Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/850“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>БОГОСЛОВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Учение</i> за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. <i>Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките й принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за свяще-нодействата, които ся свършват в нея. 3.</i> Петров и др., ЧБ (превод), 1. <i>Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви.</i> Лет., 1871, 83.//Книга, която излага това учение. <i>Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона.., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина.</i> СбС, кн. 1, 34. | <b>БОГОСЛОВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Учение</i> за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. <i>Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките й принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за свяще-нодействата, които ся свършват в нея. 3.</i> Петров и др., ЧБ (превод), 1. <i>Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви.</i> Лет., 1871, 83.//Книга, която излага това учение. <i>Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона.., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина.</i> СбС, кн. 1, 34. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОГОСЛОВИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Богословие. <i>В Пеща, като свършил | + | <b>БОГОСЛОВИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Богословие. <i>В Пеща, като свършил [Щросмайер] науките си, зел диплома за доктор на философията и богословията.</i> Лет., 1873, 113. |
---- | ---- | ||
<b>БОГОСЛОВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Човек, който благославя, дава благословията си за щастие, благополучие. <i>Куме ле, богос-ловниче, / на царо царство дотрая, / тебе се кумство поднови: / до девет сватби да венчаш, / десета — Стана Незнана.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 192. | <b>БОГОСЛОВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Човек, който благославя, дава благословията си за щастие, благополучие. <i>Куме ле, богос-ловниче, / на царо царство дотрая, / тебе се кумство поднови: / до девет сватби да венчаш, / десета — Стана Незнана.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 192. | ||
Версия от 00:51, 8 декември 2012
лави цветове, което цъфти в края на лятото и началото на есента; астра. Aster chinensis. Набери босилек и богородични, латинки и ружи, ама гледай да не газиш много из лехите. А. Гуляшки, ЗР, 176. В двора пред двуетажната къща, варосана със синка, с чим-шири край малка моравка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородични и гергини, лежеше раненият. Ем. Станев, ИК 1II-IV, 500. 2. Полско цвете, подобно на маргаритка. А вадата пресичаше Равна поляна, където блещукаха богородични и жълт равнец. А. Каралийчев, СР, 64.
БОГОРОДИЧКА3 ж. Диал. Насекомото калинка-малинка; божа кравичка.
БОГОРОДИЧКИ само мн. Диал. Вид малки черни насекоми, които плуват в тиха, застояла вода; мамарци.
БОГОРОДИЧНИК, мн. -ци, м. Диал. Обредна пита, която се прави след раждането на дете; богородичен хляб, богородична пита, богородична турта, богородник.
БОГОРОДНИК, мн. -ци, м. Диал. Бого-родичник. Да ся опишат и допълнят подробно.. следнии предмети.. Какви обичаи и обряди са стрували.., и дор до сега струват наши българи,..: как и с какво къпят деца.. После, коги правят понуда, богородник, кръщене, и с какви обряди? Г. С. Раковски, П I, 2.
БОГОСЛОВ1 м. Специалист по богословие; теолог. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. — Заминава да учи в Одеса? — каза дяконът тихо, като не преставаше да гледа след бащата и сина;.. — Като какъв ли ще се върне? Учител може би... или богослов... Кой знае? Ст. Дичев, ЗС I, 325. За класическата гимназия в Пловдив ни трябва богослов и законовед, който е свършил курс в една от руските духовни академии. Н. Бончев, Съч., 90. Бащата на туркинчето — мюфтия, турски богослов, вещ по религиозни и юридически въпроси — поискал от властите да върнат дъщеря му, понеже била малолетна. М. Кремен, РЯ, 210.
БОГОСЛОВ2 м. Остар. и диал. Благословия. Сва нощ е Стойна стояла, / та е на баща светила, / и се на баща молила: / „Я дай ми, тате, богослов! / Дали та не съм слушала, / дали та не съм питала, / та ми богослов не даваш?“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 383.
БОГОСЛОВЕЦ, -вци, м. Остар. Книж. Богослов1. Долната част на афреската представлява от двете страни на св. при-чащение, което стои в средата, окръжено с един венец от зари, два реда отци на църквата, богословци, папи, владици, свещеници в положението на люде, които размишляват и разискват. К. Величков, Съч. III, 188.
БОГОРОДИЧКА3
Обичай ближняго, прощавай неприятели, почитай родители, слушай началници, обуздавай страсти и пр., тия начала са основите на нравствеността от векове и колкото нравоучителе и богословци са писали и проповядали, не са могли да променят нито една дума от тях. Лет., 1874, 107.
БОГОСЛОВИЕ, мн. няма, ср. Учение за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките й принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за свяще-нодействата, които ся свършват в нея. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 1. Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви. Лет., 1871, 83.//Книга, която излага това учение. Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона.., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина. СбС, кн. 1, 34.
БОГОСЛОВИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богословие. В Пеща, като свършил [Щросмайер] науките си, зел диплома за доктор на философията и богословията. Лет., 1873, 113.
БОГОСЛОВНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който благославя, дава благословията си за щастие, благополучие. Куме ле, богос-ловниче, / на царо царство дотрая, / тебе се кумство поднови: / до девет сватби да венчаш, / десета — Стана Незнана. Нар. пес., СбНУ XLIV, 192.
БОГОСЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до богословие и до богослов1. Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече. Ив. Вазов, Съч. X, 45. По негова поръка била съставена една богословска енциклопедия, съдържаща четиристотин статии и обяснения на неясни места от свещеното писание. Ист. X-XI кл, 49. Козма трупа колкото се може повече библейски текс-ти, и трупа ги с такава разпаленост, щото „словото“ му достига до богословското красноречие. Знан., 1875, бр. 10, 157-158. В богословското училище на Халки ще се приемат българи да носят вода, да цепят дърва, да ринат и метат. П. Р. Славейков, СКНГ, 31. Богословски спорове.
БОГОСЛОВСКИ. Нареч. от прил. богословски. Мюхтията знаеше, че Хадър бей беше начетен и красноречив, но той не беше го чувал да говори и затова не се впусна да му противоречи, защото видя, че ще се посрами, като дойде работата да се говори високо богословски. Ц. Гинчев, ГК, 159.
БОГОСЛУЖА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Извършвам богослужение, богослу-
БОГОСЛУЖА
850
