Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/238“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьорка. <i>До шосето стояха две автостопаджийки.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТО`ПАДЖИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). <i>Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.</i>{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} Й. Попов, СЛ, 9. <i>Автостопаджийско махане с ръка.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТО`ПАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м.</i> Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. <i>— Автостопаджия — каза кондукторът. — Загазил е горкият, гледай как маха ръце.</i> Я. Антов, СбХС 1976, 332. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТО`ПОВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> Автостопаджия; автостопьор. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТОПЬО`Р</b> <i>м. Разг.</i> Автостопаджия; автостоповец. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТОПЬО`РКА</b> <i>ж. Разг.</i> Автостопаджийка. <i>Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки.</i> Съвр., 1975, кн. 2, 222. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТРА`ДА</b> <i>ж.</i> 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. <i>Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни.</i> Л. Манчев, П I, 57. | ||
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Широк автомобилен път. <i>Пътят на мнозина минаваше през Бояна, а на други — през Копитото. А в същото време по серпентините на планинската автострада летяха леки коли.</i> ВН, 1960, бр. 2607, 1. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От ит. autostrada. — Друга форма: аутостра`да. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТРА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който се отнася до автострада. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСТЪКЛО`</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср.</i> Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСУГЕ`СТИЯ</b> <i>ж. Псих.</i> Самовнушение. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОСЪСТЕЗА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Състезател по автомобилен спорт. <i>— Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме.</i> Б. Балабанов, ИП, 158. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. <i>Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия.</i> Л. Янов, СЗ, 46. <i>— Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси.</i> С. Трайков, М, 37. | ||
| + | ---- | ||
<b>АВТОТИ`П</b> <i>м. Печат.</i> Отпечатък, приготвен чрез автотипия. | <b>АВТОТИ`П</b> <i>м. Печат.</i> Отпечатък, приготвен чрез автотипия. | ||
| − | + | — От гр. αὐτός ’сам, собствен’{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} + τύπος ’отпечатък’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АВТОТИ`ПЕН</b>, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни. <i>Печат.</i> 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. <i>Автотипен отпечатък.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>АВТОТИ`ПЕН | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | < | + | 2. Който е предназначен за автотипия. <i>Автотипна хартия.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТИ`ПИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Печат.</i> Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично. | ||
| − | <b> | + | — Друга форма: аутоти`пия. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТИ`ПНО</b>. <i>Нареч.</i> По автотипен начин. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТО`МИЯ</b> <i>ж. Биол.</i> Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. <i>Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни .. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира.</i> Л. Христов, З, 111. | ||
| − | <b> | + | — Гр. αὐτοτομία. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТРА`КТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до автомобили и трактори. <i>Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк.</i> | ||
| − | <b> | + | 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. <i>Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТРАНСПЛАНТА`ЦИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. <i>Най-добре се удава автотрансплантацията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата.</i> Б. Кърджиев, ОПА, 345. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТРАНСПО`РТ</b> <i>м.</i> 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. <i>Товарен автотранспорт.</i> | ||
| − | <b> | + | 2. Само <i>ед.</i> Ведомство на автомобилния транспорт. <i>Служещ в автотранспорта.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТРАНСПО`РТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е свързан с автотранспорта. <i>Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТУРИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Туристическо пътешествие с автомобил. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТУРИ`СТ</b> <i>м.</i> Лице, което практикува автотуризъм. <i>Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи.</i> О, 1977, кн. 11, 31. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОТРАСЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. <i>Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването</i> | ||
Текуща версия към 13:53, 29 юни 2013
пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьорка. До шосето стояха две автостопаджийки.
АВТОСТО`ПАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.* Й. Попов, СЛ, 9. Автостопаджийско махане с ръка.
АВТОСТО`ПАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. — Автостопаджия — каза кондукторът. — Загазил е горкият, гледай как маха ръце. Я. Антов, СбХС 1976, 332.
АВТОСТО`ПОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Автостопаджия; автостопьор.
АВТОСТОПЬО`Р м. Разг. Автостопаджия; автостоповец.
АВТОСТОПЬО`РКА ж. Разг. Автостопаджийка. Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки. Съвр., 1975, кн. 2, 222.
АВТОСТРА`ДА ж. 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни. Л. Манчев, П I, 57.
2. Разг. Широк автомобилен път. Пътят на мнозина минаваше през Бояна, а на други — през Копитото. А в същото време по серпентините на планинската автострада летяха леки коли. ВН, 1960, бр. 2607, 1.
— От ит. autostrada. — Друга форма: аутостра`да.
АВТОСТРА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до автострада.
АВТОСТЪКЛО`, мн. -а`, ср. Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло.
АВТОСУГЕ`СТИЯ ж. Псих. Самовнушение.
АВТОСЪСТЕЗА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Състезател по автомобилен спорт. — Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме. Б. Балабанов, ИП, 158.
АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия. Л. Янов, СЗ, 46. — Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37.
АВТОТИ`П м. Печат. Отпечатък, приготвен чрез автотипия.
— От гр. αὐτός ’сам, собствен’* + τύπος ’отпечатък’.
АВТОТИ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Печат. 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. Автотипен отпечатък.
2. Който е предназначен за автотипия. Автотипна хартия.
АВТОТИ`ПИЯ, мн. няма, ж. Печат. Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично.
— Друга форма: аутоти`пия.
АВТОТИ`ПНО. Нареч. По автотипен начин.
АВТОТО`МИЯ ж. Биол. Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни .. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира. Л. Христов, З, 111.
— Гр. αὐτοτομία.
АВТОТРА`КТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до автомобили и трактори. Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк.
2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.
АВТОТРАНСПЛАНТА`ЦИЯ ж. Мед. Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. Най-добре се удава автотрансплантацията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата. Б. Кърджиев, ОПА, 345.
АВТОТРАНСПО`РТ м. 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. Товарен автотранспорт.
2. Само ед. Ведомство на автомобилния транспорт. Служещ в автотранспорта.
АВТОТРАНСПО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с автотранспорта. Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.
АВТОТУРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Туристическо пътешествие с автомобил.
АВТОТУРИ`СТ м. Лице, което практикува автотуризъм. Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи. О, 1977, кн. 11, 31.
АВТОТРАСЕ`, мн. -та, ср. Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването
