Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/433“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ПЖ, 155-156. <i>Извади аршина от пояса си и почна да размерва зидарията.</i> П. Константинов, ПИГ, 154. <i>А бре Илия-гидия, / що си пофален терзия, / можеш ли фустан да кроиш: / без ножица да го разрежеш, / без аршин да го премериш, / без игла да го | + | ПЖ, 155-156. <i>Извади аршина от пояса си и почна да размерва зидарията.</i> П. Константинов, ПИГ, 154. <i>А бре Илия-гидия, / що си пофален терзия, / можеш ли фустан да кроиш: / без ножица да го разрежеш, / без аршин да го премериш, / без игла да го юшиеш?</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 76. |
| − | + | ||
| − | + | 3. Обикн. с числ. — линеен размер на предмет или разстояние, измерени с такава мярка. <i>В първите дни на есента Мехмед Чиллията, .. дигна тежка сватба .. От Цариград донесъл четиридесет аршина кадифе със сърма извезано.</i> К. Петканов, X, 5. <i>По това време градското турско управление реши и разхвърли между преспанци нов данък, събра доста пари и дигна сред чаршията кула от камък и дърво четиридесет и осем аршина висока.</i> Д. Талев, ЖС, 119. <i>Много имане не ми трябва; трябва ми три аршина дълга и един широка земя и нищо повече…</i> Ц. Гинчев, ГК, 278. <i>Мъглата тясно обхващаше парахода. По-далече от двайсет аршина не се виждаше.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 120. <i>В някои си места, като напр. в Каратопракът у нас [в Пловдивско] пластът на черноземът има дълбочина около един аршин и повече.</i> Ступ., 1875, бр. 9-10, 75. <i>Дай ни Йелке от платното; / ние тебе от виното; / аршин платно — ока вино?</i> Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 27. | |
| − | + | ◇ <b>Аршин дълга, два широка</b>. <i>Разг. Подигр.</i> Ниска и дебела жена. <b>Меря с аршин гроба</b> <i>на някого. Разг.</i> Дебна някого, за да го убия. <i>Но немецът е воювал дълго и се е изхитрил. Знае той, че зад някой от тия там храстчета или къртичини се спотайва непременно нашият брат и му мери с аршин гроба.</i> П. Вежинов, BP, 98. <b>Меря (измервам/измеря) с един <и същ> аршин</b>; <b>меря със същия аршин</b> <i>нещо</i> или <i>някого с нещо друго</i> или <i>някой друг. Разг.</i> Преценявам, разглеждам по един и същ начин различни неща или хора. <i>Тая голяма разноликост в нашия живот не позволява да измервате обществените явления с един и същ аршин.</i> Д. Немиров, Д №9, 76. <b>Меря с двоен аршин</b>; <b>меря с два аршина</b>. <i>Разг.</i> Преценявам по различен начин еднаква проява на различни хора. <i>Но и тук мери` с познатите два аршина. Онова, което Климент е написал за църквата, не бива да се премълчава. То ще прибави нова слава към Охридската архиепископия.</i> Н. Драгова, КО, 155. <b>Меря с друг аршин нещо</b>. <i>Разг.</i> Преценявам различно, по друг начин едно и също нещо. <i>До вчера одобряваше всичко, която правех, а сега си загуби ума по оная фуста и започна да мърмориш и с друг аршин да мериш постъпките ми.</i> <b>Меря със свой (своя личен) аршин</b>. <i>Разг.</i> Разглеждам нещата от свое гледище, едностранчиво, субективно. <i>Ще рече, както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин.</i> Г. Кирков, Избр. пр. I, 65. <i>Пита се коя държава, ако тя имаше агресивни намерения, би си позволила доброволно да се откаже от своите права върху военните бази, .., някои западни политици, които са свикнали всичко да мерят със свой аршин, не могат да разберат това.</i> ОФ, 1958, бр. 4215, 3. <b>Меря с чужд аршин</b>. <i>Разг.</i> Не изхождам от свои собствени схващания при преценката си. <b>Пускам (пущам) пусна език от аршин повече</b>. <i>Разг.</i> Много приказвам. | |
| − | — От перс. през тур. | + | — От перс. през тур. arșın. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АРЪ`Ш</b> <i>м. Диал.</i> Процеп на кола. <i>Баща му го повика. Седнаха върху аръша на колата, разпрегната до кладенеца.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 156. <i>Когато отвори очи, уплашените коне пръхтяха до краката му — тежестта на пълната каруца беше откъснала аръша и те, за чудо, бяха останали на пътя.</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 27. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — Тур. | + | — Тур. аrıș. |
