Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/388“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От лат. apperceptio ’разбиране, възприемане’ през рус. апперцепция. | — От лат. apperceptio ’разбиране, възприемане’ през рус. апперцепция. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЕРЦИПИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Псих.</i> Възприемам, усвоявам нещо въз основа на придобития от по-рано личен опит. | + | <b>АПЕРЦИПИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Псих.</i> Възприемам, усвоявам нещо въз основа на придобития от по-рано личен опит. |
---- | ---- | ||
| − | АПЕТИ`Т <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Желание за ядене. <i>Извади половин пита кашкавал, отряза си едно деликатно късче, отряза и един огромен резен хляб и почна да мляска с един чудесен апетит.</i> Ал. Константинов, БГ, 5. <i>Войникът не чака да го канят втори | + | <b>АПЕТИ`Т</b> <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Желание за ядене. <i>Извади половин пита кашкавал, отряза си едно деликатно късче, отряза и един огромен резен хляб и почна да мляска с един чудесен апетит.</i> Ал. Константинов, БГ, 5. <i>Войникът не чака да го канят втори път и почна да яде и ядеше с голям апетит.</i> Й. Йовков, Разк. I, 208. <i>Когато случайно гювечът не лютеше — това чувствувах от миризмата му, — възбуден от тази миризма, която с чувство на глад и повишен апетит изпълваше цялото ми същество, .., аз бързо топвах залък, или тайно, със съответна прикриваща бързина, налапвах парче месо.</i> Ив. Хаджийски, БДЕ II, 13. <i>— Ех, каква вечеря ударихме снощи! — въздъхна Мишка. — Не знам дали ще ме разберете, ама като си помисля за изяденото — отново ми се прияжда, отваря ми се апетита, честна дума!</i> А. Гуляшки, МТС, 294. <i>Апетитът ни се изостри още повече, когато в плевнята нахлу приятната миризма на запръжката.</i> Сл. Трънски, Н, 211. <i>След свършването на концертната част, старият вълчи апетит обхваща отново гостите и те се нахвърлят върху закуските на трапезата.</i> Св. Минков, РТК, 152-153. |
| − | |||
| − | |||
2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн.</i> Силно желание, стремеж за използуване или присвояване на нещо. <i>Експлоататорските апетити на крупния финансов и индустриален капитал не могат да се задоволят при едно управление, което се мъчи да проведе някакви социални реформи.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 114. <i>След смъртта на Иван Александър апетитите на отделните феодали се засилили още повече.</i> Ст. Михайлов, БС, 134. <i>Нима тая партия, която насърчава грабежите по всички посоки, която пръска десетки милиони от държавната хазна и си служи с всички средства да задоволява вълчите апетити на своите партизани, може да милее за съдбата на работника?</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 232. | 2. <i>Прен.</i> Обикн. <i>мн.</i> Силно желание, стремеж за използуване или присвояване на нещо. <i>Експлоататорските апетити на крупния финансов и индустриален капитал не могат да се задоволят при едно управление, което се мъчи да проведе някакви социални реформи.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 114. <i>След смъртта на Иван Александър апетитите на отделните феодали се засилили още повече.</i> Ст. Михайлов, БС, 134. <i>Нима тая партия, която насърчава грабежите по всички посоки, която пръска десетки милиони от държавната хазна и си служи с всички средства да задоволява вълчите апетити на своите партизани, може да милее за съдбата на работника?</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 232. | ||
| Ред 13: | Ред 11: | ||
— От лат. appetitus ’желание, стремеж’ през фр. appetit. | — От лат. appetitus ’желание, стремеж’ през фр. appetit. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЕТИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който възбужда апетита. <i>Бай Ганьо сияй; той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа и подсмърква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омазана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата.</i> А. Константинов, БГ, 63. <i>Някои от случайните и любопитни посетители на кръчмата отказаха да седнат на трапезата,.., но някои гладни и алчни, не утраяха на апетитния мирис на | + | <b>АПЕТИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който възбужда апетита. <i>Бай Ганьо сияй; той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа и подсмърква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омазана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата.</i> А. Константинов, БГ, 63. <i>Някои от случайните и любопитни посетители на кръчмата отказаха да седнат на трапезата, .., но някои гладни и алчни, не утраяха на апетитния мирис на капамата и се присламчиха на празните столове до трапезата.</i> Г. Караславов, ОХ II, 111. <i>Апетитната миризма на печено месо изпълваше въздуха.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 513. <i>Апетитен обяд.</i> |
