Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/325“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
(Не са показани 10 междинни версии от 4 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>на хиляди живели тук живота.. Ето — тук, на оня кей, са чакали,.., да се появат в пределната черта на Адриатика тримач-товите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи,.., маргарит и амбра.</i> <b>К. Константинов, ПЗ, 140.</b> <i>А пък на жъртвеника димеше бял сантал, камфора, амбра и алое.</i> <b>Н. Рай-нов, БЛ, 44.</b>
+
<i>на хиляди живели тук живота .. Ето — тук, на оня кей, са чакали, .., да се появат в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи, .., маргарит и амбра.</i> К. Константинов, ПЗ, 140. <i>А пък на жъртвеника димеше бял сантал, камфора, амбра и алое.</i> Н. Райнов, БЛ, 44.
  
<b>2. Парфюмерийна есенция от това вещество.</b> <i>Внезапно музиката пресекна, танците свършиха и в смълчалия се за миг просторен салон се понесе на вълни замайващ мирис на амбра.</i> <b>Ст. Дичев, ЗСI, 24.</b> <b>_От араб. през фр. ашЬге.</b>
+
2. Парфюмерийна есенция от това вещество. <i>Внезапно музиката пресекна, танците свършиха и в смълчалия се за миг просторен салон се понесе на вълни замайващ мирис на амбра.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 24.
  
<b>АМБРАЗУРА</b> <i>ж.</i> <b>1.</b> <i>Воен.</i> <b>Отвор в стена на укрепление или прикритие в корпуса на танк, самолет, кораб и др. за стрелба с оръдие, картечница и под.</b> <i>Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блеьцяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кри-вулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите.</i> <b>Й. Йовков, Разк. II, 73.</b> <i>Аз се покатерих по оръдието, проврях се през амбразурата и застанах прав.</i> <b>Г. Райчев, Изор. съч. I, 62.</b> <i>Насреща пълзи немецът. Не иде пеша — скрил се е в танка и гледа през амбразурата.</i> <b>П. Вежинов, BP, 98. 2. Архит. Отвор в стена за прозорец или врата, който обикн. се разширява във вътрешността на зданието.</b> <i>Лондонският мост,.., беше дотолко слабо сравнително осветен, щото ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества.</i> <b>Ал. Константинов, БПр, 1893, SH.V, 75.</b>
+
— От араб. през фр. ambre.
 +
----
 +
<b>АМБРАЗУ`РА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Воен.</i> Отвор в стена на укрепление или прикритие в корпуса на танк, самолет, кораб и др. за стрелба с оръдие, картечница и под. <i>Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите.</i> Й. Йовков, Разк. II, 73. <i>Аз се покатерих по оръдието, проврях се през амбразурата и застанах прав.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 62. <i>Насреща пълзи немецът. Не иде пеша — скрил се е в танка и гледа през амбразурата.</i> П. Вежинов, BP, 98.
  
<b>— От фр. embrasure.</b>
+
2. <i>Архит.</i> Отвор в стена за прозорец или врата, който обикн. се разширява във вътрешността на зданието. <i>Лондонският мост, .., беше дотолко слабо сравнително осветен, щото ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} V, 75.
  
<b>АМБРАЗУРЕН, -рна, -рно,</b> <i>мн.</i> <b>-рни.</b> <i>Шрил. от</i> <b>амбразура.</b>
+
— От фр. embrasure.
 +
----
 +
<b>АМБРАЗУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> амбразура.
 +
----
 +
<b>АМБРЕА`Ж</b> <i>м. Техн.</i> Механизъм, който позволява да се придвижи машина, като свързва ходовата част с двигателя й; съединител. <i>Като се ослуша за последен път в бумтенето на мотора и така с опитно ухо определи неговата изправност, Джек натисна амбреажа.</i> Д. Димов, ОД, 86. <i>Амбреаж на мотор. Амбреаж на автомобил.</i>
  