---- | ---- | ||
| − | АС, | + | <b>АС</b>, а`сът, а`са{{попр|Добавено „а`“.}}, <i>мн.</i> а`сове, след <i>числ.</i> а`са, <i>м.</i> 1. Най-силната карта за игра от всеки един от 4-те цвята с един знак в средата; асо, бирлик, туз. <i>Хвърлям ас. Имам 4 аса.</i> |
| − | |||
| − | 1. Най-силната карта за игра от всеки един от 4-те цвята с един знак в средата; асо, | ||
| − | 2. <i>Прен. Разг.</i> Голям специалист, първенец обикн. в областта на спорта. <i>Ето един от асовете на съветския отбор | + | 2. <i>Прен. Разг.</i> Голям специалист, първенец обикн. в областта на спорта. <i>Ето един от асовете на съветския отбор [по свободна борба] — Владимир Синявски.</i> ВН, 1958, бр. 2126, 2. <i>Тук [на състезание] са без изключение всички асове както в алпийските дисциплини, така и бяганията и скоковете.</i> НС, 1958, бр. 5, 1. <i>Гостите бяха двама: .. — някакъв шеф в рибното стопанство — и един ас от първа програма на телевизията, специалист по въпросите на престъплението.</i> Съвр., 1980, кн. 1, 3. |
| − | <i>В | + | <i>В бело`та е ас, / на изпита — пас.</i> Ив. Тренев и др., ВН, 1960, бр. 2739, 4. |
3. <i>Воен.</i> Опитен летец-изтребител, изтъкнат в бойни действия. <i>Познавах един бивш летец, ас от Първата световна война, бивш харамия.</i> О, 1978, кн. 6, 25. | 3. <i>Воен.</i> Опитен летец-изтребител, изтъкнат в бойни действия. <i>Познавах един бивш летец, ас от Първата световна война, бивш харамия.</i> О, 1978, кн. 6, 25. | ||
| Ред 25: | Ред 21: | ||
— Фр. as. | — Фр. as. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСАМБЛЕ`Я</b> <i>ж. 1. Полит.</i> Представително общо събрание на международна организация; конгрес. <i>Външни министри .. представляват страните си в 54-тата сесия на Генералната асамблея на ООН.</i> СТ, 1999, бр. 49, 10. <i>Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Разш. Събир.</i> Събиране на много лица за опознаване или за участие в културни или спортни прояви. <i>Реално и внушително осъществяване в Индия на високохуманните идеали и принципи .. — така може да се окачестви откритата днес в Делхи национална детска асамблея.</i> Тр., 1981, бр. 264, 4. <i>Фондация „Духовно огледало“, възродила детските асамблеи, провеждани преди 10 ноември 1989 г., е приета за член на Международния съвет за детска литература на ЮНЕСКО.</i> ДТ, 1999, бр. 333, 4. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АСАНСЬО`Р</b> <i>м.</i> Подемно съоръжение с кабина или платформа, задвижвано обикн. от електродвигател, което се използва за | |
| − | |||
Текуща версия към 15:58, 20 август 2013
ПЖ, 155-156. Извади аршина от пояса си и почна да размерва зидарията. П. Константинов, ПИГ, 154. А бре Илия-гидия, / що си пофален терзия, / можеш ли фустан да кроиш: / без ножица да го разрежеш, / без аршин да го премериш, / без игла да го юшиеш? Нар. пес., СбНУ XLVI, 76.
3. Обикн. с числ. — линеен размер на предмет или разстояние, измерени с такава мярка. В първите дни на есента Мехмед Чиллията, .. дигна тежка сватба .. От Цариград донесъл четиридесет аршина кадифе със сърма извезано. К. Петканов, X, 5. По това време градското турско управление реши и разхвърли между преспанци нов данък, събра доста пари и дигна сред чаршията кула от камък и дърво четиридесет и осем аршина висока. Д. Талев, ЖС, 119. Много имане не ми трябва; трябва ми три аршина дълга и един широка земя и нищо повече… Ц. Гинчев, ГК, 278. Мъглата тясно обхващаше парахода. По-далече от двайсет аршина не се виждаше. Ив. Вазов, Съч. XVI, 120. В някои си места, като напр. в Каратопракът у нас [в Пловдивско] пластът на черноземът има дълбочина около един аршин и повече. Ступ., 1875, бр. 9-10, 75. Дай ни Йелке от платното; / ние тебе от виното; / аршин платно — ока вино? Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 27.
