Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/384“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на гърба.</i> Сл. Трънски, Н, 698. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀορτή ’жила’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АО`РТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Анат. Прил. от</i> аорта. <i>Аортна клапа.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АПА`ГОГА</b> <i>ж. Лог.</i> Извод, построен върху невъзможността на противното положение. | ||
| − | + | — От гр. ἀπαγωγή ’отвеждане’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АПАГОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Лог.</i> Основан върху невъзможността на противното; апагогически. | ||
| − | + | ◇ <b>Апагогично доказателство</b>. Метод, използван от формалната логика за косвено доказване на известно положение чрез опровергаване на противоположното и изключване на трета възможност. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПАГОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Лог.</i> Апагогичен. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПАНДИСИ`Т</b> <i>м. Разг.</i> Апендицит. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | АПАНДИСИ`Т <i>м. Разг.</i> Апендицит. | ||
— Фр. appendicite. | — Фр. appendicite. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АПА`П</b> <i>м. 1. Простонар.</i> Другар, приятел. <i>Аго Шабан вади шишето, .. и ми го подава. — Хайде, апап, сгрей се още малко, да запомниш и споменуваш Шабан Ахмедов Манника от Девин…</i> Н. Хайтов, ШГ, 89. <i>— Но как може Лили да измисля такива гадни неща! Дай писмото, аз познавам почерка на Лили. — А може, някой от нейните „апапи“ да го е написал. Тя не е толкова глупава!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 366. | ||
| − | + | 2. <i>Неодобр.</i> Бабаит. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От араб. през тур. ahbap. Друга форма: <em>ахпа`п</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АПА`ПИН</b>, <i>мн.</i> апа`пи, <i>м. Простонар.</i> Апап. <i>— Хайде — викам на невестата, — хайде сега, чоджум, да вървиш с нас да те направим на ей тоя апапин жена.</i> Н. Хайтов, ДР, 10. | ||
| − | + | — Друга форма: ахпа`пин. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АПАРА`Т</b> <i>м.</i> 1. Сложен полуавтоматизиран уред, съставен от по-прости механизми с общо действие за извършване на някаква работа. <i>И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус.</i> Св. Минков, РТК, 138. <i>Летецът насочи апарата срещу течението на реката.</i> А. Каралийчев, НЗ, 65. <i>Телефонен апарат. Шмиргелов апарат. Телевизионен апарат. Слухов апарат. Прожекционен апарат. Рентгенов апарат. Морзов апарат. Кислороден апарат. Радарен апарат.</i> | ||
| − | + | 2. Със съгл. или несъгл. опред.{{попр|Добавяне на интервал.}} Група органи в организъм, които изпълняват обща функция. <i>По-късно не по-малко значение придобива развитието на човешкия гласов апарат, способен да произвежда членоразделни звукове.</i> Псих. X кл, 1951, 24. <i>Тя [физиологическата акустика] изучава най-сложните процеси, които обуславят възприемането на различни звукове от слуховия апарат на човека.</i> ВН, 1961, бр. 2961, 4. <i>Устният апарат на насекомите е твърде сложен и се отличава с голямо разнообразие в устройството си при различните групи.</i> М. Йосифов, НСН, 30. <i>И наистина всички изследователи са съгласни, че раковата дегенерация се дължи на дълбоки и непоправими изменения, които настъпват в хромозомния апарат на живата клетка при облъчване.</i> Вл. Андреев, АЕ, 52. <i>Двигателен апарат.</i> | |
| − | 3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от учреждения или служби, натоварени да извършват партийна или държавна управленска дейност. <i> | + | 3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от учреждения или служби, натоварени да извършват партийна или държавна управленска дейност. <i>Адрианополският поход [на Симеон] ускори решението му да направи значителни промени и в държавния апарат — от съвета на великите боляри до управителите и на най-малките комитати.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 415. // Съвкупност от служители и сътрудници на такива учреждения. <i>Станаха ланските съкращения в апарата на управлението и аз трябваше отново да се върна в провинцията.</i> Н.{{попр|Добавяне на интервал.}} Хайтов, ПП, 64. <i>Партиен апарат. Апаратът на Държавна сигурност.</i> |
4. <i>Спец.</i> Материали, пособия, методи, с които се подпомага научно или друго изследване. <i>Библиографски апарат. Справочен апарат.</i> | 4. <i>Спец.</i> Материали, пособия, методи, с които се подпомага научно или друго изследване. <i>Библиографски апарат. Справочен апарат.</i> | ||
| − | — От лат. apparatus | + | — От лат. apparatus ’приготвен, снабден’ през нем. Apparat. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АПАРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. 1. <i>Прил. от</i> апарат (в 1 знач.) <i>Жените дълго гледаха дървеното станционно здание, часовника, помпата, слушаха някакви отмерени удари от апаратната стая и се споглеждаха.</i> Г. Караславов, Тат., 183. <i>Апаратно къдрене. Апаратно багрене.</i> | |
| − | |||
| − | 1. <i>Прил. от</i> апарат (в 1 знач.) <i>Жените дълго гледаха дървеното станционно здание, часовника, помпата, слушаха някакви отмерени удари от апаратната стая и се | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>апара`тна</b> <i>ж.</i> Помещение, в което се работи с апарат обикн. с телеграф, (в 1 знач.). <i>Влакът дълго пухтя през пожълтелите необрани царевици и спря на Долно Церовене. От апаратната изскочи дежурният чиновник с червена лента на ръка. </i> А. Каралийчев, НЧ, 110. <i>Аз бях някога телеграфист .. Апаратната заемаше две стаи, съединени с врата в средната стена.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 12-18. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АПАРАТОСТРОЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Произвеждане на апарати; апаратуростроене. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АПАРАТУ`РА</b> <i>ж. Събир. Книж.</i> Система от апарати за извършване на определена работа. <i>Докато врагът се усети, неговите двадесет и седем наемници били обезоръжени, телефонната линия прекъсната, апаратурата в пощенската станция разрушена.</i> Сл. Трънски, Н, 458. // Оборудване с апарати на лаборатория{{попр|Отпечатано „лобаратория“.}}, командно, производствено и под. помещения. <i>Институтът разполага с голям брой сътрудници и персонал от всякакви медицински специалисти, богати лаборатории, най-модерни апаратури.</i> Г. Белев, КР, 69. <i>Радиограмофонна апаратура.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АПАРАТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. | ||
Текуща версия към 08:53, 12 август 2013
на гърба. Сл. Трънски, Н, 698.