| − | + | 2. За жена — съблазнителна. <i>— Какво впечатление ти направи госпожицата, харесва ли ти? Много е апетитна.</i> К. Петканов, В, 241. <i>Но преди да ви опиша добрите и лошавите качества на тая още доволно апетитна госпожа, аз трябва да се върна (така правят всичките романисти) назад и да ви разкажа за нея някои и други исторически подробности.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 7. | |
| − | |||
| − | 2. За жена — съблазнителна. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЕТИ`ТНО. <i>Нареч. от</i> апетитен (в 1 знач.); с апетит, възбуждайки апетит. | + | <b>АПЕТИ`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> апетитен (в 1 знач.); с апетит, възбуждайки апетит. <i>— Много на хубаво мирише. От кокошка е, нали? — и офицерът апетитно засърба от таса.</i> Т. Влайков, Съч. III, 26. <i>Клиентите се смеят и апетитно захапват вкусния симид.</i> Ив. Коларов, Е, 36. <i>Съдията мълчеше и апетитно дъвчеше вкусните кебапчета.</i> Г. Белев, ПЕМ, 58. <i>Мирише апетитно.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПИКА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Фон.</i> За звук — който се произнася с участието на върха на езика. | |
— От лат. apex ’връх’. | — От лат. apex ’връх’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>А`ПИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Мит.</i> Свещен бик у древните египтяни{{попр|Отпечатано „егптяни“.}}, почитан като земно въплъщение на бога Пта, който бил бог на творческата сила и закрилник на занаятите и изкуствата. | |
— Егип. от собств. | — Егип. от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЛИ`К, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Книж.</i> Осветително тяло, закрепено на стена. <i>Запалваха се всички крушки на полилея, всички аплици, всички нощни лампички. Когато влизах в стаята, тя ми заприличваше на коледна елха.</i> Г. Величков, НУ, 131. <i>Целият ансамбъл сполучливо се допълва с едно оригинално осветително тяло — аплик с направлявана светлина, която да подчертава отделните съставки на композицията.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 28. | + | <b>АПЛИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Книж.</i> Осветително тяло, закрепено на стена. <i>Запалваха се всички крушки на полилея, всички аплици, всички нощни лампички. Когато влизах в стаята, тя ми заприличваше на коледна елха.</i> Г. Величков, НУ, 131. <i>Целият ансамбъл сполучливо се допълва с едно оригинално осветително тяло — аплик с направлявана светлина, която да подчертава отделните съставки на композицията.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 28. |
— Фр. applique. | — Фр. applique. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПЛИКА`ТА</b> <i>ж. Мат.</i> Третата координата на една точка в координатна система в пространството, отбелязвана обикн. със знака Z. <i>Абсцисата, ординатата и апликатата на точка А се наричат нейни координати.</i> Дескр. геом. XI кл, 81. <i>„Височината“, на която се намира точката, .., представлява нейната трета координата — координатата Z или апликата.</i> Д. Факиров, ТА, 24-25. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АПЛИКАТУ`РА</b> <i>ж. Муз.</i> 1. Разположение на пръстите при свирене на музикален инструмент; пръстовка. | |
| + | |||
| + | 2. Означение с арабски цифри върху нотите реда на пръстите при свирене с музикален инструмент. | ||
— От лат. applico ’плътно допирам, прилагам’ и ит. applicatura. | — От лат. applico ’плътно допирам, прилагам’ и ит. applicatura. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:27, 12 август 2013
интересите и мирогледа, както и от психическото състояние на човека в момента на възприемането.
— От лат. apperceptio ’разбиране, възприемане’ през рус. апперцепция.
АПЕРЦИПИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Псих. Възприемам, усвоявам нещо въз основа на придобития от по-рано личен опит.
