Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/935“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Друга (остар.) форма: б р а х м й н. | — Друга (остар.) форма: б р а х м й н. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАМИНИ`СТ <i>м.</i> Лице, което изповядва браманизма. <i>Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива).</i> К. Смирнов, 3, 70. | + | <b>БРАМИНИ`СТ</b> <i>м.</i> Лице, което изповядва браманизма. <i>Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива).</i> К. Смирнов, 3, 70. |
---- | ---- | ||
| − | БРАМИ`НСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до брамин и до браманизъм. <i>Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама.</i> Знан., 1875, бр. 9, 132. | + | <b>БРАМИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до брамин и до браманизъм. <i>Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама.</i> Знан., 1875, бр. 9, 132. |
---- | ---- | ||
| − | БРАН<sup>1</sup>, бранта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Старин.</i> Война, битка, бой, борба. <i>А люта бе оранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага.</i> Н. Райнов, ВДБ, 63. <i>Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 189. <i>Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер лсътвен кръст е начър-тан.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. <i>През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 105. <i>Била е нечувана бран / и време на страшна свире-пост — /и в някакъв ден предвещан /е паднала старата крепост.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр. 27. | + | <b>БРАН</b><sup>1</sup>, бранта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Старин.</i> Война, битка, бой, борба. <i>А люта бе оранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага.</i> Н. Райнов, ВДБ, 63. <i>Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 189. <i>Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер лсътвен кръст е начър-тан.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. <i>През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 105. <i>Била е нечувана бран / и време на страшна свире-пост — /и в някакъв ден предвещан /е паднала старата крепост.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр. 27. |
---- | ---- | ||
| − | БРАН<sup>2</sup>, бранът, брана, <i>мн.</i> бранове, след <i>числ.</i> брана, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вълна. <i>Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега.</i> Д, Спространов, ОП, 389. <i>Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу.</i> П. Тодоров, И I, 7. <i>Морето припряло брегът пе-съчливий/ со бранове кротки го гали.</i> Г1. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. <i>Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни у сой?</i> Ив. Вазов, Съч. V, 134. | + | <b>БРАН</b><sup>2</sup>, бранът, брана, <i>мн.</i> бранове, след <i>числ.</i> брана, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вълна. <i>Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега.</i> Д, Спространов, ОП, 389. <i>Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу.</i> П. Тодоров, И I, 7. <i>Морето припряло брегът пе-съчливий/ со бранове кротки го гали.</i> Г1. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. <i>Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни у сой?</i> Ив. Вазов, Съч. V, 134. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНА <i>ж.</i> Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. — <i>Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др.</i> Хр. Максимов, ЗР, 51. <i>Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната.., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито.,</i> Кр. Григоров, Н, 55-56. <i>Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани.</i> П. Бобев, ЗП, 91. | + | <b>БРАНА</b> <i>ж.</i> Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. — <i>Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др.</i> Хр. Максимов, ЗР, 51. <i>Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната.., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито.,</i> Кр. Григоров, Н, 55-56. <i>Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани.</i> П. Бобев, ЗП, 91. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНДСПОЙТ <i>м. Спец.</i> 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя. | + | <b>БРАНДСПОЙТ</b> <i>м. Спец.</i> 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя. |
---- | ---- | ||
| − | БРАМИНИ`СТ | + | <b>БРАМИНИ`СТ</b> |
2. Ръчна пожарогасителна помпа. | 2. Ръчна пожарогасителна помпа. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От хол. brandspuit. | — От хол. brandspuit. | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАНЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бера; беритба. — <i>А брей, а да оберем боба —..</i> | + | <b>БРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бера; беритба. — <i>А брей, а да оберем боба —..</i> |
<i>— Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 190. <i>Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.</i> | <i>— Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 190. <i>Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Старин. Прил. от</i> бран<sup>1</sup>. <i>А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена.</i> Д. Спространов, ОП, 30-31. <i>Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 28. <i>И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена!</i> С. Румянцев, С, 98. <i>И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове. Н.</i> Райнов, БЛ, 10. | + | <b>БРАНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Старин. Прил. от</i> бран<sup>1</sup>. <i>А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена.</i> Д. Спространов, ОП, 30-31. <i>Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 28. <i>И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена!</i> С. Румянцев, С, 98. <i>И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове. Н.</i> Райнов, БЛ, 10. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> браня <i>и от</i> браня се; отбрана, защита. <i>Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 173. | + | <b>БРАНЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> браня <i>и от</i> браня се; отбрана, защита. <i>Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 173. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> браня <i>и от</i> браня се; брануване, браносване. | + | <b>БРАНЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> браня <i>и от</i> браня се; брануване, браносване. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНИЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Защитно средство. <i>Мургото негово</i> [на светулката] <i>тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,... Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въ-сички, с големи чърни очички.</i> Д. Манчев, БЕ II, 92. <i>Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16. | + | <b>БРАНИЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> Защитно средство. <i>Мургото негово</i> [на светулката] <i>тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,... Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въ-сички, с големи чърни очички.</i> Д. Манчев, БЕ II, 92. <i>Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНИТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. 1. Кншс.</i> Защитник, пазител. <i>Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък.</i> Д. Талев, ПК, 125. <i>Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята...</i> Ив. Вазов, Съч. V, 74. | + | <b>БРАНИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. 1. Кншс.</i> Защитник, пазител. <i>Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък.</i> Д. Талев, ПК, 125. <i>Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята...</i> Ив. Вазов, Съч. V, 74. |
2. <i>Спорт.</i> Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. <i>Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.</i> | 2. <i>Спорт.</i> Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. <i>Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Отбранителен. <i>Войводите са длъжни: а).., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 121. <i>Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъедини-ха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бра-нителната сила.</i> Г. Драганов, Лет., 1873, 139. | + | <b>БРАНИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар.</i> Отбранителен. <i>Войводите са длъжни: а).., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 121. <i>Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъедини-ха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бра-нителната сила.</i> Г. Драганов, Лет., 1873, 139. |
---- | ---- | ||
| − | БРАНИ`ТЕЛЕН | + | <b>БРАНИ`ТЕЛЕН</b> |
Версия от 19:21, 5 декември 2012
каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от земле-делци, четвърта каста работници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 252.
— Друга (остар.) форма: б р а х м й н.
БРАМИНИ`СТ м. Лице, което изповядва браманизма. Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива). К. Смирнов, 3, 70.
БРАМИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брамин и до браманизъм. Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама. Знан., 1875, бр. 9, 132.
БРАН1, бранта, мн. няма, ж. Старин. Война, битка, бой, борба. А люта бе оранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага. Н. Райнов, ВДБ, 63. Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер лсътвен кръст е начър-тан. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105. Била е нечувана бран / и време на страшна свире-пост — /и в някакъв ден предвещан /е паднала старата крепост. Хр. Ясенов, Събр. пр. 27.
БРАН2, бранът, брана, мн. бранове, след числ. брана, м. Остар. и диал. Вълна. Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега. Д, Спространов, ОП, 389. Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу. П. Тодоров, И I, 7. Морето припряло брегът пе-съчливий/ со бранове кротки го гали. Г1. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни у сой? Ив. Вазов, Съч. V, 134.
БРАНА ж. Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. — Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др. Хр. Максимов, ЗР, 51. Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната.., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито., Кр. Григоров, Н, 55-56. Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани. П. Бобев, ЗП, 91.
БРАНДСПОЙТ м. Спец. 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя.
БРАМИНИ`СТ
2. Ръчна пожарогасителна помпа.
— От хол. brandspuit.
БРАНЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от бера; беритба. — А брей, а да оберем боба —..
— Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.
БРАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Старин. Прил. от бран1. А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена. Д. Спространов, ОП, 30-31. Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля. Ив. Вазов, Съч. I, 28. И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена! С. Румянцев, С, 98. И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове. Н. Райнов, БЛ, 10.
БРАНЕНЕ ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; отбрана, защита. Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 173.
БРАНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; брануване, браносване.
БРАНИЛО, мн. -а, ср. Остар. Защитно средство. Мургото негово [на светулката] тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,... Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въ-сички, с големи чърни очички. Д. Манчев, БЕ II, 92. Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.
БРАНИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Кншс. Защитник, пазител. Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък. Д. Талев, ПК, 125. Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята... Ив. Вазов, Съч. V, 74.
2. Спорт. Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.
БРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Отбранителен. Войводите са длъжни: а).., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им. 3. Стоянов, ЗБВ I, 121. Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъедини-ха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бра-нителната сила. Г. Драганов, Лет., 1873, 139.
БРАНИ`ТЕЛЕН
