Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/305“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 20-21. <i>Зад брезите залез аленее/тихо шушнат люшнати листа.</i> Ас. Босев, МД, 87. <i>От кръв аленее снегът.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, <i> | + | 20-21. <i>Зад брезите залез аленее / тихо шушнат люшнати листа.</i> Ас. Босев, МД, 87. <i>От кръв аленее снегът.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 99. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕНЕ`Я СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Имам ален цвят, изпъквам с аления си цвят; аленея. <i>Цветана и сега се смее, устните й се аленеят.</i> Й. Йовков, ПК, 43. <i>От двете страни на пътеката са нацъвтели много цветя: и синчец .. и лайкучка .. А таме и пуплек се аленее.</i> Т. Влайков, Пр I, 203. <i>Аленеят се лехи с грижливо гледани цветя.</i> Кр. Кюлявков, СПП, 51. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕНИНА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ален; ален цвят. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛЕНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> ален. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛЕНКИ</b>, -нка, -нко, <i>мн.</i> -нки, <i>прил. Диал.</i> 1. <i>Умал. от</i> ален; аленичък. <i>— Ами това цвете как се вика, мамо? ..; а това аленкото — виж го колко хубаво мирише — то пък е карамфил, от ранния.</i> Т. Влайков, Пр I, 194-195. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>аленко</b> <i>ср.</i> Нещо, обагрено в яркочервено. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`ЛЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> ален; яркочервено, пурпурно. <i>Когато огненото кълбо се подаде иззад тях [облаците], те се обагрят алено и златно.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 150. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛЕРГЕ`Н</b> <i>м. Мед.</i> Фактор (вещество, храна, лекарство и др.), който предизвиква алергия. <i>Алергените са вещества, които, въведени в организма, имат способността да предизвикат образуването на специфични антитела.</i> Ил. Петков и др., КВБ, 33. <i>Острият бронхит може да бъде и от алергично естество, т. е. промените в лигавицата{{попр|Отпечатано „лигавицаята“.}} да се предизвикат от вдишване на алергени.</i> М. Василев и др., ВБ, 51. <i>Когато лигавицата на носа е раздразнена от дим, изпарения, вируси или алергени, тя произвежда прекомерни количество слуз.</i> Леч., 1992, бр. 42, 7. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’{{попр|Добавяне на интервал.}} + ̆εργον ’работа, дело’ през нем. Allergen. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕРГИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и се., <i>прех. Мед.</i> За вещество, храна, лекарство и др. — Предизвиквам алергия в организма .. <i>Лекарства, които алергизират /повишават чувствителността на организма спрямо тях/, могат да се използуват за местно лечение само при нужда.</i> Н. Тонкин, НЗЛ, 30. <i>Белтъците алергизират много повече от жълтъците.</i> Род., 1999, II, 19. | ||
| + | ---- | ||
<b>АЛЕРГИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Мед.</i> Ставам алергичен към някаква храна, вещество, лекарство и др. | <b>АЛЕРГИЗИ`РАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Мед.</i> Ставам алергичен към някаква храна, вещество, лекарство и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕРГИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Мед. Отгл. същ. от</i> алергизирам <i>и от</i> алергизирам се. <i>Сурови яйца не бива да се пият поради опасност от алергизиране и внасяне на инфекции.</i> Ив. Вапцаров и др., ДБ, 123. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕРГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Мед.</i> 1. Който се отнася до алергия. <i>Алергично въздействие върху организма. Алергична мигрена.</i> | ||
| − | + | 2. Който не понася въздействието на някои външни фактори или погълнати вещества и е склонен към алергия или получава, има алергия от тях. <i>Тя е алергична към цвета на тополите.</i> • Обр. <i>Алергичен съм към лицемерието.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АЛЕ`РГИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Особен начин на реакция — непоносимост на организма (на човек или животно) спрямо някои храни, вещества, лекарства или външни въздействия вследствие на което обикн. получава обрив, зачервяване на кожата, очите и др. <i>Това свойство на организма и на кожата при някои лица да реагират по-особено и различно спрямо действието на разнообразни дразнители, които на огромното мнозинство хора не причиняват никакви болестни реакции, .. се нарича алергия — променен начин на реагиране.</i> Ил. Петков и др., КВБ, 33. <i>Алергията днес се схваща като израз на реакция на нервната система.</i> Б. Кърджиев, ОПА, 212. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | + | — От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’{{попр|Добавяне на интервал.}} + ̆εργον ’работа, дело’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕРГОЛО`ГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Дял от имунологията, който се занимава с алергичните заболявания и реакции. <i>На последния европейски конгрес по алергология .. бе проведена разгорещена дискусия върху прилагането на кортикостероидите за лекуване на алергични заболявания.</i> З, 1969, кн. 1, 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>А`ЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. за кон — възчервен, червеникав. <i>И един ден, сутринта рано, яхнали своите добре охранени алести коне, те заминаха за Дъбин.</i> Т. Влайков, Съч. III, 280. <i>Минаваха файтони с черни и алести коне, с офицери, с жени, облечени в коприна.</i> Д. Габе, МГ, 47. <i>В тая минута тълпата се разтика и даде път на файтона, влачен от два великолепни алести жребци.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 199. <i>Смехът звънна по Найдините устни, алестите коне се залюляха.</i> А. Каменова, ХГ, 94. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕУ`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>але`ут</b> <i>м.</i> Коренните жители на Алеутските острови и на остров Беринг, които говорят език, родствен на ескимоския. <i>Мнозина мислят, че алеутите съставляват коренното население на Командорите.</i> Пог., 1988, бр. 37, 6. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> няма, <i>несв., непрех. Поет.</i> Аленея. <i>От заник-слънце озарени, / алеят морски ширини.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 60. <i>Лудее буйната игра. / Гърди пъхтят, лица алеят…</i> Ив. Вазов, Съч. III, 214. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АЛЕ`Я СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Аленея се. <i>Наоколо от фесове червени / алей се урвата, като на нива мак.</i> П. П. Славейков, Мис., 1906, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 2, 166. <i>През клоните на гъстата градина / алей се ивицата керемиди, / обраснали със</i> | ||
Текуща версия към 19:03, 23 юли 2013
20-21. Зад брезите залез аленее / тихо шушнат люшнати листа. Ас. Босев, МД, 87. От кръв аленее снегът. Хр. Смирненски, Съч. I, 99.
