Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/349“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>Мед.</i> Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. <b>Пластична (художествена) анатомия</b>. <i>Изк.</i> Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. <b>Топографска анатомия</b>. <i>Физиол.</i> Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения. | |
| − | АНАТОМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: анатомо топографски, | + | — От гр. ἀνατομή ’изрязване’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНАТОМО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: <em>анатомо топографски</em>, <em>анатомофизиологичен</em>, <em>анатомофункционален</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНА`ФОРА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: <em>Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни</em>. Хр. Ботев. | ||
| − | + | 2. <i>Църк.</i> Църковен благослове`н хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора. | |
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀναφορά ’изнасяне, издигане’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНАФОРЕ`ЗА</b> <i>ж. Спец.</i> Движение на йони в разтвор към анода под влияние на преминаващ през него галваничен ток. | ||
| − | + | — От гр. ἀναφορέω ’изнасям’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНАФОРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Който се отнася до анафора (в 1 знач.). | ||
| − | + | 2. <i>Езикозн.</i> Който насочва към нещо или някого, вече споменати преди това. | |
| − | + | ◇ <b>Анафорично местоимение</b>. <i>Езикозн.</i> Третоличното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНАФРОДИЗИА`К</b> <i>м. Мед.</i> Лекарствено средство за потискане на половата възбудимост. <i>Противоп.</i> афродизиак. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНАФРОДИ`ЗИЯ</b> ж., <i>Книж.</i> Липса на полово влечение у мъж към жена. | ||
| − | + | — От гр. ἀν- ’не-, без-’ + гр. собств. Άφροδίτη през фр. anaphrodisie или нем. Anaphrodisie. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АНАХРОНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м.</i> 1. Погрешно отнасяне на факт или събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. <i>Тия деца-юнаци [Секула детенце и др.] обаче, въведени в кръга на Крали Марка, са един анахронизъм: те са живели 40-50 години по-късно, те са хора от XV в.</i> Б. Ангелов, ЛС, 59. <i>Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е пренесен от много по-късното време на възраждането.</i> ЛФ, 1956, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 3, 3. | ||
| − | + | 2. Остаряло, несъответстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; отживелица. <i>Филмът се върти безшумно, .. Пред съвременните постижения на тонфилмовото изкуство тоя ням филм изглежда като възкресен анахронизъм.</i> Св. Минков, ДА, 38-39. <i>— Вие продължавате да бъдете сантиментален, но сега вече искрено… Вие сте средновековен човек, феодален анахронизъм, попаднал случайно между ориенталски шмекери и търговци на тютюн.</i> Д. Димов, Т, 462. <i>Но оттогава и досега човечеството е преминало цели 19 века и в продължение на това време християнството е изгубило своята чистота и е станало анахронизъм, религията е изгубила своя смисъл и е заприличала на орех без ядка.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 189. // Остаряла дума или израз. <i>В лириката, епоса и драмата изоставяме непрестанно и необяснимо редица слова и изрази, които нашият писател счита за анахронизми.</i> С. Северняк, ИРЕ, 263. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Остаряло, несъответстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; отживелица. <i>Филмът се върти безшумно,.. Пред съвременните постижения на тонфилмовото изкуство тоя ням филм изглежда като възкресен анахронизъм.</i> Св. Минков, ДА, 38-39. | ||
— От фр. anachronisme през рус. анахронизм. | — От фр. anachronisme през рус. анахронизм. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АНАХРОНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. <i>През това време всички влияния, .. навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили, .. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични.</i> К. Константинов, ППГ, 164. | ||
| − | + | 2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. <i>Директорът познаваше добре своя другар, .., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление.</i> Д. Фучеджиев, Р, 319. <i>— Стиховете му [на Байрона] са хубави… — обажда се Чинков, .. — Анахронични… Комисаря се съгласява: — Анахронични… — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията… Ако, разбира се, остане верен на призванието си.</i> Др. Асенов, ТКНП, 59. | |
| − | + | ---- | |
| − | АНАХРОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Анахроничен. | + | <b>АНАХРОНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Анахроничен. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АНБЛО`К</b> <i>нареч. Книж.</i> Общо, изцяло, вкупом. <i>— Мога да ви бъда от полза — тузовете познавам до девето коляно, така да се рече — буржоазията анблок! Само искайте сведения, искайте съвети и наставления.</i> Др. Асенов, ТК, 312. | |
— Фр. en bloc. | — Фр. en bloc. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АНГАЖИМЕ`НТ</b> <i>м.</i> 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. <i>— Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм.</i> В. Нешков, Н, 139. <i>— И може би сте чули, че ние сега чакаме датския</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 14:16, 31 юли 2013
Мед. Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. Пластична (художествена) анатомия. Изк. Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. Топографска анатомия. Физиол. Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения.
