Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/390“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | на нещо; най-голям разцвет, подем. <i>Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на | + | на нещо; най-голям разцвет, подем. <i>Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиана“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ.</i> Д. Димов, Т, 530. <i>Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян, .., наредил да доведат най-скъпия трофей, .., — пленения латински император.</i> Д. Линков, ЗЗБ, 38. <i>Той е в апогея на своята слава.</i> |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπόγειον ’отдалеченост от земята’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОГЕ`Я</b> <i>ж. Остар.</i> Апогей. <i>Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогеята на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 146. <i>Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Веронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето.</i> К. Величков, ПССъч. III, 202. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОДО`ЗА</b> <i>ж. Грам.</i> Аподозис. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОДО`ЗИС</b> <i>м. Грам.</i> 1. Главното изречение в условен период, което обикн. стои след условното; аподоза. <i>Периода треба да има повишение (протазис) и понижение (аподозис) и треба първо да стои повишението, а после понижението.</i> С. Доброплодни, П, 20. | |
2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза. | 2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀπόδοσις. |
---- | ---- | ||
| − | АПОЗИТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до апозиция; | + | <b>АПОЗИТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до апозиция; апозиционен. <i>Апозитивен обрат. Апозитивни отношения. Апозитивно сказуемо.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОЗИЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Грам.</i> Апозитивен. <i>Апозиционна връзка.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | АПОЗИ`ЦИЯ <i>ж. Грам.</i> Приложение. Напр.: чемшир-порти, ангел-хранител, | + | <b>АПОЗИ`ЦИЯ</b> <i>ж. Грам.</i> Приложение. Напр.: чемшир-порти, ангел-хранител, майка-героиня. |
— От лат. appositio ’прибавяне, прилагане’. | — От лат. appositio ’прибавяне, прилагане’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОКАЛИ`ПСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Книж. Прил. от</i> апокалипсис. <i>На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта, / и повест кървава написа там отново — /на нови времена | + | <b>АПОКАЛИ`ПСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Книж. Прил. от</i> апокалипсис. <i>На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта, / и повест кървава написа там отново — /на нови времена апокалипсно слово.</i> П. П. Славейков, КП III, 6. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОКАЛИ`ПСИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Църк.</i> 1. Последната книга на Новия завет „Откровение на Св. Йоан Богослов“, едно от най-ранните произведения на християнската литература, достигнало до нас, което съдържа пророчество за края на света. <i>Иде ви просто да не вярвате на очите си, като ги подигнете ненадейно и видите над голямата централна арка в мозайка във византийски стил образите на Исуса и на апостолите св. Павел и св. Петър, заобиколени с двадесет и четирима старци от апокалипсиса.</i> К. Величков, ПССъч. III, 140-141. | |
| − | |||
| − | |||
2. <i>Разш.</i> Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано. | 2. <i>Разш.</i> Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀποκαλύψις ’откриване, откровение’. |
---- | ---- | ||
| − | АПОКАЛИ`ПТИКА <i>ж. Събир. Книж.</i> Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците. | + | <b>АПОКАЛИ`ПТИКА</b> <i>ж. Събир. Книж.</i> Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀποκαλύπτω ’откривам’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОКАЛИПТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Църк.</i> Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически. | |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Който всява страх, ужас; апокалиптически. <i>Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат размерите на грамадни апокалиптични птици.</i> Й. Йовков, Разк. II, 89. <i>Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо.</i> Д. Димов, ОД, 195. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОКАЛИПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Апокалиптичен. <i>Но революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр.</i> Ив. | + | <b>АПОКАЛИПТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Апокалиптичен. <i>Но революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр.</i> Ив.{{попр|Добавяне на интервал.}} Вазов, Съч. ХХIII, 93. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПОКО`ПА</b> <i>ж. Езикозн.</i> Изпускане на неударен гласен звук в края на думите. | |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπόκοπή ’отсичане, отрязване’. |
---- | ---- | ||
| − | АПОКОПИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Езикозн.</i> Изпускам един или няколко звука в края на думите. | + | <b>АПОКОПИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Езикозн.</i> Изпускам един или няколко звука в края на думите. |
---- | ---- | ||
| − | АПОКРИ`Ф <i>м. 1. Литер.</i> Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. <i>Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия,.., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской | + | <b>АПОКРИ`Ф</b> <i>м. 1. Литер.</i> Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. <i>Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия, .., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литературы“ .., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести.</i> Б. Ангелов, ЛС, 166-167. <i>Жития апокрифи.</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπόκρϑφος ’скрит, таен’. |
---- | ---- | ||
| − | АПОКРИ`ФЕН, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. 1. Литер.</i> Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). <i>Апокрифни книги. Апокрифна литература.</i> | + | <b>АПОКРИ`ФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. 1. Литер.</i> Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). <i>Апокрифни книги. Апокрифна литература.</i> |
| − | 2. <i>Прен. Книж.</i> Неистински, подправен, недостоверен, лъжлив. <i>Когато Кънъо за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че | + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Неистински, подправен, недостоверен, лъжлив. <i>Когато Кънъо за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още на часа да я зацапа с вар.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 31-32. <i>Апокрифно издание.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПОКРИФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Апокрифен. <i>Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара | + | <b>АПОКРИФИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Апокрифен. <i>Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара книга{{попр|Отпечатано „кнга“.}}, .., легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше, .., тия странни апокрифически</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 12:38, 13 август 2013
на нещо; най-голям разцвет, подем. Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиана“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ. Д. Димов, Т, 530. Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян, .., наредил да доведат най-скъпия трофей, .., — пленения латински император. Д. Линков, ЗЗБ, 38. Той е в апогея на своята слава.
