Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/447“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
за наблюдаване на спектрите на небесните тела. | за наблюдаване на спектрите на небесните тела. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астроспектроскопия; | + | <b>АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астроспектроскопия; астроспектроскопически. <i>Астроспектроскопичен анализ.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> | + | <b>АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астроспектроскопичен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОСПЕКТРОСКО`ПИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОФИЗИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Учен, специалист по астрофизика. <i>Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така | + | <b>АСТРОФИЗИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Учен, специалист по астрофизика. <i>Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточително, не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия.</i> НТМ, 1968, кн. 5, <i>Тези открития [за радиоизлъчването] обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето.</i> З. Паскалев, Пр, 1952, кн. 6, 74. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОФИ`ЗИКА</b> <i>ж. Спец.</i> Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. <i>Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди.</i> ВН, 1958, бр. 1997, 4. <i>Теоретична астрофизика.</i> — Естественонаучен календар, Летоструй, 1876. | + | <b>АСТРОФИ`ЗИКА</b> <i>ж. Спец.</i> Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. <i>Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди.</i> ВН, 1958, бр. 1997, 4. <i>Теоретична астрофизика.</i> |
| + | |||
| + | — Естественонаучен календар, Летоструй, 1876. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОФИЗИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астрофизика; астрофизически. <i>Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. | + | <b>АСТРОФИЗИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астрофизика; астрофизически. <i>Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. Астрофизична наука.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофизичен. <i> | + | <b>АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофизичен. <i>Астрофизическа обсерватория.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОФИЗИ`ЧКА</b> <i>ж. Спец.</i> | + | <b>АСТРОФИЗИ`ЧКА</b> <i>ж. Спец.</i> Специалистка по астрофизика.{{попр|Добавен разделител за ред.}} |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОФОТОГРА`ФИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Метод за астрономични наблюдения, който се основава на фотографирането на небесните тела. <i>Астрофотографията ни показва, че не всички извънгалактични мъглявини имат формата на спирала.</i> Г. Томалевски, АН, 333. |
| − | + | ---- | |
| − | <i>Спец. Прил. от</i> астрофотография. | + | <b>АСТРОФОТОГРА`ФСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прил. от</i> астрофотография. |
---- | ---- | ||
<b>АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> астрофотометрия; астрофотометрически. | <b>АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> астрофотометрия; астрофотометрически. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, | + | <b>АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофотометричен. |
| − | |||
| − | <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Астрофотометричен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОФОТОМЕ`ТРИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Дял от практическата астрофизика, който изучава методите за измерване блясъка и повърхностната яркост на небесните тела. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСТРОФОТОМЕ`ТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Спец.</i> Уред за измерване силата на светлината на небесните тела. |
---- | ---- | ||
<b>АСТРОЦИ`Т</b> <i>м. Биол.</i> Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. <i>Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система:</i> Ф, 1990, бр. 2, 4. | <b>АСТРОЦИ`Т</b> <i>м. Биол.</i> Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. <i>Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система:</i> Ф, 1990, бр. 2, 4. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἄστρον ’звезда’ + χυτος ’клетка’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСФА`ЛТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Изкопаема или изкуствена черна смола, която се употребява в строителството за заливане повърхността на пътища, улици, тротоари и др. и в някои клонове на индустрията. <i>От лъсналите лица на негрите капе сякаш разтопен асфалт.</i> Св. Минков, ДА, 25. |
2. Пътна настилка от асфалтобетон. <i>Градът Вашингтон ако не най-красив, то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. <i>Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 102. | 2. Пътна настилка от асфалтобетон. <i>Градът Вашингтон ако не най-красив, то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. <i>Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 102. | ||
| − | 3. <i>Разш.</i> Шосе, път, покрити с такава настилка. <i>Очите безсмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта.</i> Б. | + | 3. <i>Разш.</i> Шосе, път, покрити с такава настилка. <i>Очите безсмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта.</i> Б. Райнов, ЧЪ, 106. <i>Поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта.</i> П. Бобев, К, 54. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От гр. ἄσφαλτος през нем. Asphalt. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСФА`ЛТАДЖИЙСКИ</b>, a, -о, <i>мн.</i> -и <i>Разг. Прил. от</i> асфалтаджия. <i>Асфалтаджийска бригада.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСФА`ЛТАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който работи по асфалтирането на пътища, улици и др. <i>Асфалтаджиите се оправдаваха с лошото време и се сбираха в стаичката си на покер.</i> Ал. Томов, П, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСФА`ЛТЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Асфалтов. <i>Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ривиерата.</i> Д. Кисьов, Щ, 173. <i>Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди.</i> Св. Минков, Избр. пр, 75. <i>Асфалтен път. Асфалтена писта. Асфалтена изолация.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСФАЛТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Покривам с асфалт. <i>От височината се виждаше новото трасе, което кооператорите бяха прокарали пряко през падината и което наскоро щяха да асфалтират.</i> Н. Тихолов, ДКД, 59-60. <b>асфалтирам се</b> <i>страд. Поради</i> |
| − | |||
Текуща версия към 12:07, 22 август 2013
за наблюдаване на спектрите на небесните тела.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроспектроскопия; астроспектроскопически. Астроспектроскопичен анализ.
АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроспектроскопичен.
АСТРОСПЕКТРОСКО`ПИЯ ж. Спец. Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела.
АСТРОФИЗИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по астрофизика. Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточително, не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия. НТМ, 1968, кн. 5, Тези открития [за радиоизлъчването] обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето. З. Паскалев, Пр, 1952, кн. 6, 74.
АСТРОФИ`ЗИКА ж. Спец. Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Теоретична астрофизика.
— Естественонаучен календар, Летоструй, 1876.
АСТРОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астрофизика; астрофизически. Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. Астрофизична наука.
АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астрофизичен. Астрофизическа обсерватория.
АСТРОФИЗИ`ЧКА ж. Спец. Специалистка по астрофизика.*
АСТРОФОТОГРА`ФИЯ ж. Спец. Метод за астрономични наблюдения, който се основава на фотографирането на небесните тела. Астрофотографията ни показва, че не всички извънгалактични мъглявини имат формата на спирала. Г. Томалевски, АН, 333.
АСТРОФОТОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от астрофотография.
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от астрофотометрия; астрофотометрически.
АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астрофотометричен.
АСТРОФОТОМЕ`ТРИЯ ж. Спец. Дял от практическата астрофизика, който изучава методите за измерване блясъка и повърхностната яркост на небесните тела.
АСТРОФОТОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Спец. Уред за измерване силата на светлината на небесните тела.
АСТРОЦИ`Т м. Биол. Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система: Ф, 1990, бр. 2, 4.
— От гр. ἄστρον ’звезда’ + χυτος ’клетка’.
АСФА`ЛТ, мн. няма, м. 1. Изкопаема или изкуствена черна смола, която се употребява в строителството за заливане повърхността на пътища, улици, тротоари и др. и в някои клонове на индустрията. От лъсналите лица на негрите капе сякаш разтопен асфалт. Св. Минков, ДА, 25.
2. Пътна настилка от асфалтобетон. Градът Вашингтон ако не най-красив, то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102.
3. Разш. Шосе, път, покрити с такава настилка. Очите безсмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта. Б. Райнов, ЧЪ, 106. Поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.
— От гр. ἄσφαλτος през нем. Asphalt. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.
АСФА`ЛТАДЖИЙСКИ, a, -о, мн. -и Разг. Прил. от асфалтаджия. Асфалтаджийска бригада.
АСФА`ЛТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи по асфалтирането на пътища, улици и др. Асфалтаджиите се оправдаваха с лошото време и се сбираха в стаичката си на покер. Ал. Томов, П, 8.
АСФА`ЛТЕН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. Асфалтов. Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ривиерата. Д. Кисьов, Щ, 173. Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди. Св. Минков, Избр. пр, 75. Асфалтен път. Асфалтена писта. Асфалтена изолация.
АСФАЛТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Покривам с асфалт. От височината се виждаше новото трасе, което кооператорите бяха прокарали пряко през падината и което наскоро щяха да асфалтират. Н. Тихолов, ДКД, 59-60. асфалтирам се страд. Поради
