Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/295“
м (Изнасяне на точка извън <b>) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Коригирана: Турската дума е akıllı (а не akilli) и е правилна.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла <i>на някого. Разг.</i> Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. <i>„Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас, .. “ — Ех, ех… Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?… Един е аллах за всички живи твари.</i> Д. Талев, ПК, 297. <b>На един акъл съм с</b> <i>някого. Разг.</i> Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. <b>Не ми излиза от акъла</b> <i>нещо. Разг.</i> Постоянно мисля все за едно и също нещо. <b>Не ми увира акълът</b>. <i>Разг.</i> Не се вразумявам, не ставам умен. <b>Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Не съм напълно нормален. <b>Опичам си акъла</b>. <i>Разг.</i> Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. <i>— Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука…</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 69. <i>— Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия.</i> Ал. Константинов, БГ, 93. <b>Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла</b> <i>на някого. Разг.</i> Изпадам изцяло под влиянието на някого. — <i>Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе.</i> М. Марчевски, П, 26. <b>С акъла си съм</b>. <i>Разг.</i> Разсъждавам, мисля нормално. <b>С всичкия си акъл</b>. <i>Разг. Неодобр.</i> Наивно, безразсъдно, глупаво. <i>И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение.</i> <b>Сече ми акълът</b>. <i>Разг.</i> Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. <i>— Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши.</i> Сп. Кралевски, ВО, 120. <b>Стига ми / стигне ми акъла</b>. <i>Разг.</i> Знам, сещам се как да постъпя, как да се справя с нещо. <b>Събирам / събера акъла</b> <i>на някого. Разг.</i> Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. <b>Събирам си / събера си акъла <в главата></b>. <i>Разг.</i> Ставам разумен. <i>— Аз ще изчистя цялата околия от сърбомани, един нема да остане .. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, да не умуват много даскалите.</i> Д. Талев, РЧ, 204. <b>Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла</b>. <i>Разг.</i> Съвсем съм оглупял, останал съм без разум. <i>Попът се плесна по | + | 1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. <b>Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла</b> <i>на някого. Разг.</i> Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. <i>„Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас, .. “ — Ех, ех… Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?… Един е аллах за всички живи твари.</i> Д. Талев, ПК, 297. <b>На един акъл съм с</b> <i>някого. Разг.</i> Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. <b>Не ми излиза от акъла</b> <i>нещо. Разг.</i> Постоянно мисля все за едно и също нещо. <b>Не ми увира акълът</b>. <i>Разг.</i> Не се вразумявам, не ставам умен. <b>Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Не съм напълно нормален. <b>Опичам си акъла</b>. <i>Разг.</i> Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. <i>— Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука…</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 69. <i>— Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия.</i> Ал. Константинов, БГ, 93. <b>Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла</b> <i>на някого. Разг.</i> Изпадам изцяло под влиянието на някого. — <i>Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе.</i> М.{{попр|Добавяне на интервал.}} Марчевски, П, 26. <b>С акъла си съм</b>. <i>Разг.</i> Разсъждавам, мисля нормално. <b>С всичкия си акъл</b>. <i>Разг. Неодобр.</i> Наивно, безразсъдно, глупаво. <i>И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение.</i> <b>Сече ми акълът</b>. <i>Разг.</i> Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. <i>— Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши.</i> Сп. Кралевски, ВО, 120. <b>Стига ми / стигне ми акъла</b>. <i>Разг.</i> Знам, сещам се как да постъпя, как да се справя с нещо. <b>Събирам / събера акъла</b> <i>на някого. Разг.</i> Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. <b>Събирам си / събера си акъла <в главата></b>. <i>Разг.</i> Ставам разумен. <i>— Аз ще изчистя цялата околия от сърбомани, един нема да остане .. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, да не умуват много даскалите.</i> Д. Талев, РЧ, 204. <b>Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла</b>. <i>Разг.</i> Съвсем съм оглупял, останал съм без разум. <i>Попът се плесна по челoтo: Ей, кукувица ми е изпила акъла! Как тъй да забравя .. Ще го турим, на централно място ще го турим.</i> П. Незнакомов, СП, 41. <i>— Василев е подписал задължителни бележки .. — Та Василев да не е идиот, да не му е изпила кукувица акъла?</i> П. Спасов, Д, 247. <i>— Ти ще ме разбереш, мила — каза за трети път старата, .. — ще трябва да напуснеш., или пък .. — Да напусна? .. Чавка да не ми е изпила акъла?…</i> Б. Болгар, Б, 74-75. |
