Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/358“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>АНДЕЗИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> андезит. <i>Андезитов цимент. Ан-дезитов чакъл. Андезитов грис. Андезито-во брашно. Андезитови туфи.</i> | <b>АНДЕЗИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Минер. Прил. от</i> андезит. <i>Андезитов цимент. Ан-дезитов чакъл. Андезитов грис. Андезито-во брашно. Андезитови туфи.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНДЖАК</b> <i>частица. Простонар.</i> За уточнение и подчертаване на нещо; именно, точно, тъкмо. <i>Да бе имал зрение, той би фръ-кнал като орел, да погледа какво има по новия свят. — Анджак сега ми „трябваха очите! — мислеше си той | + | <b>АНДЖАК</b> <i>частица. Простонар.</i> За уточнение и подчертаване на нещо; именно, точно, тъкмо. <i>Да бе имал зрение, той би фръ-кнал като орел, да погледа какво има по новия свят. — Анджак сега ми „трябваха очите! — мислеше си той [дядо Йоцо] горчиво.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 96. — <i>Ех и ти! — сгълча я Иваница. — Как можа да ги измислиш такива! Кънъо е сиромах човек, а ТКЗС-то е анджак за сиромаси направено!</i> А. Гуляшки, СВ, 300. — <i>Хубаво, слънце, анджак за работа.</i> Л. Стоянов, X, 73. <i>Защо съм печелил? Анджак за днешния ден, да помни секи и да приказва кога съм сватба правил, кога съм сина женил.</i> Ил. Блъсков, ПБ , 49. |
— Тур. ancak ’само, при това, едва’. | — Тур. ancak ’само, при това, едва’. | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
— От гр. aveDpiCT^ioq ’разширение’. | — От гр. aveDpiCT^ioq ’разширение’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНЕКДОТ</b> <i>м. 1. Литер.</i> Кратък разказ за любопитно произшествие из живота на бележита личност. <i>Вред отдето е минувал, слепият песнопоец и артист Колчо трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой</i>. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. <i>Пише той главно разкази, фейлетони, а понякога и анекдоти.</i> К.<sub>о</sub>Кюлявков, ОЛ, 11. <i>Колкото за последния | + | <b>АНЕКДОТ</b> <i>м. 1. Литер.</i> Кратък разказ за любопитно произшествие из живота на бележита личност. <i>Вред отдето е минувал, слепият песнопоец и артист Колчо трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой</i>. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. <i>Пише той главно разкази, фейлетони, а понякога и анекдоти.</i> К.<sub>о</sub>Кюлявков, ОЛ, 11. <i>Колкото за последния [Йосиф II] твърде ще си имат мястото анекдотите за него, от които ученикът ще се научи да обича и уважава челяка в императора.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 14-15. <i>Джумайци,.., чир-</i> |
---- | ---- | ||
<b>АНЕКДОТ</b> | <b>АНЕКДОТ</b> | ||
Версия от 21:38, 7 декември 2012
мраморни плочки, тухли и андезитни камъни, образуващи разни геометрични форми. Ст. Михайлов, БС, 67. Скалният състав на Средногорието е един от най-разнообразните. Като започнем от старите мета-морфни скали (гнайс и пр.), придружени от гранити и свършим с най-младите от тер-циера и дилувиума. Особено голяма важност между тях играят пясъчниците, мер-гелите и туфовете от горната креда, придружени с многобройни еруптивни (андезитни) маси. ПН, 1935, кн. 8-9, 115. Андезит-на магма.
АНДЕЗИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от андезит. Андезитов цимент. Ан-дезитов чакъл. Андезитов грис. Андезито-во брашно. Андезитови туфи.
АНДЖАК частица. Простонар. За уточнение и подчертаване на нещо; именно, точно, тъкмо. Да бе имал зрение, той би фръ-кнал като орел, да погледа какво има по новия свят. — Анджак сега ми „трябваха очите! — мислеше си той [дядо Йоцо] горчиво. Ив. Вазов, Съч. X, 96. — Ех и ти! — сгълча я Иваница. — Как можа да ги измислиш такива! Кънъо е сиромах човек, а ТКЗС-то е анджак за сиромаси направено! А. Гуляшки, СВ, 300. — Хубаво, слънце, анджак за работа. Л. Стоянов, X, 73. Защо съм печелил? Анджак за днешния ден, да помни секи и да приказва кога съм сватба правил, кога съм сина женил. Ил. Блъсков, ПБ , 49.