— От гр. ἀπόγειον ’отдалеченост от земята’.
АПОГЕ`Я ж. Остар. Апогей. Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогеята на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад. Ив. Вазов, Съч. X, 146. Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Веронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето. К. Величков, ПССъч. III, 202.
АПОДО`ЗА ж. Грам. Аподозис.
АПОДО`ЗИС м. Грам. 1. Главното изречение в условен период, което обикн. стои след условното; аподоза. Периода треба да има повишение (протазис) и понижение (аподозис) и треба първо да стои повишението, а после понижението. С. Доброплодни, П, 20.
2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза.
— Гр. ἀπόδοσις.
АПОЗИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до апозиция; апозиционен. Апозитивен обрат. Апозитивни отношения. Апозитивно сказуемо.
АПОЗИЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Грам. Апозитивен. Апозиционна връзка.
АПОЗИ`ЦИЯ ж. Грам. Приложение. Напр.: чемшир-порти, ангел-хранител, майка-героиня.
— От лат. appositio ’прибавяне, прилагане’.
АПОКАЛИ`ПСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Прил. от апокалипсис. На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта, / и повест кървава написа там отново — /на нови времена апокалипсно слово. П. П. Славейков, КП III, 6.
АПОКАЛИ`ПСИС, мн. няма, м. Църк. 1. Последната книга на Новия завет „Откровение на Св. Йоан Богослов“, едно от най-ранните произведения на християнската литература, достигнало до нас, което съдържа пророчество за края на света. Иде ви просто да не вярвате на очите си, като ги подигнете ненадейно и видите над голямата централна арка в мозайка във византийски стил образите на Исуса и на апостолите св. Павел и св. Петър, заобиколени с двадесет и четирима старци от апокалипсиса. К. Величков, ПССъч. III, 140-141.
2. Разш. Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано.
— От гр. ἀποκαλύψις ’откриване, откровение’.
АПОКАЛИ`ПТИКА ж. Събир. Книж. Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците.
— От гр. ἀποκαλύπτω ’откривам’.
АПОКАЛИПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Църк. Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически.
2. Прен. Книж. Който всява страх, ужас; апокалиптически. Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат размерите на грамадни апокалиптични птици. Й. Йовков, Разк. II, 89. Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо. Д. Димов, ОД, 195.
АПОКАЛИПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Апокалиптичен. Но революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр. Ив.* Вазов, Съч. ХХIII, 93.
АПОКО`ПА ж. Езикозн. Изпускане на неударен гласен звук в края на думите.
— От гр. ἀπόκοπή ’отсичане, отрязване’.
АПОКОПИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Езикозн. Изпускам един или няколко звука в края на думите.
АПОКРИ`Ф м. 1. Литер. Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия, .., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литературы“ .., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести. Б. Ангелов, ЛС, 166-167. Жития апокрифи.
2. Прен. Книж. Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално.
— От гр. ἀπόκρϑφος ’скрит, таен’.
АПОКРИ`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Литер. Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). Апокрифни книги. Апокрифна литература.
2. Прен. Книж. Неистински, подправен, недостоверен, лъжлив. Когато Кънъо за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още на часа да я зацапа с вар. Й. Йовков, Ж, 1920, 31-32. Апокрифно издание.
АПОКРИФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апокрифен. Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара книга*, .., легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше, .., тия странни апокрифически
