Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/316“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м
(Одобрена)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 19: Ред 19:
 
<b>АЛТЪЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. <i>При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса.</i> Ц. Гинчев, ГК, 260.
 
<b>АЛТЪЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. <i>При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса.</i> Ц. Гинчев, ГК, 260.
  
— От тур. alti ’шест’.
+
— От тур. altı ’шест’.
 
----
 
----
 
<b>АЛТЪ`Н</b> <i>м. Остар.</i> 1. Стара златна турска монета; жълтица. <i>— Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета?</i> Д. Талев, И, 472. <i>А на шията й тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии.</i> Й. Йовков, СЛ, 6.
 
<b>АЛТЪ`Н</b> <i>м. Остар.</i> 1. Стара златна турска монета; жълтица. <i>— Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета?</i> Д. Талев, И, 472. <i>А на шията й тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии.</i> Й. Йовков, СЛ, 6.
Ред 25: Ред 25:
 
2. Като <i>прил. неизм.</i> <b>а)</b> Направен от злато; златен. <i>Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръстене.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. <b>б)</b> <i>Прен.</i> Много добър, много хубав; прекрасен. <i>Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти.</i> Б. Болгар, Б, 26 <i>Алтън Калофер.</i>
 
2. Като <i>прил. неизм.</i> <b>а)</b> Направен от злато; златен. <i>Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръстене.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. <b>б)</b> <i>Прен.</i> Много добър, много хубав; прекрасен. <i>Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти.</i> Б. Болгар, Б, 26 <i>Алтън Калофер.</i>
  
— Тур. altin.
+
— Тур. altın.
 
----
 
----
 
<b>АЛТЪ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е направен от алтън или от алтъни; златен. <i>Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 25.
 
<b>АЛТЪ`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е направен от алтън или от алтъни; златен. <i>Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 25.
Ред 43: Ред 43:
 
<b>АЛТЪПАТЛА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Револвер с шест патрона.
 
<b>АЛТЪПАТЛА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Револвер с шест патрона.
  
— От тур. altipatlar.
+
— От тур. altıpatlar.
 
----
 
----
 
<b>АЛУВИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Геол. Прил. от</i> алувий. <i>Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 21. <i>Алувиални наноси. Алувиална глина.</i>
 
<b>АЛУВИА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Геол. Прил. от</i> алувий. <i>Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 21. <i>Алувиални наноси. Алувиална глина.</i>

Текуща версия към 17:50, 25 юли 2013

Корекцията на страницата е одобрена



АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистически. И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруистични цели е служило само на грубото користолюбие на неколцина нотабили. М. Арнаудов, БКД, 90. Алтруистична постъпка.


АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алтруистичен.


АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алтруистически; алтруистично.


АЛТРУИСТИ`ЧНО. Нареч. от алтруистичен; алтруистически. Той постъпи алтруистично.


АЛТХО`РН м. Муз. Алтхорна.

— Нем. Althorn.


АЛТХО`РНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорната. Св. Чертиков, ОУМ, 78.

— От нем. Althorn.


АЛТЪЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса. Ц. Гинчев, ГК, 260.

— От тур. altı ’шест’.


АЛТЪ`Н м. Остар. 1. Стара златна турска монета; жълтица. — Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Д. Талев, И, 472. А на шията й тежки нанизи, ред едри алтъни, ред рубета и махмудии. Й. Йовков, СЛ, 6.

2. Като прил. неизм. а) Направен от злато; златен. Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръстене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) Прен. Много добър, много хубав; прекрасен. Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти. Б. Болгар, Б, 26 Алтън Калофер.

— Тур. altın.


АЛТЪ`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от алтън или от алтъни; златен. Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 25.


АЛТЪ`НКА ж. Диал. 1. Цветето латинка. „А Велзавела накити с камилек, алтънка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращаше .. Н. Райнов, КЦ, 101.

2. Смрадлика.


АЛТЪНЛИ`ЙКА ж. Диал. Щиглец. Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му. Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.


АЛТЪНЛИ`Я прил. неизм. Остар. Който е от алтън; златен, позлатен. Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз видях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141.


АЛТЪ`НЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.


АЛТЪ`НЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Алтънка, латинка.


АЛТЪПАТЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Револвер с шест патрона.

— От тур. altıpatlar.


АЛУВИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Геол. Прил. от алувий. Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Алувиални наноси. Алувиална глина.


АЛУ`ВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол. 1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.

2. Остар. Холоцен. Известно е, че в квартерната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67.

— От лат. alluvium.


АЛУ`ВИУМ, мн. няма, м. Геол. Алувий. Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник — той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума. ПН, 1935, кн. 8-9, 125.


АЛУМИ`Н м. Хим. Алуминиев окис.

— От лат. alumen ’стипца’ през фр. alumine.


АЛУМИНА`Т м. Хим. Сол на алуминиева киселина. Хидроокисът .. лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати. П. Боянов, П, 215.

— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.


АЛУМИ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от алуминий. Алуминен силикат.* Алуминена тенджера.*


АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. Който е съединение на алуминий. Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуминиев