Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/438“
(→Проблематична) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>се дума из селото. — Хамид аскерът.</i> Б. Несторов, СР, 129. | <i>се дума из селото. — Хамид аскерът.</i> Б. Несторов, СР, 129. | ||
| − | 3. Само <i>ед. Рядко.</i> Войниклък; аскерлик. <i>Кой като мене, кой като мене, / девет години ходих/по аскер, по сефер.</i> | + | 3. Само <i>ед. Рядко.</i> Войниклък; аскерлик. <i>Кой като мене, кой като мене, / девет години ходих / по аскер, по сефер.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 150. |
— От араб. през тур. asker. | — От араб. през тур. asker. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКЕРЛИ`К</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Военна служба; войниклък. <i>— Пусто останало и българско царство и пр., — нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа. — На аскерликът е туй сега не му е добро, — говоряха помежду си събравшите се селяни.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 84-85. |
| − | + | — Тур. askerlik. Друга форма: <em>аскерлъ`к</em>. | |
| − | |||
| − | — Тур. askerlik. Друга форма: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКЕРЛИ`Я</b>, - | + | <b>АСКЕРЛИ`Я</b>, -и`ята, и -и`ят, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Войник, аскер. <i>Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето .. — Де аскерлият, да го видя?</i> Ив. Вазов, Съч. X, 100. <i>По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина аскерлии.</i> Д. Талев, И, 586. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКЕ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар. Прил. от</i> аскер (в 1 и 2 знач.); войнишки, войскови`. <i>Пред мене не съществуваше нищо друго, освен синята аскерска униформа и червения фес, в който се целех, щом се покажеха негде.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 156. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник. <i>У Симеон като че ли имаше от фанатизма на александрийските аскети, една опасна възбуденост, която плашеше дори него, волнодумеца.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 105. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Човек, извънредно въздържан по отношение на удоволствията на живота, който има суров начин на живот. <i>По природа той не беше нито развратник, нито аскет и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи или печал.</i> Д. Димов, Т, 17. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. άσκητής ’който се упражнява в нещо, специалист’ през рус. аскет. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКЕТИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. <i>Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха .. Тези качества на богомилите, .., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние.</i> Р. Каролев, УБЧ, 1119. |
| − | |||
| − | 1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. <i>Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха.. Тези качества на богомилите,.., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние.</i> Р. Каролев, УБЧ, 1119. | ||
2. <i>Прен.</i> Прекалено въздържане, отказване от земните блага; суров начин на живот. <i>Когато човек свикне с кучешкия аскетизъм на бездомника, тогава и хартията топли също тъй добре, както пухеният юрган.</i> Св. Минков, ДА, 111. | 2. <i>Прен.</i> Прекалено въздържане, отказване от земните блага; суров начин на живот. <i>Когато човек свикне с кучешкия аскетизъм на бездомника, тогава и хартията топли също тъй добре, както пухеният юрган.</i> Св. Минков, ДА, 111. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Аскет. <i>Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество,. | + | <b>АСКЕТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Аскет. <i>Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество, .. а да спаси своята собствена душа.</i> Знан., 1875, бр. 1, 11. <i>Той [Неофит Рилски] е величавият тип на строгите вдъхновени и екзалтирани аскетици на първото християнство.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСКЕ`ТИКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Аскетизъм (в 1 знач.). |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до аскетизъм; аскетически, отшелнически. <i>Аскетичен живот.</i> 2. Който е присъщ на аскет. <i>В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си.</i> Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. <i>Аскетично тяло.</i> | + | <b>АСКЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до аскетизъм; аскетически, отшелнически. <i>Аскетичен живот.</i> |
| + | |||
| + | 2. Който е присъщ на аскет. <i>В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си.</i> Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. <i>Аскетично тяло.</i> | ||
---- | ---- | ||
<b>АСКЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нежел.</i> Аскетичен. <i>От спартански, животът ни се превърна на аскетически.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 176. | <b>АСКЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нежел.</i> Аскетичен. <i>От спартански, животът ни се превърна на аскетически.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 176. | ||
| Ред 41: | Ред 35: | ||
<b>АСКЕТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нежел. Нареч. от прил.</i> аскетически; аскетично. <i>Живее аскетически.</i> | <b>АСКЕТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нежел. Нареч. от прил.</i> аскетически; аскетично. <i>Живее аскетически.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКЕТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аскетичен; като аскет, аскетически. <i>Тя видя същата фигура, същото лице,.., същата пламенна красота и аскетично свити устни.</i> Д. Димов, ОД, 119. <i>Живее аскетично.</i> | + | <b>АСКЕТИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> аскетичен; като аскет, аскетически. <i>Тя видя същата фигура, същото лице, .., същата пламенна красота и аскетично свити устни.</i> Д. Димов, ОД, 119. <i>Живее аскетично.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АСКЕ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ на аскет; аскетичен, аскетически. <i>Аскетски живот.</i> | <b>АСКЕ`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е присъщ на аскет; аскетичен, аскетически. <i>Аскетски живот.</i> | ||
| Ред 49: | Ред 43: | ||
<b>АСКЕТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Живея като аскет. | <b>АСКЕТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Живея като аскет. | ||
| − | — Друга (остар.) форма: ашкиту`вам. | + | — Друга (остар.) форма: <em>ашкиту`вам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>АСКИТИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Постница. | <b>АСКИТИ`ЙНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Постница. | ||
| − | — Друга (остар.) форма: ашкити`иница. | + | — Друга (остар.) форма: <em>ашкити`иница</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКИТИ`Я</b>, - | + | <b>АСКИТИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Диал.</i> Аскет (в 1 знач.); постник. |
| − | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.) форма: | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.) форма: <em>ашкити`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКЛЕПИА`Д</b> <i>м. Книж.</i> В древна Гърция — жрец на Асклепий, който е бил и лекар. <i>Към храмовете са откривани болници, където първите лекари са жреци, известни под името асклепиади | + | <b>АСКЛЕПИА`Д</b> <i>м. Книж.</i> В древна Гърция — жрец на Асклепий, който е бил и лекар. <i>Към храмовете са откривани болници, където първите лекари са жреци, известни под името асклепиади.</i> А. Гюровски, АЧ, 11. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ’Ασκλεπιάδης; ’потомък на Асклепий, бог на медицината’. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСКОРБИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Аскорбинова киселина. <i>Хим.</i> Органично вещество във вид на безцветен кристален прах с кисел вкус, което лесно се | + | <b>АСКОРБИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Аскорбинова киселина</b>. <i>Хим.</i> Органично вещество във вид на безцветен кристален прах с кисел вкус, което лесно се |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:17, 21 август 2013
се дума из селото. — Хамид аскерът. Б. Несторов, СР, 129.
