Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/364“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
X кл, 1951, 46. <i>Още от най-ранна възраст съм запомнил разговорите за някаква аномалия, която буквално подлудява магнитната стрелка на компаса.</i> О, 1977, кн. 11, 16. <i>Гравитацонни аномалии. Магнитни аномалии.</i> | X кл, 1951, 46. <i>Още от най-ранна възраст съм запомнил разговорите за някаква аномалия, която буквално подлудява магнитната стрелка на компаса.</i> О, 1977, кн. 11, 16. <i>Гравитацонни аномалии. Магнитни аномалии.</i> | ||
| − | 2. Нещо, което противоречи на изискванията на здравия разум, на логиката; нередност. | + | 2. Нещо, което противоречи на изискванията на здравия разум, на логиката; нередност. <i>— Ето, ние се занимаваме с най-почтената човешка дейност, с мирен труд, а ония изроди — с убийства, с разрушения, с възвръщане на варварството. Как е възможна такава аномалия в нашия век?</i> X. Русев, ПЗ, 128. |
| − | + | — Гр. ἀνωμαλία ’неравност’. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. | |
| − | |||
| − | — Гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНОМИНА`ЦИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Стилен обрат, при който се употребяват думи, близки по звучене, но различни по значение; парономазия. | |
— От фр. annomination или нем. Annomination през рус. анноминация. | — От фр. annomination или нем. Annomination през рус. анноминация. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНОНИ`М</b> <i>м. Рядко.</i> 1. Автор, който скрива името си под свое произведение. | |
| + | |||
| + | 2. Произведение, което няма подпис и не се знае авторът му. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀνώνυμος ’безименен’. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНОНИ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> 1. За съчинение, писмо и под. — който не е подписан от автора, който е без името на автора. <i>Не отговарям по принцип на анонимни бележки и по тази причина отминавам с презрение писаното за мен от в-к „Свободна реч“.</i> Ст. Гендов, К, 1926, бр.{{попр|Добавяне на допълнителен интервал.}} 98, 3. <i>Неотдавна съвсем случайно ми попадна анонимната писмена изповед на един, както изглежда, твърде отговорен работник по снабдителната част.</i> П. Незнакомов, СНП, 7. <i>Обаче тая мярка [забавянето на производството] предизвика негодуванието на очакващите първия офицерски чин и някой измежду тях написва едно анонимно псувателно писмо до министра.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 181. | |
| + | |||
| + | 2. За автор на писмо, произведение и под. — неизвестен по име, неподписал името си. <i>Когато преди четирийсет и две години се появяват на свят за пръв път, .., „Богомилски легенди“ (1912), никой не помисля да присъедини техния анонимен автор към съществуващите тогава литературни школи и групи.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 59. <i>Те — художникът и писателят — ни показаха със сила и убедителност как и защо още преди толкова векове неизвестният анонимен художник от Бояна съумява да събере в малката прихлупена черквица всичката светлина на деня.</i> Е. Каранфилов, Б III, 189. <i>Ала никакви{{попр|Отпечатано „никави“.}} аргументи нямаше да бъдат оправдани, ако не получех в тенекеджийницата на Комитета пакет с нелегални материали почти по същото време на срещата. Те щяха да чакат анонимния си получател, скрити под тенекията върху тезгяха на тенекеджията.</i> К. Георгиев, ВБ, 42. | ||