— От гр. ἀορτή ’жила’.
АО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Анат. Прил. от аорта. Аортна клапа.
АПА`ГОГА ж. Лог. Извод, построен върху невъзможността на противното положение.
— От гр. ἀπαγωγή ’отвеждане’.
АПАГОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Лог. Основан върху невъзможността на противното; апагогически.
◇ Апагогично доказателство. Метод, използван от формалната логика за косвено доказване на известно положение чрез опровергаване на противоположното и изключване на трета възможност.
АПАГОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Лог. Апагогичен.
АПАНДИСИ`Т м. Разг. Апендицит.
— Фр. appendicite.
АПА`П м. 1. Простонар. Другар, приятел. Аго Шабан вади шишето, .. и ми го подава. — Хайде, апап, сгрей се още малко, да запомниш и споменуваш Шабан Ахмедов Манника от Девин… Н. Хайтов, ШГ, 89. — Но как може Лили да измисля такива гадни неща! Дай писмото, аз познавам почерка на Лили. — А може, някой от нейните „апапи“ да го е написал. Тя не е толкова глупава! Ст. Даскалов, СЛ, 366.
2. Неодобр. Бабаит.
— От араб. през тур. ahbap. Друга форма: ахпа`п.
АПА`ПИН, мн. апа`пи, м. Простонар. Апап. — Хайде — викам на невестата, — хайде сега, чоджум, да вървиш с нас да те направим на ей тоя апапин жена. Н. Хайтов, ДР, 10.
— Друга форма: ахпа`пин.
АПАРА`Т м. 1. Сложен полуавтоматизиран уред, съставен от по-прости механизми с общо действие за извършване на някаква работа. И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. Летецът насочи апарата срещу течението на реката. А. Каралийчев, НЗ, 65. Телефонен апарат. Шмиргелов апарат. Телевизионен апарат. Слухов апарат. Прожекционен апарат. Рентгенов апарат. Морзов апарат. Кислороден апарат. Радарен апарат.
2. Със съгл. или несъгл. опред.* Група органи в организъм, които изпълняват обща функция. По-късно не по-малко значение придобива развитието на човешкия гласов апарат, способен да произвежда членоразделни звукове. Псих. X кл, 1951, 24. Тя [физиологическата акустика] изучава най-сложните процеси, които обуславят възприемането на различни звукове от слуховия апарат на човека. ВН, 1961, бр. 2961, 4. Устният апарат на насекомите е твърде сложен и се отличава с голямо разнообразие в устройството си при различните групи. М. Йосифов, НСН, 30. И наистина всички изследователи са съгласни, че раковата дегенерация се дължи на дълбоки и непоправими изменения, които настъпват в хромозомния апарат на живата клетка при облъчване. Вл. Андреев, АЕ, 52. Двигателен апарат.
3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от учреждения или служби, натоварени да извършват партийна или държавна управленска дейност. Адрианополският поход [на Симеон] ускори решението му да направи значителни промени и в държавния апарат — от съвета на великите боляри до управителите и на най-малките комитати. А. Гуляшки, ЗВ, 415. // Съвкупност от служители и сътрудници на такива учреждения. Станаха ланските съкращения в апарата на управлението и аз трябваше отново да се върна в провинцията. Н.* Хайтов, ПП, 64. Партиен апарат. Апаратът на Държавна сигурност.
4. Спец. Материали, пособия, методи, с които се подпомага научно или друго изследване. Библиографски апарат. Справочен апарат.
— От лат. apparatus ’приготвен, снабден’ през нем. Apparat.
АПАРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. 1. Прил. от апарат (в 1 знач.) Жените дълго гледаха дървеното станционно здание, часовника, помпата, слушаха някакви отмерени удари от апаратната стая и се споглеждаха. Г. Караславов, Тат., 183. Апаратно къдрене. Апаратно багрене.
2. Като същ. апара`тна ж. Помещение, в което се работи с апарат обикн. с телеграф, (в 1 знач.). Влакът дълго пухтя през пожълтелите необрани царевици и спря на Долно Церовене. От апаратната изскочи дежурният чиновник с червена лента на ръка. А. Каралийчев, НЧ, 110. Аз бях някога телеграфист .. Апаратната заемаше две стаи, съединени с врата в средната стена. Г. Райчев, Избр. съч. I, 12-18.
АПАРАТОСТРОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Произвеждане на апарати; апаратуростроене.
АПАРАТУ`РА ж. Събир. Книж. Система от апарати за извършване на определена работа. Докато врагът се усети, неговите двадесет и седем наемници били обезоръжени, телефонната линия прекъсната, апаратурата в пощенската станция разрушена. Сл. Трънски, Н, 458. // Оборудване с апарати на лаборатория*, командно, производствено и под. помещения. Институтът разполага с голям брой сътрудници и персонал от всякакви медицински специалисти, богати лаборатории, най-модерни апаратури. Г. Белев, КР, 69. Радиограмофонна апаратура.
АПАРАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни.