<b>АМБРЕАЖ</b> <i>м. Техн.</i> <b>Механизъм, който позволява да се придвижи машина, като свързва ходовата част с двигателя и`; съединител.</b> <i>Като се ослуша за последен път в бумтенето на мотора и така с опитно ухо оцредели неговата изправност, Джек натисна амбреажа.</i> <b>Д. Димов, ОД, 86.</b> <i>Амбреаж ца мотор. Амбреаж на автомобил.</i>
+
— Фр. embrayage.
 +
----
 +
<b>АМБРЕА`ЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни. <i>Техн. Прил. от</i> амбреаж. <i>— Резервно жило имаш ли? Амбреажно жило. — Не. — Дай малко тел и едни клещи.</i> Д. Цончев, ЛВ, 29.
 +
----
 +
<b>АМБРО`ЗИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж. Рядко.</i> Амброзия. <i>Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е по-сладък от амброзий.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 209. <i>До забрава / от тялото Кипридино да пий / амброзий животворен!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 38-39.
 +
----
 +
<b>АМБРО`ЗИЕН</b>, -зийна, -зийно, <i>мн.</i> -зийни. <i>Прил. от</i> амброзия <i>и от</i> амброзий. <i>Амброзийно питие.</i>
 +
----
 +
<b>АМБРО`ЗИЯ</b><sup>1</sup> <i>ж. Мит.</i> В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. <i>Медът тогава са получавали във вид на някаква каша, ..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. <i>Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 127.
  
<b>Фр. embrayage.</b>
+
Гр. ἀμβροσία. — Друга (остар.) форма: <em>амвро`зия</em>.
  
<b>•w АМБРЕАЖЕН, -жна, -жно,</b> <i>мн.</i> <b>-жни.</b> <i>Техн. Прил. от</i> <b>амбреаж. —</b> <i>Резервно жило имаш ли? Амбреажно жило. — Не. — Дай малко тел и едни клещи.</i> <b>Д. Цончев, ЛВ, 29.</b>
+
— Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.
 +
----
 +
<b>АМБРО`ЗИЯ</b><sup>2</sup> <i>ж. Бот.</i> Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, произхождащи от Америка, с дребни зеленикави цветове и бели власинки по цялото стъбло, някои от които са плевели по културните растения. Ambrosia.
 +
----
 +
<b>АМБУЛА`НТ</b> <i>м. Остар.</i> Пътуващ търговец.
  
<b>АМБРОЗИЙ, -ият, -ия,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>м. Книж. Рядко.</i> <b>Амброзия.</b> <i>Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е шо-сладък от амброзий.</i> <b>Ал. Константинов, фъч. I, 209.</b> <i>До забрава / от тялото Кипри-шно да пий / амброзий животворен!</i> <b>П. П. (шавейков, Събр. съч. I, 38-39. ** АМБРОЗИЕН, -зийна, -зийно,</b> <i>мн.</i> <b>-зий-ни.</b> <i>Прил. от</i> <b>амброзия</b> <i>и от</i> <b>амброзий.</b> <i>Ам-брозийно питие.</i>
+
— От фр. ambulant. — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.
 +
----
 +
<b>АМБУЛА`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който се движи от място на място, за да упражнява търговията или професията си. <i>Вън, пред портите, стоеше евреинът Арон — амбулантен търговец на манифактурни стоки — той държеше коня си, натоварен с двата грамадни сандъка на подвижния му магазин.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 123. <i>Единият беше Филката, другият — амбулантният манифактурист Хахамику, който пътуваше със стоката си на гръб от село на село.</i> Д. Немиров, Д № 9, 55.
  
<b>325</b>
+
2. Който се извършва не в определено, закрито помещение, а на различни места. <i>Амбулантна търговия.</i>
  
<b>амбразура</b>
+
— От лат. ambulans, -ntis ’разхождащ се, пътуващ’ през нем. Ambulant.
 +
----
 +
<b>АМБУЛА`НТИН</b>, <i>мн.</i> амбула`нти, <i>м. Остар.</i> Амбулант. <i>Тук богаташът даваше ум на сиромаха, който имаше нужда от хляб; амбулантинът-вестникар разсъждаваше с непризнатия поет.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 165.
 +
----
 +
<b>АМБУЛА`НТНО</b>. <i>Нареч. от</i> амбулантен. <i>Най-големият му син помагаше в работилничката с намерение да поеме занаята на баща си, .., а най-малкият — още дете — се учеше самостоятелно в първите стъпки на търговията, като продаваше амбулантно безопасни игли.</i> Д. Димов, Т, 73.
 +
----
 +
<b>АМБУЛА`НЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Подвижна военна болница, в която се лекуват ранени и заболели. <i>Тя беше току-що пристигнала като сестра милосердна при амбуланцата на швейцарския червен кръст.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 179.
  