3. Само ед. Рядко. Войниклък; аскерлик. Кой като мене, кой като мене, / девет години ходих / по аскер, по сефер. З. Стоянов, ЗБВ III, 150.
— От араб. през тур. asker.
АСКЕРЛИ`К мн. няма, м. Остар., сега простонар. Военна служба; войниклък. — Пусто останало и българско царство и пр., — нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа. — На аскерликът е туй сега не му е добро, — говоряха помежду си събравшите се селяни. З. Стоянов, ЗБВ II, 84-85.
— Тур. askerlik. Друга форма: аскерлъ`к.
АСКЕРЛИ`Я, -и`ята, и -и`ят, мн. -и`и, м. Остар. Войник, аскер. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето .. — Де аскерлият, да го видя? Ив. Вазов, Съч. X, 100. По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина аскерлии. Д. Талев, И, 586.
АСКЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от аскер (в 1 и 2 знач.); войнишки, войскови`. Пред мене не съществуваше нищо друго, освен синята аскерска униформа и червения фес, в който се целех, щом се покажеха негде. П. К. Яворов, Съч. II, 156.
АСКЕ`Т м. 1. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник. У Симеон като че ли имаше от фанатизма на александрийските аскети, една опасна възбуденост, която плашеше дори него, волнодумеца. А. Гуляшки, ЗВ, 105.
2. Прен. Човек, извънредно въздържан по отношение на удоволствията на живота, който има суров начин на живот. По природа той не беше нито развратник, нито аскет и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи или печал. Д. Димов, Т, 17.
— От гр. άσκητής ’който се упражнява в нещо, специалист’ през рус. аскет.
АСКЕТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Религиозно учение и практика у християните, браманистите и будистите за постигане на нравствено съвършенство и приближаване до божеството чрез отричане от земните блага и телесно изтощаване чрез строго постене, отшелничество; аскетика. Богомилите бяха кротки и смирени, имаха бледни и печални лица, изнурено тяло от чрезмерен пост, малко разговаряха и никога не се смеяха .. Тези качества на богомилите, .., отричането на външната суета и разкош, техният суров аскетизъм, който беше в тях искрено фанатическо увлечение, имаше голямо влияние. Р. Каролев, УБЧ, 1119.
2. Прен. Прекалено въздържане, отказване от земните блага; суров начин на живот. Когато човек свикне с кучешкия аскетизъм на бездомника, тогава и хартията топли също тъй добре, както пухеният юрган. Св. Минков, ДА, 111.
АСКЕТИ`К, мн. -ци, м. Остар. Аскет. Аскетикът е побягнал в пустинята не да бъде полезен на своето общество, .. а да спаси своята собствена душа. Знан., 1875, бр. 1, 11. Той [Неофит Рилски] е величавият тип на строгите вдъхновени и екзалтирани аскетици на първото християнство. Ив. Вазов, Съч. XV, 30.
АСКЕ`ТИКА ж. Рядко. Аскетизъм (в 1 знач.).
АСКЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до аскетизъм; аскетически, отшелнически. Аскетичен живот.
2. Който е присъщ на аскет. В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи .. прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си. Д. Димов, Т, 221. // Който е много слаб, изтощен от постоянен пост или гладуване. Аскетично тяло.
АСКЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Аскетичен. От спартански, животът ни се превърна на аскетически. Ив. Вазов, Съч. VII, 176.
АСКЕТИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. аскетически; аскетично. Живее аскетически.
АСКЕТИ`ЧНО. Нареч. от аскетичен; като аскет, аскетически. Тя видя същата фигура, същото лице, .., същата пламенна красота и аскетично свити устни. Д. Димов, ОД, 119. Живее аскетично.
АСКЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на аскет; аскетичен, аскетически. Аскетски живот.
АСКЕ`ТСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Живот на аскет; аскетизъм.
АСКЕТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Живея като аскет.
— Друга (остар.) форма: ашкиту`вам.
АСКИТИ`ЙНИЦА ж. Диал. Постница.
— Друга (остар.) форма: ашкити`иница.
АСКИТИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. Аскет (в 1 знач.); постник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.) форма: ашкити`я.
АСКЛЕПИА`Д м. Книж. В древна Гърция — жрец на Асклепий, който е бил и лекар. Към храмовете са откривани болници, където първите лекари са жреци, известни под името асклепиади. А. Гюровски, АЧ, 11.
— От гр. ’Ασκλεπιάδης; ’потомък на Асклепий, бог на медицината’.
АСКОРБИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Аскорбинова киселина. Хим. Органично вещество във вид на безцветен кристален прах с кисел вкус, което лесно се