| − | + | ◇ <b>Анонимен конкурс</b>. Конкурс, при който имената на участниците в него не са известни на журито (комисията) в момента, когато се преценяват постиженията на състезаващите се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНОНИ`МКА</b> ж. <i>Разг. Неодобр.</i> Анонимно, неподписано от автора писмо, сведение, донос. <i>Матей искаше да му кресне: .., но си спомни за ония анонимни сигнали, които получаваше и които уличаваха Калудов в същите тия грехове .. Вече се канеше да му каже деликатно за тия анонимки, а ето че събитията го изпревариха.</i> К. Колев, М, 109. <i>— Зная го това писмо — .. Но то няма стойност. — Защо да няма? — .. — Искане на гражданство! — На анонимките не отдаваме значение.</i> Р. Михайлов, ПН, 168. | |
---- | ---- | ||
| − | АНОНИ` | + | <b>АНОНИ`МКАДЖИЯ</b>, <i>мн.</i> -ии, м. <i>Разг. Неодобр.</i> Писач на анонимни писма, сведения. <i>И колко доброжелатели ще се завъртят покрай него? Не всички от тях пишат анонимки и го причакват пред входа на дома му. Винаги е мислил, че анонимкаджиите са по-малко от другите.</i> Ст. Поптонев, НСС, 227. |
| − | |||
| − | <i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АНОНИ` | + | <b>АНОНИ`МНО</b> <i>нареч.</i> Без да се посочи името на автора. <i>Той [Ст. Руневски] публикува анонимно много смели и прогресивни статии.</i> Ив. Богданов, СП, 268. <i>Първата книжка на „Периодическо списание“ съдържа и две студии от перото на Васил Друмев, излезли анонимно.</i> М. Арнаудов, БКД, 216. |
---- | ---- | ||
| − | АНОНИ` | + | <b>АНОНИ`МНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, ж. Качество или проява на анонимен. <i>Има писатели шумни, устремени към почестите .. този, който се стреми да шуми, .., трудно създава значителни и трайни дела. Понеже дири бърза слава и успех, той не съумява да завоюва трайна слава и успех, които са свързани с напрежение, анонимност и упорит бавен труд.</i> Е. Каранфилов, Б III, 246. <i>Беше чел криминални романи и знаеше, че анонимността е основа на безопасността.</i> Ст, 1966, бр. 1076, 2. <i>Който не е изпадал под ударите на тая анонимност, на тия враждебни шушнения, той не знае, що значи и колко остро е ограничението от тях.</i> Р, 1926, бр. 205, 1. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>АНО`НС</b> <i>м.</i> 1. При игра на карти, обикн. бридж — обявяване на цвета, силата и разпределението на картите. | |
| − | |||
| − | |||
2. Кратко съобщение, обява за нещо предстоящо. | 2. Кратко съобщение, обява за нещо предстоящо. | ||
| − | 3. <i>Разш.</i> Предложение. | + | 3. <i>Разш.</i> Предложение. <i>— Имаше ли приятелки? [момичето] .. — В последно време — ни една. При настойчиви анонси от ляво и дясно за подновяване: какво като майка й е затворничка?</i> А. Мандаджиев, ЧЛНП, 63. |
— Фр. annonce. | — Фр. annonce. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНОНСИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> | + | <b>АНОНСИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:05, 6 август 2013
X кл, 1951, 46. Още от най-ранна възраст съм запомнил разговорите за някаква аномалия, която буквално подлудява магнитната стрелка на компаса. О, 1977, кн. 11, 16. Гравитацонни аномалии. Магнитни аномалии.
2. Нещо, което противоречи на изискванията на здравия разум, на логиката; нередност. — Ето, ние се занимаваме с най-почтената човешка дейност, с мирен труд, а ония изроди — с убийства, с разрушения, с възвръщане на варварството. Как е възможна такава аномалия в нашия век? X. Русев, ПЗ, 128.
— Гр. ἀνωμαλία ’неравност’. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
АНОМИНА`ЦИЯ ж. Литер. Стилен обрат, при който се употребяват думи, близки по звучене, но различни по значение; парономазия.
— От фр. annomination или нем. Annomination през рус. анноминация.
АНОНИ`М м. Рядко. 1. Автор, който скрива името си под свое произведение.
2. Произведение, което няма подпис и не се знае авторът му.
— От гр. ἀνώνυμος ’безименен’.