<b>АМБРОЗИЯ<sup>1</b></sup> <i>ж. Мит.</i> <b>В гръцката митология храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви.</b> <i>Медът тогава са получавали във вид на някаква каша,..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен.</i> <b>Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85.</b> <i>Но слънцето ги</i> <b>[черешите]</b> <i>наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия.</i> <b>Кр. Григоров, ПЧ, 127.</b>
+
От фр. ambulance през рум. ambulanță{{попр|Отпечатано „ambulanpa“.}}.
 +
----
 +
<b>АМБУЛА`НЦИЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Амбуланца.
  
<b>— Гр. djiPpoCTia. - Друга (остар.) форма: амврозия.</b>
+
— В. Стара планина, 1876.
 
 
<b>— Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.</b>
 
 
 
<b>АМБРОЗИЯ<sup>2</b></sup> <i>ж. Бот.</i> <b>Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, произхождащи от Америка, с дребни зеленикави цветове и бели власинки по цялото стъбло, някои от които са плевели по културните растения. Ambrosia.</b>
 
 
 
<b>АМБУЛАНТ</b> <i>м. Остар.</i> <b>Пътуващ търговец.</b>
 
 
 
<b>— От фр. ambulant. — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.</b>
 
 
 
<b>АМБУЛАНТЕН, -тна, -тно,</b> <i>мн.</i> <b>-тни,</b> <i>прил.</i> <b>1. Който се движи от място на място, за да упражнява търговията или професията си.</b> <i>Вън, пред портите, стоеше евреинът Арон — амбулантен търговец на манифактурни стоки — той държеше коня си, натоварен с двата грамадни сандъка на подвижния му магазин.</i> <b>Г. Райчев, Избр. съч. I, 123.</b> <i>Единият беше Филката, другият — амбулантният манифактурист Хахамику, който пътуваше със стоката си на гръб от село на село.</i> <b>Д. Немиров, Д № 9, 55. 2. Който се извършва не в определено, закрито помещение, а на различни места.</b> <i>Амбулантна търговия.</i>
 
 
 
<b>— От лат. ambulans, -ntis 'разхождащ се, пътуващ' през нем. Ambulant.</b>
 
 
 
<b>АМБУЛАНТИН,</b> <i>мн.</i> <b>амбуланти,</b> <i>м. Остар.</i> <b>Амбулант.</b> <i>Тук богаташът даваше ум на сиромаха, който имаше нужда от хляб; амбулантинът-вестникар разсъждаваше с непризнатия поет.</i> <b>Ив. Вазов, Съч. VII, 165.</b>
 
 
 
<b>АМБУЛАНТНО.</b> <i>Нареч. от</i> <b>амбулантен.</b> <i>Най-големият му син помагаше в рабо-тилничката с намерение да поеме занаята на баща си, .., а най-малкият — още дете</i>
 
 
 
<i>— се учеше самостоятелно в първите стъпки на търговията, като продаваше амбулантно безопасни игли.</i> <b>Д. Димов, Т, 73.</b>
 
 
 
<b>АМБУЛАНЦА</b> <i>ж. Остар.</i> <b>Подвижна военна болница, в която се лекуват ранени и заболели.</b> <i>Тя беше току що пристигнала като сестра милосердна при амбуланцата на швейцарския червен кръст.</i> <b>Ив. Вазов, Съч. XI, 179.</b>
 
 
 
<b>— От фр. ambulance през рум. ambulan^a.</b>
 
 
 
<b>АМБУЛАНЦИЯ</b> <i>ж. Остар.</i> <b>Амбуланца.</b>
 
 
 
<b>— В. Стара планина, 1876.</b>
 
 
 
<b>АМБУЛАНЦИЯ</b>
 

Текуща версия към 14:59, 26 юли 2013

Страницата е проверена


на хиляди живели тук живота .. Ето — тук, на оня кей, са чакали, .., да се появат в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи, .., маргарит и амбра. К. Константинов, ПЗ, 140. А пък на жъртвеника димеше бял сантал, камфора, амбра и алое. Н. Райнов, БЛ, 44.

2. Парфюмерийна есенция от това вещество. Внезапно музиката пресекна, танците свършиха и в смълчалия се за миг просторен салон се понесе на вълни замайващ мирис на амбра. Ст. Дичев, ЗС I, 24.

