Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/314“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
<b>АЛПИНИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> алпинист <i>и от</i> алпинизъм. <i>Алпинистки екип.</i> | <b>АЛПИНИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> алпинист <i>и от</i> алпинизъм. <i>Алпинистки екип.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛПИ`НКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алпи`нка</b> <i>ж.</i> Вид спортни обувки за високопланински туризъм. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛСЕ`КО</b> <i>ср. Изк.</i> Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка. |
— Ит. al secco ’на сухо’. | — Ит. al secco ’на сухо’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛТ</b>, | + | <b>АЛТ</b>, а`лтът, а`лта, <i>мн.</i> а`лти`, след <i>числ.</i> а`лта, <i>м. Муз.</i> 1. Нисък женски глас. <i>Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 308. <i>Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 511. |
| − | 2. Певица или певец с такъв глас. <i>Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре,.. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и | + | 2. Певица или певец с такъв глас. <i>Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре, .. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и баритони.</i> Ал. Бабек, МЕ, 54. <i>Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт.</i> РД, 1950, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 196, 2. |
3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. <i>Партитура на алта.</i> | 3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. <i>Партитура на алта.</i> | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От ит. alto през нем. Alt. | — От ит. alto през нем. Alt. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТА`ЕЦ</b>, <i>мн.</i> -а`йци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. <i>Оказало се, че при паспортизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 7. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТА`ЗИМУТ</b> <i>м.</i> Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията. |
— От лат. altus ’висок’ + араб. assumut ’пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут. | — От лат. altus ’висок’ + араб. assumut ’пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТА`ЙКА</b> <i>ж.</i> Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТА`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Алтай <i>и от</i> алтаец. <i>Група съветски геронтолози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 6. |
| − | + | ◇ <b>Алтайски езици</b>. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТА`Р</b> <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. <i>Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град.</i> ВН, 1961, бр.{{попр|Добавяне на интервал.}} 3155, 4. |
| − | + | 2. <i>Остар. Църк.</i> Олтар. <i>Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 49. | |
— Лат. altar. | — Лат. altar. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Книж. Прил. от</i> алтар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТЕРА`ЦИЯ</b> <i>ж. 1. Муз.</i> Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар. |
| + | |||
| + | 2. <i>Биол.</i> Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под влияние{{попр|Отпечатано „вляние“.}} на повреждащи действия. | ||
— От лат. alteratio ’изменение’. | — От лат. alteratio ’изменение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТЕРНА`НС</b> <i>м. Литер.</i> Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение. |
— Фр. alternance. | — Фр. alternance. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛТЕРНА`НТ</b> <i>м. Езикозн.</i> Езикова единица, която се намира в отношения на алтернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица. |
— От англ. alternant или рус. альтернант. | — От англ. alternant или рус. альтернант. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛТЕРНАТИ`ВА</b> <i>ж.</i> Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.</i> | + | <b>АЛТЕРНАТИ`ВА</b> <i>ж.</i> Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.“</i> П. Р. Славейков, ПХС, 65. <i>Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва .. Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците.</i> В. Геновска, СГ, 355-356. <i>Но той [князът] бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданици или да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите.</i> С. Радев, ССБ I, 390-391. <i>Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва!</i> О, 1978, кн. 4-5, 19. <i>Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин, .., остава валидна.</i>{{попр|Добавени маркери за цитат (наклонен шрифт).}} Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор. |
— От фр. alternative. | — От фр. alternative. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛТЕРНАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо | + | <b>АЛТЕРНАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо официално{{попр|Отпечатано „офицциално“.}}, традиционно, утвърдено. <i>Съществуват два основни типа методи</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:09, 25 юли 2013
АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от алпинист и от алпинизъм. Алпинистки екип.
АЛПИ`НКИ мн., ед. (рядко) алпи`нка ж. Вид спортни обувки за високопланински туризъм.
АЛСЕ`КО ср. Изк. Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка.
— Ит. al secco ’на сухо’.
АЛТ, а`лтът, а`лта, мн. а`лти`, след числ. а`лта, м. Муз. 1. Нисък женски глас. Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт. Г. Караславов, Избр. съч. III, 308. Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят. Ст. Дичев, ЗС I, 511.
2. Певица или певец с такъв глас. Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре, .. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и баритони. Ал. Бабек, МЕ, 54. Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт. РД, 1950, бр.* 196, 2.
3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. Партитура на алта.
4. Нисък детски глас у момчетата.
5. Муз. Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.
— От ит. alto през нем. Alt.
АЛТА`ЕЦ, мн. -а`йци, м. Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. Оказало се, че при паспортизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.
АЛТА`ЗИМУТ м. Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.
— От лат. altus ’висок’ + араб. assumut ’пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут.
АЛТА`ЙКА ж. Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация.
АЛТА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Алтай и от алтаец. Група съветски геронтолози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници. ПЗ, 1981, кн. 10, 6.
◇ Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици.
АЛТА`Р м. 1. Книж. Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град. ВН, 1961, бр.* 3155, 4.
2. Остар. Църк. Олтар. Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.
— Лат. altar.
АЛТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от алтар.
АЛТЕРА`ЦИЯ ж. 1. Муз. Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар.
2. Биол. Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под влияние* на повреждащи действия.
— От лат. alteratio ’изменение’.
АЛТЕРНА`НС м. Литер. Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение.
— Фр. alternance.
АЛТЕРНА`НТ м. Езикозн. Езикова единица, която се намира в отношения на алтернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица.
— От англ. alternant или рус. альтернант.
АЛТЕРНАТИ`ВА ж. Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва .. Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците. В. Геновска, СГ, 355-356. Но той [князът] бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданици или да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С. Радев, ССБ I, 390-391. Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва! О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин, .., остава валидна.* Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор.
— От фр. alternative.
АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо официално*, традиционно, утвърдено. Съществуват два основни типа методи
