Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/268“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на морето, клатеше земята тъй, щото сам си Плутон (бог на аида или ада) изтръпнал в подземното си царство.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80. |
— Гр. от собств. | — Гр. от собств. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АИ`НК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Веселба, веселене с музика. <i>Се собрале, се набрале / деветина овчариня / .., / да си ядат, да си пият, / добър аинк да си чинат.</i> Нар. пес, СбБрМ, 324. | ||
| − | + | — От перс. през тур. ahenk — ’съгласуване, съзвучие’. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От перс. през тур. ahenk — | + | <b>АИ`П</b> <i>нареч. Диал.</i> Срамно. <i>— Срамота е, малко аип дохожда, ага, ние мусулманите да биеме вързан човек, който са чете вече, че е човек на правителството.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 62. |
| − | |||
| − | |||
— От араб. през тур. ayip. | — От араб. през тур. ayip. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АИ`Р</b> <i>м.</i> В съчет.: <b>Блатен аир</b>. Многогодишно блатно и крайречно тревисто растение с мечовидни листа и жълтозелени цветове, което намира приложение в медицината. Acorus calamus. <i>Коренищата на блатния аир се употребяват за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането.</i> Д, 1990, бр. 14, 6. <i>— Заедно с моята отвара предписвам и други билки .. — бял равнец, блатен аир, невен.</i> СТ, 1999, бр. 37, 28. | ||
| − | + | — От гр. ᾰκορος през тур. agir. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От гр. | + | <b>АЙ</b><sup>1</sup> <i>междум.</i> (Често удвоено <em>ай, ай</em> или утроено <em>ай, ай, ай</em>). 1. За израз на неприятна изненада или недоволство; ах. <i>— Ах, господи, заплеснах се и вижте какво направих… Ай!… Беше навела неусетно лампата и по полата й се стичаше струйка газ.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 131. <i>Закачи се рибата, подхлъзна се и цап! в огъня. „Ай!“ извика стопанката.</i> Ал. Константинов, БГ, 63. <i>Тъкмо натопих перото, звънецът на вратата: „дзън“. — Ай, дявол{{попр|Поправка на правописна грешка „давол“ => „дявол“.}} да го вземе — рекох си. — Но, няма да ставам!</i> Елин Пелин, Съч. IV, 172. <i>— Ай да му се не види макар! С кого ли не се борихме, но най-трудно е, види се, да се бориш с простотията.</i> Г. Караславов, ОХ, II, 452. // За израз на учудване, примесено с тревога или съжаление. <i>Толкова ли беше важно, та да тича така рано още в първия ден след сватбата си? Ай, господи!…</i> Д. Талев, ПК, 439. <i>А вече из цялото село се говореше за колата, която „сама върви“ — ей тъй, дръпнеш една ръчка и тръгне. Няма вол, няма кон пред нея. ..{{попр|Добавена точка.}} — Ай, ай, що знаеме ние! — викаха си през оградите и плетищата жените.</i> Б. Несторов, СР, 214-215{{попр|Заменена точка с тире.}}. |
| − | |||
| − | АЙ<sup>1</sup> <i>междум.</i> (Често удвоено ай, ай или утроено ай, ай, ай). 1. За израз на неприятна изненада или недоволство; ах. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. За израз на неприятно усещане, някаква болка; ох, оле, олеле. <i>Боли ви зъб? .. Отворете си устата повече, без страх. ..{{попр|Добавена точка.}} — Ай!</i> Й. Йовков, З, бр. 5417, XIX. <i>Аз тъй я стисках, че тънките й пръсти изхрустяха в ръката ми. — Ай, боли… — каза тя галено.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 29. | |
| − | + | 3. За израз на уплаха от нещо, обикн. неочаквано; ах. <i>Старецът се обърна и като видя влезлия, извика уплашено: — Ай! Арон!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 266. <i>Ай! Сянка се мерна, / трепна ми сърцето, / ястреб ли се черен / спуща от небето?</i> Ем. Попдимитров, ПМ, 31. <i>Двамата тръгнаха. Едва извървяха пет-шест крачки [по релсите], Елена размаха ръце настрани: — Ай! Ай! Ще падна.</i> Т. Харманджиев, KB, 197. | |
