Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/280“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>кея, точно където трябваше да акостира, се виждаха хора.</i> НМ, 1963, бр. 296, 3. <i>По протежение на целия кей са акостирали един до друг големи чуждестранни кораби.</i> РД, 1958, бр. 3, 2. | <i>кея, точно където трябваше да акостира, се виждаха хора.</i> НМ, 1963, бр. 296, 3. <i>По протежение на целия кей са акостирали един до друг големи чуждестранни кораби.</i> РД, 1958, бр. 3, 2. | ||
| − | + | — От фр. accoster. | |
| − | + | ---- | |
<b>АКОСТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Мор. Отгл. същ. от</i> акостирам; приставане<sup>2</sup>. <i>В близките няколко години ще започне производството на тежкотоварни кораби, за акостирането на които ще бъдат необходими подходящи пристанища.</i> НТМ, 1971, кн. 7, 2. | <b>АКОСТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Мор. Отгл. същ. от</i> акостирам; приставане<sup>2</sup>. <i>В близките няколко години ще започне производството на тежкотоварни кораби, за акостирането на които ще бъдат необходими подходящи пристанища.</i> НТМ, 1971, кн. 7, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКРА`Н</b> <i>м. Простонар.</i> Акранин. <i>— Жал ми става, като те гледам! Че и аз тук сърце нося, а не значка. Пък и много мязаш на един верен акран.</i> С. Йончев, ЩД, 55. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКРА`НИН</b>, <i>мн.</i> акра`ни, <i>м. Простонар.</i> 1. Човек на същата възраст като друг; връстник. <i>Ние с теб сме акрани, в една година сме родени. // Разш.</i> Другар на близка възраст с друг. <i>Сам стопанин, бащин стар акранин, / чак до порти госта си изпраща.</i> П. П. Славейков, Съч. IV, 75. <i>Станка се ослуша, .., за да чуе нещо, но не можа да разбере кой е дошъл. Някой приятел на баща й, някой акранин на Слав.</i> Г. Караславов, ОХ I, 96. <i>„Млад бях тогава, отче, .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици.“</i> Н. Райнов, КЗЦ, 100. <i>— Първи кокичета що бяха цъфнали — хайде на извора, рекоха акрани, всекиму сега изгора първа китка сама ще даде.</i> П.{{попр|Добавяне на интервал.}} Тодоров, Събр. пр II, 205. | ||
| − | + | — От тур. akran. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АКРА`НКА</b> <i>ж. Простонар.</i> Жена на същата възраст като друга; връстница. <i>Сума Севдини акранки и дружки се сгодиха, едни се задомиха, други се готвеха за сватби.</i> Г. Караславов, С, 84. <i>Венка беше нейна съседка и акранка, омъжи се две години преди нея.</i> Ст. Марков, ДБ, 218. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКРЕДИТА`ЦИЯ</b> <i>ж. Книж.</i> Официално признаване на някаква институция, орган, организация. <i>Нужна е единствено институционална акредитация, при което главният въпрос е дали институцията има развита система за поддържане и оценка на качеството си.</i> ДТ, 1999, бр. 69, 11. // Официално потвърждаване на правото на висше училище да провежда обучение по определени специалности въз основа на установени образователни стандарти. <i>Акредитацията [на университетите] се получава при условие, че се спазва определеният минимум от стандарти за качество на обучението.</i> Аз-Буки, 2000, бр. 51-52, 16. <i>Разкриват се нови специалности. Ако след приемането на закона за акредитация [на висшите училища] се окаже, че те не отговарят на никакви критерии .., какво ще се получи?</i> Д, 1997, бр. 150, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
<b>АКРЕДИТИ`В</b> <i>м. Банк.</i> Документ, който представлява писмено нареждане на едно кредитно учреждение до друго да се изплати определена сума на някого в определен срок. | <b>АКРЕДИТИ`В</b> <i>м. Банк.</i> Документ, който представлява писмено нареждане на едно кредитно учреждение до друго да се изплати определена сума на някого в определен срок. | ||
| − | + | — От лат. accreditivus ’доверителен’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКРЕДИТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до акредитив и до акредитиране. <i>Акредитивна форма на плащане.</i> | |
| − | |||
