Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/518“
м (Туй-онуй) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | А. Дончев, СВС, 619. | |
— Лат. ballista. | — Лат. ballista. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЛИ`СТИКА</b> <i>ж. 1. Физ.</i> Дял от теоретическата механика, в който се изучават законите на движение на тежко тяло, хвърлено под някакъв ъгъл спрямо хоризонта. <i>Външна балистика. Вътрешна балистика.</i> 2. <i>Воен.</i> Наука за законите на движение на снаряди (куршуми, мини, авиобомби, артилерийски или реактивни снаряди и др.) при стрелба. <i>Ракетна балистика.</i> | + | <b>БАЛИ`СТИКА</b> <i>ж. 1. Физ.</i> Дял от теоретическата механика, в който се изучават законите на движение на тежко тяло, хвърлено под някакъв ъгъл спрямо хоризонта. <i>Външна балистика.</i> <i>Вътрешна балистика.</i> |
| + | |||
| + | 2. <i>Воен.</i> Наука за законите на движение на снаряди (куршуми, мини, авиобомби, артилерийски или реактивни снаряди и др.) при стрелба. <i>Ракетна балистика.</i> | ||
— От фр. balistique. | — От фр. balistique. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛИСТИ`ЧЕН</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Физ. Воен.</i> 1. Който се отнася до балистика; балистически. <i>Балистични закони.</i> |
| + | |||
| + | 2. Който представлява пътя на движението на свободно{{попр|Отпечатано: „сводобно“.}} хвърлено тяло. <i>Балистична крива.</i> <i>Балистична траектория.</i> <i>Балистичен полет.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Балистична ракета</b>. <i>Спец.</i> Ракета, движеща се по траекторията на свободнопадащо тяло, изминаваща част от пътя си като свободнопадащо тяло. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛИСТИЧЕ`СКИ</b>, -а. -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Балистичен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БА`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вид едра сладка бяла тиква. <i>Колко много дини мраморки! Не, това не са дини, трябва да са бели тикви — балки.</i> А.{{попр|Заменена запетая с точка.}} Каралийчев, НЗ, 66. |
— От тур. bal kabagi. | — От тур. bal kabagi. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛКА`Н</b> <i>м.</i> 1. Планина. <i>А пък мечата кожа — друга дълга история: дали я на един овчарин, дето не слизал горе от балкана.</i> Бл. Димитрова, ОтОт, 17. <i>Слънцето падаше към ниското и слаб ветрец слизаше от балкана.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 49. <i>Обичам та, мое мило отечество! Обичам твоите балкане, гори, сипее, скали.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 28. <i>Вият се облаци черни, / вихрена буря се кани; / като че в мисли чемерни, / мръщят се тъмни балкани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. <i>Сливенски балкан.</i> <i>Тетевенски балкан.</i> |
| − | 2. Като собств. а) Само ед. Стара планина. <i>Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят сводът небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. <i>Аз казах по-горе, че нашите българе от южната страна на Балкана са гостеприемни и добри хора | + | 2. Като собств. а) Само ед. Стара планина. <i>Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят сводът небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. <i>Аз казах по-горе, че нашите българе от южната страна на Балкана са гостеприемни и добри хора.</i> П. Хитов, МП, 25. <i>И ето я, блести безкрайната верига / на приказний Балкан.</i> К. Христов, ЧБ, 8. б) <b>Балканите</b> обикн. <i>мн.,</i> само членувано. Балканският полуостров. // <i>Събир.</i> Държавите и народите на Балканския полуостров. <i>След туй — кой знай какво ще стане: / ще рухнат целите Балкани. .. / От Ексимил до Сарос лют е бой.</i> К. Христов, ЧБ, 326. |
| − | + | ◇ <b>Хващам / хвана (улавям / уловя) балкана</b>. <i>Разг.</i> Избягвам в планината и ставам хайдутин или партизанин. <i>Навярно носим във кръвта си ние / от нашите деди оная жад, / с която, щом гората се развие, / са хващали балкана вечно млад.</i> Бл. Димитрова, Л, 26-27. | |
| − | + | — Тур. balkan. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАЛКАНДЖИ`ЙКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която е родена или живее в планинско селище; планинка, балканка. <i>Цвята, гиздавата балканджийка Цвята, само тези звездици я знаят, само те са я виждали.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 186. <i>— Мари булке балканджийке, / я се пусни от хорото, / че ти плаче мъжка рожба.</i> Нар. пес., СбВСт, 636. | ||
| − | + | 2. Жена, която е родена или живее в старопланинско селище. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЛКАНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | + | <b>БАЛКАНДЖИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> балкан и от балканджия. <i>Ниският таван и полумракът на долния кат, .., приглушената балканджийска шарка на чергите — всичко това те кара да преживееш едно истинско вълнуващо завръщане в бащината къща.</i> С. Северняк, ОНК, 185. <i>Балканджийско село.</i> |
| − | |||
| − | <i>Прил. от</i> балкан и от балканджия. <i>Ниският таван и полумракът на долния кат, .. , приглушената балканджийска шарка на чергите — всичко това те кара да преживееш едно истинско вълнуващо завръщане в бащината къща.</i> С. Северняк, ОНК, 185. <i>Балканджийско село.</i> | ||
| − | 2. Който е присъщ за хората от балкана, за балканджиите. <i>— Мисирец търся да си купя малко — каза той с твърдо балканджийско наречие.</i> Ст. Марков, ДБ, 157. <i>Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна.</i> Ем. Станев, ИК I, 27. <i>Покрай брега на реката бяха насядали селяните от Божковци,.., облечени в бозови дрехи,.., с широки балканджийски ножове във вулите.</i> П. Константинов, ПИГ, 123- 125. | + | 2. Който е присъщ за хората от балкана, за балканджиите. <i>— Мисирец търся да си купя малко — каза той с твърдо балканджийско наречие.</i> Ст. Марков, ДБ, 157. <i>Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна.</i> Ем. Станев, ИК I, 27. <i>Покрай брега на реката бяха насядали селяните от Божковци, .., облечени в бозови дрехи, .., с широки балканджийски ножове във вулите.</i> П. Константинов, ПИГ, 123-125. |
---- | ---- | ||
<b>БАЛКАНДЖИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> балканджия. <i>Дете балканджийче.</i> | <b>БАЛКАНДЖИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> балканджия. <i>Дете балканджийче.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛКАНДЖИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> 1. Човек, който е роден или живее в планинско селище; планинец, балканец. <i>Керванът се състоеше все от хора балканджии, расли сред старопланинските и средногорските букаци, които кърджалийските зверства бяха подгонили далеко на север.</i> А. Гуляшки, СВ, 5. <i>Повечето работници бяха млади момци, снажни балканджии, накипели от сила и здраве.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 49. |
| − | |||
| − | 1. Човек, който е роден или живее в планинско селище; планинец, балканец. <i>Керванът се състоеше все от хора балканджии, расли сред старопланинските и средногорските букаци, които кърджалийските зверства бяха подгонили далеко на север.</i> А. Гуляшки, СВ, 5. <i>Повечето работници бяха млади момци, снажни балканджии, накипели от сила и здраве.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 49. | ||
2. Човек, който е роден или живее в старопланинско селище. <i>Хубави хора са нашите балканджии. Мисля си за сдържаните и работливи мъже от Рибарица, за пестеливите чернивитски стопани.</i> Н. Тихолов, ДКД, 119. <i>Селото беше разположено на границата между полето и предпланините на Балкана и тук всеки вторник ставаше малък пазар — балканджиите идваха с раздрънканите си каруци на високи колела да продадат дърва за горене.</i> Ем. Манов, ДСР, 300. | 2. Човек, който е роден или живее в старопланинско селище. <i>Хубави хора са нашите балканджии. Мисля си за сдържаните и работливи мъже от Рибарица, за пестеливите чернивитски стопани.</i> Н. Тихолов, ДКД, 119. <i>Селото беше разположено на границата между полето и предпланините на Балкана и тук всеки вторник ставаше малък пазар — балканджиите идваха с раздрънканите си каруци на високи колела да продадат дърва за горене.</i> Ем. Манов, ДСР, 300. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БАЛКА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> 1. Жител на Балканския полуостров. <i>Страшимиров знаеше, че ще воюваме пак, знаеше, че тая война ще бъде съдбоносна не само за нас, за балканците, но и за Европа.</i> СбАСЕП, 88. <i>Съживи се вярата, че Македония ще бъде освободена, че на Балканите ще настане</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 16:19, 30 юли 2013
А. Дончев, СВС, 619.
— Лат. ballista.
БАЛИ`СТИКА ж. 1. Физ. Дял от теоретическата механика, в който се изучават законите на движение на тежко тяло, хвърлено под някакъв ъгъл спрямо хоризонта. Външна балистика. Вътрешна балистика.
2. Воен. Наука за законите на движение на снаряди (куршуми, мини, авиобомби, артилерийски или реактивни снаряди и др.) при стрелба. Ракетна балистика.
— От фр. balistique.
БАЛИСТИ`ЧЕН -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Воен. 1. Който се отнася до балистика; балистически. Балистични закони.
