Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/337“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 11 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБИОЛО`Г</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по амфибиология. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Зоол. Прил. от</i> амфибиолог <i>и от</i> амфибиология; амфибиологически. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Зоол.</i> Амфибиологичен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБИОЛО`ГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Зоол.</i> Наука за земноводните животни. | ||
| − | <b> | + | — От гр. ἀμφίβιος ’земноводен’ + λόγος ’наука’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИ`БИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Зоол.</i> Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.). | ||
| − | + | 2. <i>Бот.</i> Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша. | |
| − | + | 3. <i>Спец.</i> Самоходна машина, която е пригодена да се движи по суша и по вода или по въздух. <i>Автомобил-амфибия. Самолет-амфибия. Танк-амфибия. Велосипед-амфибия.</i> | |
| − | <b> | + | — От гр. ἀμφί ’на две страни’ + βίος ’живот’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБО`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Минер.</i> Който е от амфибол, който съдържа амфибол. <i>Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБО`Л</b> <i>м. Минер.</i> Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в магматични и метаморфни скали. | ||
| − | <b> | + | — От гр. ἀμφίβολος{{попр|Добавяне на интервал.}} ’двусмислен’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБОЛИ`Т</b> <i>м. Геол.</i> Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБОЛИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Геол. Прил. от</i> амфиболит. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБОЛИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБОЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Двузначен, двусмислен. | ||
| − | + | 2. <i>Мед.</i> Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска. | |
| − | <b> | + | — От гр. ἀμφίβολος ’неясен, съмнителен, двусмислен’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБО`ЛИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Двусмисленост, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: <em>Неговата коса е остра.</em> <em>Да се обеси не да се помилва.</em> | ||
| − | <b> | + | — Гр. ἀμφιβολία{{попр|алфа с псили вместо алфа с ударение}} ’двусмислица’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБО`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Минер.</i> Който съдържа амфибол. <i>Амфиболови шисти.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБРА`Х</b> <i>м. Остар. Литер.</i> Амфибрахий. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБРА`ХИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Трисрична ритмическа стъпка в силаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ‿ — ‿ /, напр.: <em>Изгна`ници кле`ти, отло`мка нищо`жна, / от ви`наги хра`бър наро`д мъчени`к.</em> П. К. Яворов, Съч. I, 58. | ||
| − | <b> | + | — От гр. ἀμφίβραχυς ’кратък от двете страни’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИКТИО`НИЯ</b> <i>ж. Истор.</i> Религиозно-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. <i>Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин, .. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската амфиктиония.</i> Р, 1927, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 242, 3. | ||
| − | + | — От гр. Ἀμφικτύονες ’държави — членки на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АМФИТЕАТРА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е разположен както местата в амфитеатър. <i>Всички останали [върхове] наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове.</i> П. Делирадев, В, 63-64. <i>Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АМФИТЕАТРА`ЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> амфитеатрален. <i>Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители.</i> Ал. Бабек, МЕ, 141. <i>Приказно е Търново, .. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 11. <i>По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете.</i> П. Вежинов, ДМ, 27. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АМФИТЕА`ТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Архит.</i> 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. <i>Куриол, .. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други, .. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри.</i> К. Величков, ПССъч. III, 20. <i>Борбите ставали в т. н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е известният</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:55, 30 юли 2013
АМФИБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист по амфибиология.
АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Зоол. Прил. от амфибиолог и от амфибиология; амфибиологически.
АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Амфибиологичен.
АМФИБИОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Зоол. Наука за земноводните животни.
— От гр. ἀμφίβιος ’земноводен’ + λόγος ’наука’.
АМФИ`БИЯ ж. 1. Зоол. Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.).
2. Бот. Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша.
3. Спец. Самоходна машина, която е пригодена да се движи по суша и по вода или по въздух. Автомобил-амфибия. Самолет-амфибия. Танк-амфибия. Велосипед-амфибия.
— От гр. ἀμφί ’на две страни’ + βίος ’живот’.
АМФИБО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Минер. Който е от амфибол, който съдържа амфибол. Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.
АМФИБО`Л м. Минер. Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в магматични и метаморфни скали.
— От гр. ἀμφίβολος* ’двусмислен’.
АМФИБОЛИ`Т м. Геол. Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз.
АМФИБОЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от амфиболит.
АМФИБОЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит.
АМФИБОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Двузначен, двусмислен.
2. Мед. Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска.
— От гр. ἀμφίβολος ’неясен, съмнителен, двусмислен’.
АМФИБО`ЛИЯ ж. Литер. Двусмисленост, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: Неговата коса е остра. Да се обеси не да се помилва.
— Гр. ἀμφιβολία* ’двусмислица’.
АМФИБО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който съдържа амфибол. Амфиболови шисти.
АМФИБРА`Х м. Остар. Литер. Амфибрахий.
АМФИБРА`ХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Трисрична ритмическа стъпка в силаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ‿ — ‿ /, напр.: Изгна`ници кле`ти, отло`мка нищо`жна, / от ви`наги хра`бър наро`д мъчени`к. П. К. Яворов, Съч. I, 58.
— От гр. ἀμφίβραχυς ’кратък от двете страни’.
АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий.
АМФИКТИО`НИЯ ж. Истор. Религиозно-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин, .. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската амфиктиония. Р, 1927, бр.* 242, 3.
— От гр. Ἀμφικτύονες ’държави — членки на религиозно-политически съюз със седалище в Делфи’.
АМФИТЕАТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е разположен както местата в амфитеатър. Всички останали [върхове] наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове. П. Делирадев, В, 63-64. Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29.
АМФИТЕАТРА`ЛНО. Нареч. от амфитеатрален. Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители. Ал. Бабек, МЕ, 141. Приказно е Търново, .. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете. П. Вежинов, ДМ, 27.
АМФИТЕА`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Архит. 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. Куриол, .. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други, .. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К. Величков, ПССъч. III, 20. Борбите ставали в т. н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е известният
