Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/628“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. <i>Разг.</i> Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. <i>После той си спомни безобразното й поведение на острова и гордостта го накара да замълчи.</i> Д. Димов, Т, 555. <i>Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист.</i> Ал. Константинов, БГ, 79. <i>Постановката на драмата е безобразна. А Класното му е безобразно. А Безобразна храна. Безобразна лъжа. Безобразно държане. Безобразен език.</i> // Много неприятен, досаден, отегчителен. <i>Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене.</i> П. Р. Славейков, БП I, V. <i>Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън.</i> Л. Стоянов, П, 342-343. | 2. <i>Разг.</i> Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. <i>После той си спомни безобразното й поведение на острова и гордостта го накара да замълчи.</i> Д. Димов, Т, 555. <i>Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист.</i> Ал. Константинов, БГ, 79. <i>Постановката на драмата е безобразна. А Класното му е безобразно. А Безобразна храна. Безобразна лъжа. Безобразно държане. Безобразен език.</i> // Много неприятен, досаден, отегчителен. <i>Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене.</i> П. Р. Славейков, БП I, V. <i>Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън.</i> Л. Стоянов, П, 342-343. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗОБРАЗИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср</i>. 1. Крайно неприлична, нередна или непочтена проява, постъпка, която предизвиква силно неодобрение, възмущение. | + | <b>БЕЗОБРАЗИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср</i>. 1. Крайно неприлична, нередна или непочтена проява, постъпка, която предизвиква силно неодобрение, възмущение. <i>— Имах в отделението двама дангалаци, .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха. ..</i> П. Вежинов, КС, 69. <i>— Другите учреждения не ме интересуват! — извика възбудено той. — Там могат да се вършат всякакви безобразия. Да му мислят ония, които заобикалят законите!</i> Св. Минков, Избр. пр, 261. <i>Вечер, преди да легнем, аз ставах да са прекръстя, .., а тие са смеяха и правяха отзади ми различни безобразия.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 64-65. |
| − | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. | + | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. <i>— От вчера вагоните стоят натикани в третия коловоз, а виновни няма. Безобразие! М.</i> Марчевски, П, 224. <i>— Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация! Н.</i> Каралиева, Н, 90. <i>Бакърджиев го изгледа остро, .. и посочи с ръка моряците, които пак се заобръщаха към брега: — Спасов, какво е това безобразие?</i> Д. Добревски, БКН, 36. |
| − | 3. Само <i>мн. Разг.</i> Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. | + | 3. Само <i>мн. Разг.</i> Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. <i>— Като си бил</i> в <i>Европа, па си пробил дупка в морето. — Вие говорите безобразия!</i> Ив. Вазов. Съч. ХГХ, 24. <i>— Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши... — Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче?</i> Елин Пелин, Съч. IV, 215-216. |
О До безобразие. До крайна степен, извънредно много, съвсем (за някакво отрицателно качество или проява). <i>Едни панталони вети, .. , и вместо гетите едни чизми сол-датски, тежки и разкривени до безобразие.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 36. | О До безобразие. До крайна степен, извънредно много, съвсем (за някакво отрицателно качество или проява). <i>Едни панталони вети, .. , и вместо гетите едни чизми сол-датски, тежки и разкривени до безобразие.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 36. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>БЕЗОБРАЗИЕ</b> | <b>БЕЗОБРАЗИЕ</b> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗОБРАЗНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Човек, който върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. | + | <b>БЕЗОБРАЗНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> Човек, който върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. <i>— Да, този безобразник — и тя посочи към Кънча, .. — позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби.</i> Т. Влайков, Мис., 384. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗОБРАЗНИЦА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. | <b>БЕЗОБРАЗНИЦА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. | ||
Версия от 23:09, 17 юни 2013
2. Разг. Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. После той си спомни безобразното й поведение на острова и гордостта го накара да замълчи. Д. Димов, Т, 555. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов, БГ, 79. Постановката на драмата е безобразна. А Класното му е безобразно. А Безобразна храна. Безобразна лъжа. Безобразно държане. Безобразен език. // Много неприятен, досаден, отегчителен. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън. Л. Стоянов, П, 342-343.