◇ Аршин дълга, два широка. Разг. Подигр. Ниска и дебела жена. Меря с аршин гроба на някого. Разг. Дебна някого, за да го убия. Но немецът е воювал дълго и се е изхитрил. Знае той, че зад някой от тия там храстчета или къртичини се спотайва непременно нашият брат и му мери с аршин гроба. П. Вежинов, BP, 98. Меря (измервам/измеря) с един <и същ> аршин; меря със същия аршин нещо или някого с нещо друго или някой друг. Разг. Преценявам, разглеждам по един и същ начин различни неща или хора. Тая голяма разноликост в нашия живот не позволява да измервате обществените явления с един и същ аршин. Д. Немиров, Д №9, 76. Меря с двоен аршин; меря с два аршина. Разг. Преценявам по различен начин еднаква проява на различни хора. Но и тук мери` с познатите два аршина. Онова, което Климент е написал за църквата, не бива да се премълчава. То ще прибави нова слава към Охридската архиепископия. Н. Драгова, КО, 155. Меря с друг аршин нещо. Разг. Преценявам различно, по друг начин едно и също нещо. До вчера одобряваше всичко, която правех, а сега си загуби ума по оная фуста и започна да мърмориш и с друг аршин да мериш постъпките ми. Меря със свой (своя личен) аршин. Разг. Разглеждам нещата от свое гледище, едностранчиво, субективно. Ще рече, както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин. Г. Кирков, Избр. пр. I, 65. Пита се коя държава, ако тя имаше агресивни намерения, би си позволила доброволно да се откаже от своите права върху военните бази, .., някои западни политици, които са свикнали всичко да мерят със свой аршин, не могат да разберат това. ОФ, 1958, бр. 4215, 3. Меря с чужд аршин. Разг. Не изхождам от свои собствени схващания при преценката си. Пускам (пущам) пусна език от аршин повече. Разг. Много приказвам.
— От перс. през тур. arșın.
АРЪ`Ш м. Диал. Процеп на кола. Баща му го повика. Седнаха върху аръша на колата, разпрегната до кладенеца. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 156. Когато отвори очи, уплашените коне пръхтяха до краката му — тежестта на пълната каруца беше откъснала аръша и те, за чудо, бяха останали на пътя. Ив. Гайдаров, ДЧ, 27.
— Тур. аrıș.
АС, а`сът, а`са*, мн. а`сове, след числ. а`са, м. 1. Най-силната карта за игра от всеки един от 4-те цвята с един знак в средата; асо, бирлик, туз. Хвърлям ас. Имам 4 аса.
2. Прен. Разг. Голям специалист, първенец обикн. в областта на спорта. Ето един от асовете на съветския отбор [по свободна борба] — Владимир Синявски. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Тук [на състезание] са без изключение всички асове както в алпийските дисциплини, така и бяганията и скоковете. НС, 1958, бр. 5, 1. Гостите бяха двама: .. — някакъв шеф в рибното стопанство — и един ас от първа програма на телевизията, специалист по въпросите на престъплението. Съвр., 1980, кн. 1, 3.
В бело`та е ас, / на изпита — пас. Ив. Тренев и др., ВН, 1960, бр. 2739, 4.
3. Воен. Опитен летец-изтребител, изтъкнат в бойни действия. Познавах един бивш летец, ас от Първата световна война, бивш харамия. О, 1978, кн. 6, 25.
— Фр. as.
АСАМБЛЕ`Я ж. 1. Полит. Представително общо събрание на международна организация; конгрес. Външни министри .. представляват страните си в 54-тата сесия на Генералната асамблея на ООН. СТ, 1999, бр. 49, 10. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
2. Разш. Събир. Събиране на много лица за опознаване или за участие в културни или спортни прояви. Реално и внушително осъществяване в Индия на високохуманните идеали и принципи .. — така може да се окачестви откритата днес в Делхи национална детска асамблея. Тр., 1981, бр. 264, 4. Фондация „Духовно огледало“, възродила детските асамблеи, провеждани преди 10 ноември 1989 г., е приета за член на Международния съвет за детска литература на ЮНЕСКО. ДТ, 1999, бр. 333, 4.
АСАНСЬО`Р м. Подемно съоръжение с кабина или платформа, задвижвано обикн. от електродвигател, което се използва за
