Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/623“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
2. <i>Спорт.</i> Спортист, който упражнява спортната дисциплина безмоторно летене; пла-нерист. | 2. <i>Спорт.</i> Спортист, който упражнява спортната дисциплина безмоторно летене; пла-нерист. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗМОТОРНИЦА</b> <i>ж.</i> Лодка, която се движи без мотор. <i>Там | + | <b>БЕЗМОТОРНИЦА</b> <i>ж.</i> Лодка, която се движи без мотор. <i>Там [на изложбата] има показани най-различни състезателни пушки, модели на самолети, на безмоторници.</i> ВН, 1960, бр. 2690, 2. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗМОТОРНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безмоторен; без мотор. <i>Този самолет лети безмоторно.</i> | <b>БЕЗМОТОРНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> безмоторен; без мотор. <i>Този самолет лети безмоторно.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>БЕЗМУЖЕСТВЕНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Страхливост. <i>Противоп.</i> мъжество, храброст. <i>И като искаше да представи прегрешаванието си по-умерено, отговаряше си сам на себе си за собствената си безмужественост: „Тъй било писано и орисано“ — думаше.</i> П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 45. | <b>БЕЗМУЖЕСТВЕНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Страхливост. <i>Противоп.</i> мъжество, храброст. <i>И като искаше да представи прегрешаванието си по-умерено, отговаряше си сам на себе си за собствената си безмужественост: „Тъй било писано и орисано“ — думаше.</i> П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 45. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗМУСТАКАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без мустаци или който още няма мустаци; безвъс. <i>Тук | + | <b>БЕЗМУСТАКАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без мустаци или който още няма мустаци; безвъс. <i>Тук [в казиното] се събираха всичките безмустакати учител-чета.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 4. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗМЪЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Диал.</i> 1. За жена — която няма мъж, съпруг (Н. Геров, РБЯ). <i>Безмъжна жена.</i> 2. За семейство, дом, къща — който е останал без мъж, без мъже (обикн. когато мъжът отсъства за дълго от къщи.) | <b>БЕЗМЪЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Диал.</i> 1. За жена — която няма мъж, съпруг (Н. Геров, РБЯ). <i>Безмъжна жена.</i> 2. За семейство, дом, къща — който е останал без мъж, без мъже (обикн. когато мъжът отсъства за дълго от къщи.) | ||
Версия от 00:45, 8 декември 2012
през прагът на екзархията. Каква е причината? Кой е крив? — Аз сякога мога да отговоря на тия два въпроса, че сме криви ние сами и нашето честито безглаво и безмозъчно правителство. С, 1872, бр. 46, 367.
БЕЗМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За машина — който се движи без мотор. Безмоторен самолет. Безмоторен комбайн. Безмоторни превозни средства. 2. Който се отнася до управление на летателни устройства без мотори — планер, дел-тапланер и др. Безмоторно летене. Безмоторни летци.
БЕЗМОТОРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Самолет, който лети без мотор, като използува възходящото въздушно течение; планер. През лятото на 1913 г. в Плевен Лазаров построява своя първи самолет безмоторник. Р. Радулов, ИГ, 60. Един бял безмоторник се показва над хълма, планира, момчето му маха с ръка, безмоторникът си поклаща крилата, съвсем лекл почти като птица, и също безшумен, И. Радичков, ГП, 70.
2. Спорт. Спортист, който упражнява спортната дисциплина безмоторно летене; пла-нерист.
БЕЗМОТОРНИЦА ж. Лодка, която се движи без мотор. Там [на изложбата] има показани най-различни състезателни пушки, модели на самолети, на безмоторници. ВН, 1960, бр. 2690, 2.
БЕЗМОТОРНО. Рядко. Нареч. от безмоторен; без мотор. Този самолет лети безмоторно.
БЕЗМУЖЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Страхливост. Противоп. мъжество, храброст. И като искаше да представи прегрешаванието си по-умерено, отговаряше си сам на себе си за собствената си безмужественост: „Тъй било писано и орисано“ — думаше. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 45.
БЕЗМУСТАКАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без мустаци или който още няма мустаци; безвъс. Тук [в казиното] се събираха всичките безмустакати учител-чета. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 4.
БЕЗМЪЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Диал. 1. За жена — която няма мъж, съпруг (Н. Геров, РБЯ). Безмъжна жена. 2. За семейство, дом, къща — който е останал без мъж, без мъже (обикн. когато мъжът отсъства за дълго от къщи.)
БЕЗМЪЛВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който не проговаря, не промълвя нито дума, обикн. при някакво душевно вълнение, преживяване; ням, безгласен. Евлоги стоя някое време безмълвен, притихнал, боеше се да си поеме дъх. А. Гуляшки, Л, 425. Мита беше останала на мястото си безмълвна и потресена от щастие. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 133-134. Лицето й гореше, очите й искряха от гняв. Тя седеше безмълвна срещу него, а в сърцето й се блъскаха думи, думи. Бр. Йосифова, БЧМ, 238. Безмълвен, ням, с очи в тъмата впити, / аз слушам със наведена глава. К. Величков, ПССъч. II, 15. • Обр. Небето разстилаше над градината тъмносинята си коприна, извезана със звезди, които трепкаха далечни и безмълвни. Д. Спространов, С, 49. А на юг величествено се издига планината, безмълвна и строга, притаила в тъмните си дебри хиляди легенди и поверия. Ал. Бабек, МЕ, 19-20. // Който вече не може да проговори, да промълви нищо. По същия път върнаха Ценка. Сега той беше вече безмълвен, успокоен, със склопени очи. А. Каралийчев, НЗ, 20. Чен лежи сега безмълвен / там пред вражия окоп. / Кой над него ще заплаче? / Кой ще му направи гроб? Ив. Радоев, КХЛ, 33.
безмоторен
2. Който мълчи, не възразява, не роптае. Турчинът беше всевластен господар, а той
— селянинът, .. , беше презрян гяур, безмълвен роб, който трябваше във всичко да му се покорява. Д. Талев, ЖС, 25. Няколко дни след началото на въстанието в Унгария започнаха да изключват студенти .. Тогава решихме, че нещо трябва да се направи. Стига толкова! Стига сме били безмълвни, безропотни, с преклонени глави. Г. Данаилов, ДС, 119.
3. Който не е изразен или не е съпроводен с думи, слова или глас; безгласен. Строполи се върху стола и с безмълвно отчаяние почна да хапе и да драще ръцете си, докато върху тях се появиха кървави ивици. Д. Димов, ОД, 275. Чувствувам мъката от моята прикрита, безмълвна любов. Кр. Велков, СБ, 97. Колко време продължи това безмълвно пълзене, Васил не можа да прецени. Ст. Дичев, ЗС, 173. Безмълвен плач. Безмълвна скръб. Безмълвна благодарност.
4. В който не се чува шум, говор, няма признаци на живот; глух, тих. Люляково остана празно, безмълвно и глухо. Но полето с не-поженатитеи ниви беше пак хубаво, както всякога. Й. Йовков, Разк. I, 126. След малко и колата на дядо Стоян кривна в един разграден запустял двор, .. , обрасъл със сливак, глогини и шипки. Къщата беше безмълвна и неприветлива. П. Здравков, НД, 122-123. Около тях се простираше безмълвно и пусто снежно поле. Д. Димов, Т, 169. Безмълвна нощ е обвила / со тъмния си плащ света. П. П. Славейков, СЩ, 1921, 45.
— Друга (остар. книж.) форма: безмолвен.
БЕЗМЪЛВИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отсъствие на говор; мълчание. Горчиво безмълвие смени страха на всички — и никой не промълви дума. Н. Райнов, ВДБ, 163. Бледи и потъмнели, те се загледаха пак както при тръгването си от къщи и очите им в нямо безмълвие, като че си казаха нещо. Ц. Церковски Съч. III, 162. Милиционерът, който бе прекарал часове в безмъл
623
безмълвие