АЛЕНЕ`Я СЕ несв., непрех. Имам ален цвят, изпъквам с аления си цвят; аленея. Цветана и сега се смее, устните й се аленеят. Й. Йовков, ПК, 43. От двете страни на пътеката са нацъвтели много цветя: и синчец .. и лайкучка .. А таме и пуплек се аленее. Т. Влайков, Пр I, 203. Аленеят се лехи с грижливо гледани цветя. Кр. Кюлявков, СПП, 51.
АЛЕНИНА`, мн. няма, ж. Качество на ален; ален цвят.
А`ЛЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от ален.
А`ЛЕНКИ, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Диал. 1. Умал. от ален; аленичък. — Ами това цвете как се вика, мамо? ..; а това аленкото — виж го колко хубаво мирише — то пък е карамфил, от ранния. Т. Влайков, Пр I, 194-195.
2. Като същ. аленко ср. Нещо, обагрено в яркочервено.
А`ЛЕНО. Нареч. от ален; яркочервено, пурпурно. Когато огненото кълбо се подаде иззад тях [облаците], те се обагрят алено и златно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 150.
АЛЕРГЕ`Н м. Мед. Фактор (вещество, храна, лекарство и др.), който предизвиква алергия. Алергените са вещества, които, въведени в организма, имат способността да предизвикат образуването на специфични антитела. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Острият бронхит може да бъде и от алергично естество, т. е. промените в лигавицата* да се предизвикат от вдишване на алергени. М. Василев и др., ВБ, 51. Когато лигавицата на носа е раздразнена от дим, изпарения, вируси или алергени, тя произвежда прекомерни количество слуз. Леч., 1992, бр. 42, 7.
— От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’* + ̆εργον ’работа, дело’ през нем. Allergen.
АЛЕРГИЗИ`РАМ, -аш, несв. и се., прех. Мед. За вещество, храна, лекарство и др. — Предизвиквам алергия в организма .. Лекарства, които алергизират /повишават чувствителността на организма спрямо тях/, могат да се използуват за местно лечение само при нужда. Н. Тонкин, НЗЛ, 30. Белтъците алергизират много повече от жълтъците. Род., 1999, II, 19.
АЛЕРГИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Мед. Ставам алергичен към някаква храна, вещество, лекарство и др.
АЛЕРГИЗИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от алергизирам и от алергизирам се. Сурови яйца не бива да се пият поради опасност от алергизиране и внасяне на инфекции. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 123.
АЛЕРГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. 1. Който се отнася до алергия. Алергично въздействие върху организма. Алергична мигрена.
2. Който не понася въздействието на някои външни фактори или погълнати вещества и е склонен към алергия или получава, има алергия от тях. Тя е алергична към цвета на тополите. • Обр. Алергичен съм към лицемерието.
АЛЕ`РГИЯ ж. Мед. Особен начин на реакция — непоносимост на организма (на човек или животно) спрямо някои храни, вещества, лекарства или външни въздействия вследствие на което обикн. получава обрив, зачервяване на кожата, очите и др. Това свойство на организма и на кожата при някои лица да реагират по-особено и различно спрямо действието на разнообразни дразнители, които на огромното мнозинство хора не причиняват никакви болестни реакции, .. се нарича алергия — променен начин на реагиране. Ил. Петков и др., КВБ, 33. Алергията днес се схваща като израз на реакция на нервната система. Б. Кърджиев, ОПА, 212.
— От гр. ᾶλλος ’чужд, друг’* + ̆εργον ’работа, дело’.
АЛЕРГОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от имунологията, който се занимава с алергичните заболявания и реакции. На последния европейски конгрес по алергология .. бе проведена разгорещена дискусия върху прилагането на кортикостероидите за лекуване на алергични заболявания. З, 1969, кн. 1, 6.
А`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за кон — възчервен, червеникав. И един ден, сутринта рано, яхнали своите добре охранени алести коне, те заминаха за Дъбин. Т. Влайков, Съч. III, 280. Минаваха файтони с черни и алести коне, с офицери, с жени, облечени в коприна. Д. Габе, МГ, 47. В тая минута тълпата се разтика и даде път на файтона, влачен от два великолепни алести жребци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 199. Смехът звънна по Найдините устни, алестите коне се залюляха. А. Каменова, ХГ, 94.
АЛЕУ`ТИ мн., ед. (рядко) але`ут м. Коренните жители на Алеутските острови и на остров Беринг, които говорят език, родствен на ескимоския. Мнозина мислят, че алеутите съставляват коренното население на Командорите. Пог., 1988, бр. 37, 6.
АЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. няма, несв., непрех. Поет. Аленея. От заник-слънце озарени, / алеят морски ширини. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Лудее буйната игра. / Гърди пъхтят, лица алеят… Ив. Вазов, Съч. III, 214.
АЛЕ`Я СЕ несв., непрех. Аленея се. Наоколо от фесове червени / алей се урвата, като на нива мак. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн.* 2, 166. През клоните на гъстата градина / алей се ивицата керемиди, / обраснали със
