Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/307“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение. | + | отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение. <i>— Е, за ваше здраве, млади господа! .. Един мой учен приятел най-сериозно твърдеше, че у вас няма алиенация, понеже имате хубава водка.</i> П. Вежинов, БГ, 161. <i>— Да поразсъждаваме върху феномена психологически климат. Откъде дойде това чуждо за действителността явление, наречено алиенация или отчуждение, извинете за чуждицата.</i> Й. Попов, СЛ, 62-63. |
2. <i>Мед.</i> Душевно, психическо разстройство, лудост. | 2. <i>Мед.</i> Душевно, психическо разстройство, лудост. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— От лат. alienatio. | — От лат. alienatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИЕНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Нов. Книж.</i> Правя някой да изпитва отчуждение до враждебност към обществото, останалия свят. <i>На чуждите мисионери се приписва стремежът.., да десоциализират и алиенират личността дори чрез самоубийства.</i> Кеш, 1993, бр. 7, 2. | + | <b>АЛИЕНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Нов. Книж.</i> Правя някой да изпитва отчуждение до враждебност към обществото, останалия свят. <i>На чуждите мисионери се приписва стремежът .., да десоциализират и алиенират личността дори чрез самоубийства.</i> Кеш, 1993, бр. 7, 2. |
— От лат. alienatio през нем. alienieren. | — От лат. alienatio през нем. alienieren. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИЕНИ` | + | <b>АЛИЕНИ`СТ</b> <i>м. Остар.</i> Психиатър. |
— Фр. alileniste. | — Фр. alileniste. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИ`З</b> <i>м. Остар.</i> Ализей; пасат. <i>Ветровете са постоянни и общи .. Двата по-главни постоянни ветра са годишните, | + | <b>АЛИ`З</b> <i>м. Остар.</i> Ализей; пасат. <i>Ветровете са постоянни и общи .. Двата по-главни постоянни ветра са годишните, наречвани ализ и мусон.</i> Ив. Богоров, КГ, 57. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИЗЕ`И</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>ализе`й</b>, <i>м. Метеор.</i> Ветрове, които духат от тропиците към екватора; пасати. |
— От исп. alisios през фр. alizle. | — От исп. alisios през фр. alizle. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИЗАРИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Багрилно вещество, добивано от корените на растението брош или получавано по синтетичен начин. <i>Ализаринът е намирал главното си приложение като багрило, .. , за получаване на извънредно устойчивото и брилянтно старо турскочервено багрене.</i> С. Серафимов, Б, 359. <i>Ализаринът .. се намира в малки количества .. в корена на растението брош.</i> Н. Недев и др., ХБ, 135. | + | <b>АЛИЗАРИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Багрилно вещество, добивано от корените на растението брош или получавано по синтетичен начин. <i>Ализаринът е намирал главното си приложение като багрило, .., за получаване на извънредно устойчивото и брилянтно старо турскочервено багрене.</i> С. Серафимов, Б, 359. <i>Ализаринът .. се намира в малки количества .. в корена на растението брош.</i> Н. Недев и др., ХБ, 135. |
— От араб. през фр. alizarine. | — От араб. през фр. alizarine. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>АЛИЗАРИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> ализарин. <i>Ализариновите бои се различават от анилиновите по това, че разтворите им нямат като анилиновите точно определен цвят.</i> Д. Лалев и др., НМП, 109. <i>Ализаринов разтвор.</i> | <b>АЛИЗАРИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> ализарин. <i>Ализариновите бои се различават от анилиновите по това, че разтворите им нямат като анилиновите точно определен цвят.</i> Д. Лалев и др., НМП, 109. <i>Ализаринов разтвор.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИЛОДИДА`КТ</b> <i>м. Книж.</i> Алилодидактик; алилодидаскал, взаимоучител. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м</i><i>. Книж.</i> Учител, който обучава по взаимоучителния метод, прилаган у нас по време на Възраждането; алилодидакт, алилодидаскал, взаимоучител. <i>Прочут като алилодидактик бил и Николай Никитополус от Димичани.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 634. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> | + | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Алилодидактически; взаимоучителен. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | -чни, <i>прил. Книж.</i> Алилодидактически; | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Книж.</i> Взаимоучителен; | + | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ</b>, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Книж.</i> Взаимоучителен; алилодидактичен. <i>Затова токо като се появи алилодидактическото учение, с голяма радост и ревност оставиха сичко друго.</i> Р. Попович, X, 89-90. <i>Тогава първоначалното образование се даваше по алилодидактическата или Мак-Ланкастерската метода.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 152. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀλληλοδιδακτικός. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Книж. Нареч. от прил.</i> алилодидактически; | + | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Книж. Нареч. от прил.</i> алилодидактически; алилодидактично. |
---- | ---- | ||
<b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> алилодидактичен; алилодидактически. | <b>АЛИЛОДИДАКТИ`ЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> алилодидактичен; алилодидактически. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИЛОДИДА`СКАЛ</b> <i>м. Книж.</i> Учител алилодидактик. |
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀλληλοδιδακτικός. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИЛУ`Я</b>. 1. <i>Междум. Църк.</i> Славословие в църковни песнопения със значение „хвалете Господа“. <i>— Отпада душата ми на униние, утвърди ме в твоите слова. .. Алилуя!</i> Й. Йовков, Разк. I, 32. |
| + | |||
| + | 2. Като <i>същ. ж.</i> <b>а)</b> Църковно песнопение хвалебствен химн. <b>б)</b> <i>Разг. Шег.</i> Дървено масло, което се слага на ядене, гозба. <i>Има ли в салатата алилуя?</i> △ <i>Сипи още малко алилуя.</i> | ||
| − | — От евр. през гр. | + | — От евр. през гр. ἀλληλούια. Друга (остар.) форма: <em>алелу`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИМЕНТА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Мед.</i> Хранителен. <i>Причините за появата на храносмилателни разстройства могат да бъдат от най-различно естество: алиментарни (хранителни), инфекциозни и конституционални.</i> К. Рашков и др., ДБ, 166. <i>При цироза често се откриват причините, които са предизвикали комата: инфекциозни заболявания, .. претоварване с белтъчни продукти от алиментарен или медикаментен произход.</i> Л. Томов и др., СВВМ, 115. <i>Алиментарно затлъстяване.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Алиментарна дистрафия</b>. <i>Мед.</i> Тежко заболяване, причинено от нарушение обмяната на веществата при продължително гладуване и недостиг на белтъчини.{{попр|Добавена точка.}} | ||
— От лат. alimentarius. | — От лат. alimentarius. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИМЕНТА`ЦИЯ</b> <i>ж. Юрид.</i> 1. Издръжка на нетрудоспособни лица от семейството. |
| + | |||
| + | 2. Задължение по закон на едно лице да осигурява издръжката на друго. | ||
— От лат. alimentatio. | — От лат. alimentatio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИМЕ`НТИ</b> само <i>мн. Юрид.</i> Средства, които според закона едни лица са длъжни да плащат като издръжка на други (нетрудоспособни и нуждаещи се), свързани с тях в брачни или семейни отношения. |
— От лат. alimentum ’храна, хранене’. | — От лат. alimentum ’храна, хранене’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЛИНЕА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> Геодезически уред за изравняване. |
— Лат. alineator. | — Лат. alineator. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 22:24, 23 юли 2013
отчужденост на личността от обществото, от околния свят; отчуждение. — Е, за ваше здраве, млади господа! .. Един мой учен приятел най-сериозно твърдеше, че у вас няма алиенация, понеже имате хубава водка. П. Вежинов, БГ, 161. — Да поразсъждаваме върху феномена психологически климат. Откъде дойде това чуждо за действителността явление, наречено алиенация или отчуждение, извинете за чуждицата. Й. Попов, СЛ, 62-63.
2. Мед. Душевно, психическо разстройство, лудост.
3. Юрид. Отчуждаване на имот или вещ от едно лице чрез прехвърлянето им на друго лице.
— От лат. alienatio.
АЛИЕНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Книж. Правя някой да изпитва отчуждение до враждебност към обществото, останалия свят. На чуждите мисионери се приписва стремежът .., да десоциализират и алиенират личността дори чрез самоубийства. Кеш, 1993, бр. 7, 2.