2. Който представлява пътя на движението на свободно* хвърлено тяло. Балистична крива. Балистична траектория. Балистичен полет.
◇ Балистична ракета. Спец. Ракета, движеща се по траекторията на свободнопадащо тяло, изминаваща част от пътя си като свободнопадащо тяло.
БАЛИСТИЧЕ`СКИ, -а. -о, мн. -и, прил. Рядко. Балистичен.
БА`ЛКА ж. Диал. Вид едра сладка бяла тиква. Колко много дини мраморки! Не, това не са дини, трябва да са бели тикви — балки. А.* Каралийчев, НЗ, 66.
— От тур. bal kabagi.
БАЛКА`Н м. 1. Планина. А пък мечата кожа — друга дълга история: дали я на един овчарин, дето не слизал горе от балкана. Бл. Димитрова, ОтОт, 17. Слънцето падаше към ниското и слаб ветрец слизаше от балкана. Елин Пелин, Съч. IV, 49. Обичам та, мое мило отечество! Обичам твоите балкане, гори, сипее, скали. Л. Каравелов, Съч. II, 28. Вият се облаци черни, / вихрена буря се кани; / като че в мисли чемерни, / мръщят се тъмни балкани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 14. Сливенски балкан. Тетевенски балкан.
2. Като собств. а) Само ед. Стара планина. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят сводът небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. Аз казах по-горе, че нашите българе от южната страна на Балкана са гостеприемни и добри хора. П. Хитов, МП, 25. И ето я, блести безкрайната верига / на приказний Балкан. К. Христов, ЧБ, 8. б) Балканите обикн. мн., само членувано. Балканският полуостров. // Събир. Държавите и народите на Балканския полуостров. След туй — кой знай какво ще стане: / ще рухнат целите Балкани. .. / От Ексимил до Сарос лют е бой. К. Христов, ЧБ, 326.
◇ Хващам / хвана (улавям / уловя) балкана. Разг. Избягвам в планината и ставам хайдутин или партизанин. Навярно носим във кръвта си ние / от нашите деди оная жад, / с която, щом гората се развие, / са хващали балкана вечно млад. Бл. Димитрова, Л, 26-27.
— Тур. balkan.
БАЛКАНДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в планинско селище; планинка, балканка. Цвята, гиздавата балканджийка Цвята, само тези звездици я знаят, само те са я виждали. Ц. Церковски, Съч. III, 186. — Мари булке балканджийке, / я се пусни от хорото, / че ти плаче мъжка рожба. Нар. пес., СбВСт, 636.
2. Жена, която е родена или живее в старопланинско селище.
БАЛКАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от балкан и от балканджия. Ниският таван и полумракът на долния кат, .., приглушената балканджийска шарка на чергите — всичко това те кара да преживееш едно истинско вълнуващо завръщане в бащината къща. С. Северняк, ОНК, 185. Балканджийско село.
2. Който е присъщ за хората от балкана, за балканджиите. — Мисирец търся да си купя малко — каза той с твърдо балканджийско наречие. Ст. Марков, ДБ, 157. Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна. Ем. Станев, ИК I, 27. Покрай брега на реката бяха насядали селяните от Божковци, .., облечени в бозови дрехи, .., с широки балканджийски ножове във вулите. П. Константинов, ПИГ, 123-125.
БАЛКАНДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балканджия. Дете балканджийче.
БАЛКАНДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. 1. Човек, който е роден или живее в планинско селище; планинец, балканец. Керванът се състоеше все от хора балканджии, расли сред старопланинските и средногорските букаци, които кърджалийските зверства бяха подгонили далеко на север. А. Гуляшки, СВ, 5. Повечето работници бяха млади момци, снажни балканджии, накипели от сила и здраве. Г. Дръндаров, ВЗ, 49.
2. Човек, който е роден или живее в старопланинско селище. Хубави хора са нашите балканджии. Мисля си за сдържаните и работливи мъже от Рибарица, за пестеливите чернивитски стопани. Н. Тихолов, ДКД, 119. Селото беше разположено на границата между полето и предпланините на Балкана и тук всеки вторник ставаше малък пазар — балканджиите идваха с раздрънканите си каруци на високи колела да продадат дърва за горене. Ем. Манов, ДСР, 300.
БАЛКА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Жител на Балканския полуостров. Страшимиров знаеше, че ще воюваме пак, знаеше, че тая война ще бъде съдбоносна не само за нас, за балканците, но и за Европа. СбАСЕП, 88. Съживи се вярата, че Македония ще бъде освободена, че на Балканите ще настане
