Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/740“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
5. <i>Остар.</i> Мачта. <i>Смерчът е много опасно нещо за човека. Той на море за един миг може, ако му изпадне насреща кораб, да му събере платната, да му строши всичките била.</i> К. Смирнов, 3, 48. | 5. <i>Остар.</i> Мачта. <i>Смерчът е много опасно нещо за човека. Той на море за един миг може, ако му изпадне насреща кораб, да му събере платната, да му строши всичките била.</i> К. Смирнов, 3, 48. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БИЛО</b> <i>съюз.</i> I. Разделителен. Било... било, било... или. Свързва части на изречението или прости изречения при изброяване на възможности, които взаимно се изключват (към всяка от изброяваните части на изречението или към всяко изречение); или... или. <i>Настане ли кърска работа, стрина Венковица запир не знае: било с работници ще се разправя, било пък сама ще иде на кукуруза.</i> Т. Влайков, РП I, 168. <i>Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 139. <i>Властите, било че се смилили най — сетне над него, било че изгубили надежда да постигнат целта си, решили да го оставят на мира.</i> К. Величков, ПССъч. I, 60. <i>Първата пушка, която ще да пукне на нейните граници | + | <b>БИЛО</b> <i>съюз.</i> I. Разделителен. Било... било, било... или. Свързва части на изречението или прости изречения при изброяване на възможности, които взаимно се изключват (към всяка от изброяваните части на изречението или към всяко изречение); или... или. <i>Настане ли кърска работа, стрина Венковица запир не знае: било с работници ще се разправя, било пък сама ще иде на кукуруза.</i> Т. Влайков, РП I, 168. <i>Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 139. <i>Властите, било че се смилили най — сетне над него, било че изгубили надежда да постигнат целта си, решили да го оставят на мира.</i> К. Величков, ПССъч. I, 60. <i>Първата пушка, която ще да пукне на нейните граници [на Турция] било на север или на юг.., ще да бъде начало на оная знаменита катастрофа, която ще да очисти Балканският полуостров от старото и гнило гюбре.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 157. II. Съединителен. Свързва еднакви части на изречението при изброяване, редуване на отделни възможности (обикн. към всяка от изброяваните части); и... и, или... или. <i>Там заварихме мнозина селяни, които прибираха още едно друго, било добитъка, било покъщнина.</i> 3. Стоянов, ЗБВ И, 98. — |
---- | ---- | ||
<b>БИЛО</b> | <b>БИЛО</b> | ||
Версия от 00:48, 8 декември 2012
Планината разкриваше от двете им страни безкрайната си върволица от върхове, урви, сипеи и гори, а изостреният гръб на билото, по кое/поивървяха, беше издигнат в самото небе. И. Йовков, СЛ, 185-186. След обед Асен,.., стегна каруцата,., и пое за Бу-ковец. Скоро колата се изряза върху билото на хълма и превали оттатък. К. Константинов, СЧЗ, 145. Керванът отново потегли. Сега пътеката минаваше по билото на планината. М. Марчевски, ОТ, 268. Те седяха на хълма и гледаха насреща как планините се измъкват постепенно,.., за да се издигнат до голцте и буреносни била на своите върхове. Й. Радичков, ПЦ, 7.
2. Спец. Най — висока част на покрив. Нали тогава доде голямата вода и стигна до билото на къщата. А. Каралийчев, СР, 61. Във тъмницата два брата, / .. / Стоян и Иван двамата, / Стоян е долу на дъно, / Иван е горе на било. Нар. пес., СбВСт, 379. Та лежа Стоян, та cede / до девет дълги години; / кат наступи десета година, / и тъвница от било прокапа. Нар. пес., СбНУ XLIX, 169.
3. Греда, която се поставя на най — високата част на покрива.
4. Диал. Греда. Две упорити козлета еднъж се срещнали на едно тясно било, турено за мост на една река. Христом. ВВ I, 51.
5. Остар. Мачта. Смерчът е много опасно нещо за човека. Той на море за един миг може, ако му изпадне насреща кораб, да му събере платната, да му строши всичките била. К. Смирнов, 3, 48.
