Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/390“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцки букви, има „ϑ“,) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
на нещо; най-голям разцвет, подем. <i>Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиа-на“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ.</i> Д. Димов, Т, 530. <i>Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян,.., наредил да доведат най-скъпия трофей,.., — пленения латински император.</i> Д. Динков, ЗЗБ, 38. <i>Той е в апогея на своята слава.</i> | на нещо; най-голям разцвет, подем. <i>Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиа-на“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ.</i> Д. Димов, Т, 530. <i>Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян,.., наредил да доведат най-скъпия трофей,.., — пленения латински император.</i> Д. Динков, ЗЗБ, 38. <i>Той е в апогея на своята слава.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπόγειον ’отдалеченост от земята’. |
---- | ---- | ||
<b>АПОГЕЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Апогей. <i>Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогея-та на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 146. <i>Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Ве-ронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето.</i> К. Величков, ПССъч. III, 202. | <b>АПОГЕЯ</b> <i>ж. Остар.</i> Апогей. <i>Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогея-та на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 146. <i>Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Ве-ронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето.</i> К. Величков, ПССъч. III, 202. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза. | 2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀπόδοσις. |
---- | ---- | ||
<b>АПОЗИТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до апозиция; а позиционен. <i>Апозитивен обрат. Апозити-вни отношения. Апозитивно сказуемо.</i> | <b>АПОЗИТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Грам.</i> Който се отнася до апозиция; а позиционен. <i>Апозитивен обрат. Апозити-вни отношения. Апозитивно сказуемо.</i> | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
2. <i>Разш.</i> Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано. | 2. <i>Разш.</i> Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀποκαλύψις ’откриване, откровение’. |
---- | ---- | ||
<b>АПОКАЛИ`ПТИКА</b> <i>ж. Събир. Книж.</i> Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците. | <b>АПОКАЛИ`ПТИКА</b> <i>ж. Събир. Книж.</i> Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀποκαλύπτω ’откривам’. |
---- | ---- | ||
<b>АПОКАЛИПТИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Църк.</i> Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически. 2. <i>Прен. Книж.</i> Който всява страх, ужас; апокалиптически. <i>Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат ра-змеру.т§ на грамадни апокалиптични птици.</i> Й. Йовков, Разк. II, 89. <i>Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо.</i> Д. Димов, ОД, 195. | <b>АПОКАЛИПТИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Църк.</i> Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически. 2. <i>Прен. Книж.</i> Който всява страх, ужас; апокалиптически. <i>Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат ра-змеру.т§ на грамадни апокалиптични птици.</i> Й. Йовков, Разк. II, 89. <i>Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо.</i> Д. Димов, ОД, 195. | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
<b>АПОКОПА</b> <i>ж. Езикозн.</i> Изпускане на неударен гласен звук в края на думите. | <b>АПОКОПА</b> <i>ж. Езикозн.</i> Изпускане на неударен гласен звук в края на думите. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπόκοπή ’отсичане, отрязване’. |
---- | ---- | ||
<b>АПОКОПИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Езикозн.</i> Изпускам един или няколко звука в края на думите. | <b>АПОКОПИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Езикозн.</i> Изпускам един или няколко звука в края на думите. | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
<b>АПОКРИ`Ф</b> <i>м. 1. Литер.</i> Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. <i>Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия,.., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литератури“.., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести.</i> Б. Ангелов, ЛС, 166-167. <i>Жития апокрифи.</i> 2. <i>Прен. Книж.</i> Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално. | <b>АПОКРИ`Ф</b> <i>м. 1. Литер.</i> Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. <i>Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия,.., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литератури“.., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести.</i> Б. Ангелов, ЛС, 166-167. <i>Жития апокрифи.</i> 2. <i>Прен. Книж.</i> Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀπόκρϑφος ’скрит, таен’. |
---- | ---- | ||
<b>АПОКРИ`ФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. 1. Литер.</i> Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). <i>Апокрифни книги. Апокрифна литература.</i> | <b>АПОКРИ`ФЕН</b>, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. 1. Литер.</i> Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). <i>Апокрифни книги. Апокрифна литература.</i> | ||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
апокрифи`чески | апокрифи`чески | ||
| − | |||
Версия от 08:35, 28 април 2013
на нещо; най-голям разцвет, подем. Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиа-на“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ. Д. Димов, Т, 530. Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян,.., наредил да доведат най-скъпия трофей,.., — пленения латински император. Д. Динков, ЗЗБ, 38. Той е в апогея на своята слава.