— От араб. през фр. ambre.


АМБРАЗУ`РА ж. 1. Воен. Отвор в стена на укрепление или прикритие в корпуса на танк, самолет, кораб и др. за стрелба с оръдие, картечница и под. Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите. Й. Йовков, Разк. II, 73. Аз се покатерих по оръдието, проврях се през амбразурата и застанах прав. Г. Райчев, Избр. съч. I, 62. Насреща пълзи немецът. Не иде пеша — скрил се е в танка и гледа през амбразурата. П. Вежинов, BP, 98.

2. Архит. Отвор в стена за прозорец или врата, който обикн. се разширява във вътрешността на зданието. Лондонският мост, .., беше дотолко слабо сравнително осветен, щото ние с Филарета едва можахме да забележим в амбразурите на моста налягалите по камените человекоподобни същества. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* V, 75.

— От фр. embrasure.


АМБРАЗУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от амбразура.


АМБРЕА`Ж м. Техн. Механизъм, който позволява да се придвижи машина, като свързва ходовата част с двигателя й; съединител. Като се ослуша за последен път в бумтенето на мотора и така с опитно ухо определи неговата изправност, Джек натисна амбреажа. Д. Димов, ОД, 86. Амбреаж на мотор. Амбреаж на автомобил.

— Фр. embrayage.


АМБРЕА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Техн. Прил. от амбреаж. — Резервно жило имаш ли? Амбреажно жило. — Не. — Дай малко тел и едни клещи. Д. Цончев, ЛВ, 29.


АМБРО`ЗИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Книж. Рядко. Амброзия. Спечеленият с упорен честен труд хляб, ще кажеш ти, е по-сладък от амброзий. Ал. Константинов, Съч. I, 209. До забрава / от тялото Кипридино да пий / амброзий животворен! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 38-39.


АМБРО`ЗИЕН, -зийна, -зийно, мн. -зийни. Прил. от амброзия и от амброзий. Амброзийно питие.


АМБРО`ЗИЯ1 ж. Мит. В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. Медът тогава са получавали във вид на някаква каша, ..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия. Кр. Григоров, ПЧ, 127.

— Гр. ἀμβροσία. — Друга (остар.) форма: амвро`зия.

— Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.


АМБРО`ЗИЯ2 ж. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, произхождащи от Америка, с дребни зеленикави цветове и бели власинки по цялото стъбло, някои от които са плевели по културните растения. Ambrosia.


АМБУЛА`НТ м. Остар. Пътуващ търговец.

— От фр. ambulant. — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.


АМБУЛА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се движи от място на място, за да упражнява търговията или професията си. Вън, пред портите, стоеше евреинът Арон — амбулантен търговец на манифактурни стоки — той държеше коня си, натоварен с двата грамадни сандъка на подвижния му магазин. Г. Райчев, Избр. съч. I, 123. Единият беше Филката, другият — амбулантният манифактурист Хахамику, който пътуваше със стоката си на гръб от село на село. Д. Немиров, Д № 9, 55.

2. Който се извършва не в определено, закрито помещение, а на различни места. Амбулантна търговия.

— От лат. ambulans, -ntis ’разхождащ се, пътуващ’ през нем. Ambulant.


АМБУЛА`НТИН, мн. амбула`нти, м. Остар. Амбулант. Тук богаташът даваше ум на сиромаха, който имаше нужда от хляб; амбулантинът-вестникар разсъждаваше с непризнатия поет. Ив. Вазов, Съч. VII, 165.


АМБУЛА`НТНО. Нареч. от амбулантен. Най-големият му син помагаше в работилничката с намерение да поеме занаята на баща си, .., а най-малкият — още дете — се учеше самостоятелно в първите стъпки на търговията, като продаваше амбулантно безопасни игли. Д. Димов, Т, 73.


АМБУЛА`НЦА ж. Остар. Подвижна военна болница, в която се лекуват ранени и заболели. Тя беше току-що пристигнала като сестра милосердна при амбуланцата на швейцарския червен кръст. Ив. Вазов, Съч. XI, 179.

— От фр. ambulance през рум. ambulanță*.


АМБУЛА`НЦИЯ ж. Остар. Амбуланца.

— В. Стара планина, 1876.