| − | — От араб. през тур. | + | — От араб. през тур. akıl. |
---- | ---- | ||
<b>АКЪ`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.Умал. от</i> акъл. | <b>АКЪ`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.Умал. от</i> акъл. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>АКЪЛЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Простонар.</i> Умен, разумен, паметлив. <i>— Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек</i>. Д. Немиров, Б, 106. <i>Но все пак, като по-акъллия [Връбчо] от другите, не си пести труда да ни посъветва малко.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. <i>— Та не видиш ли накъде е тръгнал народа, бре слепчо… Та само ние с тебе ли сме най-акъллии…</i> Кр. Григоров, Н, 22. <i>Акъллия жена. Акъллия момче е той.</i> | <b>АКЪЛЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Простонар.</i> Умен, разумен, паметлив. <i>— Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек</i>. Д. Немиров, Б, 106. <i>Но все пак, като по-акъллия [Връбчо] от другите, не си пести труда да ни посъветва малко.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. <i>— Та не видиш ли накъде е тръгнал народа, бре слепчо… Та само ние с тебе ли сме най-акъллии…</i> Кр. Григоров, Н, 22. <i>Акъллия жена. Акъллия момче е той.</i> | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. akıllı. |
---- | ---- | ||
<b>АКЪНТИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> В съчет.: <b>Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия</b>. <i>Диал</i>. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. <i>Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя .. Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 64. <i>На` —{{попр|Добавено ударение и заместено късо тире с дълго.}} прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка.</i> Ал. Константинов, БГ, 20. | <b>АКЪНТИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> В съчет.: <b>Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия</b>. <i>Диал</i>. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. <i>Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя .. Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 64. <i>На` —{{попр|Добавено ударение и заместено късо тире с дълго.}} прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка.</i> Ал. Константинов, БГ, 20. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
— От тур. akinti ’течение, поток, наклон’. | — От тур. akinti ’течение, поток, наклон’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`КЪР</b>, <i>мн.</i> | + | <b>А`КЪР</b>, <i>мн.</i> а`кри, след <i>числ.</i> а`кра, <i>м.</i> Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м. <i>Родителите й бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 17. |
— От англ. acre. | — От англ. acre. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>АЛ</b>. Вж. ала<sup>1</sup>. | <b>АЛ</b>. Вж. ала<sup>1</sup>. | ||
| − | -АЛ. <i>Хим.</i> Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр. : хлорал, цитрал, ацетизал и др. | + | <b>-АЛ</b>. <i>Хим.</i> Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр.:{{попр|Премахване на излишен интервал.}} хлорал, цитрал, ацетизал и др. |
— Фр. al (dehide) ’алдехид’. | — Фр. al (dehide) ’алдехид’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛА`</b><sup>1</sup> и (съкр.) ал, <i>съюз. Разг</i>. <b>I</b>. За <em>противопоставяне</em>. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. <i>Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад.</i> Т. Влайков, | + | <b>АЛА`</b><sup>1</sup> и (съкр.) <b>ал</b>, <i>съюз. Разг</i>. <b>I</b>. За <em>противопоставяне</em>. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. <i>Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад.</i> Т. Влайков, |
Текуща версия към 14:37, 17 юли 2013
