Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/226“
м (→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>автобус, който превозваше пътници до близките селища.</i> Св. Минков, ПК, 9. <i>Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака.</i> К. Калчев, СТ, 270. <i>Театрите бяха пуснали вече, а | + | <i>автобус, който превозваше пътници до близките селища.</i> Св. Минков, ПК, 9. <i>Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака.</i> К. Калчев, СТ, 270. <i>Театрите бяха пуснали вече, а сегиз-тогиз профучаваха последните автобуси.</i> К. Константинов, ПЗ, 176. <i>Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове…</i> Б. Несторов, АР, 187.<i> Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита.</i> Ал. Бабек, МЕ, 185. |
| − | + | — От фр. autobus през нем. Autobus. Други (остар.) форми: аутобу`с нем., отобу`с фр. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АВТОБУ`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. <i>Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. <i>Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.</i> | ||
2. Предназначен за автобуси. <i>Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.</i> | 2. Предназначен за автобуси. <i>Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.</i> | ||
3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. <i>Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.</i> | 3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. <i>Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АВТОВЛА`КЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Композиция от джип или малка мотриса и няколко теглени от тях ремаркета със седалки за пътници, която извършва обиколки в увеселителен парк и др. <i>В комплекса ще бъде пуснато в движение и десетото автовлакче.</i> Отеч.{{попр|Добавяне на пропусната точка.}}, 1977, кн. 10, 28. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АВТОБУ`СЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> автобус; малък автобус. <i>— Отиваме в Бургас. Театърът има премиера. Да видим, да се поучим. И нахълтаха в малко автобусче, което се тресеше, готово за път.</i> С. Северняк, ОНК, 176. |
| − | + | ---- | |
<b>АВТОВАКСИ`НА</b> <i>ж. Мед.</i> Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея. | <b>АВТОВАКСИ`НА</b> <i>ж. Мед.</i> Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОВЛА`К</b> <i>м.</i> Автомобил, бързоходен камион — влекач с прикачени към него ремаркета. <i>На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак.</i> П. Бобев, ОН, 26. <i>Всяко ремарке на автовлака е свързано поотделно с командния пулт в кабината на шофьора.</i> △ <i>Товарен автовлак.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОВО`З</b> <i>м.</i> Камион със специално ремарке за превозване на автомобили. <i>Контрабандата била засечена, когато у нас влязъл ТИР автовоз. По документи той превозвал 6 автомобила.</i> ДТ, 1999, бр. 250, 40. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГА`МИЯ</b> <i>ж. 1. Зоол.</i> Самооплождане при едноклетъчните организми. | ||
| − | + | 2. <i>Бот.</i> Самоопрашване. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис. | + | — От гр. ἀὐτός ’сам’{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} + γάμος ’брак’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГА`РА</b> <i>ж.</i> Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинен или краен пункт по автобусна линия за обслужване на пътниците; автобусна гара. <i>Така става винаги в тези автобуси от новата Врачанска автогара{{попр|Поправка на „антогара“ на „автогара“.}}, които всеки ден извозват селото към града и после го връщат обратно.</i> Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. <i>В града имаше малък по численост полупрофесионален театър. Режисьорът получаваше заплата на диспечер от автогарата, драматургът се водеше агроном в земеделското стопанство.</i> Й. Попов, СЛ, 46. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГЕНЕ`ЗА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис. | ||
2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини. | 2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГЕНЕ`ЗИС</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Автогенеза. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Биол.</i> Който е от самороден произход.; самовъзникващ, автогенов. <i>Хромопротеидите разделяме на две групи — такива, които се образуват в самите клетки — автохтонни или автогенни, и такива, които се образуват от хемоглобина — хеминоглобиногенни.</i> Б. Кърджиев, ОПА, 62. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГЕНЕРА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> Автомобилен генератор. <i>Изследвал е [ученият] нелинейните колебания на автогенератори и генератори.</i> Вселена 69, X. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГЕНЕРА`ТОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до автогенератор. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГИШЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Гише за продаване на билети за пътуване с автобус. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АВТОГО`Л</b> <i>м. Спорт.</i> При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на собствения отбор. | ||
| − | + | ◇ <b>Вкарвам си / вкарам си автогол</b>. <i>Разг.</i> Сам си навреждам. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АВТОГРАВЮ`РА</b> <i>ж.</i> Гравюра, чиято печатна форма (на дърво, метал, линолеум) се изпълнява от самия художник — автор на композицията. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>АВТОГРА`Ф</b> <i>м. Книж.</i> 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. <i>Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. <i>По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 75. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | < | + | 2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. <i>Особено интересни и ценни са преводите на Вазовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите.</i> |
Текуща версия към 14:35, 25 юни 2013
автобус, който превозваше пътници до близките селища. Св. Минков, ПК, 9. Наистина пътят от ресторанта до гарата можеше да се вземе и с автобус, но по това време автобусите минаваха по-нарядко, а и Борис нямаше търпение да чака. К. Калчев, СТ, 270. Театрите бяха пуснали вече, а сегиз-тогиз профучаваха последните автобуси. К. Константинов, ПЗ, 176. Покрай лавката всекидневно минаваше и рейсовият автобус. От време на време профучаваха леки коли, джипове… Б. Несторов, АР, 187. Из въздуха непрестанно се носеше яростното бучене на надземните железници, на зелените двуетажни автобуси и на хилядите камиони и таксита. Ал. Бабек, МЕ, 185.