| − | + | 4. За израз на съчувствие към някого (обикн. пред членувано съществително или членувано прил. със същ.). <i>„Ай, сиромахът! — въздъхна скришом той. — Май се е чалнал!“.</i> Г. Караславов, Съч. VI, 280. <i>Ай, бедният Доверчинов, какво ли му се е случило?</i> Елин Пелин, Съч. IV, 134. <i>Бедният Мойше, за него ли беше тая страхотия! Хич Мойше пушка да върти, с пушка да гърми — ай, ай, ай!…</i> Ал.{{попр|Добавяне на интервал.}} Константинов, Съч. I, 226. • В съчет. ай гиди. <i>Простонар. — Умря ли? .. Ай гиди сиромаха, а пък аз не знаех!</i> Кр.{{попр|Добавяне на интервал.}} Велков, СБ, 76. | |
| − | АЙ<sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> 1. Обикн. пред показ. местоим. този, такъв и под. или нареч. | + | 5. За израз на радост, възхищение. <i>— Боже мой! Аз съм възхитен. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Ай, ай, ай! Милите юнаци. Ох! Браво, господа! Много хубаво сте намислили!</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — <i>Ай, ай, ай! — плесна ръце старата туркиня, — ти имаш очи на джин! А вървежът ти е вървеж на елен.</i> А.{{попр|Добавяне на интервал.}} Каралийчев, ПГ, 105. • В съчет. ай че. <i>Види, да речем, слънцето като засяда, и ще каже: ай че хубаво!</i> Й. Йовков, Разк. III, 35. <i>Ай че приятно ще бъде.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>АЙ</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> 1. Обикн. пред показ. местоим. <em>този</em>, <em>такъв</em> и под. или нареч. <em>тука</em>, <em>там</em>, <em>тъй</em> и др. за подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, или за посочване на някакъв факт; е, ей, хе, хей, ето. <i>— Че като натъкнала ай такъв ми ти тръндафил на ръченика, като откъртила гласенце, — славей да речеш — нищо не е!</i> Д. Немиров, Б, 110. <i>Па спусне се и стопанката на двора и ги закани: — Дръпнете дюшека, ай тука до шадравана да седнем.</i> П.{{попр|Добавяне на интервал.}} Тодоров, И II, 19. <i>— А с какви патрони стреля, бе момчета? — Ай с тия — посочи картечарят металическата лента в сандъчето.</i> К. Ламбрев, СП, 304. <i>Млада невеста тича с пеленачето си: — Виж, маминото, и запомни. Ай тез са българите. Хубави батьови на голями ко`ни.</i> А. Каралийчев, ПГ, 179. <i>— Какъв ще бъде този ред, дето всяка година всичко ай тъй с главата надолу ще се обръща?</i> П.{{попр|Добавяне на интервал.}} Тодоров, Събр. пр II, 353. | ||
| + | 2. За усилване. а) При подкана към действие, обикн. с частицата до; а, ха, хай, хайде. <i>Троица турци, Яно, дойдоа, / троица турски сеймени. / Я хайде, Яно, горни кошари, / ай първо либе по мене.</i> К. Христов, СК, 41. <i>Булне ле, Стоенице ле, / .. / ай из нивата да тръгнем, / давно го в нива намерим!</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, <i>35. Ай да идем тука и на полето / борба да се борим.</i> Нар. пес. б) При пожелания, клетви. <i>Дунаве, бели Дунаве, ай да би ми се изсушил.</i> Ст. Младенов, БТР, 62. в) При обръщение, понякога с | ||
Текуща версия към 10:47, 12 юли 2013
на морето, клатеше земята тъй, щото сам си Плутон (бог на аида или ада) изтръпнал в подземното си царство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80.
— Гр. от собств.
АИ`НК, мн. няма, м. Диал. Веселба, веселене с музика. Се собрале, се набрале / деветина овчариня / .., / да си ядат, да си пият, / добър аинк да си чинат. Нар. пес, СбБрМ, 324.
— От перс. през тур. ahenk — ’съгласуване, съзвучие’.
АИ`П нареч. Диал. Срамно. — Срамота е, малко аип дохожда, ага, ние мусулманите да биеме вързан човек, който са чете вече, че е човек на правителството. З. Стоянов, ЗБВ III, 62.
— От араб. през тур. ayip.
АИ`Р м. В съчет.: Блатен аир. Многогодишно блатно и крайречно тревисто растение с мечовидни листа и жълтозелени цветове, което намира приложение в медицината. Acorus calamus. Коренищата на блатния аир се употребяват за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. Д, 1990, бр. 14, 6. — Заедно с моята отвара предписвам и други билки .. — бял равнец, блатен аир, невен. СТ, 1999, бр. 37, 28.
— От гр. ᾰκορος през тур. agir.
