Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/407“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Грубешлиева, ПП, 164. <i>Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха.</i> М. Яворски, ПОББ, 47. <i>Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се <i>страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията.</i> Ст.Даскалов, БМ, 51. | + | Грубешлиева, ПП, 164. <i>Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха.</i> М. Яворски, ПОББ, 47. <i>Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 47. <b>арестувам се</b> <i>страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията.</i> Ст.{{попр|Добавяне на интервал.}} Даскалов, БМ, 51. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЕСТУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> арестувам <i>и от</i> арестувам се. <i>Лекарите, .., коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията.</i> Д. Ангелов, ЖС, 40. <i>Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му.</i> М. Марчевски, П, 119. <i>Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване.</i> Г. Данаилов, ДС, 209. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЕСТУ`ВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Арестуване. <i>Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието.</i> Ал. Константинов, Съч. I , 56. <i>Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава.</i> Пряп., 1902, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 6, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЕТЛИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно. | ||
| − | + | 2. Другар, приятел, побратим. <i>Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 39. <i>— Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго?</i> Т. Влайков, Съч. III, 79. | |
| − | + | — От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: <em>аратли`к</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЕТЛИ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на аретлик (във 2 знач). <i>Хинчо .. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“</i> М. Кънчев, В, 126. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЖЕНТИ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в Аржентина. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЖЕНТИ`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Аржентина. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЖЕНТИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Аржентина <i>и от</i> аржентинец. <i>Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРЗУХА`Л</b> <i>м. Остар.</i> Писмена молба; просба, прошение. <i>Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни.</i> Св. Миларов, СЦТ, 181-182. <i>Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия.</i> ДЗОИ I, 225. | ||
| − | + | — От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: <em>арзоха`л</em>, <em>харзуха`л</em>, <em>харзува`л</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРЗУХАЛДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Просбописец. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От араб. през тур. | + | <b>АРИА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Истор.</i> Арианин. <i>Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос.</i> Ив. Въжарова, Н (превод), 212. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРИА`НИН</b>, <i>мн.,</i> ариа`ни, <i>м. Истор.</i> Последовател на арианството; арианец. <i>Арианите още до първият Вселенски събор правяха смущения и безредици в империята.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРИА`НКА</b> <i>ж. Истор.</i> Последователка на арианството. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРИА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с арианите и арианството. <i>Арианска ерес.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРИА`НСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор</i>. Една от големите ереси в християнската{{попр|Отпечатано: „христианската“.}} черква през IV в. от н.е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъщието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. <i>Константин Великий призна християнската вяра господствующа, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРИВИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Рядко. Книж.</i> Силна амбиция. | |
— От фр. arrivisme. | — От фр. arrivisme. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АРИВИ`СТ <i>м. Рядко. Книж</i>. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена. | + | <b>АРИВИ`СТ</b> <i>м. Рядко. Книж</i>. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена. |
— Фр. arriviste. | — Фр. arriviste. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АРИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Геогр</i>. Сух, с недостатъчна влажност. <i>Ариден климат. Аридна област.</i> | ||
| − | + | — От лат. aridus ’сух’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРИЕ`Л</b> <i>м. Митол.</i> В западноевропейските средновековни митове — добър дух. | |
| − | |||
| − | |||
— Евр. от собств. | — Евр. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АРИЕРГА`РД</b> <i>м. Воен.</i> Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. <i>Противоп.</i> авангард. <i>Отстъплението ще стане по ред — .., нашата рота най-отзад, като ариергард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ.</i> М. Кремен, Б, 87. | |
| − | |||
| − | |||
— Фр. arriere-garde. | — Фр. arriere-garde. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:38, 16 август 2013
Грубешлиева, ПП, 164. Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха. М. Яворски, ПОББ, 47. Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика. М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията. Ст.* Даскалов, БМ, 51.
АРЕСТУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от арестувам и от арестувам се. Лекарите, .., коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията. Д. Ангелов, ЖС, 40. Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му. М. Марчевски, П, 119. Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване. Г. Данаилов, ДС, 209.
АРЕСТУ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Арестуване. Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Ал. Константинов, Съч. I , 56. Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава. Пряп., 1902, бр.* 6, 2.
АРЕТЛИ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно.
2. Другар, приятел, побратим. Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици. З. Стоянов, ЗБВ III, 39. — Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго? Т. Влайков, Съч. III, 79.
— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратли`к.
АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аретлик (във 2 знач). Хинчо .. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М. Кънчев, В, 126.
АРЖЕНТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИ`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Аржентина и от аржентинец. Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.
АРЗУХА`Л м. Остар. Писмена молба; просба, прошение. Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни. Св. Миларов, СЦТ, 181-182. Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия. ДЗОИ I, 225.
— От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: арзоха`л, харзуха`л, харзува`л.
АРЗУХАЛДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Просбописец.
АРИА`НЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Арианин. Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос. Ив. Въжарова, Н (превод), 212.
АРИА`НИН, мн., ариа`ни, м. Истор. Последовател на арианството; арианец. Арианите още до първият Вселенски събор правяха смущения и безредици в империята. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66.
АРИА`НКА ж. Истор. Последователка на арианството.
АРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с арианите и арианството. Арианска ерес.
АРИА`НСТВО, мн. няма, ср. Истор. Една от големите ереси в християнската* черква през IV в. от н.е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъщието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. Константин Великий призна християнската вяра господствующа, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67.
— От гр. собств.
АРИВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Рядко. Книж. Силна амбиция.
— От фр. arrivisme.
АРИВИ`СТ м. Рядко. Книж. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена.
— Фр. arriviste.
АРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Геогр. Сух, с недостатъчна влажност. Ариден климат. Аридна област.
— От лат. aridus ’сух’.
АРИЕ`Л м. Митол. В западноевропейските средновековни митове — добър дух.
— Евр. от собств.
АРИЕРГА`РД м. Воен. Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. Противоп. авангард. Отстъплението ще стане по ред — .., нашата рота най-отзад, като ариергард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ. М. Кремен, Б, 87.
— Фр. arriere-garde.
