Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/233“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. <i>А по средата на моста,.., лудо | + | обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. <i>А по средата на моста,.., лудо надпрепускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. <i>— Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка.</i> П. Спасов, ХлХ, 102. <i>Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика.</i> Г. Данаилов, ДС, 244. <i>Открит автомобил.</i> |
| − | <b> | + | ◇ <b>Автомобил-амфибия</b>. <i>Техн.</i> Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. <b>Автомобил-влекач</b>. <i>Техн.</i> Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. <i>Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-влекачи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно.</i> В. Вълев, ЕА, 5. |
| − | АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. <i>От време на време под склона, по | + | — От гр. αὐτός ’сам’ +{{попр|Добавяне на пропуснати интервали.}} лат. mobilis ’подвижен’ през фр. automobile или нем. Automobil. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. <i>От време на време под склона, по презбалканското шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината.</i> Д. Ангелов, ЖС, 115. <i>Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.</i> | ||
2. Който се отнася до автомобил или е свързан с автомобил — с неговото производство, каране, поддържане, използуване, търговия и др. <i>Автомобилна индустрия. Автомобилен завод. Автомобилен гараж. Автомобилна агенция. Автомобилен техник. Автомобилен инструктор. Автомобилен път. Автомобилна линия. Автомобилна спирка. Автомобилно дело. Автомобилен парк. Автомобилен бензин.</i> | 2. Който се отнася до автомобил или е свързан с автомобил — с неговото производство, каране, поддържане, използуване, търговия и др. <i>Автомобилна индустрия. Автомобилен завод. Автомобилен гараж. Автомобилна агенция. Автомобилен техник. Автомобилен инструктор. Автомобилен път. Автомобилна линия. Автомобилна спирка. Автомобилно дело. Автомобилен парк. Автомобилен бензин.</i> | ||
| Ред 9: | Ред 11: | ||
3. Който се извършва с автомобил. <i>Автомобилен транспорт. Автомобилни съобщения. Автомобилен спорт. Автомобилна катастрофа.</i> | 3. Който се извършва с автомобил. <i>Автомобилен транспорт. Автомобилни съобщения. Автомобилен спорт. Автомобилна катастрофа.</i> | ||
| − | + | 4. <i>Техн.</i> Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. <i>Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Спорт или туризъм с автомобили. | ||
| − | + | — От фр. automobilisme. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИЛИ`СТ</b> <i>м.</i> 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм. | ||
| − | + | 2. Шофьор. | |
| − | + | — От фр. automobiliste. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИЛОМА`НИЯ</b> <i>ж.</i> Мания, страст към автомобили. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИЛОСТРОЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Производство на автомобили; автомобилостроителство. <i>Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето.</i> ВН, 1958, бр. 2051, 4. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛ</b>, ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист по автомобилостроене. <i>Една от главните задачи, която автомобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост.</i> СЗ, 1982, бр. 63, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛЕН</b> , -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. <i>Автомобилостроителен работник. Автомобилостроителен завод. Автомобилостроителна техника.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Автомобилостроене. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОБИ`ЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> автомобил; малък автомобил. | ||
| − | <b> | + | 2. Играчка, която представлява малък автомобил. <i>Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода.</i> Б. Несторов, АР, 207. <i>Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина…</i> П. Славински, МСК, 15. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОДУЛА`ЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОНТЬО`Р</b> <i>м.</i> Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОНТЬО`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. <i>Автомонтьорски цех. Автомонтьорска работилница.</i> | ||
| − | + | 2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. <i>Автомонтьорски инструменти. Автомонтьорски курс. Автомонтьорска бригада.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМОНТЬО`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на автомонтьор. <i>Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия — автомонтьорство, стругарство, шлосерство…</i> РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОМО`РФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. Минер.</i> Който се отнася до скалообразуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; идиоморфен. <i>Противоп.</i> ксеноморфен. <i>Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 33. | ||
| − | + | — От гр. αὐτός{{попр|разменен знак „псили“: ἀυτός - αὐτός}} ’сам, собствен’ μορφή{{попр|махане на интервал}} ’форма’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>А`ВТО-МО`ТО</b> <i>неизм. прил.</i> 1. Автомобилен и мотоциклетен. <i>Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 16:58, 27 юни 2013
обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. А по средата на моста,.., лудо надпрепускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди. Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка. П. Спасов, ХлХ, 102. Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика. Г. Данаилов, ДС, 244. Открит автомобил.
◇ Автомобил-амфибия. Техн. Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. Техн. Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-влекачи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно. В. Вълев, ЕА, 5.
— От гр. αὐτός ’сам’ +* лат. mobilis ’подвижен’ през фр. automobile или нем. Automobil.
АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. От време на време под склона, по презбалканското шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината. Д. Ангелов, ЖС, 115. Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.
2. Който се отнася до автомобил или е свързан с автомобил — с неговото производство, каране, поддържане, използуване, търговия и др. Автомобилна индустрия. Автомобилен завод. Автомобилен гараж. Автомобилна агенция. Автомобилен техник. Автомобилен инструктор. Автомобилен път. Автомобилна линия. Автомобилна спирка. Автомобилно дело. Автомобилен парк. Автомобилен бензин.
3. Който се извършва с автомобил. Автомобилен транспорт. Автомобилни съобщения. Автомобилен спорт. Автомобилна катастрофа.
4. Техн. Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.
АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спорт или туризъм с автомобили.
— От фр. automobilisme.
АВТОМОБИЛИ`СТ м. 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм.
2. Шофьор.
— От фр. automobiliste.
АВТОМОБИЛОМА`НИЯ ж. Мания, страст към автомобили.
АВТОМОБИЛОСТРОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Производство на автомобили; автомобилостроителство. Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето. ВН, 1958, бр. 2051, 4.
АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛ, ят, -я, мн. -и, м. Специалист по автомобилостроене. Една от главните задачи, която автомобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост. СЗ, 1982, бр. 63, 2.
АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛЕН , -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. Автомобилостроителен работник. Автомобилостроителен завод. Автомобилостроителна техника.
АВТОМОБИЛОСТРОИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Автомобилостроене.
АВТОМОБИ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от автомобил; малък автомобил.
2. Играчка, която представлява малък автомобил. Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода. Б. Несторов, АР, 207. Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина… П. Славински, МСК, 15.
АВТОМОДУЛА`ЦИЯ ж. Спец. Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията.
АВТОМОНТЬО`Р м. Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор.
АВТОМОНТЬО`РСКИ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. Автомонтьорски цех. Автомонтьорска работилница.
2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. Автомонтьорски инструменти. Автомонтьорски курс. Автомонтьорска бригада.
АВТОМОНТЬО`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автомонтьор. Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия — автомонтьорство, стругарство, шлосерство… РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище.
АВТОМО`РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Минер. Който се отнася до скалообразуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; идиоморфен. Противоп. ксеноморфен. Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.
— От гр. αὐτός* ’сам, собствен’ μορφή* ’форма’.
А`ВТО-МО`ТО неизм. прил. 1. Автомобилен и мотоциклетен. Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.