— От гр. ἀπόγειον ’отдалеченост от земята’.
АПОГЕЯ ж. Остар. Апогей. Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогея-та на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад. Ив. Вазов, Съч. X, 146. Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Ве-ронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето. К. Величков, ПССъч. III, 202.
АПОДОЗА ж. Грам. Аподозис.
АПОДОЗИС м. Грам. 1. Главното изречение в условен период, което обикн. стои след условното; аподоза. Периода треба да има повишение (протазис) и понижение (аподозис) и треба първо да стои повишението, а после понижението. С. Доброплод-ни, П, 20.
2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза.
— Гр. ἀπόδοσις.
АПОЗИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до апозиция; а позиционен. Апозитивен обрат. Апозити-вни отношения. Апозитивно сказуемо.
АПОЗИЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Грам. Апозитивен. Апозиционна връзка.
АПОЗИ`ЦИЯ ж. Грам. Приложение. Напр.: чемшир-порти, ангел-хранител, май-ка-героиня.
— От лат. appositio ’прибавяне, прилагане’.
АПОКАЛИ`ПСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Прил. от апокалипсис. На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта, / и повест кървава написа там отново — /на нови времена апо-калипсно слово. П. П. Славейков, КПIII, 6.
АПОКАЛИПСИС, мн. няма, м. Църк. 1. Последната книга на Новия завет „Откровение на Св. Йоан Богослов“, едно от най-ранните произведения на християнската литература, достигнало до нас, което съдържа пророчество за края на света. Иде ви просто оа не вярвате на очите си, като ги по-дигнете ненадейно и видите над голямата централна арка в мозайка във византийски стил образите на Исуса и на апостолите св. Павел и св. Петър, заобиколени с двадесет и четирима старци от апокалипсиса. К. Величков, ПССъч. III, 140-141.
апогея
2. Разш. Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано.
— От гр. ἀποκαλύψις ’откриване, откровение’.
АПОКАЛИ`ПТИКА ж. Събир. Книж. Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците.
— От гр. ἀποκαλύπτω ’откривам’.
АПОКАЛИПТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Църк. Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически. 2. Прен. Книж. Който всява страх, ужас; апокалиптически. Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат ра-змеру.т§ на грамадни апокалиптични птици. Й. Йовков, Разк. II, 89. Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо. Д. Димов, ОД, 195.
АПОКАЛИПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Апокалиптичен. Но революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр. Ив.Ва-зов, Съч. ХХ1П, 93.
АПОКОПА ж. Езикозн. Изпускане на неударен гласен звук в края на думите.
— От гр. ἀπόκοπή ’отсичане, отрязване’.
АПОКОПИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Езикозн. Изпускам един или няколко звука в края на думите.
АПОКРИ`Ф м. 1. Литер. Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия,.., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литератури“.., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести. Б. Ангелов, ЛС, 166-167. Жития апокрифи. 2. Прен. Книж. Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално.
— От гр. ἀπόκρϑφος ’скрит, таен’.
АПОКРИ`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Литер. Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). Апокрифни книги. Апокрифна литература.
2. Прен. Книж. Неистински, подправен, недостоверен, лъжлив. Когато Кънъо за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че \гскаше още на часа да я зацапа с вар. Й. Йовков, Ж, 1920, 31-32. Апокрифно издание.
АПОКРИФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апокрифен. Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара кнга,.., легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше,.., тия странни апо-
390
апокрифи`чески
