагам да отблъснем левия неприятелски фланг към Драгоман, да се атакува позицията му при Мало Малово.</i> В. Геновска, СГ, 379. <i>Пластмасите не се атакуват от микроорганизми.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АТАКУ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> атакувам <i>и от</i> атакувам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АТАМА`Н</b> <i>м.</i> 1. В епохата на феодализма — началник на свободните казашки дружини. | ||
| − | + | 2. В дореволюционна Русия — началник в казашка войска или селище, изпълняващ военни, полицейски и административни функции. <i>Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци.</i> П. Росен, ВПШ, 49. <i>По стар и строго пазен обичай казаците отнасяха трупа на своя атаман.</i> Й. Йовков, Разк. II, 237. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. В дореволюционна Русия — началник в казашка войска или селище, изпълняващ военни, полицейски и административни функции. <i>Предвождаше ги | ||
— От тюрк. през рус. атаман. | — От тюрк. през рус. атаман. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АТАМА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> атаман. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АТАМА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Длъжност, звание на атаман. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АТАШЕ`</b>, -то, мн. -та, <i>м.</i> и (простонар.) <i>ср.</i> Лице от дипломатическа мисия, което осведомява своето правителство по специални въпроси (военни, икономически, културни и др.). <i>Работата му [на Лихтенфелд] се състоеше да прави извадки и резюмета от все нови и нови статистически годишници, от все нови и нови доклади и преписи от доклади, които търговските аташета изпращаха от легацията.</i> Д. Димов, Т, 149-150. <i>Като момиче тя дълго време мечтаеше да се ожени за някой чуждестранен аташе.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 345. <i>Вторият син на хаджи Драган бе аташе по печата в Париж.</i> Е. Станев, ИК I, 242-243. <i>Военен аташе. Културен аташе.</i> | ||
| − | + | — Фр. attaché ’прикрепен’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АТАШИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Причислявам някого за дейност, услуги към официално лице или мисия. <i>Иречек се засмя. Тогава аз му отговорих, че по заповед на Петко Каравелов ти ще бъдеш аташиран към него.</i> Ив. Борисов, НПГ, 11. <i>На вечерята сър Хюгивал аташира корветния капитан Ендридж към капитан Столетов.</i> Д. Добревски, БКН, 162. <i>— А в следващите няколко дни ще разгледа забележителностите на страната. — Сам ли? — .. — Как тъй сам! — .. — Към него ще аташираме едного от нас.</i> Тонич, ББК, 182. <b>аташирам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АТАШИ`РАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аташирам <i>и от</i> аташирам се. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АТЕИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Материалистическо учение, което отрича всяка религия и нейните основни идеи; безбожие. <i>Аз бях станал безбожник. Бях налучкал истинския път на атеизма.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 108. <i>Той [консерваторският кръжок] продължаваше да прокарва .. „Московские ведомости“ силно тенденциозни дописки из България, които представляваха страната като една арена на разбойничество, дива демагогия и атеизъм.</i> С. Радев, ССБ I, 253. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От гр. ἀ ’не-, без’ + ϑεός ’бог’ през фр. athéisme. — З. Петров и И.{{попр|Добавяне на интервал.}} Наумов, Черковно богословие, 1872. | ||
Текуща версия към 18:24, 22 август 2013
4. Мед. Силен, остър пристъп на болки при някакво заболяване; криза. Детето се присвива, крещи — остри болки раздират корема му — .. Ами ако е атака от апандисит? Нямаме време за губене. Н. Стефанова, ОС, 5. Константин Златев, поради здравословното си състояние — той страдаше от дълги години от атаки в жлъчката и все не можеше да се излекува, — отказа да пие. Д. Ангелов, ЖС, 262.
— От фр. attaque.
АТАКУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Воен. Предприемам атака, нападение. Други ескадрони все тъй стремително и бясно атакуваха главните сили при Карапелит. Й. Йовков, Разк. II, 225. Късно през нощта атакуваме града и го превземаме… К. Петканов, МЗК, 46-47. Ротата вдясно атакува стремително, но бе върната. П. Вежинов, BP, 9.