| − | <b>АКРЕДИТИ`ВЕН | ||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>АКРЕДИТИ`РАМ | + | ◇ <b>Акредитивни писма</b>. <i>Дипл.</i> Документи, с които едно лице се упълномощава официално за дипломатически представител на своята страна при правителството на чужда държава. <i>Връчвам акредитивните си писма. Предавам акредитивните си писма.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКРЕДИТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. 1. Дипл.</i> Назначавам някого за дипломатически представител при правителството на друга страна. <i>— Господин Председателю, Имам чест да връча на Ваше Превъзходителство писмата, с които Негово Величество кралят на Швеция, .., ме акредитира при Президиума на Народното събрание на република България в качеството на извънреден пратеник и пълномощен министър.</i> ОФ, 1950, бр. 1729, 3. | |
2. <i>Банк.</i> Издавам акредитив. | 2. <i>Банк.</i> Издавам акредитив. | ||
| − | <i>3. Финанс.</i> Откривам кредит | + | <i>3. Финанс.</i> Откривам кредит;{{попр|Замяна на точка с точка и запетайка.}} <b>акредитирам се</b> <i>страд.</i> |
| − | |||
| − | |||
| + | — От фр. accrediter. | ||
| + | ---- | ||
<b>АКРЕДИТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> акредитирам <i>и от</i> акредитирам се. | <b>АКРЕДИТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> акредитирам <i>и от</i> акредитирам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АКРИ`ДА</b> <i>ж. Зоол.</i> 1. Скакалец. | ||
| − | + | 2. Само <i>мн.</i> Семейство насекоми с около 10 000 вида. | |
| − | |||
| − | |||
| + | — От гр. ἀκρίς, -ίδος ’скакалец’. | ||
| + | ---- | ||
<b>АКРИ`Л</b> <i>м. Хим.</i> Синтетична материя, полимер на акрилонитрила, от която се произвежда текстил или прозрачна като стъкло пластмаса. | <b>АКРИ`Л</b> <i>м. Хим.</i> Синтетична материя, полимер на акрилонитрила, от която се произвежда текстил или прозрачна като стъкло пластмаса. | ||
| − | + | — От лат. acer, acris ’остър’. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АКРИЛА`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Влакно от синтетични полимери, което по качества е близко до вълната и се използува за изработване на тъкани, килими, трикотаж и др. <i>Полимерът, който намира приложение за производство на влакна, носи различни наименования — орлон, акрилан и др.</i> Вл. Кабаиванов и др., ТП, 323. | ||
| − | + | — Англ. Acrilan (фабр. марка) от лат. acer, acris ’остър’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АКРИ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> акрил. | |
| − | |||
| − | <b>АКРИ`ЛОВ | ||
| − | |||
| − | |||
| + | ◇ <b>Акрилова киселина</b>. <i>Хим.</i> Киселина, производна на етилена, във вид на безцветна течност с остър мирис, която има известно приложение в промишлеността (като добавка към печатарски бои, лакове и др.). | ||
| + | ---- | ||
<b>АКРИЛОНИТРИ`Л</b> <i>м. Хим.</i> Безцветна течност със специфична остра миризма, използвана за производство на химически влакна, синтетичен каучук, пластмаси и др. | <b>АКРИЛОНИТРИ`Л</b> <i>м. Хим.</i> Безцветна течност със специфична остра миризма, използвана за производство на химически влакна, синтетичен каучук, пластмаси и др. | ||
| − | АКРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Краен, остър, напр.: акростих, акротер и др. | + | <b>АКРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Краен, остър, напр.: акростих, акротер и др. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 10:45, 15 юли 2013
кея, точно където трябваше да акостира, се виждаха хора. НМ, 1963, бр. 296, 3. По протежение на целия кей са акостирали един до друг големи чуждестранни кораби. РД, 1958, бр. 3, 2.
— От фр. accoster.
АКОСТИ`РАНЕ ср. Мор. Отгл. същ. от акостирам; приставане2. В близките няколко години ще започне производството на тежкотоварни кораби, за акостирането на които ще бъдат необходими подходящи пристанища. НТМ, 1971, кн. 7, 2.
АКРА`Н м. Простонар. Акранин. — Жал ми става, като те гледам! Че и аз тук сърце нося, а не значка. Пък и много мязаш на един верен акран. С. Йончев, ЩД, 55.