— От лат. alienatio през нем. alienieren.
АЛИЕНИ`СТ м. Остар. Психиатър.
— Фр. alileniste.
АЛИ`З м. Остар. Ализей; пасат. Ветровете са постоянни и общи .. Двата по-главни постоянни ветра са годишните, наречвани ализ и мусон. Ив. Богоров, КГ, 57.
АЛИЗЕ`И мн., ед. (рядко) ализе`й, м. Метеор. Ветрове, които духат от тропиците към екватора; пасати.
— От исп. alisios през фр. alizle.
АЛИЗАРИ`Н, мн. няма, м. Хим. Багрилно вещество, добивано от корените на растението брош или получавано по синтетичен начин. Ализаринът е намирал главното си приложение като багрило, .., за получаване на извънредно устойчивото и брилянтно старо турскочервено багрене. С. Серафимов, Б, 359. Ализаринът .. се намира в малки количества .. в корена на растението брош. Н. Недев и др., ХБ, 135.
— От араб. през фр. alizarine.
АЛИЗАРИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от ализарин. Ализариновите бои се различават от анилиновите по това, че разтворите им нямат като анилиновите точно определен цвят. Д. Лалев и др., НМП, 109. Ализаринов разтвор.
АЛИЛОДИДА`КТ м. Книж. Алилодидактик; алилодидаскал, взаимоучител.
АЛИЛОДИДАКТИ`К, мн. -ци, м. Книж. Учител, който обучава по взаимоучителния метод, прилаган у нас по време на Възраждането; алилодидакт, алилодидаскал, взаимоучител. Прочут като алилодидактик бил и Николай Никитополус от Димичани. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 634.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Алилодидактически; взаимоучителен.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Книж. Взаимоучителен; алилодидактичен. Затова токо като се появи алилодидактическото учение, с голяма радост и ревност оставиха сичко друго. Р. Попович, X, 89-90. Тогава първоначалното образование се даваше по алилодидактическата или Мак-Ланкастерската метода. Ив. Вазов, Съч. X, 152.
— От гр. ἀλληλοδιδακτικός.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. алилодидактически; алилодидактично.
АЛИЛОДИДАКТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от алилодидактичен; алилодидактически.
АЛИЛОДИДА`СКАЛ м. Книж. Учител алилодидактик.
— От гр. ἀλληλοδιδακτικός.
АЛИЛУ`Я. 1. Междум. Църк. Славословие в църковни песнопения със значение „хвалете Господа“. — Отпада душата ми на униние, утвърди ме в твоите слова. .. Алилуя! Й. Йовков, Разк. I, 32.
2. Като същ. ж. а) Църковно песнопение хвалебствен химн. б) Разг. Шег. Дървено масло, което се слага на ядене, гозба. Има ли в салатата алилуя? △ Сипи още малко алилуя.
— От евр. през гр. ἀλληλούια. Друга (остар.) форма: алелу`я.
АЛИМЕНТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Хранителен. Причините за появата на храносмилателни разстройства могат да бъдат от най-различно естество: алиментарни (хранителни), инфекциозни и конституционални. К. Рашков и др., ДБ, 166. При цироза често се откриват причините, които са предизвикали комата: инфекциозни заболявания, .. претоварване с белтъчни продукти от алиментарен или медикаментен произход. Л. Томов и др., СВВМ, 115. Алиментарно затлъстяване.
◇ Алиментарна дистрафия. Мед. Тежко заболяване, причинено от нарушение обмяната на веществата при продължително гладуване и недостиг на белтъчини.*
— От лат. alimentarius.
АЛИМЕНТА`ЦИЯ ж. Юрид. 1. Издръжка на нетрудоспособни лица от семейството.
2. Задължение по закон на едно лице да осигурява издръжката на друго.
— От лат. alimentatio.
АЛИМЕ`НТИ само мн. Юрид. Средства, които според закона едни лица са длъжни да плащат като издръжка на други (нетрудоспособни и нуждаещи се), свързани с тях в брачни или семейни отношения.
— От лат. alimentum ’храна, хранене’.
АЛИНЕА`ТОР м. Техн. Геодезически уред за изравняване.
— Лат. alineator.
