Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/42“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 9: | Ред 9: | ||
С особени затруднения е свързано определянето на случаите, когато общоприети номинативни значения на думите се използват в художествената литература за изграждане на поетичен образ (най-често при персонификация на неодушевени предмети). Това е един от най-неразработените както в лексикологията (респективно стилистиката), така и в теорията на лек-сикографията въпроси. В Речника подобни случаи се дават (когато са по-често употребими) след примерите на съответното значение след знак • с бел. Обр. и без тълкуване, напр. <b>плач...</b> Стонове, вопли, хълцания, придружени със сълзи; ридание (Примери). • Обр. <i>Спира цигулката горестен плач —/старецът немощно става.</i> Хр. Смирненски...; <b>бездна...</b> Много дълбока, като че без дъно пропаст. • Обр. <i>Нищо вече не ги свързваше... Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им.</i> Д. Димов... | С особени затруднения е свързано определянето на случаите, когато общоприети номинативни значения на думите се използват в художествената литература за изграждане на поетичен образ (най-често при персонификация на неодушевени предмети). Това е един от най-неразработените както в лексикологията (респективно стилистиката), така и в теорията на лек-сикографията въпроси. В Речника подобни случаи се дават (когато са по-често употребими) след примерите на съответното значение след знак • с бел. Обр. и без тълкуване, напр. <b>плач...</b> Стонове, вопли, хълцания, придружени със сълзи; ридание (Примери). • Обр. <i>Спира цигулката горестен плач —/старецът немощно става.</i> Хр. Смирненски...; <b>бездна...</b> Много дълбока, като че без дъно пропаст. • Обр. <i>Нищо вече не ги свързваше... Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им.</i> Д. Димов... | ||
− | VII. Разкриването на значението на думата във връзката и взаимоотношението | + | VII. Разкриването на значението на думата във връзката и взаимоотношението й с останалите лексикални единици в българския език налага да се установи (когато това е необходимо), от една страна, задължителната лексикална съчетаемост на отделни значения на дадени думи и, от друга, конструктивната обусловеност на някои значения (проявяването им в точно определена синтактична комбинация от думи). И в двата случая налице е |
Версия от 20:07, 24 ноември 2012
1. Образни употреби, които се използват за окачествяване на лица (най-често това са метафорично употребени думи — названия на животни), се дават на нов ред без абзац с бел. Прен. и се тълкуват с дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума, напр.: лиси`ца ж. 1. Хищно бозайно животно с червеникава козина и с дълга рун-тава опашка.
Прен. За хитър човек. Ти да се махаш! — удари по бюрото кметът... Ти ще ме учиш мене кое е законно и кое не е... Познавам те аз тебе, знам каква лисица си ти! Г. Караславов...
2. Образни експресивни употреби на думи от рода на пиленце, гълъбче, свиня и под., с които се изразява отношението, чувството на говорещото лице към даден обект, се дават също на нов ред без абзац с бел. Прен., съответно стилистична бележка (Галъов. или Руг.) и тълкуване: „За изразяване на...“, напр.: гълъбче... Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. Ана, да не ти е зле, гълъбче? И. Йовков... Домакинята влезна в салона със засмяно лице, носейки на ръце Николчо. — Ето го гълъбчето! Ив. Вазов...; свиня... Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. Назад, свини гявурски! Бягайте! — Жените се отстраниха. Ив.Вазов...
Незатвърдени в общоупотребимия език образни експресивни употреби, характерни за отделен писател, се дават на същия ред след знак • с бел. Обр. (в обикновен шрифт) и без тълкуване, напр. гърлица...• Обр. Другар-ко, сещам аз последний час настава. . / Ти, моя гърлица, едничка радост в дните / на самост, на тъга и на беди горчиви, / пред тях ти затвори на моя дом вратите. П. П. Славейков...
С особени затруднения е свързано определянето на случаите, когато общоприети номинативни значения на думите се използват в художествената литература за изграждане на поетичен образ (най-често при персонификация на неодушевени предмети). Това е един от най-неразработените както в лексикологията (респективно стилистиката), така и в теорията на лек-сикографията въпроси. В Речника подобни случаи се дават (когато са по-често употребими) след примерите на съответното значение след знак • с бел. Обр. и без тълкуване, напр. плач... Стонове, вопли, хълцания, придружени със сълзи; ридание (Примери). • Обр. Спира цигулката горестен плач —/старецът немощно става. Хр. Смирненски...; бездна... Много дълбока, като че без дъно пропаст. • Обр. Нищо вече не ги свързваше... Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им. Д. Димов...
VII. Разкриването на значението на думата във връзката и взаимоотношението й с останалите лексикални единици в българския език налага да се установи (когато това е необходимо), от една страна, задължителната лексикална съчетаемост на отделни значения на дадени думи и, от друга, конструктивната обусловеност на някои значения (проявяването им в точно определена синтактична комбинация от думи). И в двата случая налице е