— От гр. ἀνατομή ’изрязване’.
АНАТОМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: анатомо топографски, анатомофизиологичен, анатомофункционален.
АНА`ФОРА ж. 1. Литер. Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни. Хр. Ботев.
2. Църк. Църковен благослове`н хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора.
— Гр. ἀναφορά ’изнасяне, издигане’.
АНАФОРЕ`ЗА ж. Спец. Движение на йони в разтвор към анода под влияние на преминаващ през него галваничен ток.
— От гр. ἀναφορέω ’изнасям’.
АНАФОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до анафора (в 1 знач.).
2. Езикозн. Който насочва към нещо или някого, вече споменати преди това.
◇ Анафорично местоимение. Езикозн. Третоличното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице.
АНАФРОДИЗИА`К м. Мед. Лекарствено средство за потискане на половата възбудимост. Противоп. афродизиак.
АНАФРОДИ`ЗИЯ ж., Книж. Липса на полово влечение у мъж към жена.
— От гр. ἀν- ’не-, без-’ + гр. собств. Άφροδίτη през фр. anaphrodisie или нем. Anaphrodisie.
АНАХРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Погрешно отнасяне на факт или събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. Тия деца-юнаци [Секула детенце и др.] обаче, въведени в кръга на Крали Марка, са един анахронизъм: те са живели 40-50 години по-късно, те са хора от XV в. Б. Ангелов, ЛС, 59. Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е пренесен от много по-късното време на възраждането. ЛФ, 1956, бр.* 3, 3.
2. Остаряло, несъответстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; отживелица. Филмът се върти безшумно, .. Пред съвременните постижения на тонфилмовото изкуство тоя ням филм изглежда като възкресен анахронизъм. Св. Минков, ДА, 38-39. — Вие продължавате да бъдете сантиментален, но сега вече искрено… Вие сте средновековен човек, феодален анахронизъм, попаднал случайно между ориенталски шмекери и търговци на тютюн. Д. Димов, Т, 462. Но оттогава и досега човечеството е преминало цели 19 века и в продължение на това време християнството е изгубило своята чистота и е станало анахронизъм, религията е изгубила своя смисъл и е заприличала на орех без ядка. Хр. Ботев, Съч., 1929, 189. // Остаряла дума или израз. В лириката, епоса и драмата изоставяме непрестанно и необяснимо редица слова и изрази, които нашият писател счита за анахронизми. С. Северняк, ИРЕ, 263.
— От фр. anachronisme през рус. анахронизм.
АНАХРОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. През това време всички влияния, .. навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили, .. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К. Константинов, ППГ, 164.
2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. Директорът познаваше добре своя другар, .., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление. Д. Фучеджиев, Р, 319. — Стиховете му [на Байрона] са хубави… — обажда се Чинков, .. — Анахронични… Комисаря се съгласява: — Анахронични… — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията… Ако, разбира се, остане верен на призванието си. Др. Асенов, ТКНП, 59.
АНАХРОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анахроничен.
АНБЛО`К нареч. Книж. Общо, изцяло, вкупом. — Мога да ви бъда от полза — тузовете познавам до девето коляно, така да се рече — буржоазията анблок! Само искайте сведения, искайте съвети и наставления. Др. Асенов, ТК, 312.
— Фр. en bloc.
АНГАЖИМЕ`НТ м. 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. — Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм. В. Нешков, Н, 139. — И може би сте чули, че ние сега чакаме датския
