Page:RBE Tom1.djvu/630

1. Качество на безопасен, отсъствие на опасност. Те плаваха още дълго време — толкова дълго, че Орфей започна да се чуди в какво именно се състои безопасността на това открито море! Г. Караславов, Избр. съч. V, 324.

2. Състояние, при което някого или нещо не заплашва опасност. Тука, настанени в пещерата с прикрит и замаскиран вход, наистина бяхме в пълна безопасност. П. Михайлов, МП, 115. — Тя често идваше, но когато лекарите й казаха, че животът ви е в безопасност, изчезна. Д. Кисьов, Щ, 286. Прокопий разправя как Юстиниан, за да обезпечи безопасността на посетителите, заповядал да се укрепят с яки стени [минералните изори Лъджите]. П. Росен, ВПШ, 31.

О Обществена безопасност. Истор. В периода 1907-1925 г. — отдел на полицията с инспектори и тайни агенти, който е имал за задача да запази обществения ред и сигурност в страната.

---

БЕЗОПАШАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно — който по природа няма опашка. Безопашати земноводни.

2. За животно — който е останал без опашка.

3. Като същ. безопашати мн. Зоол. Земноводни, които във възрастно състояние остават без опащка.

---

БЕЗОРЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. За тяло, предмет — който не принадлежи към растителния или животинския свят; неорганичен. Противоп. оръден. Безоръдните тела нямат оръдия за живот и не ся местят от само себе си, а растат само чрез налепяване и налагане, тии ся наричат минерали. Д. Мутев, ЕИ, 5-6. Всички естествени тела ся делят на оръдни или органически и на безоръдни или неоргани-чески. Органически са животните и растенията. Неорганически са камънете. НКАФ (превод), 2.

---

БЕЗОРЪЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. Който е без оръжие; невъоръжен. Турците убиваха безоръ-жни пътници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 114. Вие се уплашихте от меча на Шиишана, та налетяхте на безоръжни старци и безкръвни младежи... Като зверове се фърлихте на тях. Н. Райнов, КЦ, 62. Отварят им вратата и с радостни победни викове нахълтаха данайците в безоръжния град. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92.

— Друга (остар. книж.) форма: безоружен (рус.).

---

БЕЗОРЪЖНО нареч. Остар. Без оръжие. И така, Търново се предаваше безоръ-жно на благоволението на Чоки. Ив. Вазов, Съч. XIV, 139.

---

БЕЗ О СИ` Л Е СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. За житни растения — който е без осил. Безосилеста пшеница. Безосилести класове.

безопашат

---

БЕЗОСНОВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Кииж. Неоснователен. Безоснователни слухове. Безоснователно обвинение. Безоснователна надежда. Безоснователно твърдение.

---

БЕЗОСНОВАТЕЛНО нареч. Книж. Неоснователно.

---

БЕЗОСНОВАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма. ж. Рядко. Книж. Неоснователност. Не е вече нужно, мислим, да се запираме повече на тоя разказ .. и даваме неговата безосно-вателност. ПСп, 1876, кн. XI и ХП, 114.

---

БЕЗОСНОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безоснователен, неоснователен. Слух се разнесе пак за местене оттука. Но тоя път това не бе една съвсем безосновна новина, разгласена от мними телефонисти. Д. Калфов, ГПОН, 30. Слуха, че Фотинов ще издава някакъв вестник, срещаме и в едно писмо от 1850 година, из Ловеч, .. Тоя слух, .. , не бил безосно-вен. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 749.

---

БЕЗОСНОВНО нареч. Остар. Книж. Безоснователно, неоснователно. И той си помисли, че ако наистина Светослав би сторил това, което мълвата безосновно му приписваше, и би удържал първия случаен успех над Чоки, той, Смилец, би бил изгубен. Ив. Вазов, Съч. XIV, 72. Тии еленски битописатели также са писали безосновно и многажди пристрастно. Г. Раковски, П I, V-VI.

---

БЕЗОСНОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Безоснователност, неоснователност. Разпръснаха думи, че той на младите си години бил е противонароден .. Лъ-жевността обаче на таквите хулители и безосновността на техните коварни измислици доказва се явно първо от горепоме-натите безбройни негови [на Димитър Ми-ладинов] ученици. К. Шапкарев, МЖБМ, 14.

---

БЕЗОТВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не отговаря, не откликва; ням. На неми загадки, свинкси безот-ветни, / предлагаше твойте въпроси заветни. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Рожби на зла чест, ний жъдно се ровим, / дирим все злато, все дирим без свяст; I а безответен на нашите скърби, / бързо живота минава край нас. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 169. „Погинаха в цариградските тъмници братия Миладинови и .. може би отровени: това четох днес в „Дунавский лебед“. Останах как статуя недвижен и безответен, но сърцето ми кълнеше гърцкото духовенство. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 369. 2. Който остава без отговор, без ответ; на който не се отговаря. Ще викна най-добрия лекар и ще спася детето си! Да знаеш как са се разширили очичките му, каква мъка и безответен въпрос се спотайва в тях. О. Василев, ЖБ, 244. Тя бе миг и шега мимолетна, / седмоцветна небесна дъга, / но умря

безответен