Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/515“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>БАЛА`ТУМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Прил. от</i> балатум. <i>С голям парцал на дълъг прът Иван Николов мие балатумния под.</i> Б. Трайков, ВО, 42. <i>Балатумна настилка.</i> | <b>БАЛА`ТУМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Прил. от</i> балатум. <i>С голям парцал на дълъг прът Иван Николов мие балатумния под.</i> Б. Трайков, ВО, 42. <i>Балатумна настилка.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БАЛБУ`ТИН, <i>мн.</i> балбути, <i>м. Диал.</i> 1. Мръсен, нечисто облечен човек (Т. Панчев, РБЯд). | + | <b>БАЛБУ`ТИН</b>, <i>мн.</i> балбути, <i>м. Диал.</i> 1. Мръсен, нечисто облечен човек (Т. Панчев, РБЯд). |
2. Глупак, простак, невежа. <i>— Колчам ида у тях, тя се намери да са присмей на този, на онзи — българете били прости, били балбути, гаче тя не е българка.</i> Д. Войников, КЦ, 17. | 2. Глупак, простак, невежа. <i>— Колчам ида у тях, тя се намери да са присмей на този, на онзи — българете били прости, били балбути, гаче тя не е българка.</i> Д. Войников, КЦ, 17. | ||
Версия от 04:23, 29 юли 2013
БАЛАСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Желез. Оформям, покривам с баластра, баласт насипа, върху който се поставят при строеж нови железопътни линии.
2. Техн. Почиствам баластра от пръст чрез пресяване.
3. Техн. Насипвам с баластра, баластирам се страд.
БАЛАСТИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. съш. от баластирам и от баластирам се; балас-тировка.
БАЛАСТИРО`ВКА ж. Спец. Баластиране.
БАЛАСТИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Техн. Прил. от баластировка. Баластировъчна машина. Баластировъчни работи по шосе.
БАЛА`СТОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от баласт. Старите, изхабени релси излизаха от строя. На тяхно място работниците слагаха нови, подреждаха новото баластово легло в строен трапец. ВН, 1962, бр. 3289, 2.
БАЛА`СТРА ж. Спец. Неспоен или слабо споен строителен материал, състоящ се от чакъл и пясък, рядко с примеси от прах и глина, който се добива по открит начин от речните корита и намира широко приложение като добавъчен материал при направата на бетон и за настилка на пътища. Пътищата се предпазват от ерозия, като се затревяват и застилат с баластра. М. Мичев и др., 3, 171. Нагоре по реката оживлението все повече нараства: работници вадят по реката баластра, каменари изсичат край пътя скалите. Н. Хайтов, ШГ, 78. Крайречната улица, посипана с баластра, червен тухлен прах и пръски вар, изглеждаше безлюдна в жегата, макар че по цялото й протежение кипеше труд. ЛФ, 1956, бр. 8, 1.
— От ит. balastro ’дребни камъни’.
БАЛА`СТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баластра. Ефим се въртеше неспокойно, като припряно почукваше с тоягата баластрената настилка на шосето. Ив. Хаджимарчев, ОК, 256. Ще се наложи да преминем към 50-60 сантиметрова баластрена основа и дебела асфалтова покривка, ограничена с бордюри. НТМ, 1966, кн. 211-212, 8.
БАЛАСТЬО`Р м. Желез. Баластер.
БАЛА`ТА ж. 1. Каучукодайно тропическо дърво, което расте във Венецуела и Гвиана. Mimusops balata.
2. Техн. Каучукоподобен продукт, приличащ на гутаперчата, но по-еластичен от нея, който се добива от изсушения млечен сок на това дърво.
— Исп. balata.
БАЛА`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от балата. При ремъчното предаване се употребяват кожени, памучни, вълнени, конопени, балатови и гумени ремъци. М. Тодоров и др., ТМСС, 139.
БАЛА`ТУМ м. Вид плътна настилка, подобна на мушама, за покриване на подове, маси и др. В коридора до кухнята се беше издигнала грамада от хоросан и книги, по издраскания балатум, .., се виеха бели пера. Д. Кисъов, Щ, 255.
— Нем. Balatum.
БАЛА`ТУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от балатум. С голям парцал на дълъг прът Иван Николов мие балатумния под. Б. Трайков, ВО, 42. Балатумна настилка.
БАЛБУ`ТИН, мн. балбути, м. Диал. 1. Мръсен, нечисто облечен човек (Т. Панчев, РБЯд).
2. Глупак, простак, невежа. — Колчам ида у тях, тя се намери да са присмей на този, на онзи — българете били прости, били балбути, гаче тя не е българка. Д. Войников, КЦ, 17.
— Неизв.
БАЛВА`ИЦА ж. Диал. Отрова. Си омеси пребела погача, / си я меси се от балваица. Нар. пес., СбБрМ, 307.
— Вер. от нем. Bleiweiji ’оловно белило’.
БАЛВА`Н м. Диал. Много голям камък, обикн. заоблен. Той се завърна през дълбокия речен пролом, като се промушва между огромните балвани, натъркаляни край брега. Ив. Вазов, Съч. XI, 28. А долу, току под самата поляна, ромонеше напевно между вековни зеленясали балвани бистроструйната Стара река. Г. Русафов, ИТБД, 183. При все че нямаше силен вятър, морето бе неспокойно, с вълни, които зловещо шумяха и се блъскаха в канаристия бряг, по балваните и островчетата. П. Славински, ПЗ, 174.
— Вер. от тюрк. — Други форми: булван, болван.
БАЛВА`НКА ж. Техн. Метална отливка с кълбообразна форма.
БАЛДАХИ`Н м. Навес от скъпа материя над престол, легло и др. До средната колона отдясно, на един трон под червен балдахин, стояха прави — Смилец, гологлав, и жена му Мария. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила. Н. Райнов, БЛ, 159. До ветрилото — стрък от метличка, с която домакинът пъди комарите. Над леглото — балдахин от бяла памучна материя. Ал. Гетман, ВС, 257-258. Леглата са с балдахин, който се прикрепва на високи резбовани колони. Д. Лалев и др., НМП, 117.
— От ит. baldacchino през нем. Baldachin. — Н. Михайловски, Пикильо Аляга (превод), 1875.
БАЛДАХИ`НЕН -а, -о, мн. -и, прил. Който представлява или наподобява балдахин;
