Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/405“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | вище от гръцката митология, което никога не затваряло всичките си очи). | + | вище от гръцката митология, което никога не затваряло всичките си очи). <i>— Но сега няма татка, — каза тя свенливо. — И не исках да го намеря, затова дойдох сега. .. Не обичам аргуси да бдят над моето съкровище: аз сам мога да си го пазя.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 62. |
| − | + | — От гр. собств. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРДЕ`ТА</b> <i>ж.</i> Чапла. <i>Красивите ардети, със светложълти пера, .., приличаха на купчинка цветя.</i> Гр. Угаров, ПЗЧ, 439. |
— От лат. ardea. | — От лат. ardea. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРДЪ`Ч</b>{{попр|Добавено ударение.}} <i>м. Диал.</i> Хвойна. |
| − | — Тур. | + | — Тур. ardıç. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРЕА`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Област на разпространение на нещо. |
| − | 2. <i>Бот. Зоол.</i> Област, в чиито граници са разпространени в естествено състояние растения, животни от определени видове, родове, семейства и пр. <i>Нейният | + | 2. <i>Бот. Зоол.</i> Област, в чиито граници са разпространени в естествено състояние растения, животни от определени видове, родове, семейства и пр. <i>Нейният [на калинката] ареал е грамаден, а именно: Европа, Сибир, Централна Азия, Тибет, Китай, Сее. Америка — чак до Калифорния.</i> Пр, 1952, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 6, 65. <i>Хамсията от западното кръгово течение също не е единна в своя ареал на разпространение.</i> Пр, 1952, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 5, 42. <i>Много от сортовете [сливи] обаче имат по-тесен ареал на разпространение и мястото на произхода им не предизвиква съмнение.</i> П, Маринов, ССБ, 14. |
3. <i>Езикозн.</i> Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления. | 3. <i>Езикозн.</i> Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
— От лат. area ’площ’ през нем. Areal. | — От лат. area ’площ’ през нем. Areal. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`РЕАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Бот. Зоол. Езикозн. Прил. от</i> ареал. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРЕ`НА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> В древния Рим — място в центъра на амфитеатър, посипано с пясък, където са ставали борбите на гладиаторите, спортни състезания и др. <i>Рим е господарувал дълго над тоя край, оставяйки множество паметници — храмове, гробници, арени — из цялата околност.</i> К. Константинов, ПЗ, 115-116. <i>Под открито небе устроявали големи кръгли театри; на средата им са нахождало място, насипано с пясък, „арена“, дето робите-гладиатори са сразявали с разни оръжия.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 333. <i>Мълчи арената, де кръв ручала, / де бесният нубийски лъв ревал.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 135. // В съвременна Испания, Португалия и др. — място в центъра на амфитеатър, където стават борбите с бикове. <i>Пепе Вера е промушен на арената от рогата на огромен черен бик.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 173. <i>На арената излизат матадори.</i> |
| − | 2. Кръгла площадка в цирк, посипана обикн. с пясък или стърготини, на която се изпълнява програмата. <i>Ала онзи детски страх.., продължаваше да го държи в галерията като увлечен зрител на любимо цирково представление — зрител, | + | 2. Кръгла площадка в цирк, посипана обикн. с пясък или стърготини, на която се изпълнява програмата. <i>Ала онзи детски страх .., продължаваше да го държи в галерията като увлечен зрител на любимо цирково представление — зрител, който… желае сам да скочи на арената, да се запремята с акробатите.</i> Л. Дилов, ПБД, 88. <i>Забавни задявки, клоунски подмятания, .. — и циркът гърми от весели залпове смях. Клоуните се поклащат, арената се изпразва.</i> Р, 1927, бр. 225, 2. // <i>Остар.</i> Цирк. <i>Съдържателят на арената, господин Седластон се луташе безпокойно насам-нататък и правеше някакви излишни разпореждания.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 22. |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Място, където се развиват важни, обикн. политически събития, борби. <i>Един особен вид приема всяка местност, която е била арена на голямо сражение.</i> Й. Йовков, Разк. III, 163. <i>Столицата е арена на всякакви състезания, кръстопът на амбициите, сборище на суетата.</i> М. Кремен, РЯ, 426. <i>Арена на военни действия.</i> | |
| − | + | 4. <i>Прен.</i> Със съгл. или несъгл. опред. Област, поле на дейност; поприще. <i>Велинов беше цял на бъдещето; той едвам встъпи на политическата арена; от него се очакваше много.</i> Бълг., 1902, бр. 449, 1. <i>О, Българийо! .. Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 147. <i>Обществена арена.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. <i>Прен.</i> Със съгл. или несъгл. опред. Област, поле на дейност; поприще. <i>Велинов беше цял на бъдещето; той едвам встъпи на политическата арена; от него се очакваше много.</i> Бълг., 1902, бр. 449, 1. <i>О, Българийо!. . Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 147. <i>Обществена арена.</i> | ||
— Лат. arena ’пясък’. | — Лат. arena ’пясък’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРЕ`НДА</b> <i>ж. Иконом.</i> 1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд. |
| + | |||
| + | 2. Наемът, който се плаща в пари или натура, за недвижим имот, отдаден за временно ползуване при определени договорни условия. <i>Плащам арендата. Получавам аренда. Арендите на земите били големи.</i> | ||
— От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда. | — От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРЕНДА`ТОР</b> <i>м. Иконом.</i> Лице, което взема недвижим имот под аренда. <i>Една част от земята се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване.</i> Ист. X кл, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРЕНДА`ТОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до арендатор. <i>Продължава осъществяването на аграрната реформа на Филипините. Нейната главна задача е да ликвидира феодалната система за ползуване на земята, спъваща развитието та селското стопанство и обричаща стотици хиляди арендаторски семейства на зависимост от крупните земевладелци.</i> ЗЗн, 1978, бр. 230, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРЕ`НДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Иконом.</i> Който е свързан с аренда. <i>Аренден наем.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АРЕНДУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Иконом.</i> Наемам по договорни условия недвижим имот за обработване; вземам под аренда. <i>Голяма част от обработваемата земя и източниците на вода принадлежат на местните феодали, от които селяните</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 18:19, 15 август 2013
вище от гръцката митология, което никога не затваряло всичките си очи). — Но сега няма татка, — каза тя свенливо. — И не исках да го намеря, затова дойдох сега. .. Не обичам аргуси да бдят над моето съкровище: аз сам мога да си го пазя. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62.
