Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/853“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОХУЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който хули, оскърбява Бога; богохулствен. <i>Той ненадейно запя Ботева-та молитва. Под хипнотизацията на тия старинни, мощни, богохулни звукове, тълпата се развълнува.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 134. <i>Светите дари в това тайнство</i> [причастието], <i>според богохулното им | + | <b>БОГОХУЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който хули, оскърбява Бога; богохулствен. <i>Той ненадейно запя Ботева-та молитва. Под хипнотизацията на тия старинни, мощни, богохулни звукове, тълпата се развълнува.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 134. <i>Светите дари в това тайнство</i> [причастието], <i>според богохулното им [на богомилите] учение, не са плот и кръв Христови, в собствен смисъл, ами са просто брашно, проста жертва, която се принася на демоните.</i> ПСп, 1873, кн. 7-8, 92. <i>С продаването на православната вяра Палеолог превари опасността, която му се готвеше от страна на силний неаполитански крал и другите латинци,.. Но чрез това богохулно дело византийский император е имал на ум да извлече и друга още полза.</i> М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 32-33. <i>Богохулни думи. Богохулни слова.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БОГОХУЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м. Кншк.</i> Богохулник. <i>Ондуракс не разбра дали Ирник подреждаше поканените по свое усмотрение, или действуваше по внушение на княза; на челното място се настани богохулецът Каран.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 425. | <b>БОГОХУЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м. Кншк.</i> Богохулник. <i>Ондуракс не разбра дали Ирник подреждаше поканените по свое усмотрение, или действуваше по внушение на княза; на челното място се настани богохулецът Каран.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 425. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>БОГОХУЛНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> богохулен; богохулнически. <i>От погледа на госта си Кукена долови, че да се говори на свещеник така е неприлично и богохулно и че жените ще разнесат всичко из селото.</i> П. Славински, ПЗ, 104. | <b>БОГОХУЛНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> богохулен; богохулнически. <i>От погледа на госта си Кукена долови, че да се говори на свещеник така е неприлично и богохулно и че жените ще разнесат всичко из селото.</i> П. Славински, ПЗ, 104. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОХУЛСТВАМ</b> и <b>БОГОХУЛ-СТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> 1. Изричам или върша богохулство. <i>Еднаж едва ли не ми прилоша, когато го слушах как бо-гохулствува: — Бог ли? — ..Не вярвам да има подобно създание.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 149. — <i>Няма какво да се моля — махна с глава брациговчанинът и плесна приклада на пушката. — Това ми е иконата и молитвата. — Е, ти пък .. — забеляза някой с упрек в гласа. — Не богохулствувай, че смъртта е наблизо.</i> В. Геновска, СГ, 401. <i>Като прощаваше греховете на разслабле-нийт, направи себе си равен с бога, и затова те рекоха: той богохулствува.</i> КТЕМ, 138. 2. <i>Остар.</i> Гавря се, подигравам се с нещо възвишено; кощунствам. — <i>Петдесет години откак той лежи в гроба — .. — а те все още го съдят и осъждат и богохулствуват с неговата памет.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 146. — <i>Аз съм се клел в името на народа и само на народа дължа ответ. — Ти богохулствуваш, сине! — предупреди той | + | <b>БОГОХУЛСТВАМ</b> и <b>БОГОХУЛ-СТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> 1. Изричам или върша богохулство. <i>Еднаж едва ли не ми прилоша, когато го слушах как бо-гохулствува: — Бог ли? — ..Не вярвам да има подобно създание.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 149. — <i>Няма какво да се моля — махна с глава брациговчанинът и плесна приклада на пушката. — Това ми е иконата и молитвата. — Е, ти пък .. — забеляза някой с упрек в гласа. — Не богохулствувай, че смъртта е наблизо.</i> В. Геновска, СГ, 401. <i>Като прощаваше греховете на разслабле-нийт, направи себе си равен с бога, и затова те рекоха: той богохулствува.</i> КТЕМ, 138. 2. <i>Остар.</i> Гавря се, подигравам се с нещо възвишено; кощунствам. — <i>Петдесет години откак той лежи в гроба — .. — а те все още го съдят и осъждат и богохулствуват с неговата памет.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 146. — <i>Аз съм се клел в името на народа и само на народа дължа ответ. — Ти богохулствуваш, сине! — предупреди той [свещеникът] боязливо. — Помисли какво говориш! Ако не се разкаеш, душата ти ще иде направо в ада!</i> Ст. Дичев, ЗС II, 821. <i>Не богохулствувай, о създане клето! Не казвай: празна реч е любовта!</i> К. Христов, Т, 13. |
---- | ---- | ||
<b>БОГОХУЛСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книлс. Отгл. същ. от</i> богохулствам; богохулству-ване. | <b>БОГОХУЛСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книлс. Отгл. същ. от</i> богохулствам; богохулству-ване. | ||
Версия от 00:51, 8 декември 2012
нете богоугодно и честито настоящият ден. Ем. Васкидович, ПП (превод), 91. 2. Като благодеяние, с благотворителна цел; благотворително. Много по-благоразумен би бил, ако би намирал на несчастните случаи да печелят сами хляба си с работа и с труд;., или ако, за да бъде уверен, че милостинята му ся употреблява богоугодно, би вносил онова, что му е истина излишно, в обществената сиромашка каса. С. Радулов, НД, 123-124.
БОГОХВАЛЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който възхвалява, величае Бога. Богохвалебни песни. Богохвалебни химни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОХВАЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възхваляване, величаене на Бога.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОГОХУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който хули, оскърбява Бога; богохулствен. Той ненадейно запя Ботева-та молитва. Под хипнотизацията на тия старинни, мощни, богохулни звукове, тълпата се развълнува. Ив. Вазов, Съч. XXV, 134. Светите дари в това тайнство [причастието], според богохулното им [на богомилите] учение, не са плот и кръв Христови, в собствен смисъл, ами са просто брашно, проста жертва, която се принася на демоните. ПСп, 1873, кн. 7-8, 92. С продаването на православната вяра Палеолог превари опасността, която му се готвеше от страна на силний неаполитански крал и другите латинци,.. Но чрез това богохулно дело византийский император е имал на ум да извлече и друга още полза. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 32-33. Богохулни думи. Богохулни слова.
БОГОХУЛЕЦ, мн. -лци, м. Кншк. Богохулник. Ондуракс не разбра дали Ирник подреждаше поканените по свое усмотрение, или действуваше по внушение на княза; на челното място се настани богохулецът Каран. А. Гуляшки, ЗВ, 425.
БОГОХУЛИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Богохулник. — Да задуши дяволът синца ви: синките клеветници и синките богохулители. Л. Каравелов, Съч. II, 108.
БОГОХУЛНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който хули Бога, който изрича или върши богохулство. А юдеите грабнаха камъне да го замерят с тях, като че е богохулник и прави себе си бог. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 150. О, Авраме, недей говори така. Ти си богохулник. Как смееш да наричаш Иеова жесток! Св, 1927, бр. 5, 3. Вар-лаам е един богохулник и анадолски капасъ-зин! Ив. Вазов, Съч. VIII, 30.
БОГОХУЛНИЦА ж. Книж. Жена, която хули Бога.
853
БОГОХВАЛЕБЕН
БОГОХУЛНИЧЕСКИ, -а, о, мн. и,
прил. Книж. Който се отнася до богохулник и до богохулничество. Богохулнически думи.
БОГОХУЛНИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. богохулнически; богохулно.
БОГОХУЛНИЧЕСТВО, мн. -а, ср.
Книж. Богохулство.
БОГОХУЛНО. Книж. Нареч. от богохулен; богохулнически. От погледа на госта си Кукена долови, че да се говори на свещеник така е неприлично и богохулно и че жените ще разнесат всичко из селото. П. Славински, ПЗ, 104.
БОГОХУЛСТВАМ и БОГОХУЛ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Изричам или върша богохулство. Еднаж едва ли не ми прилоша, когато го слушах как бо-гохулствува: — Бог ли? — ..Не вярвам да има подобно създание. Ст. Чилингиров, ХНН, 149. — Няма какво да се моля — махна с глава брациговчанинът и плесна приклада на пушката. — Това ми е иконата и молитвата. — Е, ти пък .. — забеляза някой с упрек в гласа. — Не богохулствувай, че смъртта е наблизо. В. Геновска, СГ, 401. Като прощаваше греховете на разслабле-нийт, направи себе си равен с бога, и затова те рекоха: той богохулствува. КТЕМ, 138. 2. Остар. Гавря се, подигравам се с нещо възвишено; кощунствам. — Петдесет години откак той лежи в гроба — .. — а те все още го съдят и осъждат и богохулствуват с неговата памет. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 146. — Аз съм се клел в името на народа и само на народа дължа ответ. — Ти богохулствуваш, сине! — предупреди той [свещеникът] боязливо. — Помисли какво говориш! Ако не се разкаеш, душата ти ще иде направо в ада! Ст. Дичев, ЗС II, 821. Не богохулствувай, о създане клето! Не казвай: празна реч е любовта! К. Христов, Т, 13.
БОГОХУЛСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книлс. Отгл. същ. от богохулствам; богохулству-ване.
БОГОХУЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Богохулен. Знам те аз, коварно човече, защо ме спираш и какво значи тая ехидна усливка,.. О, знам какво ми носят твоите богохулствени уста. Ив. Вазов, Съч. IX, 112.
БОГОХУЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Само ед. Хулене, отричане на Бога с думи, мисли или постъпки. — Еникий, мислите ти са еретични... Пази се от богохулство. Елин Пелин, Съч. IV, 88. А вън от това има и чисто расови причини, които тласкат испанеца към крайности... / Краен идеализъм, краен материализъм и крайно безбожие, което стига до богохулство. Б. Шивачев, Съч. I, 26. Но дойде Деветнайсети
БОГОХУЛСТВО