— От фр. autobus през нем. Autobus. Други (остар.) форми: аутобу`с нем., отобу`с фр.
АВТОБУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който принадлежи на автобус, представлява негова съставна част. Автобусно кормило. Автобусно шаси. Автобусно ремарке.
2. Предназначен за автобуси. Автобусно депо. Автобусен сервиз. Автобусен завод.
3. Който се отнася до транспорт с автобус или е свързан с него. Автобусно движение. Автобусна връзка с града. Автобусна линия. Автобусна спирка. Автобусна катастрофа.
АВТОВЛА`КЧЕ, мн. -та, ср. Композиция от джип или малка мотриса и няколко теглени от тях ремаркета със седалки за пътници, която извършва обиколки в увеселителен парк и др. В комплекса ще бъде пуснато в движение и десетото автовлакче. Отеч.*, 1977, кн. 10, 28.
АВТОБУ`СЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автобус; малък автобус. — Отиваме в Бургас. Театърът има премиера. Да видим, да се поучим. И нахълтаха в малко автобусче, което се тресеше, готово за път. С. Северняк, ОНК, 176.
АВТОВАКСИ`НА ж. Мед. Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще се лекува с нея.
АВТОВЛА`К м. Автомобил, бързоходен камион — влекач с прикачени към него ремаркета. На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак. П. Бобев, ОН, 26. Всяко ремарке на автовлака е свързано поотделно с командния пулт в кабината на шофьора. △ Товарен автовлак.
АВТОВО`З м. Камион със специално ремарке за превозване на автомобили. Контрабандата била засечена, когато у нас влязъл ТИР автовоз. По документи той превозвал 6 автомобила. ДТ, 1999, бр. 250, 40.
АВТОГА`МИЯ ж. 1. Зоол. Самооплождане при едноклетъчните организми.
2. Бот. Самоопрашване.
— От гр. ἀὐτός ’сам’* + γάμος ’брак’.
АВТОГА`РА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинен или краен пункт по автобусна линия за обслужване на пътниците; автобусна гара. Така става винаги в тези автобуси от новата Врачанска автогара*, които всеки ден извозват селото към града и после го връщат обратно. Ст. Поптонев, ОБЛ, 287. В града имаше малък по численост полупрофесионален театър. Режисьорът получаваше заплата на диспечер от автогарата, драматургът се водеше агроном в земеделското стопанство. Й. Попов, СЛ, 46.
АВТОГЕНЕ`ЗА, мн. няма, ж. Биол. 1. Образуване на вещества от клетката в самата клетка; самозараждане, автогенезис.
2. Учение, според което еволюцията в органическия свят се извършва независимо от външните условия и се управлява от вътрешни нематериални и непознати причини.
АВТОГЕНЕ`ЗИС, мн. няма, м. Биол. Автогенеза.
АВТОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който е от самороден произход.; самовъзникващ, автогенов. Хромопротеидите разделяме на две групи — такива, които се образуват в самите клетки — автохтонни или автогенни, и такива, които се образуват от хемоглобина — хеминоглобиногенни. Б. Кърджиев, ОПА, 62.
АВТОГЕНЕРА`ТОР м. Техн. Автомобилен генератор. Изследвал е [ученият] нелинейните колебания на автогенератори и генератори. Вселена 69, X.
АВТОГЕНЕРА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до автогенератор.
АВТОГИШЕ`, мн. -та, ср. Гише за продаване на билети за пътуване с автобус.
АВТОГО`Л м. Спорт. При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на собствения отбор.
◇ Вкарвам си / вкарам си автогол. Разг. Сам си навреждам.
АВТОГРАВЮ`РА ж. Гравюра, чиято печатна форма (на дърво, метал, линолеум) се изпълнява от самия художник — автор на композицията.
АВТОГРА`Ф м. Книж. 1. Собственоръчен, автентичен ръкопис на автор. Много са любопитни автографите на историческите знаменитости на Европа и Русия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 151. По случай на юбилея, Славянската беседа издава един Юбилеен сборник,.. Този сборник е едно изящно издание, в което.., ще бъдат поместени факсимилета от автографите на десетина известни славянски писатели. Ал. Константинов, Съч. I, 75.
2. Собственоръчен подпис, надпис на книга, албум, портрет и др. Особено интересни и ценни са преводите на Вазовите творби на чужди езици. Някои от тия преводи са с автографи или с посвещение от преводачите.