АПЕТИ`Т м. 1. Само ед. Желание за ядене. Извади половин пита кашкавал, отряза си едно деликатно късче, отряза и един огромен резен хляб и почна да мляска с един чудесен апетит. Ал. Константинов, БГ, 5. Войникът не чака да го канят втори път и почна да яде и ядеше с голям апетит. Й. Йовков, Разк. I, 208. Когато случайно гювечът не лютеше — това чувствувах от миризмата му, — възбуден от тази миризма, която с чувство на глад и повишен апетит изпълваше цялото ми същество, .., аз бързо топвах залък, или тайно, със съответна прикриваща бързина, налапвах парче месо. Ив. Хаджийски, БДЕ II, 13. — Ех, каква вечеря ударихме снощи! — въздъхна Мишка. — Не знам дали ще ме разберете, ама като си помисля за изяденото — отново ми се прияжда, отваря ми се апетита, честна дума! А. Гуляшки, МТС, 294. Апетитът ни се изостри още повече, когато в плевнята нахлу приятната миризма на запръжката. Сл. Трънски, Н, 211. След свършването на концертната част, старият вълчи апетит обхваща отново гостите и те се нахвърлят върху закуските на трапезата. Св. Минков, РТК, 152-153.
2. Прен. Обикн. мн. Силно желание, стремеж за използуване или присвояване на нещо. Експлоататорските апетити на крупния финансов и индустриален капитал не могат да се задоволят при едно управление, което се мъчи да проведе някакви социални реформи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 114. След смъртта на Иван Александър апетитите на отделните феодали се засилили още повече. Ст. Михайлов, БС, 134. Нима тая партия, която насърчава грабежите по всички посоки, която пръска десетки милиони от държавната хазна и си служи с всички средства да задоволява вълчите апетити на своите партизани, може да милее за съдбата на работника? Г. Георгиев, Избр. пр, 232.
— От лат. appetitus ’желание, стремеж’ през фр. appetit.
АПЕТИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който възбужда апетита. Бай Ганьо сияй; той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа и подсмърква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омазана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата. А. Константинов, БГ, 63. Някои от случайните и любопитни посетители на кръчмата отказаха да седнат на трапезата, .., но някои гладни и алчни, не утраяха на апетитния мирис на капамата и се присламчиха на празните столове до трапезата. Г. Караславов, ОХ II, 111. Апетитната миризма на печено месо изпълваше въздуха. Гр. Угаров, ПСЗ, 513. Апетитен обяд.
2. За жена — съблазнителна. — Какво впечатление ти направи госпожицата, харесва ли ти? Много е апетитна. К. Петканов, В, 241. Но преди да ви опиша добрите и лошавите качества на тая още доволно апетитна госпожа, аз трябва да се върна (така правят всичките романисти) назад и да ви разкажа за нея някои и други исторически подробности. Л. Каравелов, Съч. VII, 7.
АПЕТИ`ТНО. Нареч. от апетитен (в 1 знач.); с апетит, възбуждайки апетит. — Много на хубаво мирише. От кокошка е, нали? — и офицерът апетитно засърба от таса. Т. Влайков, Съч. III, 26. Клиентите се смеят и апетитно захапват вкусния симид. Ив. Коларов, Е, 36. Съдията мълчеше и апетитно дъвчеше вкусните кебапчета. Г. Белев, ПЕМ, 58. Мирише апетитно.
АПИКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Фон. За звук — който се произнася с участието на върха на езика.
— От лат. apex ’връх’.
А`ПИС, мн. няма, м. Мит. Свещен бик у древните египтяни*, почитан като земно въплъщение на бога Пта, който бил бог на творческата сила и закрилник на занаятите и изкуствата.
— Егип. от собств.
АПЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Осветително тяло, закрепено на стена. Запалваха се всички крушки на полилея, всички аплици, всички нощни лампички. Когато влизах в стаята, тя ми заприличваше на коледна елха. Г. Величков, НУ, 131. Целият ансамбъл сполучливо се допълва с едно оригинално осветително тяло — аплик с направлявана светлина, която да подчертава отделните съставки на композицията. НТМ, 1962, кн. 1, 28.
— Фр. applique.
АПЛИКА`ТА ж. Мат. Третата координата на една точка в координатна система в пространството, отбелязвана обикн. със знака Z. Абсцисата, ординатата и апликатата на точка А се наричат нейни координати. Дескр. геом. XI кл, 81. „Височината“, на която се намира точката, .., представлява нейната трета координата — координатата Z или апликата. Д. Факиров, ТА, 24-25.
АПЛИКАТУ`РА ж. Муз. 1. Разположение на пръстите при свирене на музикален инструмент; пръстовка.
2. Означение с арабски цифри върху нотите реда на пръстите при свирене с музикален инструмент.
— От лат. applico ’плътно допирам, прилагам’ и ит. applicatura.
