Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/212“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>АБСТИНЕ`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до абстинент и до абстиненция. <i>За да се отърве от абстинентската опека на жена си, той на няколко пъти събира своите млади приятели писатели в едно заведение., на почерпушка.</i> Г. Караславов, БП, 19-20. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТИНЕ`НЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Пълно отказване, въздържане от употреба на алкохол; въздържателство. | ||
2. <i>Мед.</i> Пълно полово въздържание. <i>Вие можете да избегнете всякакъв риск от ХИВ, ако практикувате абстиненция (не правите секс).</i> БА, 1999, бр. 14708, 11. | 2. <i>Мед.</i> Пълно полово въздържание. <i>Вие можете да избегнете всякакъв риск от ХИВ, ако практикувате абстиненция (не правите секс).</i> БА, 1999, бр. 14708, 11. | ||
| − | 3. <i>Мед.</i> Особено, болезнено физическо и психическо състояние у алкохолици и наркомани след внезапно прекратяване на употребата на алкохол или наркотик. <i>Внезапното спиране на наркотика води до тежка картина на т. нар. морфинова абстиненция.</i> | + | 3. <i>Мед.</i> Особено, болезнено физическо и психическо състояние у алкохолици и наркомани след внезапно прекратяване на употребата на алкохол или наркотик. <i>Внезапното спиране на наркотика води до тежка картина на т. нар. морфинова абстиненция.</i> Л. Митов и др., ВБ, 478. <i>При прекъсването на дрогата наркотичният глад в периода на т. нар. абстиненция не е толкова силен, но за сметка на това [наркотикът] ЛСД нанася много силни поражения на психиката.</i> ДЛ, 1999, бр. 40, 6. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>прил. | + | — Лат. abstinentia ’въздържане’. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРА`КТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който е получен чрез абстракция; отвлечен, неконкретен. <i>Противоп.</i> конкретен. <i>Проблемът за историческата периодизация не е общ и абстрактен, а конкретен и специален за всеки отделен народ.</i> Т. Павлов, МИБ, 14. <i>Понятията за духове и божества са твърде сложни, абстрактни.</i> ВН, 1960, бр.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 2663, 2. | ||
| − | + | 2. Който се основава на абстракция; отвлечен. <i>Противоп.</i> конкретен. <i>Каравелов се обявява в „Независимост“ от 16 юни 1873 г. против схоластичната и абстрактна мъдрост на историци и моралисти, които защищават остарели догми.</i> М. Арнаудов, БКД, 182. <i>Най-старинните фрески са приблизително от 8000 години. Те са символични, твърде абстрактни изображения. ВН,</i> 1949, бр.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 2039, 4. <i>Абстрактна наука. Абстрактно мислене. Абстрактна мисъл. Абстрактна теория.</i> | |
| − | + | 3. Който се отнася до абстракционизъм; абстракционистичен. <i>В литературата беше епохата на късните символисти .. В живописта — триумфалното шествие на импресионистите и на техните гениални продължители, на новите школи — .. — както и на първите пристъпи на абстрактната живопис.</i> К. Константинов, ППГ, 203-204. <i>Абстрактно изкуство.</i> | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРА`КТНО</b>. <i>Нареч. от</i> абстрактен; отвлечено. <i>Противоп.</i> конкретно. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРА`КТНОСТ</b>, -тта <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на абстрактен; отвлеченост. <i>Противоп.</i> конкретност. <i>Смъртта и човешкото страдание са винаги конкретни, индивидуални, със своето присъствие те отричат всяка абстрактност.</i> Е. Каранфилов, Б III, 12. <i>Абстрактност в мисленето.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРАКЦИОНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> — няма, <i>м.</i> Течение в изкуството на XX {{попр|Заменено „м“ с „в.“ за XX век}}в., което се характеризира с пренебрегване на традиционните изразни средства, като стига до абстракции, геометризъм. | ||
