Page:RBE Tom1.djvu/870

знаеше, не ме е срам, все с това ме сърдеше: „Ние наша Злата на еди-кого си ще я дадем, той й взел вчера китката“, пък аз — божури хвърлям и — бяж вън. Ц. Гинчев, Гк, 136. Червен (ален) като божур. Ярко червен. Лицето й отведнъж се промени, стана червено като божур. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. Ядох любеница., студена като лед, червена като божур. А. Каралийчев, СР, 19.

---

БОЖУРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят на червен божур; божуров. Мария не я [Тодора] усети, не я забеляза, тъй беше се втренчила в божуреното лице на детето си. К. Петканов, БД, 113. По равнината цветна/се гонят надалеч разтирени деца. / Как греят пълните божупени лица! П. П. Славейков, Събр. съч. Ш. 88.

---

БОЖУРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който прилича на божур.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

---

БОЖУРЕЦ, мн. няма, м. Остар и диал. Умал. от божур.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

---

БОЖУРИЩЕ, мн. -а, ср. Място, обрасло с божур. Дядо Никола навлезе в божурище-то, спря се и се загледа усмихнат в цъфналия божур. К. Петканов, ОБ, 127.

---

БОЖУРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до божур. Божурови листа. Божурови стъбла.

2. Който има цвят на червен божур; божу-рен. Замфирица кипна. Лицето й доби нов цвят: божуров. Ив. Вазов, Съч. XXV, 61.

---

БОЖУРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. галъов. от божур. Пред погледа възкръсват, мину-ват като живи/..; /ту братя и сестрици, / ..;/ ту русокъдра дружка., и две очи засмени, / и две странички нежни — болсурчета червени. П. К. Яворов, Съч. 1,18.

---

БОЗА ж. 1. Само ед. Слабоалкохолно гъсто питие с възсладък или възкисел вкус, което се приготвя обикн. от просено брашно. В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва,., захарни петлета и кадаиф. Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. Боза-джия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя. Сл. Македонски, ЕЗС, 57. Както вървеше, видя насреща Димчето бозаджията, наместил върху главата си една голяма кръгла табла.. Едната му ръка държеше ведрото с бозата, а другата — гюмчето с водата. А. Каралийчев, TP, 25. 2. Количеството от това питие, което се вмества, съдържа в една чаша. След дълго колебание чичо Сава изпи една боза, намръщи се и каза: — Моята крушова пд я бива от вашата боза ..Вкиснала се е! К. Калчев, ПИЖ, 177-178. Часът е осем, ще се отбие да пие една боза в сладкарничката и хайде

— вкъщи. Р. Балабанов, ТБК, 28. Изпих две бози.

---

БОЖУРЕН

3. Само ед. Диал. Храна за добитъка, приготвена от брашно, разбъркано с вода; скроб. Нея я [млечната крава] храним отделно, по специална разкладка; много обича да пие боза от ярма — обясни Пашон. Б. Обретенов, С, 78.

— Тур. boza.

---

БОЗАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Бозов. Боян беше се поправил, беше облечен в бо-зави войнишки дрехи, обшити със зелени гайтани, и караше чер охранен кон. Ил. Волен, ДД, 152. И още тая пъстра кавалкада не изминала, започна керван от мулета, натоварени с аба и гайтани; край тях подвикваха облечени в бозави потури балкан-джии-българи. Ст. Дичев, ЗС I, 333. Бай Ганьо беше облечен в бозави шаечни дрехи. Ал. Константинов, БГ, 19. О Бозав човек. Диал. Човек с прошарени коси (Н. Геров, РБЯ).

---

БОЗАДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена бозаджия. 2. Жена на бозаджия.

---

БОЗАДЖИ`ЙНИЦА ж. Заведение, в което се продават боза, халва и различни сладкарски изделия. Всъщност това беше малка селска бозаджийница, която селяните не знам защо наричаха кафене. Тук се продаваха някакви спечени сладкиши, донесени отпреди месеци от града, но кафе не се правеше. Ст. Даскалов, БМ, 57. Тъй си ходи на своеволие из селото бай Филчо Бездокаче-нието и работа не похваща... По цял ден из кафенетата, в бозаджийниците, при ковачите, или около общината се върти и се гледа кьораво да падне. Чудомир, Избр. пр, 85. Не ходеше по кръчми, а седеше в боза-джийницата. Г. Белев, ПЕМ, 67.

---

БОЗАДЖИЙНИЧКА ж. Умал. от бозаджийница; малка бозаджийница. — Ето,

— мислеше той, — днеска продавам ледено, утре виж, че съм отворил бозаджийничка, а пд у другиден, че държа бакалница. Р, 1927, бр. 257, 1.

---

БОЗАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до боза и до бозаджия. От досега запазените писмени паметници за нашето еснафство най-стар е тефтерът на Софийското крояческо дружество от 1807 година,., законът за бозаджийския еснаф в Панагюрище от 1866 година. Ив. Хаджийски, БДНН, II, 45-46. — Хооо! Добре ми дошел, бе юнак! Добре ми дошел. Какво тъй ти се е зачервила главата като бозаджийска стомна? Чудомир, Избр. пр. 1987. А по-младите натоварят кола с просо и идат в някои ближни градове, отварят там бозаджийски дюген. Китка, 1886, кн. 14, 15. Бозаджийски гюм.

---

БОЗАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бозаджия.

---

БОЗАДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бозаджия; млад бозаджия.

870

---

БОЗАДЖИЙЧЕ