Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/378“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>АНТИЦИПИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> антиципирам <i>и от</i> антиципирам се. | <b>АНТИЦИПИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> антиципирам <i>и от</i> антиципирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИЧАСТИ`ЦИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) античастица, <i>ж. Физ.</i> Общо название на някои елементарни частици, чиито маса и спин са равни на масата и спина на дадена елементарна частица, а електрическият им заряд, магнитен момент и др. подобни характеристики са равни по големина и противоположни по знак на нейните. <i>Това | + | <b>АНТИЧАСТИ`ЦИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) античастица, <i>ж. Физ.</i> Общо название на някои елементарни частици, чиито маса и спин са равни на масата и спина на дадена елементарна частица, а електрическият им заряд, магнитен момент и др. подобни характеристики са равни по големина и противоположни по знак на нейните. <i>Това [антиматерия-та] е материя, изградена от антиатоми, съставени от своя страна от античасти-ци.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 16. |
---- | ---- | ||
<b>АНТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> | <b>АНТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> | ||
Версия от 00:38, 8 декември 2012
те инквизитори. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 151.
АНТИХУДОЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който е лишен от художестве-ност. Лнтихубожествена пиеса.
АНТИХУДОЖЕСТВЕНО. Книж. Нареч. от антихудожествен.
АНТИХУДОЖЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от антихудожествен.
АНТИХУМАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е лишен от човечност; жесток. Антихуманна постъпка. Антиху-манни идеи.
АНТИХУМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Липса на човечност, на милосърдие, на уважение към човешкото достойнство.
АНТИХУМАНИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Антихуманен. Анти-хуманистична идеология.
АНТИХУМАННО. Книж. Нареч. от антихуманен. — Да славиш смъртта, да бягаш от живота, да търсиш щастие в заблудите.. — сега такъв род писания звучат антихуманно, няма красота в тях. А. Гу-ляшки, Л, 70.
АНТИХУМАННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на антихуманен. — Аз лично ще ви кажа, господине, че съм решил никога през живота си да не опрощавам не само престъпленията, но и всяка ан-тихуманност. Д. Вълев, 3, 174.
АНТИЦИКЛОН м. Метеор. Област в тропосферата с високо атмосферно налягане и движение на въздушните маси от континента към океана, при което преобладава сравнително тихо време с малка облачност (през лятото горещо, а през зимата ясно и студено). — Циклонът е обширна област, в центъра на която налягането е най-ниско, а антициклонът, обратно, е обширна област, в центъра на която налягането е най-високо — търпеливо обясняват синоп-тиците. В. Робов, ПСВ, 49. През тази есен, .. България, заедно с цяла Югоизточна Европа се е намирала под влиянието на един, така наречен, антициклон (област на високо атмосферно налягане), който през този сезон е доста постоянен. ПН, 1932, кн. 2,31.
АНТИЦИКЛОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Метеор. Който се отнася до антициклон, за действие, наличие на антициклон; антициклоничен. Деактивирането на приземния въздух е най-слабо в случаи на антициклонално време и в случаи на температурни инверсии. Л. Манолов, РА, 51. Ци-клоналният тип време е променливо.. Ан-тициклоналното време, обратно, е по-просто, по-еднообразно, по-слънчево и тихо, без наличие на типични фронтове. О, 1979, бр. 25, 4.
378
АНТИХУДОЖЕСТВЕН
АНТИЦИКЛОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Метеор. Прил. от антициклон. Анти-циклонично кръгово движение.
АНТИЦИПАЦИЯ ж. 1. Предугаждане на събития, явления.
2. Преждевременно настъпване на някакво действие, събитие или явление.
3. Спец. Познание, дошло по логически път, което предхожда опита или наблюдението. “.з написах моя „Гъоц фон Берлихинген“, каза той [Гьоте], когато бях млад човек на двайсет и две години, и след десет години бях удивен от правдата на моето изображение. Нещо подобно нито бях преживял, нито бях видял, така че знанието си за разнообразните човешки състояния аз трябва да съм добил чрез антиципация.“ М. Арнаудов, Г, 130-131.
4. Юрид. Използване на някакво право, преди да е настъпил срокът му.
— От лат. anticipatio.
АНТИЦИПИРАМ, -аш, и св., прех. Спец. Предварително установявам нещо по логически път, без да имам достатъчно факти или като нямам никакви факти, антиципирам се страд.
— От фр. anliciper.
АНТИЦИПИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от антиципирам и от антиципирам се.
АНТИЧАСТИ`ЦИ мн., ед. (рядко) античастица, ж. Физ. Общо название на някои елементарни частици, чиито маса и спин са равни на масата и спина на дадена елементарна частица, а електрическият им заряд, магнитен момент и др. подобни характеристики са равни по големина и противоположни по знак на нейните. Това [антиматерия-та] е материя, изградена от антиатоми, съставени от своя страна от античасти-ци. ПЗ, 1981, кн. 10, 16.
АНТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до старогръцката или старата римска култура, обществен живот и др.; старогръцки или римски. Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим. А. Каралийчев, В, 129. Това бяха антични жертвеници с гръцки надписи, посветени от гражданите на римския Никопол (при Росица) на олимпийския Зевс, на богините Хера, Атина и др. Ив. Вазов, Съч. XIV, 31. Антична трагедия. Античен мир. Античен театър. Антична поезия. Антична туника.
2. Който напомня по вид, форма неща, обекти от Стара Гърция или Рим или пък по съвършенство и красота — произведенията на изобразителното старогръцко и старорим-ско изкуство; класически. Тури си широкополата със щраусово перо шапка, която стоеше тъй добре на античната й малка глава. Ив. Вазов, Н, 11-12. Райна беше оча
АНТИЧЕН
