Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/316“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистиче-ски. <i>И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруи-стични цели е служило само на грубото ко-ристолюбие на неколцина нотабили. М.</i> Арнаудов, БКД, 90. <i>Алтруистична постъпка.</i> | |
| − | + | АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | |
| − | <i>прил.</i | + | <i>прил.</i> Алтруистичен. |
| − | + | АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> алтруистически; алтруистично. | |
| − | + | АЛТРУИСТИ`ЧНО. <i>Нареч. от</i> алтруистичен; алтруистически. <i>Той постъпи алтруистично.</i> | |
| − | + | АЛТХОРН <i>м. Муз.</i> Алтхорна. | |
| − | + | — Нем. Althorn. | |
| − | + | АЛТХОРНА <i>ж. Муз.</i> Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. <i>Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорна-та.</i> Св. Чертиков, ОУМ, 78. | |
| − | + | — От нем. Althorn. | |
| − | + | АЛТЪЛЪК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. <i>При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса.</i> Ц. Гинчев, ГК, 260. | |
| − | + | — От тур. alti 'шест*. | |
| − | + | АЛТЪН <i>м. Остар.</i> 1. Стара златна турска монета; жълтица. — <i>Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета?</i> Д. Талев, И, 472. <i>А на шията й тежки нанизи<sub>ъ</sub> рф едри алтъни, ред рубета и махмудии.</i> И. Йовков, СЛ, 6. 2. Като <i>прил. неизм.</i> а) Направен от злато; златен. <i>Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръс-тене.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) <i>Прен.</i> Много добър, много хубав; прекрасен. <i>Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене —рече,</i> | |
| − | <i>— алтън жена си ти.</i | + | <i>— алтън жена си ти.</i> Б. Болгар, Б, 2а <i>Алтън Калофер.</i> |
| − | + | — Тур. altin. | |
| − | + | АЛТЪНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Който е направен от алтън или от алтъни; златен. <i>Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 25. | |
| − | + | АЛТЪНКА <i>ж. Диал.</i> 1. Цветето латинка. „<i>А Велзавела накити с камилек, алтън-ка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращаше</i>Н. Райнов, КЦ, 101. 2. Смрадлика. | |
| − | + | алтруисти`чен | |
| − | + | АЛТЪНЛИ`ЙКА <i>ж. Диал.</i> Щиглец. <i>Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му.</i> Вл. Помаков, ПДП (превод), 6. | |
| − | + | АЛТЪНЛИЯ <i>прил. неизм. Остар.</i> Който е от алтън; златен, позлатен. <i>Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз виоях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир.</i> Ив. Хаджийски, БДННII, 141. | |
| − | + | АЛТЪНЧЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар. Умал. от</i> алтън (в 1 знач.); жълтичка. <i>Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело.</i> Ст. Младенов, БТР I, 70. | |
| − | + | АЛТЪНЧЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Алтънка, латинка. | |
| − | + | АЛТЪПАТЛАК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Револвер с шест патрона. | |
| − | + | — От тур. altipatlar. | |
| − | + | АЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Ге-ол. Прил. от</i> алувий. <i>Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 21. <i>Алувиални наноси. Алу-виална глина.</i> | |
| − | + | АЛУВИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> | |
| − | + | 1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води. | |
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Холоцен. <i>Известно е, че в квар-терната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания.</i> ПН, 1933, кн. 5-6, 67. | |
| − | + | — От лат. alluvium. | |
| − | + | АЛУВИУМ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Алувий. <i>Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник -— той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 125. | |
| − | + | АЛУМИ`Н <i>м. Хим.</i> Алуминиев окис. | |
| − | + | — От лат. alumen 'стипца' през фр. alumine. | |
| − | + | АЛУМИНАТ <i>м. Хим.</i> Сол на алуминиева киселина. <i>Хидроокисът., лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати.</i> П. Боянов, П, 215. | |
| − | + | — От лат. aluminatus през нем. Aluminat. | |
| − | + | АЛУМИ`НЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Разг. Прил. от</i> алуминий. <i>Алуминен силикат Алумине-на тенджера..</i> | |
| − | + | АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1.Хим. Който е съединение на алуминий. <i>Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуми</i> | |
| − | + | алуминиев | |
| − | |||
Версия от 22:11, 24 ноември 2012
АЛТРУИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се основава на алтруизъм, който е проникнат от алтруизъм; алтруистиче-ски. И в дългата статия „Добродетелната дружина“ от август 1873 г. Каравелов .. се връща на историята на това букурещко общество, което под маската на алтруи-стични цели е служило само на грубото ко-ристолюбие на неколцина нотабили. М. Арнаудов, БКД, 90. Алтруистична постъпка.