| − | <b> | + | — Фр. abstractionnisme. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРАКЦИОНИ`СТ</b> <i>м. Изк.</i> Привърженик, последовател на абстракционизма. <i>Като всеки истински творец Бешков е конкретен .. Не случайни са нападките му срещу абстракционистите. Те са му органически чужди.</i> Е. Каранфилов, Б III, 107. <i>Художник абстракционист.</i> | ||
| − | <b> | + | — Фр. abstractionniste. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРАКЦИОНИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Изк.</i> Присъщ, свойствен на абстракционизъм или абстракционист; абстракционистки, абстрактен. <i>Абстракционистични веяния. Абстракционистичен маниер на работа.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРАКЦИОНИСТИ`ЧНО</b>. <i>Изк. Нареч. от</i> абстракционистичен. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРАКЦИОНИ`СТКА</b> <i>ж. Изк.</i> Привърженичка, последователка на абстракционизма. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРАКЦИОНИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Изк.</i> Абстракционистичен. <i>Стои на абастракционистки позиции.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРА`КЦИЯ</b> <i>ж. Филос.</i> 1. Само <i>ед.</i> Отделяне и изтъкване на съществени свойства, отношения и страни на явленията или на предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране. <i>За да установи съществените признаци на предметите, човешкото мислене си служи със следните логически похвати., за образуване на понятия: сравнение, анализ, синтез, абстракция и обобщение.</i> Лог. XI кл, 10. <i>Научна абстракция.</i> | ||
| − | < | + | 2. Отвлечено понятие или мисъл, които се постигат като резултат от теоретическо обобщаване <i>Лобачевски има математически светоглед. Той разглежда основните математически абстракции.</i> ВН, 1961, бр. 2455, 4. <i>Като всеки истински творец Бешков е конкретен. Той схваща хуманизма в неговата конкретна изява, а не като абстракция.</i> Е. Каранфилов, Б III, 107. <i>— Ето как онова, което смятаме за абстракция, става реалност, а реалността — абстракция.</i> Б. Балабанов, Избр. п II, 22. <i>Може да звучи пристрастно, но доколкото мъжете са по-склонни към абстракции, те възприемат много от жизнените ситуации като игри с определени правила.</i> Хр. Домозетов, ОР, 21. |
| − | <b> | + | — От лат. abstractio ’отвличане, отделяне’ през рус. абстракция и нем. Abstraktion. |
| + | ---- | ||
| + | <b>АБСТРАХИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Филос.</i> Отделям мислено съществените признаци | ||
Текуща версия към 12:07, 21 юни 2013
АБСТИНЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до абстинент и до абстиненция. За да се отърве от абстинентската опека на жена си, той на няколко пъти събира своите млади приятели писатели в едно заведение., на почерпушка. Г. Караславов, БП, 19-20.
АБСТИНЕ`НЦИЯ ж. 1. Книж. Пълно отказване, въздържане от употреба на алкохол; въздържателство.
2. Мед. Пълно полово въздържание. Вие можете да избегнете всякакъв риск от ХИВ, ако практикувате абстиненция (не правите секс). БА, 1999, бр. 14708, 11.
3. Мед. Особено, болезнено физическо и психическо състояние у алкохолици и наркомани след внезапно прекратяване на употребата на алкохол или наркотик. Внезапното спиране на наркотика води до тежка картина на т. нар. морфинова абстиненция. Л. Митов и др., ВБ, 478. При прекъсването на дрогата наркотичният глад в периода на т. нар. абстиненция не е толкова силен, но за сметка на това [наркотикът] ЛСД нанася много силни поражения на психиката. ДЛ, 1999, бр. 40, 6.
— Лат. abstinentia ’въздържане’.
