Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/459“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 21: Ред 21:
 
— От лат. audio ’слушам’.
 
— От лат. audio ’слушам’.
 
----
 
----
<b>АУДИОВИДЕОКАСЕТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. <i>„Пайнер“</i> [студио] <i>ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг</i> [на фестивала]. СТ, 1999, бр. 10, 9.
+
<b>АУДИОВИДЕОКАСЕТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. <i>„Пайнер“ [студио] ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг</i> [на фестивала]. СТ, 1999, бр. 10, 9.
 
----
 
----
 
<b>АУДИОВИ`ЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.
 
<b>АУДИОВИ`ЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.
Ред 27: Ред 27:
 
<b>АУДИОВИЗУАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. <i>Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.</i>
 
<b>АУДИОВИЗУАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. <i>Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.</i>
 
----
 
----
<b>АУДИОКАСЕТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. <i>Били готови</i> [издателите] <i>да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 26.
+
<b>АУДИОКАСЕТА</b> <i>ж. Спец.</i> Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. <i>Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение.</i> ДТ, 1998, бр. 9, 26.
  
 
аугментати`в
 
аугментати`в
Ред 41: Ред 41:
 
— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.
 
— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.
 
----
 
----
<b>АУКСИ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аукси`н, <i>м. Бот.</i> Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. <i>Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони,., на които</i> [учените] <i>дадоха названието ауксини.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
+
<b>АУКСИ`НИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аукси`н, <i>м. Бот.</i> Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. <i>Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони,., на които [учените] дадоха названието ауксини.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 140.
  
 
— От гр. at^avo) ’раста’ през нем. Auksin.
 
— От гр. at^avo) ’раста’ през нем. Auksin.

Версия от 00:40, 8 декември 2012

Страницата не е проверена



АУГМЕНТАТИ`В м. Грам. Увеличител-на дума или суфикс, форма. Противоп. де-минутив. Съществителните имена ръчище, крачище са аугментативи. _От фр. augment, нем. Augment или англ. augment.


АУГМЕНТАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. За дума или форма — уве-личителен. Противоп. деминутивен. Ауг-ментативните думи като женище, бабище, главище са обикновено груби или иронични.


АУГМЕНТАЦИЯ ж. 1. Книж. Увеличаване, нарастване.

2. Муз. Композиционен похват в полифони-чната музика, при който повторно се използват предходни мелодически построения с пропорционално увеличение на нотните им стойности.

— От лат. augmento ’нараствам, умножавам’ през нем. Augmentation и фр. augmentation.


АУДИЕНЦИЯ ж. Приемане на дипломатически представител от лице, заемащо висок държавен пост, за да бъде изслушан. Императорът ни прие в Кремъл, на часа 11. Аудиенцията трая цял час. С. Радев, ССБ I, 377. Сутринта той бе приел дипломатическия корпус на тържествена аудиенция. Ст. Дичев, ЗС I, 19. Един ноемврийски следобед в двореца пристигна граф Ке-венхюлер, без да бе искал предварително аудиенция, и настоя да види княза. Батенберг го прие. В. Геновска СГ, 90. Имам аудиенция.

— От лат. audientia ’изслушване’ през рус. аудиенция.

— С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1857.


АУДИО- . Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан със слушане, със слух, със звук, напр.: аудиовизуален, аудиокасета, аудиология, аудиоме-тър.

— От лат. audio ’слушам’.


АУДИОВИДЕОКАСЕТА ж. Спец. Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. „Пайнер“ [студио] ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг [на фестивала]. СТ, 1999, бр. 10, 9.


АУДИОВИ`ЗИЯ, мн. няма, ж. Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.


АУДИОВИЗУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.


АУДИОКАСЕТА ж. Спец. Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение. ДТ, 1998, бр. 9, 26.

аугментати`в


АУДИОПИРАТ м. Нов. Лице, което се занимава с аудиопиратство.


АУДИОПИРАТСТВО, мн. няма, ср. Нов. Нелицензирано производство и разпространение на аудиокасети и компактдискове. Френски съд обвини двама българи в аудиопиратство. ДТ, 1998, бр. 20, 11.


АУДИТОРИЯ ж. 1. Голямо помещение, обикн. във висше училище, предназначено за четене на лекции, доклади и др. Хората, едва ли не на пръсти, се отправят към аудиторията. Тя представлява една кръгла зала в диаметър около двадесет и пет метра със седемстотин и петдесет места за сядане. Г. Велев, КВА, 307. Говореше красноречиво, в аудиторията се държеше естествено и строго, умееше да поддържа разстояние между себе си и студентите. Ем. Манов, ДСР, 374.

2. Събир. Слушателите на дадена лекция, доклад и под. — Не!дигна ръка кметът и изгледа недоволно своята аудитория. — Този въпрос трябва да бъде разрешен още тази вечер, нямаме време за отлагане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 254. Старият генерал сръбва няколко глътки вино.., сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност. Св. Минков, РТК, 157. Аз се изправих пред една многолюдна ученическа аудитория, за да прочета реферата. Мл. Исаев, Н, 124.

— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.


АУКСИ`НИ мн., ед. (рядко) аукси`н, м. Бот. Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони,., на които [учените] дадоха названието ауксини. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.

— От гр. at^avo) ’раста’ през нем. Auksin.


АУКЦИОН м. Търг. Публична продажба на вещи или имущество, при която продаваната вещ става собственост на лицето, предложило най-голяма сума за нея; търг.

— От лат. auctio, -onis ’наддаване’ през нем. Auktion.

— В-к Знание, 1875.


АУКЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Търг. Който се отнася до аукцион. В германския град Къонигщайн.. бяха открити.. атлас от XV век и още десетина безценни книги. Те трябвало да бъдат предложени на търг от местната аукционна къща. ДТ, 1999, бр. 287, 11.


АУЛ м. 1. Истор. Дворец на прабългарски хан. През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замах-на с огнен меч. А. Каралийчев, ПСIII, 63.

459


АУЛ