Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1022“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БУТКАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бут-кам <i>и от</i> буткам се. | <b>БУТКАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бут-кам <i>и от</i> буткам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУТЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бут<sup>1</sup>; бутче. | + | <b>БУТЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бут<sup>1</sup>; бутче. <i>— Ти, Моряк, ти си ми погодил номера! — Кой? Аз ли? — А откъде ти е това кокоше бутле? — Моряка през това време огризваше кокала.</i> К. Митев, ПБ, 420. |
---- | ---- | ||
<b>БУТМИШ</b> <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Глупав, тъп човек (мъж или жена); ахмак, бунак, бутнеш. | <b>БУТМИШ</b> <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Глупав, тъп човек (мъж или жена); ахмак, бунак, бутнеш. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>БУТНИ`КОЛИБА</b> <i>м. Разг. Пренебр.</i> | <b>БУТНИ`КОЛИБА</b> <i>м. Разг. Пренебр.</i> | ||
| − | 1. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак. | + | 1. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак. <i>— Хвърли се, ви казвам. Караман след мечката и аз, нали съм бутниколиба, престраших се — та по него. „Уаа, уа!“ — дигнах и кривака: с мечка ще се боря! 3.</i> Сребров, МСП, 85. <i>— Тъй, познавам баща ти. Той е харен човек и работлив кооператор. Ами ти как се извъои такъв бутниколиба?</i> Г. Краев, Ч, 146. |
2. Като <i>прил. неизм.</i> Обикн. при собст. име. Глупав. <i>Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов.</i> Н. Хайтов, ШГ, 128. <i>Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, заоу по-Влашка и Богданска земя, скита, губи се и се завърна едно лято дрипав като циганска торба и с една висока моканска гугла на главата.</i> Чудомир, Избр. пр. 13. | 2. Като <i>прил. неизм.</i> Обикн. при собст. име. Глупав. <i>Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов.</i> Н. Хайтов, ШГ, 128. <i>Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, заоу по-Влашка и Богданска земя, скита, губи се и се завърна едно лято дрипав като циганска торба и с една висока моканска гугла на главата.</i> Чудомир, Избр. пр. 13. | ||
Версия от 20:21, 17 юни 2013
Съч. III, 161.
2. Търся нещо в малко пространство, като се лутам насам-натам.
БУТКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бут-кам и от буткам се.
БУТЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бут1; бутче. — Ти, Моряк, ти си ми погодил номера! — Кой? Аз ли? — А откъде ти е това кокоше бутле? — Моряка през това време огризваше кокала. К. Митев, ПБ, 420.
БУТМИШ м. и ж. Диал. Пренебр. Глупав, тъп човек (мъж или жена); ахмак, бунак, бутнеш.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БУТНА. Вж. бутвам и бутнувам.
БУТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бутна като прил. Диал. Ненормален, луд. Не го пипай, той е бутнат.
БУТНЕШ м. и ж. Диал. Пренебр. 1. Бут-миш (Ст. Младенов, БТР). 2. Много бавен, муден човек, туткав човек (мъж или жена).
БУТНИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Пренебр. Който работи, действа много бавно; муден, туткав.
БУТНИ`ГАБЪР м. Диал. Пренебр. Бут-николиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бут-нитрън, бутнихраст*
БУТНИ`КАЦА м. Диал. Пренебр. Бут-николиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бут-нитрън, бутнихраст.
БУТНИ`КОЛИБА м. Разг. Пренебр.
1. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак. — Хвърли се, ви казвам. Караман след мечката и аз, нали съм бутниколиба, престраших се — та по него. „Уаа, уа!“ — дигнах и кривака: с мечка ще се боря! 3. Сребров, МСП, 85. — Тъй, познавам баща ти. Той е харен човек и работлив кооператор. Ами ти как се извъои такъв бутниколиба? Г. Краев, Ч, 146.
2. Като прил. неизм. Обикн. при собст. име. Глупав. Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов. Н. Хайтов, ШГ, 128. Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, заоу по-Влашка и Богданска земя, скита, губи се и се завърна едно лято дрипав като циганска торба и с една висока моканска гугла на главата. Чудомир, Избр. пр. 13.
БУТНИ`ТРЪН м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнихраст.
БУТНИ`ХРАСТ м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бут-нитрън.
БУТНУВАМ, -аш, несв. (остар и диал.); бутна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бутнат, св., прех. и непрех. Бутвам. Но когато,.., наченвам да ся вглъбявам в себе си и да издирвам человека,.., какво множество от други чудеса еще по-любопитни ся представя на разумът ми и мя бутнува по сърцето! Пч, 1871, кн. 4, 82. бутнувам се, бутна се страд., възвр. и взаим. БУТНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); бутна се св., непрех. Бутвам се.
БУТНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бутнувам и от бутнувам се.
БУТНЯ ж. Остар. и диал. 1. Блъсканица, бутаница.
2. Караница, свада. Между това тримата братя порастоха и навремене ся посбутва-ха помежду си, сега мъмряха едногото, че не работил колкото трябва, до час другиго, че продал на малка цена търговийка-та,.. Старий баща, без да ся намеся на бут-ните им, рече им това. П. Р. Славейков, СК, 45.
3. Обидна дума, реч.
БУТОБЕТОН, мн. няма, м. Спец. Обикновен бетон, със скални късове между пластовете, който се използва за изграждане на стълбове, основи на мостове, подпорни стени и под.
БУТОН м. 1. Приспособление с малък размер, обикн. с кръгла или цилиндрична форма като копче, за натискане на звънец, за включване на електрически уред, апарат, механизъм и под. [Петрински] Примъкна без усилие тежкото кожено кресло., и натисна бутона на лампата. А. Гуляшки, МТС, 5. До прозореца беше турена нова полирана маса, върху нея радио. На бутона още висеше картонът на фабриката. Кл. Цачев, ГЗ, 87. При натискане на един никелиран бутон върху страничното облегало креслото се удължава и става почти лежащ стол. Г. Белев, КВА, 103. Бутон на звънец. Електрически бутон. 2. Шип от гьон на спортна обувка.
— Фр. bouton ’копче’.
БУТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бутон. Бутонен прекъсвач. Бутонно управление.
БУТОНЕРКА ж. Разг. Бутониерка. Веднъж тя наистина видя своя бленувам любим... На бутонерката на палтото му беше затъкнат ален карамфил. Д. Талев, СК, 149.
БУТОНИЕРА ж. Млад оплетен или обшит разрез на ревера на горна, обикн. мъжка дреха, в който обикн. се поставя цвете; бутониерка. В бутониерата на тънкото му бежово сако аленееше малка роза. Ем. Манов, ДСР, 382. Старият Дамаков,.., седеше зад адвокатското си бюро. Свеж и охранен,.., с грижливо засукани посивели мустаци и с цвете на бутониерата на палтото си. Д. Ангелов, ЖС, 57.
— От фр. boutonniere.
БУТОНИЕРКА ж. Бутониера. В буто-ниерката на палтото му беше забучена го