БЕЗОБРАЗИЕ, мн. -ия, ср. 1. Крайно неприлична, нередна или непочтена проява, постъпка, която предизвиква силно неодобрение, възмущение. — Имах в отделението двама дангалаци, .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха. .. П. Вежинов, КС, 69. — Другите учреждения не ме интересуват! — извика възбудено той. — Там могат да се вършат всякакви безобразия. Да му мислят ония, които заобикалят законите! Св. Минков, Избр. пр, 261. Вечер, преди да легнем, аз ставах да са прекръстя, .., а тие са смеяха и правяха отзади ми различни безобразия. 3. Стоянов, ЗБВ I, 64-65.
2. Само ед. Разг. Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. — От вчера вагоните стоят натикани в третия коловоз, а виновни няма. Безобразие! М. Марчевски, П, 224. — Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация! Н. Каралиева, Н, 90. Бакърджиев го изгледа остро, .. и посочи с ръка моряците, които пак се заобръщаха към брега: — Спасов, какво е това безобразие? Д. Добревски, БКН, 36.
3. Само мн. Разг. Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. — Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. — Вие говорите безобразия! Ив. Вазов. Съч. ХГХ, 24. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши... — Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче? Елин Пелин, Съч. IV, 215-216.
О До безобразие. До крайна степен, извънредно много, съвсем (за някакво отрицателно качество или проява). Едни панталони вети, .. , и вместо гетите едни чизми сол-датски, тежки и разкривени до безобразие. Ив. Вазов, Съч. VI, 36.
БЕЗОБРАЗИЕ
БЕЗОБРАЗНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. — Да, този безобразник — и тя посочи към Кънча, .. — позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби. Т. Влайков, Мис., 384.
БЕЗОБРАЗНИЦА ж. Разг. Жена, която върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително.
БЕЗОБРАЗНИЧА, -иш, мин. св, -их, несв., непрех. Върша безобразия, държа се крайно неприлично, възмутително. Там, където хулигани се опитват да безобразни-чат, гражданите поотделно или с обединени усилия трябва да обуздават нарушителите на обществения ред. ВН, 1958, бр. 2014, 2.
БЕЗОБРАЗНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от безобразнича.
БЕЗОБРАЗНО нареч. 1. По много грозен, крайно неприятен начин. Лицето беше безобразно изкривено с печат на ужас и страдания. Ив. Вазов, Съч. XXV, 106. Какви са тия кучета? .. На стада вървят те, обикалят в кръг, като затворени между планинските вериги, и лаят проглушително и безобразно. Ив. Хаджимарчев., ОК, 88.
2. Много лошо и крайно неприлично, възмутително. Държи се безобразно. Постъпва безобразно.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво обикн. отрицателно качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, страшно, ужасно. Сички присъствую-щи, .. , зяпаха в устата на страшният разказвач, който лъжеше безобразно. 3. Стоянов, ЗБВ I, 178. Из храстшпе се измъкна някакво грозно изгърбено животно, ни вълк, ни лъв, ни камила, с хищна муцуна и безобразно къси задни лапи. П. Бобев, ГЕ, 63. Той е безобразно тъп. А Тя е безобразно дебела. А Лицемери безобразно.
БЕЗОБРАЗНО. Нареч. от безобразен.
БЕЗОБРАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на художествени, поетически образи.
БЕЗОБРАЗНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безобразен. Бяла брада, .. се спускаше от едно червеникаво, изпри-щено и сипаничаво лице, без никакво особено изражение, но крайно оттласквателно по своята физическа безобразност. Ив. Вазов, Съч. XI, 105.
2. Рядко. Безобразна постъпка; безобразие. Бре, че като зина оня ми ти човек! Като отвори една уста: „Как, вика, могат да се допускат такива безобразности.“ Б. Обре-тенов, С, 99.
БЕЗОГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не се съобразява с нищо, не
БЕЗОГЛЕДЕН