— От гр. собств.
АРДЕ`ТА ж. Чапла. Красивите ардети, със светложълти пера, .., приличаха на купчинка цветя. Гр. Угаров, ПЗЧ, 439.
— От лат. ardea.
АРДЪ`Ч* м. Диал. Хвойна.
— Тур. ardıç.
АРЕА`Л м. 1. Книж. Област на разпространение на нещо.
2. Бот. Зоол. Област, в чиито граници са разпространени в естествено състояние растения, животни от определени видове, родове, семейства и пр. Нейният [на калинката] ареал е грамаден, а именно: Европа, Сибир, Централна Азия, Тибет, Китай, Сее. Америка — чак до Калифорния. Пр, 1952, кн.* 6, 65. Хамсията от западното кръгово течение също не е единна в своя ареал на разпространение. Пр, 1952, кн.* 5, 42. Много от сортовете [сливи] обаче имат по-тесен ареал на разпространение и мястото на произхода им не предизвиква съмнение. П, Маринов, ССБ, 14.
3. Езикозн. Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления.
— От лат. area ’площ’ през нем. Areal.
А`РЕАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Бот. Зоол. Езикозн. Прил. от ареал.
АРЕ`НА ж. 1. Истор. В древния Рим — място в центъра на амфитеатър, посипано с пясък, където са ставали борбите на гладиаторите, спортни състезания и др. Рим е господарувал дълго над тоя край, оставяйки множество паметници — храмове, гробници, арени — из цялата околност. К. Константинов, ПЗ, 115-116. Под открито небе устроявали големи кръгли театри; на средата им са нахождало място, насипано с пясък, „арена“, дето робите-гладиатори са сразявали с разни оръжия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 333. Мълчи арената, де кръв ручала, / де бесният нубийски лъв ревал. Ив. Вазов, Съч. II, 135. // В съвременна Испания, Португалия и др. — място в центъра на амфитеатър, където стават борбите с бикове. Пепе Вера е промушен на арената от рогата на огромен черен бик. Б. Шивачев, Съч. I, 173. На арената излизат матадори.
2. Кръгла площадка в цирк, посипана обикн. с пясък или стърготини, на която се изпълнява програмата. Ала онзи детски страх .., продължаваше да го държи в галерията като увлечен зрител на любимо цирково представление — зрител, който… желае сам да скочи на арената, да се запремята с акробатите. Л. Дилов, ПБД, 88. Забавни задявки, клоунски подмятания, .. — и циркът гърми от весели залпове смях. Клоуните се поклащат, арената се изпразва. Р, 1927, бр. 225, 2. // Остар. Цирк. Съдържателят на арената, господин Седластон се луташе безпокойно насам-нататък и правеше някакви излишни разпореждания. Ив. Вазов, Съч. IX, 22.
3. Прен. Място, където се развиват важни, обикн. политически събития, борби. Един особен вид приема всяка местност, която е била арена на голямо сражение. Й. Йовков, Разк. III, 163. Столицата е арена на всякакви състезания, кръстопът на амбициите, сборище на суетата. М. Кремен, РЯ, 426. Арена на военни действия.
4. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. Област, поле на дейност; поприще. Велинов беше цял на бъдещето; той едвам встъпи на политическата арена; от него се очакваше много. Бълг., 1902, бр. 449, 1. О, Българийо! .. Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност. Ив. Вазов, Съч. IX, 147. Обществена арена.
— Лат. arena ’пясък’.
АРЕ`НДА ж. Иконом. 1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд.
2. Наемът, който се плаща в пари или натура, за недвижим имот, отдаден за временно ползуване при определени договорни условия. Плащам арендата. Получавам аренда. Арендите на земите били големи.
— От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда.
АРЕНДА`ТОР м. Иконом. Лице, което взема недвижим имот под аренда. Една част от земята се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване. Ист. X кл, 3.
АРЕНДА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до арендатор. Продължава осъществяването на аграрната реформа на Филипините. Нейната главна задача е да ликвидира феодалната система за ползуване на земята, спъваща развитието та селското стопанство и обричаща стотици хиляди арендаторски семейства на зависимост от крупните земевладелци. ЗЗн, 1978, бр. 230, 4.
АРЕ`НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Иконом. Който е свързан с аренда. Аренден наем.
АРЕНДУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Иконом. Наемам по договорни условия недвижим имот за обработване; вземам под аренда. Голяма част от обработваемата земя и източниците на вода принадлежат на местните феодали, от които селяните