АБСТРА`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е получен чрез абстракция; отвлечен, неконкретен. Противоп. конкретен. Проблемът за историческата периодизация не е общ и абстрактен, а конкретен и специален за всеки отделен народ. Т. Павлов, МИБ, 14. Понятията за духове и божества са твърде сложни, абстрактни. ВН, 1960, бр.* 2663, 2.
2. Който се основава на абстракция; отвлечен. Противоп. конкретен. Каравелов се обявява в „Независимост“ от 16 юни 1873 г. против схоластичната и абстрактна мъдрост на историци и моралисти, които защищават остарели догми. М. Арнаудов, БКД, 182. Най-старинните фрески са приблизително от 8000 години. Те са символични, твърде абстрактни изображения. ВН, 1949, бр.* 2039, 4. Абстрактна наука. Абстрактно мислене. Абстрактна мисъл. Абстрактна теория.
3. Който се отнася до абстракционизъм; абстракционистичен. В литературата беше епохата на късните символисти .. В живописта — триумфалното шествие на импресионистите и на техните гениални продължители, на новите школи — .. — както и на първите пристъпи на абстрактната живопис. К. Константинов, ППГ, 203-204. Абстрактно изкуство.
АБСТРА`КТНО. Нареч. от абстрактен; отвлечено. Противоп. конкретно.
АБСТРА`КТНОСТ, -тта мн. няма, ж. Качество на абстрактен; отвлеченост. Противоп. конкретност. Смъртта и човешкото страдание са винаги конкретни, индивидуални, със своето присъствие те отричат всяка абстрактност. Е. Каранфилов, Б III, 12. Абстрактност в мисленето.
АБСТРАКЦИОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. — няма, м. Течение в изкуството на XX *в., което се характеризира с пренебрегване на традиционните изразни средства, като стига до абстракции, геометризъм.
— Фр. abstractionnisme.
АБСТРАКЦИОНИ`СТ м. Изк. Привърженик, последовател на абстракционизма. Като всеки истински творец Бешков е конкретен .. Не случайни са нападките му срещу абстракционистите. Те са му органически чужди. Е. Каранфилов, Б III, 107. Художник абстракционист.
— Фр. abstractionniste.
АБСТРАКЦИОНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Изк. Присъщ, свойствен на абстракционизъм или абстракционист; абстракционистки, абстрактен. Абстракционистични веяния. Абстракционистичен маниер на работа.
АБСТРАКЦИОНИСТИ`ЧНО. Изк. Нареч. от абстракционистичен.
АБСТРАКЦИОНИ`СТКА ж. Изк. Привърженичка, последователка на абстракционизма.
АБСТРАКЦИОНИ`СТКИ, -а, -о, мн. и, прил. Изк. Абстракционистичен. Стои на абастракционистки позиции.
АБСТРА`КЦИЯ ж. Филос. 1. Само ед. Отделяне и изтъкване на съществени свойства, отношения и страни на явленията или на предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране. За да установи съществените признаци на предметите, човешкото мислене си служи със следните логически похвати., за образуване на понятия: сравнение, анализ, синтез, абстракция и обобщение. Лог. XI кл, 10. Научна абстракция.
2. Отвлечено понятие или мисъл, които се постигат като резултат от теоретическо обобщаване Лобачевски има математически светоглед. Той разглежда основните математически абстракции. ВН, 1961, бр. 2455, 4. Като всеки истински творец Бешков е конкретен. Той схваща хуманизма в неговата конкретна изява, а не като абстракция. Е. Каранфилов, Б III, 107. — Ето как онова, което смятаме за абстракция, става реалност, а реалността — абстракция. Б. Балабанов, Избр. п II, 22. Може да звучи пристрастно, но доколкото мъжете са по-склонни към абстракции, те възприемат много от жизнените ситуации като игри с определени правила. Хр. Домозетов, ОР, 21.
— От лат. abstractio ’отвличане, отделяне’ през рус. абстракция и нем. Abstraktion.
АБСТРАХИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Филос. Отделям мислено съществените признаци