АКРА`НИН, мн. акра`ни, м. Простонар. 1. Човек на същата възраст като друг; връстник. Ние с теб сме акрани, в една година сме родени. // Разш. Другар на близка възраст с друг. Сам стопанин, бащин стар акранин, / чак до порти госта си изпраща. П. П. Славейков, Съч. IV, 75. Станка се ослуша, .., за да чуе нещо, но не можа да разбере кой е дошъл. Някой приятел на баща й, някой акранин на Слав. Г. Караславов, ОХ I, 96. „Млад бях тогава, отче, .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици.“ Н. Райнов, КЗЦ, 100. — Първи кокичета що бяха цъфнали — хайде на извора, рекоха акрани, всекиму сега изгора първа китка сама ще даде. П.* Тодоров, Събр. пр II, 205.
— От тур. akran.
АКРА`НКА ж. Простонар. Жена на същата възраст като друга; връстница. Сума Севдини акранки и дружки се сгодиха, едни се задомиха, други се готвеха за сватби. Г. Караславов, С, 84. Венка беше нейна съседка и акранка, омъжи се две години преди нея. Ст. Марков, ДБ, 218.
АКРЕДИТА`ЦИЯ ж. Книж. Официално признаване на някаква институция, орган, организация. Нужна е единствено институционална акредитация, при което главният въпрос е дали институцията има развита система за поддържане и оценка на качеството си. ДТ, 1999, бр. 69, 11. // Официално потвърждаване на правото на висше училище да провежда обучение по определени специалности въз основа на установени образователни стандарти. Акредитацията [на университетите] се получава при условие, че се спазва определеният минимум от стандарти за качество на обучението. Аз-Буки, 2000, бр. 51-52, 16. Разкриват се нови специалности. Ако след приемането на закона за акредитация [на висшите училища] се окаже, че те не отговарят на никакви критерии .., какво ще се получи? Д, 1997, бр. 150, 2.
АКРЕДИТИ`В м. Банк. Документ, който представлява писмено нареждане на едно кредитно учреждение до друго да се изплати определена сума на някого в определен срок.
— От лат. accreditivus ’доверителен’.
АКРЕДИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Банк. Който се отнася до акредитив и до акредитиране. Акредитивна форма на плащане.
◇ Акредитивни писма. Дипл. Документи, с които едно лице се упълномощава официално за дипломатически представител на своята страна при правителството на чужда държава. Връчвам акредитивните си писма. Предавам акредитивните си писма.
АКРЕДИТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Дипл. Назначавам някого за дипломатически представител при правителството на друга страна. — Господин Председателю, Имам чест да връча на Ваше Превъзходителство писмата, с които Негово Величество кралят на Швеция, .., ме акредитира при Президиума на Народното събрание на република България в качеството на извънреден пратеник и пълномощен министър. ОФ, 1950, бр. 1729, 3.
2. Банк. Издавам акредитив.
3. Финанс. Откривам кредит;* акредитирам се страд.
— От фр. accrediter.
АКРЕДИТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от акредитирам и от акредитирам се.
АКРИ`ДА ж. Зоол. 1. Скакалец.
2. Само мн. Семейство насекоми с около 10 000 вида.
— От гр. ἀκρίς, -ίδος ’скакалец’.
АКРИ`Л м. Хим. Синтетична материя, полимер на акрилонитрила, от която се произвежда текстил или прозрачна като стъкло пластмаса.
— От лат. acer, acris ’остър’.
АКРИЛА`Н, мн. няма, м. Спец. Влакно от синтетични полимери, което по качества е близко до вълната и се използува за изработване на тъкани, килими, трикотаж и др. Полимерът, който намира приложение за производство на влакна, носи различни наименования — орлон, акрилан и др. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 323.
— Англ. Acrilan (фабр. марка) от лат. acer, acris ’остър’.
АКРИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от акрил.
◇ Акрилова киселина. Хим. Киселина, производна на етилена, във вид на безцветна течност с остър мирис, която има известно приложение в промишлеността (като добавка към печатарски бои, лакове и др.).
АКРИЛОНИТРИ`Л м. Хим. Безцветна течност със специфична остра миризма, използвана за производство на химически влакна, синтетичен каучук, пластмаси и др.
АКРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Краен, остър, напр.: акростих, акротер и др.