— Тур. ancak ’само, при това, едва’.
АНДРО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с мъж, с мъжкия пол, напр.: андрома-ния, андрофобия.
— От гр. aviip, av8po<; 4мъж’.
АНДРОГЕН м. Биол. Вещество, което има биологично действие на мъжки полов хормон и обикн. се използва като лекарство; мъжки полов хормон. Семенникът от раждането до пълното угасване на половите функции у мъжа отделя андрогени. А. Гюровски, АЧ, 313. Хормони, вземани орално или инжектирани, имат като странично действие поява на акне. С това са известни андрогените, литият. Леч., 1999, бр. 49, 5.
— От гр. aviip, avSpoq ’мъж’ + evoq ’род’.
АНДРОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Който се отнася до андроген. Под въздействието на мъжките полови хормони, наречени още андрогенни хормони, в организма на мъжките животни и на мъжа протичат съответни изменения — появяват се вторичните им полови белези. Б. Койчев, Б, 99.
АНДРОГИ`Н м. Книж. Човек или животно с признаци на двата пола; хермафродит.
— От гр. avSpooryvvoQ.
АНДРОИД м. В научната фантастика
АНДЕЗИ`ТОВ
— робот с хуманоиден вид, създаден от биологичен материал изкуствено. 2019-а година. Чрез генно инженерство са създадени андроиди, използвани за колонизация на други планети. ВЖ, 1999, бр. 47, 19. На далечната планета Маркус през XXI век. Зъл тиранин., е поробил група андроиди. 24 часа, 1998, бр. 191, 15.
— От гр. aviip, av8po<; ’мъж’ през фр. android.
АНДРОЛОГ, мн. -зи, м. Лекар, специалист по андрология. Андролози.. са разработили нов метод за лечение на мъжки стерилитет. Леч., 1999, бр. 8, 1.
АНДРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до андрология. Анро-логичен кабинет. Андрологично изследване.
АНДРОЛОГИЯ ж. Мед. Дял от урологията, който изучава заболяванията на пикочната система и половите органи у мъжа.
АНДРОМАНИЯ ж. Мед. Ненаситна страст у жена към мъжкия пол.
АНДРОМЕДА, мн. няма, ж. Астрон. Съзвездие на северната небесна полусфера, в което се намира една от най-близките до Земята галактики, видима с просто око.
— Гр. от собств.
АНДРОФАГ, мн. -зи, м. Книж. Човекоядец, людоед.
АНДРОФАГИЯ ж. Книж. Човекоядст-во, людоедство.
АНДРОФОБ м. Книж. Човек, който мрази мъжете, обикн. жена; мъжемразец.
АНДРОФОБИЯ ж. Книж. Омраза към мъжете; мъжемразство.
АНЕВРИ`ЗМА ж. Мед. Локално торбо-видно разширение на голям или среден кръвоносен съд, предизвикано от аномалии в развитието или от патологични изменения, което може да се спука и да причини кръвоизлив. Обилно, смъртоносно кръвотечение от белите дробове се среща при спукване на аортна аневризма. М. Василев и др., ВБ, 50. В самата аорта се образуват много често тромби, ако се явят условия за забавяне на кръвния ток, а това става при разширението й /аневризма на аортата/. Б. Кърджиев, ОП А, 127.
— От гр. aveDpiCT^ioq ’разширение’.
АНЕКДОТ м. 1. Литер. Кратък разказ за любопитно произшествие из живота на бележита личност. Вред отдето е минувал, слепият песнопоец и артист Колчо трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Пише той главно разкази, фейлетони, а понякога и анекдоти. К.оКюлявков, ОЛ, 11. Колкото за последния [Йосиф II] твърде ще си имат мястото анекдотите за него, от които ученикът ще се научи да обича и уважава челяка в императора. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 14-15. Джумайци,.., чир-
АНЕКДОТ