АНОНИ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За съчинение, писмо и под. — който не е подписан от автора, който е без името на автора. Не отговарям по принцип на анонимни бележки и по тази причина отминавам с презрение писаното за мен от в-к „Свободна реч“. Ст. Гендов, К, 1926, бр.* 98, 3. Неотдавна съвсем случайно ми попадна анонимната писмена изповед на един, както изглежда, твърде отговорен работник по снабдителната част. П. Незнакомов, СНП, 7. Обаче тая мярка [забавянето на производството] предизвика негодуванието на очакващите първия офицерски чин и някой измежду тях написва едно анонимно псувателно писмо до министра. П. К. Яворов, Съч. II, 181.
2. За автор на писмо, произведение и под. — неизвестен по име, неподписал името си. Когато преди четирийсет и две години се появяват на свят за пръв път, .., „Богомилски легенди“ (1912), никой не помисля да присъедини техния анонимен автор към съществуващите тогава литературни школи и групи. Н. Лилиев, Съч. III, 59. Те — художникът и писателят — ни показаха със сила и убедителност как и защо още преди толкова векове неизвестният анонимен художник от Бояна съумява да събере в малката прихлупена черквица всичката светлина на деня. Е. Каранфилов, Б III, 189. Ала никакви* аргументи нямаше да бъдат оправдани, ако не получех в тенекеджийницата на Комитета пакет с нелегални материали почти по същото време на срещата. Те щяха да чакат анонимния си получател, скрити под тенекията върху тезгяха на тенекеджията. К. Георгиев, ВБ, 42.
◇ Анонимен конкурс. Конкурс, при който имената на участниците в него не са известни на журито (комисията) в момента, когато се преценяват постиженията на състезаващите се.
АНОНИ`МКА ж. Разг. Неодобр. Анонимно, неподписано от автора писмо, сведение, донос. Матей искаше да му кресне: .., но си спомни за ония анонимни сигнали, които получаваше и които уличаваха Калудов в същите тия грехове .. Вече се канеше да му каже деликатно за тия анонимки, а ето че събитията го изпревариха. К. Колев, М, 109. — Зная го това писмо — .. Но то няма стойност. — Защо да няма? — .. — Искане на гражданство! — На анонимките не отдаваме значение. Р. Михайлов, ПН, 168.
АНОНИ`МКАДЖИЯ, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Писач на анонимни писма, сведения. И колко доброжелатели ще се завъртят покрай него? Не всички от тях пишат анонимки и го причакват пред входа на дома му. Винаги е мислил, че анонимкаджиите са по-малко от другите. Ст. Поптонев, НСС, 227.
АНОНИ`МНО нареч. Без да се посочи името на автора. Той [Ст. Руневски] публикува анонимно много смели и прогресивни статии. Ив. Богданов, СП, 268. Първата книжка на „Периодическо списание“ съдържа и две студии от перото на Васил Друмев, излезли анонимно. М. Арнаудов, БКД, 216.
АНОНИ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на анонимен. Има писатели шумни, устремени към почестите .. този, който се стреми да шуми, .., трудно създава значителни и трайни дела. Понеже дири бърза слава и успех, той не съумява да завоюва трайна слава и успех, които са свързани с напрежение, анонимност и упорит бавен труд. Е. Каранфилов, Б III, 246. Беше чел криминални романи и знаеше, че анонимността е основа на безопасността. Ст, 1966, бр. 1076, 2. Който не е изпадал под ударите на тая анонимност, на тия враждебни шушнения, той не знае, що значи и колко остро е ограничението от тях. Р, 1926, бр. 205, 1.
АНО`НС м. 1. При игра на карти, обикн. бридж — обявяване на цвета, силата и разпределението на картите.
2. Кратко съобщение, обява за нещо предстоящо.
3. Разш. Предложение. — Имаше ли приятелки? [момичето] .. — В последно време — ни една. При настойчиви анонси от ляво и дясно за подновяване: какво като майка й е затворничка? А. Мандаджиев, ЧЛНП, 63.
— Фр. annonce.
АНОНСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.