2. Прен. Предприемам енергично действие, насочено към или за овладяване на нещо. На забоя се е изпречила една скала, по-твърда и от кремък. Изправила се е като тежка, заключена врата по пътя към бляскавата руда. С три пистолета сега я атакуват. Л. Галина, Л, 92. Полицията, гдето не трябва, е тъй строга, щото е отворила сума работа на докторите да издават медицински свидетелства. А пък когато хиляди хора атакуваха треновете за Желюша, нямаше кой да заварди един ред. Ал. Константинов, Съч. I, 70. • Обр. Не искаме света да се промени / и да си остава / един и същи. / Затова / атакуваме старото / с песни, / багери / и безсърдечие. Л. Левчев, Худ. С I, 356. // За храна, питие и др. — въздействам вредно върху някой орган или върху организма. Алкохолът атакува бъбреците, като причинява възпалителни процеси.
3. Прен. Нападам с думи, факти, аргументи някого или нещо; обвинявам. Без съмнение, Клара отдавна бе направила същото сравнение и сега продължаваше да атакува Мюрие. Д. Димов, ОД, 86. Когато трябваше да се разплита нещо сложно, Младенов имаше навика да атакува най-напред оная страна, която смята за по-права. Т. Монов, СН, 205. // Отправям към някого много въпроси, искания, данни и др. Пръв Рангел започна да атакува. Той попита Мечков защо е прекъснал дейността на комисията по реорганизацията на производството. Д. Кисьов, Щ, 427.
4. Спорт. Настъпвам, нападам. Белгийският отбор атакуваше с трима състезатели. РД, 1960, бр. 144, 4. атакувам се страд. — Аз предлагам да отблъснем левия неприятелски фланг към Драгоман, да се атакува позицията му при Мало Малово. В. Геновска, СГ, 379. Пластмасите не се атакуват от микроорганизми.
АТАКУ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от атакувам и от атакувам се.
АТАМА`Н м. 1. В епохата на феодализма — началник на свободните казашки дружини.
2. В дореволюционна Русия — началник в казашка войска или селище, изпълняващ военни, полицейски и административни функции. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. П. Росен, ВПШ, 49. По стар и строго пазен обичай казаците отнасяха трупа на своя атаман. Й. Йовков, Разк. II, 237.
— От тюрк. през рус. атаман.
АТАМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от атаман.
АТАМА`НСТВО, мн. няма, ср. Длъжност, звание на атаман.
АТАШЕ`, -то, мн. -та, м. и (простонар.) ср. Лице от дипломатическа мисия, което осведомява своето правителство по специални въпроси (военни, икономически, културни и др.). Работата му [на Лихтенфелд] се състоеше да прави извадки и резюмета от все нови и нови статистически годишници, от все нови и нови доклади и преписи от доклади, които търговските аташета изпращаха от легацията. Д. Димов, Т, 149-150. Като момиче тя дълго време мечтаеше да се ожени за някой чуждестранен аташе. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Вторият син на хаджи Драган бе аташе по печата в Париж. Е. Станев, ИК I, 242-243. Военен аташе. Културен аташе.
— Фр. attaché ’прикрепен’.
АТАШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Причислявам някого за дейност, услуги към официално лице или мисия. Иречек се засмя. Тогава аз му отговорих, че по заповед на Петко Каравелов ти ще бъдеш аташиран към него. Ив. Борисов, НПГ, 11. На вечерята сър Хюгивал аташира корветния капитан Ендридж към капитан Столетов. Д. Добревски, БКН, 162. — А в следващите няколко дни ще разгледа забележителностите на страната. — Сам ли? — .. — Как тъй сам! — .. — Към него ще аташираме едного от нас. Тонич, ББК, 182. аташирам се страд.
АТАШИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от аташирам и от аташирам се.
АТЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Материалистическо учение, което отрича всяка религия и нейните основни идеи; безбожие. Аз бях станал безбожник. Бях налучкал истинския път на атеизма. Б. Шивачев, Съч. I, 108. Той [консерваторският кръжок] продължаваше да прокарва .. „Московские ведомости“ силно тенденциозни дописки из България, които представляваха страната като една арена на разбойничество, дива демагогия и атеизъм. С. Радев, ССБ I, 253.
— От гр. ἀ ’не-, без’ + ϑεός ’бог’ през фр. athéisme. — З. Петров и И.* Наумов, Черковно богословие, 1872.