1. Обезумявам, побърквам се. 2. Ставам като безумен от изживяването на някакво силно чувство. Мътя (разбърквам / разбъркам) акъла на някого. Разг. Влияя зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие; размирявам някого. „Пазете се, правоверни, от гяурина, не му давайте да дига глава срещу вас, .. “ — Ех, ех… Що ми мътиш акъла, ходжа ефенди?… Един е аллах за всички живи твари. Д. Талев, ПК, 297. На един акъл съм с някого. Разг. Разсъждавам по един и същи начин като някой друг. Не ми излиза от акъла нещо. Разг. Постоянно мисля все за едно и също нещо. Не ми увира акълът. Разг. Не се вразумявам, не ставам умен. Не съм с всичкия си акъл; не съм с акъла си. Разг. Ирон. Не съм напълно нормален. Опичам си акъла. Разг. Предпазлив съм, внимавам в постъпките си; постъпвам благоразумно, не върша необмислени действия. — Да, колко пъти съм й казвала: хей, момиче, опичай си акъла, че ще те пречука… М. Грубешлиева, ПИУ, 69. — Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия. Ал. Константинов, БГ, 93. Повеждам се / поведа се (повличам се / повлека се) по акъла на някого. Разг. Изпадам изцяло под влиянието на някого. — Ако Калофер се задоми, ако село засели, народът ще го намрази, ще рече: юнак над юнаци беше Калофер, народа закриляше от паши и бейове, а сега глава преклони и по женски акъл се поведе. М.* Марчевски, П, 26. С акъла си съм. Разг. Разсъждавам, мисля нормално. С всичкия си акъл. Разг. Неодобр. Наивно, безразсъдно, глупаво. И ти с всичкия си акъл не прие такова изгодно предложение. Сече ми акълът. Разг. Мога добре да схващам, да разбирам; умен съм. — Тончо, ела да ми помогнеш, сине. Бъхтя си главата, ама акълът ми не сече. Вземай молива и пиши. Сп. Кралевски, ВО, 120. Стига ми / стигне ми акъла. Разг. Знам, сещам се как да постъпя, как да се справя с нещо. Събирам / събера акъла на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, да престане да върши неразумни, необмислени неща. Събирам си / събера си акъла <в главата>. Разг. Ставам разумен. — Аз ще изчистя цялата околия от сърбомани, един нема да остане .. Ще кажеш на даскалите, вели, акъла да си събират. И веднага да се върнеш, да не умуват много даскалите. Д. Талев, РЧ, 204. Чавка (кукувица), патка ми е изпила акъла. Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум. Попът се плесна по челoтo: Ей, кукувица ми е изпила акъла! Как тъй да забравя .. Ще го турим, на централно място ще го турим. П. Незнакомов, СП, 41. — Василев е подписал задължителни бележки .. — Та Василев да не е идиот, да не му е изпила кукувица акъла? П. Спасов, Д, 247. — Ти ще ме разбереш, мила — каза за трети път старата, .. — ще трябва да напуснеш., или пък .. — Да напусна? .. Чавка да не ми е изпила акъла?… Б. Болгар, Б, 74-75.
— От араб. през тур. akıl.
АКЪ`ЛЕЦ, мн. няма, м.Умал. от акъл.
АКЪЛЛИ`ЙКА ж. Простонар. Умна, разумна, паметлива жена.
АКЪЛЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Умен, разумен, паметлив. — Кажи, ходжа ефенди, кажи какво да сторим! Ти си акъллия човек. Д. Немиров, Б, 106. Но все пак, като по-акъллия [Връбчо] от другите, не си пести труда да ни посъветва малко. Хр. Ясенов, Събр. пр, 142. — Та не видиш ли накъде е тръгнал народа, бре слепчо… Та само ние с тебе ли сме най-акъллии… Кр. Григоров, Н, 22. Акъллия жена. Акъллия момче е той.
— От тур. akıllı.
АКЪНТИ`Я ж. Диал. В съчет.: Карам (подкарвам / подкарам, удрям / удря) на акънтия. Диал. Постъпвам, действам безогледно, без да се съобразявам с нищо. Един плаща, колкото ще, друг дума: „Аз за утре ще си платя .. Дядо Хаджи му отпусна края. — Чуваш ли ти, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия. Ил. Блъсков, ПБ I, 64. На` —* прежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20.
— От тур. akinti ’течение, поток, наклон’.
А`КЪР, мн. а`кри, след числ. а`кра, м. Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 кв. м. Родителите й бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища. Бр. Йосифова, БЧМ, 17.
— От англ. acre.
АЛ, а`ла, а`ло, мн. а`ли, прил. Диал. Ален. Радо, Радо, бяла Радо! / Пустото ти бяло лице, / пустите ти черни очи, / пустите ти али устни. Нар. пес., СбНУ III, 42. Лудо ле, младо ле, яз сум била на пазар / .. /Лудо ле, младо ле, да си купам ал къделя. Нар. пес., СбБрМ, 423.
— Тур. al.
АЛ. Вж. ала1.
-АЛ. Хим. Наставка за образуване на термини, означаващи съединения, които съдържат алдехидна група, напр.:* хлорал, цитрал, ацетизал и др.
— Фр. al (dehide) ’алдехид’.
АЛА`1 и (съкр.) ал, съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва части на изречението, които изразяват противоположни понятия или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; но, обаче, а, ама. Тя посегна да го земе, ала той го подръпна назад. Т. Влайков,