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Алтруистичен.
АЛТРУИСТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алтруистически; алтруистично.
АЛТРУИСТИ`ЧНО. Нареч. от алтруистичен; алтруистически. Той постъпи алтруистично.
АЛТХОРН м. Муз. Алтхорна.
— Нем. Althorn.
АЛТХОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент с вентили, разновидност на тромпета, който се използува в по-малки духови оркестри вместо валдхорна. Разновидности на тромпета, които намират широко приложение в духовите оркестри, са флигорната, алтхорната и басфлигорна-та. Св. Чертиков, ОУМ, 78.
— От нем. Althorn.
АЛТЪЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Стара турска сребърна монета, равна на шест гроша; шестак. При всичко, че циганчето претърпя такова премеждие, циганите го заведоха при зрителите за бакшиш. Всички гости го дариха по нещо, а стопанинът на коня му даде един алтълък и го запита как се отърва да не го повлече конят по клоните, да го разкъса. Ц. Гинчев, ГК, 260.
— От тур. alti 'шест*.
АЛТЪН м. Остар. 1. Стара златна турска монета; жълтица. — Нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Д. Талев, И, 472. А на шията й тежки нанизиъ рф едри алтъни, ред рубета и махмудии. И. Йовков, СЛ, 6. 2. Като прил. неизм. а) Направен от злато; златен. Прегръщал съм я мамо, / целувал съм я, / и зимал съм й мамо, / алтън пръс-тене. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. б) Прен. Много добър, много хубав; прекрасен. Веднъж дори той направо подари на Домна месечните купони. — Имай ги от мене —рече,
— алтън жена си ти. Б. Болгар, Б, 2а Алтън Калофер.
— Тур. altin.
АЛТЪНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е направен от алтън или от алтъни; златен. Я си главата повдигни, / по гушка да те целуна, / по твоя гердан алтънен. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 25.
АЛТЪНКА ж. Диал. 1. Цветето латинка. „А Велзавела накити с камилек, алтън-ка и здравец кълчана ми — и се засмя, като ме изпращашеН. Райнов, КЦ, 101. 2. Смрадлика.
алтруисти`чен
АЛТЪНЛИ`ЙКА ж. Диал. Щиглец. Щиглеца у нас го наричат и алтънлийка заради жълтия пендар (алтън) като ярко петно на крилото му. Вл. Помаков, ПДП (превод), 6.
АЛТЪНЛИЯ прил. неизм. Остар. Който е от алтън; златен, позлатен. Когато му подадох ръка, тоя я задържа и ме погледна. През това време и аз виоях златния пръстен на ръката му; видях, че има вратовръзка с карфица, а на жилетката му — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски, БДННII, 141.
АЛТЪНЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. Умал. от алтън (в 1 знач.); жълтичка. Co фино фесче над око, / с алтънчето на чело. Ст. Младенов, БТР I, 70.
АЛТЪНЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Алтънка, латинка.
АЛТЪПАТЛАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Револвер с шест патрона.
— От тур. altipatlar.
АЛУВИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Ге-ол. Прил. от алувий. Почвената покривка на района е представена предимно от тъмносиви горски почви с малка дебелина на хумусния хоризонт и от алувиални почви. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Алувиални наноси. Алу-виална глина.
АЛУВИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Геол.
1. Наносен слой от глина, пясък или чакъл, утайка от текущи или застояли води.
2. Остар. Холоцен. Известно е, че в квар-терната ера, която обхваща периодите Дилувий и Алувий (в последния се намираме понастоящем) са ставали големи заледявания. ПН, 1933, кн. 5-6, 67.
— От лат. alluvium.
АЛУВИУМ, мн. няма, м. Геол. Алувий. Но, .. , след четвъртото напредване на северния грамаден ледник -— той окончателно се отдръпва на север, климатът се стопля и настъпва съвременния период или Алувиума. ПН, 1935, кн. 8-9, 125.
АЛУМИ`Н м. Хим. Алуминиев окис.
— От лат. alumen 'стипца' през фр. alumine.
АЛУМИНАТ м. Хим. Сол на алуминиева киселина. Хидроокисът., лесно се разтваря в киселини и основи. Солите му с основите се наричат алуминати. П. Боянов, П, 215.
— От лат. aluminatus през нем. Aluminat.
АЛУМИ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от алуминий. Алуминен силикат Алумине-на тенджера..
АЛУМИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1.Хим. Който е съединение на алуминий. Алуминиев окис. Алуминиев карбид. Алуми
алуминиев