АЙ1 междум. (Често удвоено ай, ай или утроено ай, ай, ай). 1. За израз на неприятна изненада или недоволство; ах. — Ах, господи, заплеснах се и вижте какво направих… Ай!… Беше навела неусетно лампата и по полата й се стичаше струйка газ. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. Закачи се рибата, подхлъзна се и цап! в огъня. „Ай!“ извика стопанката. Ал. Константинов, БГ, 63. Тъкмо натопих перото, звънецът на вратата: „дзън“. — Ай, дявол* да го вземе — рекох си. — Но, няма да ставам! Елин Пелин, Съч. IV, 172. — Ай да му се не види макар! С кого ли не се борихме, но най-трудно е, види се, да се бориш с простотията. Г. Караславов, ОХ, II, 452. // За израз на учудване, примесено с тревога или съжаление. Толкова ли беше важно, та да тича така рано още в първия ден след сватбата си? Ай, господи!… Д. Талев, ПК, 439. А вече из цялото село се говореше за колата, която „сама върви“ — ей тъй, дръпнеш една ръчка и тръгне. Няма вол, няма кон пред нея. ..* — Ай, ай, що знаеме ние! — викаха си през оградите и плетищата жените. Б. Несторов, СР, 214-215*.
2. За израз на неприятно усещане, някаква болка; ох, оле, олеле. Боли ви зъб? .. Отворете си устата повече, без страх. ..* — Ай! Й. Йовков, З, бр. 5417, XIX. Аз тъй я стисках, че тънките й пръсти изхрустяха в ръката ми. — Ай, боли… — каза тя галено. Г. Райчев, Избр. съч. I, 29.
3. За израз на уплаха от нещо, обикн. неочаквано; ах. Старецът се обърна и като видя влезлия, извика уплашено: — Ай! Арон! Ст. Загорчинов, ДП, 266. Ай! Сянка се мерна, / трепна ми сърцето, / ястреб ли се черен / спуща от небето? Ем. Попдимитров, ПМ, 31. Двамата тръгнаха. Едва извървяха пет-шест крачки [по релсите], Елена размаха ръце настрани: — Ай! Ай! Ще падна. Т. Харманджиев, KB, 197.
4. За израз на съчувствие към някого (обикн. пред членувано съществително или членувано прил. със същ.). „Ай, сиромахът! — въздъхна скришом той. — Май се е чалнал!“. Г. Караславов, Съч. VI, 280. Ай, бедният Доверчинов, какво ли му се е случило? Елин Пелин, Съч. IV, 134. Бедният Мойше, за него ли беше тая страхотия! Хич Мойше пушка да върти, с пушка да гърми — ай, ай, ай!… Ал.* Константинов, Съч. I, 226. • В съчет. ай гиди. Простонар. — Умря ли? .. Ай гиди сиромаха, а пък аз не знаех! Кр.* Велков, СБ, 76.
5. За израз на радост, възхищение. — Боже мой! Аз съм възхитен. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Ай, ай, ай! Милите юнаци. Ох! Браво, господа! Много хубаво сте намислили! Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — Ай, ай, ай! — плесна ръце старата туркиня, — ти имаш очи на джин! А вървежът ти е вървеж на елен. А.* Каралийчев, ПГ, 105. • В съчет. ай че. Види, да речем, слънцето като засяда, и ще каже: ай че хубаво! Й. Йовков, Разк. III, 35. Ай че приятно ще бъде.
АЙ2 частица. Диал. 1. Обикн. пред показ. местоим. този, такъв и под. или нареч. тука, там, тъй и др. за подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, или за посочване на някакъв факт; е, ей, хе, хей, ето. — Че като натъкнала ай такъв ми ти тръндафил на ръченика, като откъртила гласенце, — славей да речеш — нищо не е! Д. Немиров, Б, 110. Па спусне се и стопанката на двора и ги закани: — Дръпнете дюшека, ай тука до шадравана да седнем. П.* Тодоров, И II, 19. — А с какви патрони стреля, бе момчета? — Ай с тия — посочи картечарят металическата лента в сандъчето. К. Ламбрев, СП, 304. Млада невеста тича с пеленачето си: — Виж, маминото, и запомни. Ай тез са българите. Хубави батьови на голями ко`ни. А. Каралийчев, ПГ, 179. — Какъв ще бъде този ред, дето всяка година всичко ай тъй с главата надолу ще се обръща? П.* Тодоров, Събр. пр II, 353.
2. За усилване. а) При подкана към действие, обикн. с частицата до; а, ха, хай, хайде. Троица турци, Яно, дойдоа, / троица турски сеймени. / Я хайде, Яно, горни кошари, / ай първо либе по мене. К. Христов, СК, 41. Булне ле, Стоенице ле, / .. / ай из нивата да тръгнем, / давно го в нива намерим! Нар. пес., СбНУ XLVI, 35. Ай да идем тука и на полето / борба да се борим. Нар. пес. б) При пожелания, клетви. Дунаве, бели Дунаве, ай да би ми се изсушил. Ст. Младенов, БТР, 62. в) При обръщение, понякога с