БИЛО съюз. I. Разделителен. Било... било, било... или. Свързва части на изречението или прости изречения при изброяване на възможности, които взаимно се изключват (към всяка от изброяваните части на изречението или към всяко изречение); или... или. Настане ли кърска работа, стрина Венковица запир не знае: било с работници ще се разправя, било пък сама ще иде на кукуруза. Т. Влайков, РП I, 168. Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак. Ив. Вазов, Съч. VII, 139. Властите, било че се смилили най — сетне над него, било че изгубили надежда да постигнат целта си, решили да го оставят на мира. К. Величков, ПССъч. I, 60. Първата пушка, която ще да пукне на нейните граници [на Турция] било на север или на юг.., ще да бъде начало на оная знаменита катастрофа, която ще да очисти Балканският полуостров от старото и гнило гюбре. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157. II. Съединителен. Свързва еднакви части на изречението при изброяване, редуване на отделни възможности (обикн. към всяка от изброяваните части); и... и, или... или. Там заварихме мнозина селяни, които прибираха още едно друго, било добитъка, било покъщнина. 3. Стоянов, ЗБВ И, 98. —
БИЛО
Пък разноските си вървят, не питат. Къща нали е — гълта като ламя. Газ било, сол било — всичко трябва. Г. Караславов, Избр. съч. I, 90. Запретява се да се влияе на избирателите с подкуп било, с пари, с дарове или други имотни облаги, а инак агитацията е съвсем свободна, стига само да се ограничава с едно морално влияние. Ал. Константинов, Съч. I, 182. 1П. В съчет. с въпрос, и относ. местоимения — за образуване на неопределителни местоимения: както и да било, какъвто и да било, кой<то> <и да> било, когато и да било и под. Земаме от това причина да помолим нашите дописници да пазят, да на не вкарват в таквизи беди да бъдем несправедливи, ама било към кого да бъде, към българин, или към гърк. Г, 1863, бр. 6, 43.
БИ`ЛЧИЦА ж. Умал. от билка. А след обед край стобора стояха млади и стари посърнали хора и чакаха билчица от добрия даскал Стефан. Той работеше през целия ден, а вечер вареше билки. Д. Немиров, Б, 160.
БИЛЬОСАМ. Вж. бильосвам.
БИЛЬОСВАМ, -аш, несв.’, бильосам, -аш, св., прех. Диал. Билиня; билинясвам. “.й, девойко, не толко убаа, / да що ми си сърце умилила! / Ели си ми магия сторила? / Ели си ми коня билъосала?“ Нар. пес., СбБрМ, 509. бильосвам се, бильосам се страд.
БИЛЬОСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от бильосвам и от бильосвам се; билинене, билинясване.
БИЛЮК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Истор. У нас през османското владичество — рота във войската на феодална Турция. Един билюк сеймени, под командата на юзбашия, подкараха заложницата по гграшния път край Марица. М. Марчевски, П, 48. Всякой пешачний пълк състои от по 3 табора, които ся подразделяват на 8 би-люка и заключават по 500 душ. Всякой коннический пълк състои от 6 билюка, съставени от по 120 душ. Ал. Дювернуа, СБЯI, 96.
2. Чета, дружина, събрана безразборно с някаква обща цел (борба, плячкосване и др.).
3. Остар., сега простонар. Тълпа, множество; голям брой. В двора у тях билюк деца играят на пиличка. Т. Влайков, ПР I, 185. И реши Мехмед Соколович да погуби Канта-кузин. Клеветеше го пред султана, насъска против него цял билюк паши и бейове. М. Марчевски, П, 37. Най — после, ако и да са са разболяле няколко ученици от ангината, то зер съм виноват за това аз? В Болград и в неговите окресности умряха от гореказаната болест един билюк деца. С, 1872, бр. 39,312.
4. Диал. Стадо, чарда. Два дни след тях стигна и един билюк говеда. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 40. Агънце дума Стоене: /.. /
БИЛЮК
