Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/403“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— От лат. argentum ’сребро’. | — От лат. argentum ’сребро’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРГИВЯНИН</b>, <i>мн.</i> арги`вяни, <i>м. Истор. Рядко.</i> Аргеец. <i>Заповядай на сичките други троени | + | <b>АРГИВЯНИН</b>, <i>мн.</i> арги`вяни, <i>м. Истор. Рядко.</i> Аргеец. <i>Заповядай на сичките други троени [троянци] и гърци да си починат от боя, а ти си повикай на единоборство най-храбрия от аргивяните.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 75. |
---- | ---- | ||
<b>АРГИЛИТИ</b> обикн. <i>мн. Минер.</i> Уплътнени глинести скали; глинести лиски и глинести шисти. | <b>АРГИЛИТИ</b> обикн. <i>мн. Минер.</i> Уплътнени глинести скали; глинести лиски и глинести шисти. | ||
Версия от 00:39, 8 декември 2012
и диал. Който е на аргатин, отнася се до аргатин или е характерен, свойствен на аргатин. Така момичето си остава само с третокласно образование. И почва тежкият аргатски живот при различни господари в различни села. Ив. Бурин, НП, 76. Аргатски поминък.
АРГАТСКИ. Остар. и диал. Нареч. от прил. аргатски. — Хубава работа! — дръпна се Юрталана назад. — Че тя като аргатин ли е живяла в къщата ми, бе свато? — Ами по аргатски ли е работила? — наежи се Казълбаша. Г. Караславов, С, 204.
АРГАТУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Работя, служа някому като аргатин; слугувам. Оряха му, копаеха му, жънеха, вършееха, момчетата пасяха даром и телци, и волове, все едно, че му аргатуваха без пари. .. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 155. Още от малък Георги бе останал сирак и тръгнал да аргатува по чорбаджиите. Ст. Даскалов, СЛ, 82. Чифликчиите си държаха земята — най-хубавите черноземни ниви бяха в техните ръце. Бедното население им аргатуваше. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234.
АРГАТУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от аргатувам.
АРГАТЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от аргатин. Младото котленче, .. , отиваше чирак една година при някой тер-зия: .. , След това, .. , заминаваше за равна Добруджа при бащиното стадо или като аргатче при някое чуждо стадо. Ив. Хаджийски, БДНН II, 64. Остана Янка сираче със ено братче Иванчо .. / Дала го й Янка овчерче, / овчерче чуздо аргатче. Нар. пес., СбНУ XXII — XXIII, 100. Деяне, младо аргатче, /кой беше снощи при тебе?/Постеля кой ти постели? / Софрата кой ти раз-треби? К. Христов, СК, 29.
АРГЕЕЦ, мн. -ейци, м. Истор. Жител на Аргос, град в древна Гърция; аргивянин. “., Ахилесе, /.. / ти обещай, закълни се, / че драговолно и с думи, и с мишци на мен ще помогнеш, / тъй като мене се чини, че ще разсърдя мъж, който / влада над всички ар-гейци, когото ахайците слушат.“ Ас. Раз-цветников, Избр. произв. (превод), 10-11.
— От гр. собств. — Друга форма: а р г й е ц.
АРГЕНТИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с тъмен оловносив цвят и метален блясък, важен източник на сребро; аргирит.
— От лат. argentum ’сребро’.
АРГИВЯНИН, мн. арги`вяни, м. Истор. Рядко. Аргеец. Заповядай на сичките други троени [троянци] и гърци да си починат от боя, а ти си повикай на единоборство най-храбрия от аргивяните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 75.
АРГИЛИТИ обикн. мн. Минер. Уплътнени глинести скали; глинести лиски и глинести шисти.
403
аргатски
— От лат. argilla ’глина’.
АРГИЛИЗАЦИЯ ж. Геол. 1. Превръщане на скалите в глина вследстве на извет-ителни процеси; глинясване. . Вид хидротермална промяна на магматич-ни скали, съпроводена с образуване на глинести минерали.
АРГИНИН, мн. няма, м. Хим. Аминокиселина, която се съдържа в белтъчини от животински и растителен произход.
— От ip.
АРГИРИТ, мн. няма, м. Минер. Арген-тит.
— От гр. apyupot; ’сребро’.
АРГИРОИД, мн. няма, м. Спец. Посребрена сплав от мед, никел и цинк, която се използува в електротехниката и за правене на съдове, духови музикални инструменти и ДР-
— От гр.
АРГО, мн. няма, ср. Езикозн. Таен, условен език на обособена социална група, общество или на лица с един и същ занаят, професия, който се отличава от общонародния език главно с лексикалните си особености. Ученическо арго.
— Фр. argot.
АРГОВАН м. Диал. Люляк; аргаван. Цветята, .. , които особено покриват полетата и бреговете речни са: трендафил, аргован, еглички, любичици. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 126-127.
— От перс. през тур. erguvan. Друга форма: аргаван.
АРГОН, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ат — инертен газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва за създаване на специална газова среда в електрическата крушка, за пълнене на електролуминисцентни тръби, светещи със син цвят, и др.
— От гр. аруос; ’бездеен’.
АРГОНАВТИ мн., ед. (рядко) аргонавт, м. Митол. Древногръцки герои, които, водени от Язон, отплували с кораба „Арго“ за Колхида, за да си върнат златното руно, което произхождало от Елада. Из мрака на отдалечените времена изпъква пред нас приказно изобилната Колхида, където според преданията аргонавтите, предвождани от Язон, дошли с кораба „Арго“ за златното руно. Л. Мелнишки, ПП, 34. • Обр. Около кое българско огнище не се пее песента за пленения „Радецки“, за ония смели аргонавти и техния вожд, които под развяно-то знаме на козлодуйския бряг коленичеха и целувахq, земята, за която отиваха да мрат? И. Йовков, Разк. III.
— От гр. Аруоуа-бтгц;.
АРГОНАВТИН, мн. аргонавти, м. Остар. Аргонавт. Когато Никола земал пушката на безстрашния аргонавтин, то кон-дакът й са свалил няколко пъти на плещите му. Л. Каравелов, Съч. VIII, 51.
аргонавтин
